Р Е Ш Е Н И Е

              Номер 223                                           27.06.2016 г.                                                гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На четиринадесети юни                                        две хиляди и шестнадесета  година

В открито съдебно заседание, в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Светлана Чолакова

Секретар Ж.Р.   

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д.704/2016 г.

 

            Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД.

            Депозирана е искова молба от “А.. 2006” ЕООД гр.Разград срещу “Л.”***, с която е предявен иск за установяване  дължимостта на сумата 10000 лв, представляваща представляваща част от неизплатена главница по фактура №1000001456/27.08.2013г., както и сумата 2877,97лв. законна лихва от падежа 28.08.2013г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /08.02.2016г/ , законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи се, че съгласно фактура №1000001456/27.08.2013г. е доставил и продал на ответника селскостопанска техника – Сеялка на стойност 30000лв. с включен ДДС, като сумата следвало да се преведе по банкова сметка ***, както и че фактурата е осчетоводена и отразена в счетоводствата на двете страни. Закупената техника е доставена и предадена с приемо-предавателен протокол от 27.08.2013г. На 05.09.2013г. ответникът извършил частично плащане в размер на 15000лв., на 08.05.2014г. – още 5000лв., като до настоящия момент не е изплатил останалата сума от 10000лв.

            В предоставения срок ответникът не депозира отговор, не изпраща представител и в с.з.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: Между страните са съществували търговски взаимоотношения. На 27.08.2013г. ответникът закупил от ищеца сеялка Gaspardo NINA 400, 29 rows, за което ищецът издал фактура №1000001456 от 27.08.2013г. на стойност 30000лв. Съставен бил приемо-предавателен протокол от 27.08.2013г. за предаването на описаната по-горе селскостопанска машина. На 05.09.2013г. ответникът заплатил сумата 15000лв, а на 08.05.2014г. сумата 5000лв. – частични плащания за продадената машина.

От приложената справка законната лихва за забава за периода от 28.08.2013г. до 08.02.2016г. е в размер на 2877,97лв.  По подадено на 08.02.2016г. от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е образувано гр.д. №291/2016г. на РРС, по което е издадена срещу ответника заповед за изпълнение за процесните суми.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният иск е основателен и доказан. Между страните съществува облигационно отношение – покупка на селскостопанска машина, на стойност30000лв. обективирани във фактура №1000001456 от 27.08.2013г., която фактура е подписана от представители на страните и осчетоводена. Установено е, че ответникът е приел вещтта описана в нея, видно от приложения приемо-предавателен протокол, който е неоспорен от него. Ищецът е изпълнил задължението си за предаване на стоката, а ответникът от своя страна е следвало да заплати стойността. Няма доказателства ответникът да е погасил това  задължение в цялост, поради което искът е основателен и доказан в претендирания размер от 10000лв. Основателен и доказан е и акцесорния иск за сумата 2877,97лв. лихва за периода от падежа 28.08.2013г. до 08.02.2016г – подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.

            На основание чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има право на направените по делото разноски, включващи 280,72лв. заплатена държавна такса, 980лв. адвокатско възнаграждение съгласно приложения списък, или общо размер на 1260,72лв.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 1157,56лв./257,56лв. държавна такса и 900лв.адвокатско възнаграждение/ за разноски по ч.гр.д. №291/2016г. на РРС.

По гореизложените съображения, съдът:

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че “Л.”*** дължи на А. 2006” ЕООД, ЕИК****, гр.Разград, ул.********** сумата 10000лв./десет хиляди лева/ представляваща част от неизплатена главница по фактура № 1000001456/27.08.2013г., ведно със законната лихва считано от 08.02.2016г. до окончателното и изплащане, сумата 2877,97лв./две хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки/ законна лихва от 28.08.2013г. до 08.02.2016г., за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№291/2016г. по описа на Районен съд Разград.

 ОСЪЖДА “Л.”***,  ДА ЗАПЛАТИ на А. 2006” ЕООД, ЕИК*******, гр.Разград, ул.****** сумата 1260,72лв. /хиляда двеста и шестдесет лева и седемдесет и две стотинки/ за разноски по настоящото производство, както и сумата 1157,56лв./хиляда сто петдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки/ за разноски по ч.гр. д. №291/2016г. на РРС.

  Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: