Р Е Ш Е Н И Е

Номер 210 24.06.2016 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На седми юни две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Г.М.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№525 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.415 вр. с чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” ЕАД срещу Д.С.П., с която са съединени искове за установяване дължимостта на сумите 1399,15 лв. за потребена топлинна енергия за периода 30.11.2012г. до 02.07.2015г. в имот, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 270,30 лв. лихва за периода от 30.12.2012г. до 25.01.2016г., както и разноски в размер на 33,39лв. Сочи, че ответникът е потребил топлинна енергия, не е изплънил задължението си да заплати същата за периода от 30.11.2012г. до 02.07.2015г., че е издадена заповед по чл.410 от ГПК по гр.д. №197/2016г. на РРС за претендираните суми.

Ответникът депозира отговор, оспорва исковете, съществуване на облигационно отношение между страните, твърди, че не е собственик на имота, няма качество на потребител на ТЕ. Оспорва извършените отчети за дялово разпределение и последващите изравнителни сметки. Сочи, че чрез механизма на общите условия и неясни непрозрачни компоненти ползвани за формиране на суми “сградна инсталация” ищецът е прехвърлил стойността на недоставени и непотребена топлоенергия. Формирането на сумата представлява неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП, не отговаряща на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и доставчика и потребителя, поради което е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.1 и 2 от ЗЗД вр. с чл.146 ал.1 и чл.143 т.6 и т.18 от ЗЗП, вр. с чл.7 ал.2 от ЗЕ. Оспорва съдържанието на фактури с вписан и данни за потребено количество топлинна енергия.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Ответникът е бил собственик на 4/6 ид. части от апартамент през процесния период, който се намира в топлофицирана етажна собственост с адрес гр.*******, ул. ****** №** ет.** ап.**

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №197/2016 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 1399,15 лв. за ползвана топлинна енергия за периода 30.11.2012г. до 02.07.2015г. и за сумата 270,30лв. обезщетение за забава за периода 30.12.2012г. до 25.01.2016г. представляващо задължение за незаплатена топлинна енергия на адрес гр.****** ул. ******* ап.**.

В общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград” ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6. Според чл.11 ал.5 от общите условия купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираните термостатни радиаторни вентили остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части.

Според представеното по делото заключение на вещото лице изготвило съдебно-техническа експертиза, имотът находящ се в гр.******* ул. ********* ап.** е присъединен към вътрешната отоплителна инсталация на сградата и съответно чрез абонатната станция №174 към топлопреносната мрежа на ищеца. Извършено е дялово разпределение и начисление на доставяната топлинна енергия, извършено е начисление съобразно методиката, но изчисленията не са правилни. Топлоотделянето от сградната инсталация е необходимо да се преизчисли при мощност на отоплителната инсталация отговаряща на сградна температура на топлоносител 65 градуса, същото се отнася и за топлоотделяне от щранг лирата в банята на ответника. Сумата дължима от ответника е изчислена в два варианта. Първият - в съответствие между проектните параметри на външния въздух и мощността на отоплителната инсталация в размер на 995,53лв./л.9 от заключението/, а вторият реално отчетена от топломер топлинна енергия в размер на 658,18 лв./л.18 от заключението/. Като първия вариант отговаря на проектната мощност както е в наредбата, видно от обяснението на вещото лице в с.з. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно, обосновано и неоспорено от страните.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград” ЕАД на потребители за битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост присъединени към абонатна станция са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата на чл.3 ал.1 от ОУ на продажба на топлинна енергия купувач може да бъде физическо лице потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. От приложения н.а. №80 том ІV рег. №6934 дело 532 от 19.10.2015г./л.106/ се установява, че ответницата е била собственик на 4/6 ид. части от жилище 7 находящо се в гр.********, ул. “********” №** ет.** ап.**, т.е. жилище различно от това, за което е начислена от ищеца топлоенергия за процесния период, тъй като видно от приложеното ч.гр.д.№197/16г. на РРС задълженията са за топлинна енергия на адрес ул. ******* ап.**. Т.е. ответникът не е потребител на топлинна енергия в процесния период, тъй като не е бил съсобственик в имота. Не се установява и да е бил титуляр на вещно право на ползване. Между страните не се доказа по безспорен начин да са налице облигационни отношения във връзка с продажба на топлинна енергия, поради което ответникът не е длъжен да заплаща същата. Предвид изложеното претенциите са неоснователни.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК, с оглед изхода на делото ответникът има право на направените разноски в размер на 650лв., за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и съдействие по настоящото и по заповедното производство.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от “Топлофикация Разград” ЕАД, със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 срещу Д.С.П., ЕГН ********** адрес ***, за приемане на установено, че дължи сумата 1399,15 лв. /хиляда триста деветдесет и девет лева и петнадесет стотинки/ за ползвана топлинна енергия за периода 30.11.2012г. до 20.07.2015г., ведно със законната лихва от 29.01.2016г. до окончателното и изплащане, както и сумата 270,30лв. /двеста и седемдесет лева и тридесет стотинки/ обезщетение за забава за периода от 30.12.2012г. до 10.12.2015г.

ОСЪЖДА Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.П., ЕГН ********** адрес *** сумата 650лв. /шестотин и петдесет лева/ за направените по делото разноски

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: