Р Е Ш Е Н И Е

№206, 13.06.2016г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На трети юни две хиляди и шестнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Г.А.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 493 по описа за 2016г. на РРС

Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124 ГПК.

Депозирана е искова молба от “Агенция за събиране на вземания“АД, с която молят съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 213.66лв. главница, сумата 39.23лв. договорна лихва за периода 20.11.11г.-20.02.12г. и 205.66лв. мораторна лихва за периода 21.11.11г.-22.12.15г., както и разноските в двете производство. Твърди, че между ответника е сключил договор за кредит №29201/2011г. с „Глобекс финанс„ АД. Последният е цедирал вземането си към ответника на ищеца на 19.09.13г Ищецът е депозирал заявление от чл.410 ГПК. Образувано е ч.гр.д.№2330/15г. на РРС. Издадена е заповед за изпълнение №3781/23.12.15г. В срока ответника е възразил, а в указания от съда срок кредиторът е предявил установителен иск. Ищецът представя писмени доказателства: договор за кредит, ОУ, застраховка, погасителен план, уведомително писмо.

Ответникът твърди, че е плащал, но от пет години никой не го е търсил. Считал е задължението си за погасено. Позовава се на изтекла погасителна давност.

Съдът, след като взе предвид становищата на двете страни и събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: На 18.03.2011г. „Глобекс финанс“АД е сключило с ответника договор за кредит № CN-29201 за сумата от 600лв. и са уговорили краен срок за погасяване- 20.02.12г. Кредитът е следвало да бъде погасяван на 11 равни месечни вноски от по 110.36лв., в които влиза и уговорената лихва. Към договора са приложени и ОУ, подписана от ответника. На 19.09.13г. „Глобекс финанс“ АД е прехвърлило вземането си към ответника на ищеца, като е упълномощило последния да извърши уведомлението. Ищецът е изпратил уведомление, което не е получено от ответника. Писмото се е върнало в цялост, като непотърсено.

По делото е назначена ССЕ, според която праводателят на ищеца е предоставил по на ответника сумата от 600лв., която е усвоена. По договора ответникът е извършил частични плащания в размер на 1213.97лв.. Кредитът е обслужване редовно до м.07.2011г. На 30.11.11г. е последвало ново плащане за част от вноските, което обаче не е покрило дължимите лихви и главница. Ответникът дължи главница в размер на 231.07лв., 63.23лв. договорна лихва и лихва за забава за периода 21.11.11г.-23.12.15г. в размер на 96.47лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и изявленията на страните, съдът намира иска за частично основателен.

Между праводателя на ищеца и ответника е налице валидно сключен договор за кредит № CN-29201 за сумата от 600лв. В договора страните изрично са уговорили размера на месечните вноски, чиито сбор е 1213.91лв., които са сбор от главница и лихви. Вещото лице установява, че направените плащания от ответника не са погасили цялата дължима договорна лихва и главница, а закъснелите плащания са натрупали и наказателна лихва и адм.такси. Ответникът дължи главница в размер на 231.07лв., 63.23лв. договорна лихва и лихва за забава за периода 21.11.11г.-23.12.15г. в размер на 96.47лв. Тъй като има разминаване между претендираните с исковата молба размери и установените от вещото лице, то следва да се съобразят тези на вещото лице.

Неоснователно е и възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Задължението за възстановяване на отпусната по договор за кредит сума има характер на задължение по договор за заем, като при заема е налице неделимо плащане, независимо дали е уговорено да бъде извършено на вноски. Погасителните вноски не представляват периодични плащания по смисъла на чл.111 б.„в” от ЗЗД, тъй като с постигнатите уговорки за разсрочено плащане кредиторът се е съгласил да получи изпълнение на части по смисъла на чл.66 ЗЗД. Следователно в конкретния случай намира приложение общата петгодишна давност. Тъй като кредиторът не се е позовал на предсрочна изискуемост, то същата е настъпила с изтичане срока на договора- 20.02.12г. От този момент следва да тече петгодишната давност. С подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК- 22.12.2015г. давността е спряна, като към тази дата – 22.12.2015г. общият петгодишен давностен срок не е изтекъл. Следва да се отбележи, че дори и кредиторът да се беше позовал на предсрочна изискуемост, която би настъпила на 21.08.11г.-денят, следващ падежа на първата непогасена вноска, то петгодишната погасителна давност отново не би била изтекла към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 22.12.15г.

Освен валидно сключен договор за кредит е налице и валиден договор за цесия между ищеца и кредитора на ответника. По силата на този договор ищецът е встъпил в правата на кредитора и търси принудително удовлетворение. По силата на изрично упълномощеване цедента е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия. Уведомлението за извършената цесия не е стигнало до ответника, тъй като писмото с обратна разписка се е върнало като непотърсено. С връчването на исковата молба обаче ответникът е уведомен за цесията. Фактът на уведомяване в случая е без значение, тъй като ответникът не е правил плащания към цедента.

Предвид основателността на иска ответникът дължи на ищеца и разноските по настоящото дело в размер на 350лв.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на Д.Б.Д. ***, ЕГН **********, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“АД гр.София, ЕИК 203670940 сумата от 213.66лв. /двеста и тринадесет лева и шестдесет и шест стотинки/ главница, сумата от 39.23лв./тридесет и девет лева и двадесет и три стотинки/ договорна лихва и сумата 96.47лв./деветдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки/ лихва за забава за периода от 21.11.11г. до 23.12.15г., както и сумата от 325лв./триста двадесет и пет лева/ разноски по заповедното производство.

ОТХВЪРЛЯ установителния иск за законната лихва за периода 21.11.11г.-23.12.15г. в размер на 109.19лв./сто и девет лева и деветнадесет стотинки/ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Д.Б.Д. ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“АД гр.София сумата от 350лв./триста петдесет лева/, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: