Р Е Ш Е Н И Е
№ 186
гр. Разград 07.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ районен СЪД, в публично заседание на 12.05.2016 г.,
проведено в състав:
Районен съдия: Атанас Христов
при участието секретаря Г.А.,
като разгледа
докладваното от съдия гр. дело № 345 по описа на Разградски районен съд
за 2016 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 49 във вр. с чл. 45, във
вр. с чл. 52, във вр. с чл. 51, ал.1 във вр. с чл. 84, ал.3 във вр. с чл. 86,
ал.1 ЗЗД.
Ищецът моли ответника да
бъде осъден да му заплати :
-
сумата от 2000.00 лева /две хиляди лева/, предявен частично от общата сума
5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки
и страдания от
причинени телесни увреждания /насиняване на кожата по предновътрешната страна на лява предмишница с
площ 5/3 сантиметра; палпаторна болка в ляво слепоочие над горния ръб на лявата
ушна мида с лек оток на меките тъкани в същата област с размер 3/2 сантиметра;
болезненост при опипване по предновътрешната страна на лява подбедрица /, причинени
от вещ – два броя метални пръти -
арматури, паднали от ограждение на строителен обект в който
строител е ответника, находящ се в гр. Разград, пл. Ларго, ведно със законната, лихва считано от датата на деликта - 29.01.2015г. до окончателното изплащане на сумата,
на на осн. чл. 49
във вр. с чл. 45, във вр. с чл. 52, във вр. с чл. 51, ал.1 във вр. с чл. 84,
ал.3 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД във вр.
с чл.
74, ал. 1, т.1 във вр. с чл. 163, ал. 2 и ал.3 ЗУТ.
Ищецът сочи, че на 29.01.2015г година,
около 16.00 часа, в близост до пешеходен надлез за ж.к. Орел на площад Ларго в
гр. Разград, върху него паднали два метални пръта, от ограждение на строителен
обект в който работели работници на ответника, при което му причинили
горецитиранните травматични увреждания. Излага подробни съображения. Претендира разноски.
В
отрито съдебно заседание, при редовност в призоваването ищецът се явява лично,
заедно с пълномощника си адв. М. Р. М. ***. Поддържа исковата си претенция и
излага допълнителни съображения. Депозира подробна писмена защита.
Ответникът, чрез
пълномощника си адв. М.К.П. ***, депозира отговор на исковата молба. Намира
иска за недопустим, тъй като ответника не е пасивно легитимиран по иска. По
същество оспорва изцяло исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Излага
подробни съображения. В открито съдебно заседание, при редовност в
призоваването, за ответника се явява пълномощника му адв. Р. К. от АК, който
поддържа отговора на исковата молба и излага допълнителни съображения. В хода
на устните състезания прави евентуално възражение за съпричиняване, на осн. чл.
51, ал.2 ЗЗД. Претендира разноски.
От
събраните по делото доказателства
преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установена следната
фактическа обстановка:
Видно от неоспорените
писмо с вх. № 3474 от 05.04.2016г. от Община Разград /л.47/и писмо с вх. № 4015 от 20.04.2016г. от Консорциум
„Разградски строител” и приложените към същото Договор за учредяване на
консорциум от 28.03.2014г. „Разградски строител” и Схема на участъците на обект
„Създаване на зелена и достъпна градска среда в централната градска част” /л.
67-71/, е че изпълнител на СМР на площад
Ларго в гр. Разград, в района на пешеходен подлез по бул. Априлско въстание
/стъпалата за ж.к. Орел/, в участък между бивш „Кореком” и бивш ресторант
„Орел” е фирма „Валли 10” ЕООД /участък № 4 от схемата на л. 71/.
В своите
показания свидетелят К. М. /л. 81, майка на ищеца/, сочи че на 29.01.2015г.
около 16.00 ч., минавала с ищеца и с
братовчед си по стълбите от ж.к. Орел, надолу до площад Ларго, като не разбрала как върху
дъщеря й паднали железа. След това братовчед й започнал да маха железата от
дъщеря й, а свидетелят вдигнал дъщеря си. Дъщеря й получила удар от лявата
страна - на ухото, врата, ръцете и крака. Дъщеря й веднага се обадила на тел.
112. Болките й продължили около месец.
В своите
показания свидетеля З. /л.80/, сочи че в качеството си на ортопед-травматолог е
издал приложените на л. 18 и 19 от делото Медицински направления/искане за
консултация от 10.8.2015г. и 15.09.2015г., след преглед на ищеца. Твърди че
посочената от него диагноза се дължи основно на обездвижване, след получена
травма.
Свидетеля М.
М. /работник при ответника – л. 81-82/, сочи че в началото на 2016 г. по време
на работа на строителния обект на площад Ларго в гр. Разград, ищецът искал да
мине през строителния обект, но не бил допуснат тъй като преминаването било
забранено, а следвало да го заобиколи. Имало
поставени табели с надпис „строителен обект не преминавай”. Ищецът бил спрян да
премине през обекта от З. М. - колега на
свидетеля М. М. Обекта бил ограден със зебло опънато върху арматурни железа,
като оградата била с височина около 2 м. Не е виждал ищеца да пада.
Свидетеля З.
М. /работник при ответника – л. 82-83/ сочи, че ищецът искал да премине през
строителния обект на площад Ларго, но свидетелят го спрял, като това било на
стъпалата за ж.к. Орел, като ищецът искал да слезе надолу по Ларго -то. Имало
поставени табели с надпис „строителен обект не преминавай”. Сочи, че познава
майката на ищеца, но в този ден не е виждал майката на ищеца. Обекта бил
ограден със зебло, с височина около 2 м., опънато върху арматурни железа.
От заключението на назначената по делото съдебно медицинска
експертиза, прието от съда като обосновано и законосъобразни и неоспорено от
страните се установява, че /л.41-45/:
1.
В
резултат на инцидента от 29.01.2015г. пострадалата Й.Х. е получила:
- насиняване
на кожата по предновъншната страна на средна трета на лявата предмишница
5/3см;
- участък
с оток на меките тъкани зад лявата ушна мида с площ 3/2см;
- болезненост при опипване на предновъншната
страна на лявата подбедрица - видимо б. о.
По своята медико-биологична
характеристика описаните увреждания обуславят болка и страдание.
2. Описаното
кръвонасядане на лявата предмишница и отока зад лявата ушна мида могат да са
получени от един или два удара с твърд тъп предмет, попаднал с по-голяма сила в
областта на предмишницата. Ударът може да е един, ако пострадалата се е
предпазила с лявата ръка - т. нар. "защитно увреждане", при което
ръката заема предно анатомично положение.
Към момента на прегледа от съдебен
лекар на 04.02.2015г. за палпаторната болка на предновъншната страна на лявата
подбедрица не са установени морфологични признаци на въздействие на чуждо
тяло/предмет.
Към тази дата констатираните
травматични увреждания във фаза на обратно развитие, които по давност отговарят
да са причинени на 29.01.2015г.
3. Травмата в
областта на главата и лявата предмишница може да бъде получена по начин, както
сочи ищеца - от удар/и с метални пръти.
4. Описаните
в медицинската документация увреждания на Й.Х. търпят пълно обратно развитие за
срок около 10-на дена.
Експертизата
счита, че същите нямат трайни последици за физическото здраве на
пострадалата и не са свързани с невъзможност за самообслужване.
Като субективна категория за
преживяните болки и страдания не съществува степенна скала за определяне на
техния интензитет.
В предвид характера на травмите,
по-вероятно е болката да отшуми за посочения по-горе период.
Няма обективни медицински данни за
проведено лечение след инцидента.
5.
А. От направената справка:
- в Спешно отделение на МБАЛ-Разград се
установи, че в Листа за преглед амб.
№1711/02.02.2015г. не е вписана консултация със специалист-хирург. Видно
и от лицевата страница на същия документ такава не е била назначавана;
- в ЦСМП, филиал гр. Разград се установи, че
не е постъпвал сигнал за оказване на спешна медицинска помощ на Й.Х. на дата 29.01.2015г;
-
в деловодството на
МБАЛ-Разград не е регистрирано
Удостоверение №121/02.06.2015г, издадено от д-р Б. М.
В приложеното такова по Гр д
№345/2016г. по описа на Районен съд гр. Разград липсват данни за регистрация в
деловодната книга /изх. №/ липсва подпис на Изпълнителния директор на
болницата, липсва печат на лечебното заведение, които са задължителни за
посочения документ;
Б. В Исковата молба на ищеца не са
посочени данни за травма на левия глезен при инцидента. Такива не са
регистрирани в Спешно отделение на болницата, нито при прегледа от съдебен
лекар. Няма данни за консултации и лечение при специалист ортопед-травматолог
след инцидента или в по-късен период.
Обективното състояние при
насочването за физиотерапевтично лечение на 10.08.2015г. /без изх. №/ би следвало да е отразено и в
Амбулаторен лист. Същото се отнася и за насочването за продължаваща
рехабилитация.
Не са представени медицински документи за
проведена такава.
При така
установените обстоятелства съдът намира за установено от правна страна следното
:
Предявен е иск с е
правна квалификация осн. чл. 49 във вр. с чл.
45, във вр. с чл. 52, във вр. с чл. 51, ал.1 във вр. с чл. 84, ал.3 във вр. с
чл. 86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.
74, ал. 1, т.1 във вр. с чл. 163, ал. 2 и ал.3 ЗУТ
за заплащане на неимуществени вреди.
В постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 77 от
19.07.2013 г. по гр.д.№ 968/2012 год. е посочено, че:
Отговорността по чл.
49 ЗЗД е за чужди противоправни действия. Тази отговорност възниква когато има
вреди, тези вреди са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е
възложил някаква работа, вредите са причинени при или по повод изпълнение на
работата. Тоест отговорността по чл. 49 ЗЗД е налице винаги когато вредите са
резултат на виновно поведение на лицето на което е възложено извършването на
определена работа. Когато вредата е в резултат на свойства на самата вещ, а не
на действия свързани с нейната правилна експлоатация, отговорността е по чл. 50
ЗЗД. Тази отговорност се основава главно на обстоятелството, че техниката на
производството изпреварва в някои случаи техниката на безопасност, в резултат
на което е налице производство на вещи, които крият потенциална опасност от
причиняване на вреди при тяхната експлоатация без обективно да има възможност
настъпването им да бъде предотвратено. В тази връзка обезщетение по чл. 50 ЗЗД
се дължи когато вредите са произлезли от машини, машинни съоръжения инструменти
и други вещи, когато те са предадени от производителя като обезопасени и не
съществува техническа възможност за пълно отстраняване на опасността от вреди.”
Съгласно
установената съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС 9/1966 г.;/
отговорността по чл.
49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителят на определена
работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата - физически лица,
са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45
ЗЗД).
Правопораждащите
факти и доказването им следва да се извърши от ищеца при условията на пълно и
главно доказване.
В тежест на
ответната страна е да установи възраженията в отговора.
За да е налице
противоправно деяние осъществено от ответника е необходимо да бъде установено
нормативно задължение за същия неизпълнението на което да ангажира гаранционно
обезпечителната отговорност на ответника.
В горния смисъл вж. и Определение № 58
от 15.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4474/2015 г., IV г. о., ГК с което не е
допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2716/22.04.2015 г.,
постановено по в. гр. д. № 8361/2014 г. на Софийски градски съд.
Налице е
противоправно деяние, а именно с оглед нарушение на нормата на чл.
74, ал. 1, т.1 във вр. с чл. 163, ал. 2 и ал.3 ЗУТ
и по специално нормативно задължение за
изпълнителя за вземане на необходимите мерки за осигуряване на безопасността,
като направи ограждения; В случая доколкото е налице реализиран инцидент,
то мерките за безопасност не са в достатъчна степен ефективни, поради което е
налице противоправно деяние /бездействие/.
Ответникът
има задължението за вземане на необходимите мерки за осигуряване на безопасността на
строителния обект, като направи ограждения, което включва и
задължението да отстранява повредите по елементите ограждението, без значение
дали същите са настъпили по обективни причини или от виновните действия на
трети лица, каквито не е доказано да са осъществени. Ответника отговаря за
бездействието на натоварените от него лица да се грижат за ограждението, чиято
вина се предполага.
В случая
вредата на ищеца е причинена от падането на недобре укрепени елементи от
ограждението на участъка в който служителите на ответника са работели, както и
че надеждното укрепване на железните пръти от заграждението, е отговорност на
ответника, на осн. чл. 74, ал.1, т.1 ЗУТ. При това положение е без значение
действията или бездействията на кой служител на ответника са станали причина за
нараняването на ищеца при падането на железните пръти. В този смисъл вж.
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение
№ 32/19.02.2015г. по гр. дело №2269/2014 на ВКС, ГК, IV г.о.
Съгласно
задължителната практика на ВКС за долустоящите му съдилища (Решение №
488/07.12.2012 г. по гр. д. № 899/2010 г. на IV ГО на ВКС), при деликт от
бездействие, отговорното лице по чл. 49
ЗЗД може да изключи вината си само ако докаже, че е предприело всички
необходими и обичайни мерки за предотвратяване на вредите, но те са настъпили
въпреки това. В конкретния случай няма данни за опити за укрепване на
заграждението, недопускащи падането на металните пръти от същото поради което
отговорността на ответника може да бъде ангажирана.
Налице е връзка
между деянието и настъпилите вреди на ищеца.
От
съдебномедицинската експертиза по делото е видно, че в резултат на удара на
арматурните железа - пръти от заграждението на ищеца са причинени неимуществени
вреди – горецитираните телесни увреждани. Поради това следва да се приеме, че
всички елементи на отговорността по чл. 49
ЗЗД са доказани.
Настоящият
състав като взе предвид вида на увреждането, времетраенето на оздравителния
процес, протичането на самия оздравителен процес, възрастта на пострадалия, по
справедливост, при съобразяване на чл. 52
ЗЗД, определя обезщетението в размер на 1 000 лв., като за разликата до
претендирания размер от 2 000 лв. иска следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Върху присъдената суми се дължи законната лихва за забава
от датата на деликта – 29.01.2015г.,
до изплащане на сумата, на осн. чл. 84, ал.3 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По направеното от пълномощника на ответника
в хода на устните състезания евентуално възражение за съпричиняване по чл. 51,
ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл.
131, ал. 2, т. 5 ГПК, с отговора на исковата молба ответникът следва да
посочи възраженията си срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават,
а когато не стори това, съгласно чл. 133
ГПК той губи възможността да го направи по-късно. С изтичане на срока за
отговор по чл.
131, ал. 1 ГПК, невъведените от ответника възражения срещу предявения иск
се преклудират, в т. ч. възражението за
съпричиняване от страна на пострадалия от деликт. В този смисъл вж. т. 4 от ТР № 1 от 09.12.2013 г.
по т. д. № 1/2013 г. ОСГТК ВКС, както и постановените по реда на чл. 290
ГПК Решение № 17 от 6.03.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 3174/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 112
от 14.06.2011 г. по гр.д. № 372/2010 г. на ІV г.о., ГК, Решение № 179 от 17.06.
2013 г. по гр. д. № 228/2012 г. на ВКС ІV г.о., Решение № 92
от 24.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 540/2012 г., I т. о., ТК.
Ето защо,
съдът не дължи произнасяне по възражението за съпричиняване по чл. 51, ал.2
ЗЗД.
Предвид изхода от
спора, на основание чл.
78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски съобразно уважената част от иска,
които съдът намира за доказани в размер на 166.60 лв. от общо 333.20 лв. За
разликата до претендирания размер от 333.20 лв., искането за разноски следва да
се отхвърли като неоснователно.
На основание чл.
78, ал.3 ГПК на ответника се следват разноски, които съдът намира за
доказани в размер на 200 лв. от общо 400 лв.адвокатско възнаграждение. За
разликата до претендирания размер от 400 лв., искането за разноски следва да се
отхвърли като неоснователно.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА ответника "ВАЛЛИ-10"
ЕООД, ЕИК 116560119, със седалище и адрес на управление: гр.
Р., представлявано от управител В.
Г. В., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Й.М.Х.,
ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от:
- 1 000
лева /хиляда лева/ представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди /насиняване на кожата по предновътрешната страна на лява
предмишница с площ 5/3 сантиметра; палпаторна болка в ляво слепоочие над горния
ръб на лявата ушна мида с лек оток на меките тъкани в същата област с размер
3/2 сантиметра; болезненост при опипване по предновътрешната страна на лява
подбедрица/, причинени на 29.01.2015г. от вещи – два броя
метални пръти, паднали от ограждение на строителен обект в който
строител е ответника, находящ се в гр. Разград, пл. Ларго, ведно със законната
лихва считано от 29.01.2015г. до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата до размера
от 2 000 лв., предявен като частичен иск от пълния размер 5 000 лв.,
като неоснователен и недоказан, на осн. чл. 49 във
вр. с чл. 45, във вр. с чл. 52, във вр. с чл. 51, ал.1 във вр. с чл. 84, ал.3
във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.
74, ал. 1, т.1 във вр. с чл. 163, ал. 2 и ал.3 ЗУТ,
- 166.60 лева /сто
шестдесет и шест лева и шестдесет стотинки/
представляваща направени деловодни разноски съразмерно с уважената част от
иска, като отхвърля искането за присъждане на разноски за разликата до
претендирания размер от 333.20 лв., като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА Й.М.Х., ЕГН
**********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на "ВАЛЛИ-10" ЕООД, ЕИК
116560119, със седалище и адрес на управление: гр.
Р., представлявано от управител В.
Г. В., сумата от 200.00 лева /двеста лева/
представляваща направени деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска, като отхвърля искането за присъждане на разноски за разликата до
претендирания размер от 400.00 лв., като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн.
чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :