Р Е Ш Е Н И Е

Номер 205 09.06.2016 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На първи юни две хиляди и шестнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар С.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №521/2016 г.

Производството е с правно основание чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от „Роведи Агро“ООД със седалище гр.Варна срещу ЕТ „Агрима-М.М.-Марин Маринов“ със седалище гр.Разград, с която са предявени обективно съединени искове за заплащане на сумата 1 575,00 лв., стойност на закупени от него стоки, сумата 465,59 лв., мораторна лихва за периода 18.04.2013 г. – 14.03.2016 г. и законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендира и за заплащане на направените по делото разноски. Сочи ,че между страните по делото е била сключена сделка за покупко-продажба на агропрепарат розозол, за която е била издадена данъчна фактура №1861/17.04.2013 г., подписана при предаването на стоката от представителите на двете страни. Твърди, че ответникът не е заплатил сумата по фактурата. Прилага процесната фактура и справка за размера на законната лихва върху сумата.

Ответникът прави възражение за нищожност на договора като сключен в противоречие с чл.23 и чл.23А от Закона за защита на растенията, тъй като ищцовото дружество не притежавало разрешително за търговия на дребно с препарати за растителна защита към датата на доставката, както и в противоречие с чл.14 от с.з. Иска от съда да изиска справка от БАБХ гр.София, от която да е видно притежава ли ищеца разрешително за търговия на дребно с препарати за защителна защита и от кога е издадено разрешителното, както и съдът да задължи ищеца да представи такова разрешително.

В отговор на възражението на ответника ищецът е заявил, че продукта, предмет на процесната сделка не е препарат за растителна защита, а неорганичен тор, режимът на който се определя с Регламент /ЕО/ №2003 от 2003 г. и е в свободно обръщение в рамките на общността.

Въз основа на събраните по делото доказателства, Съдът установи следната фактическа обстановка: Ищецът и и вторият ответник са търговци по смисъла на ТЗ. Към 17.04.2013 г. между тях е бил сключен договор за доставка на розазол на стойност 1312,50 лв. без ДДС, за доставката на който от ищеца на ответника е съставена фактура №1861/17.04.2013 г., в която е отбелязано, че сумата ще бъде платена с платежно нареждане. Като дата на плащане е отбелязана 17.04.2013 г.

По делото не бяха представени никакви доказателства за съществуване на ограничения за търговия с препарата за растителна защита розазол, както и доказателства за заплащането на дължимата сума, която с начисленото ДДС е в размер на 1575 лв.

Според направената справка в електронен калкулатор законната лихва върху тази сума за периода 18.04.2013 г. – 14.03.2016 г. е в размер на 465,59 лв.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за заплащане на сумата 1575 лв. е основателен и доказан. В съответствие с разпоредбата на чл.327 от ТЗ при търговска продажба купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. В случая друго е уговорено в договора – плащане по банков път след издаване на фактурата за съответния период. Такова плащане не е извършено, следователно е дължимо и към настоящия момент.

На основание чл.86 от ЗЗД ответниците дължат и заплащане на обезщетение за забава от датата, на която е следвало до бъде изпълнено задължението в случая датата, посочена във фактурата като дата на плащане – 17.04.2013 г. - до датата на подаване на исковата молба – 18.02.2015 г. Според справката в електронен калкулатор тази сума е 465,59 лв., следователно предявения акцесорен иск следва да бъдат уважен изцяло.

Направеното от ответника възражение за нищожност на сделката поради липса на разрешение ищецът да продава препарата розазол не е доказано. По делото не бяха представени доказателства този препарат да подлежи на особен режим за продажба.

На осн. чл.78 от ГПК ап.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 113 лв. и заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лв.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЕТ „Агрима – М.М-Марин Маринов“, ЕИК 116511481 със седалище гр.Р, представлявано от М. Ц. М. ДА ЗАПЛАТИ на „Роведи Агро“ООД, ЕИК 103582838 със седалище гр.В. представлявано от Д. Д. М. сумата 1575 лв. /хиляда петстотин седемдесет и пет лева/ по фактура №1861/17.04.2013 г. ведно със законната лихва от 14.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата и 465,59 лв./четиристотин шестдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/ обезщетение за забава за периода 18.04.2013 г. – 14.03.2016 г. , сумата 113 лв. /сто и тринадесет лева/ разноски по делото и 400 лв. /четиристотин лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: