Р Е Ш Е Н И Е
№ 187
гр. Разград 01.06.2016
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ районен СЪД, в публично заседание на 12.05.2016 г., проведено в състав:
Районен
съдия: Атанас Христов
при участието секретаря Г.А., като
разгледа докладваното от съдия гр.
дело № 346 по описа на Разградски
районен съд за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
-
1 681.70 лв. /хиляда шестотин осемдесет и един
лева и седемдесет стотинки/ мораторна
лихва върху горепосочената главница за периода от 14.07.2012г. до 14.07.2015г.
Сочи че на 22.09.2008г. на път І-2, в пътния участък
между м. Дервента и с. Езерче, е настъпило ПТП. Причината за ПТП –то е
виновното поведение на Д.И. Д., който при управление на л.а. марка Опел, модел
Вектра, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, движейки
се със скорост 121.7 км/ч, при ограничение на скоростта на движение 90 км/ч,
удря задна лява част на спряла автокомпозиция. Автокомпозицията се е състояла
от аварирал товарен автомобил марка „Шкода” модел „Мадара”, с рег. № *******,
заедно с прикачено към него бордово ремарке, управляван от З.Р. и спрелият пред
него л.а. марка „Ситроен”, с рег. № ******, управляван от Р.Н.. Водачът на
товарния автомобил взел всички мерки да уведоми другите участници в движението
за настъпилата авария – включил аварийните светлини на товарната композиция и е
поставил светлоотразителен триъгълник. В следствие на удара, л.а. Опел Вектра
управляван от Д. Д., се завъртял по посока на часовниковата стрелка и
едновременно с това продължил движението си напред и наляво. При това движение
автомобилът блъснал и нанесъл телесни увреждания на Р.Н., който се е намирал от
лявата страна на товарната композиция в зоната между влекача и ремаркето. На
същия са причинени разкъсно – контузни рани в лявото слепоочие, дланната
повърхност и дясната ръка и ляво бедро, кръвонасядания по лявото бедро и
подбедрица и дясната предмишница, охлузвания на теменната област на главата и
изкълчване на ключично-лопатковато става, довели до трайно затруднение на левия
горен крайник за около три от 6 седмици. Пострадалият е хоспиталициран в МБАЛ
„Св. Иван Рилски-Разград” АД, с диагноза черепно – мозъчна травма, комоцио
церебри, контузио капитис. Образувано и ДП № 3/2008г. по описа на ОСлС-
Разград. В хода му е установено, че починалия Д. Д. е причинил процесното ПТП и
е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта от 1.45 промила.
Управлявания от Д. Д. л.а. имал сключена застраховка
Гражданска отговорност при ищеца с
полица № 1008А235759. Въз основа на
същата ищецът изплатил на Р.Н. сумата от 5 500 лв. обезщетение за
причинените му неимуществени вреди.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание
при редовност в призоваването ищецът не се явява. Депозира заявление, чрез
пълномощника си В.П.К.М. от АК – София, с което моли делото да се разгледа в
негово отсъствие /л.169 и 241/.
Ответникът, чрез
пълномощника си адвокат Ж.Ч. ***,
депозира отговор на исковата молба. Намира исковата претенция за допустима, но
изцяло неоснователна. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Сочи, че
освен ответника, който е съпруг на Д. Д., последния има други наследници – две
деца. Тъй като наследниците не отговарят
солидарно, то ответника може да отговаря само за 1/3 от размера на
претендираното обезщетение. Претендира разноски. В открито съдебно заседание
при редовност в призоваването ответникът не се явява. Явява се пълномощника му
адвокат Ж.Ч. ***, който поддържа
отговора на исковата молба. В хода на устните състезания, прави възражение за
съпричиняване по см. на чл. 51, ал.2 ЗЗД и моли обезщетението да бъде намалено,
при условие на евентуалност, в случай че съдът приеме за основателна и доказана
исковата претенции. Излага подробни съображения.
Съдът,
след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По
делото е приет комбинирана застрахователна полица за застраховки Гражданска
отговорност на автомобилистите и № 1008А
23579, сключена на 14.11.2007г. за процесния автомобил Опел
Вектра с рег. № ****** /л.7 дело СРС/. Същата е сключена между ищеца и Д.И. Д.,
който е починал съпруг на ответника. В полицата е отразено, че застраховката е
валидна от 00.00 часа на 01.01.2008г. до 24.00 ч. на 31.12.2008г.
Видно от справка от Комисията за финансов
надзор е че автомобил Опел Вектра с рег. № ****** за периода 01.01.2008г. до
16.10.2008г. е имал сключена застраховка Гражданска отговорност при ищеца /л.
36 дело СРС/.
Видно от свидетелство за регистрация –
част І и ІІ, е че собственик на л.а. Опел Вектра с рег. № ****** е Д.И. Д.
/л.48 и 53/.
Видно от писмените доказателства по ДП №
3/2008г. по описа на ОСлО при ОП – гр. Разград, е че на 22.09.2008г. на път І-2, в пътния участък между м.
Дервента и с. Езерче, е настъпило ПТП. Д.И. Д., който при управление на л.а.
марка Опел, модел Вектра, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по
пътищата, движейки се със скорост 121.7 км/ч, при ограничение на скоростта на
движение 90 км/ч, и ударил задна лява част на спряла автокомпозиция.
Автокомпозицията се е състояла от аварирал товарен автомобил марка „Шкода”
модел „Мадара”, с рег. № *******, заедно с прикачено към него бордово ремарке,
управляван от З.Р. и спрелият пред него л.а. марка „Ситроен”, с рег. № ******,
управляван от Р. Н. Водачът на товарния автомобил взел всички мерки да уведоми
другите участници в движението за настъпилата авария – включил аварийните
светлини на товарната композиция и е поставил светлоотразителен триъгълник. В
следствие на удара, л.а. Опел Вектра управляван от Д. Д., се завъртял по посока
на часовниковата стрелка и едновременно с това продължил движението си напред и
наляво. При това движение автомобилът блъснал и нанесъл телесни увреждания на Р.Н.,
който се е намирал от лявата страна на товарната композиция в зоната между
влекача и ремаркето.
Д. Д. починал на место при ПТП-то.
При ищеца била образувана ликвиданционна преписка №
10010100101294Н по застраховка "Гражданска отговорност", полица №
1008А235759 /л. 30 дело СРС/.
Видно от Протокол № 250 от 24.09.2008г. по
горецитираното наказателно производство /л. 59/, е че в кръвта на Д. Д. е установено съдържание на алкохол от 1.45
промила. Следва да се изтъкне, че нито самото изследване, нито резултатът
от него могат да се приравнят на експертиза в употребения от НПК смисъл.
Съставеният за целта протокол обаче е "официален документ" и годно
доказателствено средство за извършените от съответното длъжностно лице действия
за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. Така и Решение № 123 от 10.02.1998 г. на ВКС по н. д. № 183/1997 г., III н. о.
Ето защо, същият може да се използва в настоящото
производство, в качеството му на писмено доказателство.
Видно от Удостоверение за наследници с изх. № 17 от
25.02.2016г. издадено от Община Цар Калоян, е че Д.И. Д., е починал на
22.09.2008г., като е оставил за свои наследници /л.157/:
-
Р.Х.Д. – съпруга
/ответник по делото/,
-
Г. Д. С. –
дъщеря,
-
Х. Д. И. –
дъщеря.
По делото е разпитан в качество на свидетел
пострадалия при ПТП-то Р.Н..
Видно от неоспореното заключение на САТЕ
/л.180-194/, което съдът приема за пълно, обективно и компетентно изготвено, е
че:
На 22,09.2008 г.,около 20,00 ч. в дясната част на път 1-2 при км 50+00 м, считано спрямо посоката гр. Русе-Разград в участъка между
местността „Дервента" и
с.Езерче,Разградска обл. се е намирал в
спряно положение поради техническа повреда,
т.а.,"Шкода-Мадара" с peг. №******* с прикачено към него бордово полуремарке с
рег. № ******, обърнат с
предната си част към гр.Разград и успоредно на надлъжната ос на пътното платно.
Поради намалената видимост от настъпилия вечерен сумрак, посочената автокомпозиция е била с включени
аварийни светлини които са светели непрекъснато. На разстояние не-помалко от 25
м преди задната част на товарната автокомпозиция, върху дясната лента на пътя е
бил поставен и светлоотразителен триъгълник.
По
същото време, по посока от
гр.Цар Калоян към гр. Разград, със скорост
121,7 км/ч., се е движил л.а."Опел
Вектра" с per.№ ******
управляван от Д.И. Д.. Приближавайки товарния автомобил» водачът Д. не е
предприел маневри за намаляване на скоростта си или за изпреварване на спрялото
МПС,поради което се блъска в задната лява част на полуремаркето с peг. № ******. След този сблъсък лекият автомобил се
завърта по посока на часовата стрелка (считано спрямо вертикалната си ос) и
едновременно с това продължава
постъпателното си движение напред и наляво. При това си придвижване автомобилът блъска и нанася телесни увреждания на
свид. Р.Н., който се е намирал
от лявата страна на товарната автокомпозиция, в зоната между полуремаркето и
автовлекача. При това преместване на лекия автомобил от него се отделя и пада
по върху осевата линия, тялото на водача Д.. В крайна сметка л.а. "Опел
Вектра" с peг. № ******
навлиза в лентата за насрещно движещи се ППС
и осъществява незначително съприкосновение с движещият се в обратна посока т.а."Фолксваген
Транспортер" с peг. № ********,след
което се установява в спряно положение по начина указан на скицата към
настоящата експертиза.
Експертизата
счита,че основната причина за настъпване на разглежданото ПТП е, че водачът на л.а."Опел Вектра"
с peг. *******, Д. Д. не е предприел каквато и да било маневра целяща избягването
на сблъсъка в спрелия товарен автомобил въпреки,че последният е бил с включени
аварийни светлини и на около 25 м зад него, в дясната пътна лента е бил
поставен светлоотразителен триъгълник. Зад автомобила е имало също и човек
облечен със светлоотразителна жилетка. Възможните безопасни маневри в случая са
били намаляване на скоростта и спиране или заобикаляне на товарния автомобил от
ляватата му страна. Изчислената по-долу висока скорост на л.а."Опел
Вектра" с peг. № ****** в момента на удара -121,7 км/ч и липсата на спирачни
следи са основание да смятаме» че не е бил налице процес на спиране. От друга
страна в момента на удара лекият автомобил е бил разположен приблизително по
средата на дясната пътна лента (на 1,3
м от осевата линия и на 1,0 м
от десния край на пътя), което е основание да считаме, че същият се е
движил праволинейно към момента на сблъсъка и не е налице опит за заобикаляне
отляво на спрялата товарна автокомпозиция,
От
своя страна липсата на данни за предприети маневри целящи предотвратяване на
сблъсъка се дължат на нарушения на сърдечната дейност на водача на
л.а,"Опел Вектра" с peг. № ****** - Д.И. Д. и състоянието
му на алкохолно опиянение (съдържание
на алкожол в кръвта - 1,45%о), които са довели до загуба на контрол вържу управлението на автомобила,
При
скорост на движение (121,7 км/ч) и пътно --транспортна обстановка; характеризираща
се намалена видимост поради настъпилия вечерен сумрак, водачът на л.а."Опел Вектра" с peг. № ****** - Д. Д. е могъл да забележи своевременно
спрелия на пътното платно товарен автомобил и да спре преди мястото на
сблъсъка.
Експертизата счита, че водачът на
л.а. "Опел Вектра" с peг. № ****** - Д.И. Д. е предизвикал настъпването на разглежданото
ПТП въпреки, че при конкретната пътно-транспортна обстановка е
имал техническа възможност да предотврати автопроизшествието чрез аварийно
спиране.
Разглежданото ПТП настъпило в дясната пътна лента на
път I-2, считано
спрямо посоката гр.Русе - гр. Разград, Спрямо широчина на път І-2, мястото на удара между л,а."Опел Вектра" с peг. № ****** и т.а."Шкода-Мадара" с рег.№******* и прикаченото към него
бордово полуремарке с peг. № ****** представлява отсечка с дължина 0,6 м. Същата е
разположена перпендикулярно на надлъжната ос на пътното платно и десният и край
отстои на 1,0 м от десния край
на пътя, По дължина на пътното платно сблъсъкът е настъпил на нивото на задния
край на автомобилната композиция,т.е. на 38,0 м след Ориентир №1.
Скоростта на л,а."Олел Вектра" с peг. № ****** непосредствено преди възникване на ПТП е била 121,7 км/ч.
На
22.09,2008 г., около 20,00 ч.,в дясната част на път 1-2 при км 50+00 м, по
посока от гр.Цар Калоян към гр.Разград,със скорост 121,7 км/ч., се е движил л.а."Опел Вектра" с peг. № ******, управляван
от Д.И. Д.. Приближавайки спреният в дясната част на пътното платно пред него
товарен автомобил, водачът Д. не е предприел маневри за намаляване на скоростта
си или за изпреварване на спрялото МПС,поради което се блъска в задната лява част на полуремаркето с peг. № ******. След този сблъсък лекият автомобил се завърта по посока на
часовата стрелка (считано
спрямо вертикалната си ос) и едновременно с това продължава постъпателното си
движение напред и наляво. При това си придвижване автомобилът блъска и нанася
телесни увреждания на свидетеля Р.Н.,който се е намирал от лявата страна на
товарната автокомпозиция, в
зоната между полуремаркето и автовлекача. При това преместване на лекия
автомобил от него „излита" и пада по върху осевата линия, тялото на водача Д.. В крайна сметка л.а.
"Опел Вектра" с peг. № ****** навлиза в лентата за насрещно движещи се ППС и осъществява
незначително съприкосновение с движещият се в обратна посока
т.а,"Фолксваген Транспортер" с peг. № ******, след което се установява в спряно положение по
начина указан в огледния протокол.
Основната
причина за настъпване на разглежданото ПТП е, че водачът на л.а."Опел
Вектра” с peг. № ******, Д. Д. не е предприел каквато и да било маневра
целяща избягването на сблъсъка в спрелия товарен автомобил въпреки, че
последният е бил с включени
аварийни светлини и на около 25 м зад него,
в дясната пътна лента е бил поставен светлоотразителен триъгълник. Зад автомобила
е имало също и човек облечен със
светлоотразителна жилетка.
От
своя страна липсата на данни за предприети маневри целящи предотвратяване на
сблъсъка се дължат на нарушения на сърдечната дейност на водача на
л,а,"Опел Вектра" с peг. № ****** - Д.И. Д. и състоянието
му на алкохолно опиянение (съдържание
на алкохол в кръвта -1,45 промила), които са довели до загуба на
контрол върху управлението на автомобила.
При скорост на движение (121,7 км/ч) и пътно-транспортна обстановка,
характеризираща се намалена видимост поради настъпилия вечерен сумрак, водачът
на л.а,"Опел Вектра" с peг. № ****** - Д. Д. е могъл да забележи своевременно спрелия на
пътното платно товарен автомобил и да спре преди мястото на сблъсъка. При това
положение и при конкретната пътна обстановка не би могло да се говори за
своевременна реакция на водача Д., а no-скоро за
липса на каквато и да било реакция.
Възможните
безопасни маневри в случая са били намаляване на скоростта и спиране или заобикаляне на товарния автомобил от
лявата му страна.
В
материалите по гражданското дело не са налице данни за наличие на технически
повреди които имат причинна връзка с настъпилото ПТП.
Видно от неоспореното заключение на СМЕ /л.205-240/,
което съдът приема за пълно, обективно и компетентно изготвено, е че в резултат
на претърпяното ПТП на 22.09.2008г. Р.Н. е получил:
-
Сътресение на мозъка с пълно откъсване от
обкръжаващата среда – травматична кома,
-
Изкълчване на лява ключичнолопаткова става,
-
Разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и охлузвания по
главата и крайниците.
Описаните
увреждания към момента на причиняването им и последиците от тях са в пряка и
непрекъсната причинно следствена връзка с механизма на процесното ПТП.
При
хоспиталицираноте в МБАЛ- Разград, непосредствено след ПТП-то, са проведени
диагностични и терапевтични процедури по правилата на добрата клинична
практика. Проведено е адекватно по вид и обем лечение. Изкълчената лява
ключичнолопаткова става е заздравяла порочно и към момента са налице субективни
и обективни /клинични и анатомични/ данни за това. Лечението е продължило и след
дехоспитализацията от МБАЛ Разград. не могат да се направят коректни изводи за
пълен обем на това лечение, но от представения амб. лист № 001036/12.11.2008г.,
д-р Тодор Табаков, специалист ортопед – травматолог, е че към посочената дата
са налице последици от преживяната травма със засягане на нервния сноп в
поясно-късцовата област. Последица от това засягане са и обективно
установените: дясноконвексна сколиза с ограничена дясна инклинация, перкуторна
болезненост по хода на нервите на четвърти поясен прешлен, /+/ сиптом на Ласег
на 70 градуса двустранно, снижен десен коленен и липсващи Ахилови рефлекси в
дясно, хипестезия в дясно, затруднено ходене на пети с десен крак.
Експертизата
счита, че:
-
са налице трайни и необратими последици от увредата на
поясно-кръсцевия нервен сноп и порочно заздравялата изкълчена лява
ключичнолопаткова става и
-
че пълно възстановяване е невъзможно.
Провеждането
на медикаментозно и/или физиотерапевтично лечение би имало само временен ефект.
В своята съвкупност:
-последиците
от претърпяното ПТП на 22.09.2008г. обуславят постоянно разстройство на
здравето неопасно за живота и
-влошават
качеството на живот на пострадалия Р.Н..
На 01.07.2010г. между ищеца и Р.К.Н. било
сключено Споразумение за изплащане на обезщетение за неумуществени вреди. /л.
29 дело СРС/. Съгласно същото ищецът се задължил да изплати на Р.Н., в 7 дневен
срок от сключването на споразумението сумата от 5 500 лв. представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП.
Видно кредитен превод/платежно нареждане от
Централна кооперативна банка АД, е че на 14.07.2010г.
ищецът превел по сметка в полза на Р.К.Н.
сумата от 5 500 лв. /л.31 дело СРС/.
С
оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявени
са кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал.1
ЗЗД - иск за установяване съществуване на вземане на застраховател срещу наследник
на застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" (ГО), причинил
вреди на ІІІ-то лице от деликт, който е застрахователно събитие, при което наследодателя
на ответника е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма,
застраховано при ищеца по застраховка "ГО", за които застрахователят
е платил обезщетение в размер 5 500 лева.
При
този иск в тежест на ищеца е да установи, че с наследодателя на ответника са
били обвързани от валидно правоотношение по "ГО", че през време на
същото е настъпило застрахователно събитие, като наследодателя на ответника е
увредил ІІІ-то лице, при което събитие ответникът е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма, отделно следва
да установи плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя – ищец.
Правото
на застрахователя да иска от застрахованото при него лице, причинило вредата в
хипотезата на чл.
274 от КЗ /отм./, след плащането на застрахователното обезщетение, е
регресно право. Това право е предвидено само за един вид имуществена
застраховка - Гражданска отговорност на собственици, ползватели, водачи на МПС.
Това право е специално предвидено в закона. При тези хипотези застрахователят е
освободен от задължение да покрие вреди, претърпени от застрахован, но той е
длъжен да изплати на пострадал обезщетение за вредите, претърпени в следствие
на поведението на застрахования. От момента, в който е удовлетворил третото
увредено лице, в полза на застрахователя е възникнало регресното му право срещу
деликвента да му възстанови платеното застрахователно обезщетение. (В този
смисъл Решение № 279 от 29.05.2007 г. на
ВКС по т. д. № 1037/2006 г., ТК).
За
да възникне регресното право на застрахователя по имуществена застраховка е
необходимо кумулативно наличие на предпоставките: валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" към момент на
възникване на деликтна отговорност на застрахования към ІІІ-то лице, поради
причиняване на застрахователно събитие, при което застрахован е провел поведение
попадащо в хипотеза на чл. 274
от КЗ, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя, за които
предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване.
Хипотезата
на разпоредбата на чл.
274, ал.1, КЗ /отм./ урежда като предпоставка за възникване на правото на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" да търси връщане
на изплатено от него обезщетение за вреди причинени от застрахован на ІІІ-то
лице, поведение на застрахования, след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма. В доказателствена тежест на
застрахователят е да установи по делото това поведение на застрахования.
В
конкретния случай от събраните по делото доказателства, по делото е установено
че процесното ПТП е настъпило от противоправно поведение на наследодателя на ответника,
който е нарушил правила за движение след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма.
При
така възприетото съдът приема, че отговорността на ответника към ищец по чл. 274
от КЗ /отм./ следва да се ангажира за изплатени от ищеца обезщетение за
вреди от това ПТП.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че по делото е установено валидно
възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане на претендираната сума,
представляващи стойност на неимуществени вреди причинени от наследодателя на ответника
на ІІІ-то лице при управление на МПС, застрахован при ищеца по застраховка
"ГО" причинени при ПТП, след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма и за които вреди ищецът е изплатил
обезщетение на увредено лице.
Настоящият състав като взе предвид вида на
увреждането, времетраенето на оздравителния процес, протичането на самия
оздравителен процес, възрастта на пострадалия, по справедливост, при
съобразяване на чл.
52 ЗЗД, определя обезщетението в размер на 5 500 лв.
Съгласно чл. 60, ал.1 ЗН „Наследниците, които са приели наследството,
отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които
получават.”
След смъртта си Д.И. Д. е оставил за свои
наследници освен съпругата си Р.Х.Д. – настоящ ответник, а и две деца. На осн.
чл. 9, ал.1 във вр. с чл. 5, ал.1 ЗН, ответника
Р.Х.Д. е наследила 1/3 от наследството оставено от починалия Д.И. Д.. Тъй
като тя е наследила 1/3 от наследството на Д., то на осн. чл. 60, ал.1 ЗН, тя
отговаря само за 1/3 от задълженията с които наследството е обременено.
Ето защо, исковете следва да се уважат само за 1/3, а за останалите 2/3
исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
Доколкото
по делото не са ангажирани доказателства от ответника, че е погасил
задълженията, то съдът приема че следва да уважи съобразно гореизложеното – за
1/3 от предявените искове.
По
възражението на ответника, че вземането на ищеца е погасено по давност.
Въпросът за погасителната давност спрямо регресните искове на
застрахователя е разрешен със задължителна за съдилищата практика на ВКС,
постановена по реда на чл.290 ГПК – Решение № 131/07.10.2011 г. по т.д.№
806/2010 г. на ВКС, І т. о., Решение № 70/23.06.2011 г. по т.д.№ 624/2010 г. на
ВКС, І т. о., решение № 144/26.01.2010 г. по т.д.№ 532/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.
и др., в които е прието, че регресните искове на застрахователя по чл.274 КЗ се
погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност, която започва да
тече от момента, в който застрахователят изплати обезщетението на
правоимащото лице. Регресното право на застрахователя срещу деликвента
възниква по силата на закона, а не по силата на застрахователния договор,
обвързващ застраховащ и застрахован, поради което не възниква от датата на
застрахователното събитие (увреждането), а от момента на плащане на
обезщетението на увреденото лице. Предвид това, искът на застрахователя,
насочен към виновния водач за плащане на изплатеното застрахователно
обезщетение, се погасява с общата петгодишната давност
по чл.110 ЗЗД, която започва да тече от момента плащането, с което
възниква и самото регресно право, а не от датата на деликта (в този смисъл и
ППВС № 7/ 1977 г.).
Поради гореизложеното давността не е
започнала да тече от изтичането на срока за плащане уговорен в споразумението
между застрахователя и пострадалия, а от датата на извършване на плащането.
Съгласно чл. 62, ал.2 ГПК „Срокът не се смята за пропуснат, когато
изпращането на молбата е станало по пощата. Той не се смята за пропуснат и когато тя е подадена в друг съд или в
прокуратурата в срока, освен ако е подадена по електронен път.”
Плащането от страна на ищеца е извършено
на 14.07.2010 г. /л.31 дело
СРС/. Видно от първата страница на исковата молба /горе в дясно/ е че записан
номерът на обратната разписка и датата на пощенското клеймо -14.07.2015г. /л. 2 от дело СРС/,
като е приложен и пощенския плик с клеймо от 14.07.2010г. /вж. в края на дело
СРС/, на осн. чл. 35, ал.2 ПАС.
Ето защо, възражението за изтекла
погасителна давност за главницата се явява неоснователно.
Относно
възражението за изтекла погасителна давност за иска за лихвата.
Приложение намират на общите правила на ЗЗД относно
срока за погасяване на обезщетението за забава - в случая разпоредбата на
чл.111, б.”в”, предл.второ ЗЗД, съгласно която вземанията за лихви се погасяват
с изтичане на тригодишна давност. Вж. и постановените по реда на чл. 290 ГПК
Решение № 95 от 26.06.2014 год. т.д. № 3060/2013 г. на ВКС, І т.о.,ТК, решение
№ 96/ 18.07.2011г. по т.д. № 610/ 2010г. на ВКС, I ТО; решение № 175/
28.10.2010г. по т.д. № 54/ 2010г. на ВКС, II ТО; решение № 67/ 24.06.2011г. по
т.д. № 323/ 2010г. на ВКС I ТО; решение № 72/ 30.04.2009г. по т.д. 475/ 2008г.
на ВКС, II ТО, Определение №746 от
08.10.2013 год. по т. д. N 1531/2013г. І
т.о, Решение № 133 от 28.10.2014 г. по т. д. № 2675/2013 г. ВКС І т.о.
Ето защо, възражението за изтекла
погасителна давност за иска лихвата също се явява неоснователно.
По
направеното от пълномощника на ответника в хода на устните състезания
възражение за съпричиняване по чл. 51, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл.
131, ал. 2, т. 5 ГПК, с отговора на исковата молба ответникът следва да
посочи възраженията си срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават,
а когато не стори това, съгласно чл. 133
ГПК той губи възможността да го направи по-късно. С изтичане на срока за
отговор по чл.
131, ал. 1 ГПК, невъведените от ответника възражения срещу предявения иск
се преклудират, в т. ч. възражението за
съпричиняване от страна на пострадалия от деликт. В този смисъл вж. т. 4 от ТР № 1 от 09.12.2013 г.
по т. д. № 1/2013 г. ОСГТК ВКС, както и постановените по реда на чл. 290
ГПК Решение № 17 от 6.03.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 3174/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 112
от 14.06.2011 г. по гр.д. № 372/2010 г. на ІV г.о., ГК, Решение № 179 от 17.06.
2013 г. по гр. д. № 228/2012 г. на ВКС ІV г.о., Решение № 92
от 24.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 540/2012 г., I т. о., ТК.
Ето защо, съдът не дължи произнасяне по възражението за
съпричиняване по чл. 51, ал.2 ЗЗД.
С
оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
деловодни разноски съразмерно с уважената
част от исковете в размер на 591.04 лв., като за разликата до претендирания
размер от 1 773.12 лв. искането за присъждане на разноски следва да се
отхвърли като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
С оглед изхода на делото ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете в размер на 200 лв., като за разликата до
претендирания размер от 300 лв. искането за присъждане на разноски следва да се
отхвърли като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
ОСЪЖДА Р.Х.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК 121076907, Седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, район Средец, ул. Стефан Караджа 2, тел.: 9811340,
факс: 8119103, Интернет страница: WWW.ARMEEC.BG,
законен представител: Цветанка Донкова Крумова, начин на представляване:
прокуристът Иво Каменов Георгиев самостоятелно, а изпълнителният директор
Цветанка Донкова Крумова само заедно с прокуриста Иво Каменов Георгиев, сумите:
-
1 833.33 /хиляда осемстотин тридесет и три лева и
тридесет и три стотинки/ - регресно
вземане на заплатено от застрахователя - ищец обезщетение по неимуществени
вреди по ликвиданционна преписка № 10010100101294Н по застраховка
"Гражданска отговорност", полица № 1008А235759, ведно със законната лихва от 14.07.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата до първоначално
претендирания размер от 5 500 лв., като неоснователен, на осн. чл.
274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ във вр. с чл. 86,
ал.1 ЗЗД,
-
560.57 лв. /петстотин и шестдесет лева и петдесет и
седем стотинки - мораторна лихва върху
горепосочената главница за периода от 14.07.2012г. до 14.07.2015г., като
отхвърля иска за разликата до първоначално предявения размер от 1 681.70
лв. /хиляда шестотин осемдесет и един лева и седемдесет стотинки/, като
неоснователен, на осн. 86, ал.1 ЗЗД,
-
591.04 лв. /петстотин деветдесет и един лева и четири
стотинки/ - деловодни разноски
съразмерно с уважената част от исковете, като отхвърля искането за присъждане
на разноски за разликата до първоначално предявения размер от 1 773.12
лв., като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
-
200.00 лв. /двеста лева/ - деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете, като отхвърля искането за присъждане на разноски за разликата до
първоначално предявения размер от 300.00 лв., като неоснователно, на осн. чл.
78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да
се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :