Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                          № 194, 09.06.2016г., град Разград

 

                                   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                    състав

 На десети май                                                         две хиляди и шестнадесета година

 В публично заседание в следния състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

                                                                            

 Секретар С.Р.

 Прокурор    

 като разгледа докладваното от председателя

 гр.дело № 529 по описа за 2016г.

 

 

            Производството е по реда на чл.19 ал.1 във вр. с чл.14 от ЗГрР. 

            Постъпила е молба от Б.Ш.С., с която моли съда да допусне промяна на фамилното му име от С. на Мехмед, като твърди наличието на важни обстоятелства за това-известен е сред близки и приятели с фамилното име Мехмед. Твърди още, че в множество документи е записан с това фамилно име, което също му създава затруднение, а също и факта, че със съпругата му са с различни фамилни имена, а живеят в Германия. Твърди, че е бил с фамилно име Мехмед, но поради лекомислие е сменил фамилията си на С.. Предстява удостоверения за раждане, за сключен гр.брак, за идентичност на имена, военна книжка и свидетелство за професионална подготовка. Има искане за разпит на двама свидетели.

          Община Разград по счита молбата за неоснователна тъй като счита, че липсват твърдени важни обстоятелства. В отговора са изложени подробно твърдения за това. През 1991г. молителят е възстановил фамилното си име Мехмед, но през 2002г. сам е пожелал да носи фамилното име С., като е твърдял пред съда, че това е фамилията на неговия баща и с нея е известен  в обществото.

          РРП счита молбата за неоснователна и недоказана.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Рождените имена на молителя са Б. Шюкриев Мехмедов, които впоследствие са променени на българските Добри Николов Маринов. С молба от 1991г., по административен ред молителят е премахнал наставките –ев и –ов от бащиното и фамилното си имена. С решение №17/21.01.2002г. по гр.д.№24/02г. по описа на КРС фамилното име на молителя е променено от Мехмед на С.. Пред съда молителят е декларирал, че фамилното име на баща му е С., и че в обществото е известен с имената Б.Ш.С..

           По делото са разпитани двама свидетели-Февзи Салиев и Никола Николов.

           Първият свидетел е роднина на молителя, който твърди, че го познава като Б. Шукриев Мехмедов. От 90-те години на миналия век Б. живее със семейството си в Германия, като идва в България на гости и на почивка. Съпругата му също носи фамилията Мехмед. Според свидетеля молителят имал проблеми на работа тъй като има разминаване  в документите и професионалното свидетелство. Работел като хладилен техник от години. Този проблем има и с администрацията, защото със съпругата му имат различни фамилни имена и трябва да доказват, че са съпрузи. Свидетелят не знае кога молителят е променил фамилното си име на С..

          Св.Николов, съсед на молителя твърди, че знае имената на молителя тъй като е бил домоуправител и е водел домовата книга. Живее със семейството си в чужбина, но веднъж или дваж годишно се връщал в България. Твърди, че той и другите съседи се обръщали към него по малко име, а не по фамилия. От Б. е чувал, че в Германия имал проблеми, тъй като имали различни фамилни имена с жена му.

           Молителят има сключен граждански брак през 1986г., видно от акт за граждански брак №8/09.01.1986г.  когато е носил български имена с лицето Юлия Симеонова Маринова. В акта за граждански брак имената на жената са записани Юлия Симеонова Маринова, а за име след развода е записано отново Маринова. През 1991г. съпругата променя имената си на Юксел С. Али.

            Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Молбата е неоснователна.

           Името на всеки български гражданин, независимо от етническа или религиозна принадлежност, се състои от собствено, бащино и фамилно имена, като се образува по указания в закона начин. Името носи информация за произхода на лицето и е един от основните идентификационни белези на всяко едно физическо лице. Като е отчитал важността на името за индивида, за неговото семейство и за обществото, законодателят е определил с императивни правни норми начина, по който следва да се формира името, кой и как го избира, както и възможност за промяна на вече веднъж избраното име с друго. Тази възможност, обаче, не е безконтролна и винаги възможна. Законодателят е посочил условията, при осъществяването на които това е възможно, като е предоставил преценката на правораздавателните органи. Това, както и предвиденото участие в съдебното производство на прокурор, в качеството му на контролираща страна, е допълнителен мотив за значимостта на името.

            Съдът намира, че сочените от молителя обстоятелства не са важни по смисъла, вложен в закона, така че да обосноват исканата промяна на фамилното име на молителя, което нито е осмиващо, нито позорящо или обществено неудобно. Създалото се за него неудобство се дължи единствено на неговото поведение. Молителят е бил на 41 години, когато сам е решил да промени фамилното си име от Мехмед на С.. Нещо повече той изрично е декларирал пред съд, че в обществото е известен с имената Б.Ш.С.. Към този момент молителят вече е бил женен и е притежавал свидетелство за професионална подготовка. Въпреки това той е предприел тази стъпка и е променил фамилното си име. Молителят твърди, че тогава е действал при моментно хрумване и поради натиск от роднини. Тези твърдения  по отношение на един 41 годишен мъж сочат, че същият е податлив на моментни настроения и външно давление, което да го доведе до нова молба за промяна на фемилното име, което е недопустимо. Не такава е целта на закона.

             Не на последно място следва да се отбележи, че твърдяната разлика във фамилните имена на двамата съпрузи не се дължи на промяната на фамилното име на молителя. Съпрузите са сключили граждански брак през 1986г., когато са били с български имена. В акта за граждански брак съпругата на молителя е записана с имената Юлия Симеонова Маринова, като след брака е продължила да носи това фамилно име, т.е. има съвпадение в предбрачното и брачното фамилно имена на съпругата. През 1991г. Юлия Симеонова Маринова е променила имената си по административен ред на Юксел С. Али, въпреки че вече е била омъжена.

            Макар и молителят да твърди наличието на неудобство, съдът намира, че това не е важна обстоятелство по смисъла на закона причина, поради което

 

                                                        Р    Е    Ш    И    :

 

             ОТХВЪРЛЯ молбата на Б.Ш.С. ***, ЕГН ********** за промяна на фамилното му име от С. на Мехмед, на основание чл.19 ал.1 ЗГрР.

             Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: