Р Е Ш Е Н И Е
№ 230 23.06.2016 г. гр. Разград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на
23.06.2016 г. в публично заседание
в следния състав:
Председател: Атанас Христов
Секретар: С.Р.
като разгледа докладваното
от съдия Атанас Христов гр. дело № 760
по описа за 2016 година на районен съд - Разград, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по иск на:
ОБЩИНА РАЗГРАД, ЕИК 000505910, с адрес гр. Разград,
бул. Бели лом № 37, представлявана от д-р В. В. – кмет,
ПРОТИВ
С.Г.Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***.
Ищецът иска да бъде установено по отношение на ответника,
че правото на строеж за построяване
на жилищна сграда върху 950.00 кв.м. от имот – частна общинска собственост,
актуван с Акт за общинска собственост № 587/29.07.2009г., представляващ имот ***,
за който е отреден парцел ***, с площ 950.00 кв.м., находящ се в кв. 43 по
плана на с. ****, общ. ***, с адрес ул. **** № **, с
граници:североизток – парцел ІХ-250, югоизток – парцел VІІ-250, югозапад –
улица и северозапад – ул. Стефан Караджа, отстъпено й с Договор от 15.11.1986г.
за отстъпено право на строеж върху държавна земя, въз основа на заповед № 687
от 19.06.1986г. на Председателя на Общински народен съвет гр. Разград, не съществува поради погасяване по давност,
на осн. чл.67 ЗС и чл.124, ал.1 ГПК.
Сочи, се че правото да се построи сграда не е
упражнено повече от 5 г., а и към момента. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание при редовност в
призоваването за ищеца се явява пълномощника му юрисконсулт С. В. Д., който
поддържа исковата претенция и излага допълнителни съображения. Претендира
разноски, включително и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.8 ГПК.
Ответника депозира отговор на исковата молба, с който
признава иска. Прави искане да не заплаща разноските направени от насрещната
страна. В открито съдебно заседание при редовност в призоваването ответника не
се явява и не изпраща представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
С Договор от 15.11.1986 г. за отстъпено право на строеж
върху държавна земя /л.11/, въз основа на заповед № 687 от 19.06.1986г. на
Председателя на Общински народен съвет гр. Разград /л.9/, в полза на ответника е било учредено право на строеж върху държавно дворно място имот – частна
общинска собственост, актуван с Акт за общинска собственост № 587/29.07.2009г.,
представляващ имот ***, за който е отреден парцел ***, с площ 950.00 кв.м.,
находящ се в кв. 43 по плана на с. ****, общ. **.
Видно от удостоверение № 128 от 28.11.2014г. издадено
от Община Разград /л.32/, е че след извършена проверка в архива на Община Разград
се е установило, че за парцел ****, находящ
се в кв. 43 по плана на с. ****, общ. ***, респективно на лицето С.Г.Н. /с
договор от 15.11.1986г. за ОПС/ няма издадено разрешение за строеж.
Както вече се посочи, ответникът признава иска, поради
и което съдът не назначи СТЕ.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта: Съобразно ТР №8/27.11.2013г. на ОСТГК на ВКС притежанието у ищеца на защитимо материално право върху определен имот е достатъчно
да обоснове правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за несъществуването на определено вещно право върху този имот,
при твърдение, че последното смущава правата на ищеца.
В настоящия случай ищеца се легитимират като собственик на процесния имот – правото му произтича от § 42 от
преходни и заключителни разпоредби към Закона
за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост (ДВ, бр. 96 от 1999 г., изм., бр. 36 от 2006
г., в сила от 1.07.2006 г.), съгласно
която разпоредба : „Застроените и
незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за
жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила
на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на
общините.”
Не се спори и че имота е актуван с Акт № 587 за частна общинска собственост на недвижим имот съставен
на 29.07.2009г. /л.15/. Освен това е било
налице учредено право на строеж в полза на ответника. При тези данни извод за
недопустимост на предявения иск е изключен.
По основателността: Фактическият състав на предявения иск предполага доказване от
ответника на учреденото в негова в полза спорно право на строеж, което е
надлежно реализирано преди изтичане на пет години от придобиването.
По делото е безспорно, че ищецът е собственик на процесния имот въз основа на § 42 от
Преходни и заключителни разпоредби към Закона за
изменение и допълнение на Закона за общинската собственост (ДВ, бр. 96 от 1999 г., изм., бр. 36 от 2006
г., в сила от 1.07.2006 г.).
Именно по отношение на този имот на ответника е предоставено право на строеж на жилищна
сграда, в съответствие с утвърдена строителна документация. Следователно
ответникът се легитимира като суперфициар по смисъла
на чл.63 и сл. ЗС.
Съобразно чл.67 ЗС правото да се построи сграда в чужд
имот се погасява, ако не бъде упражнено в срок от пет години от придобиването
му. По делото не се събра нито едно доказателство, което да индикира
реализирането на строежа, тежестта за доказване на което беше у ответниците.
Точно обратното – всички писмени и експертни доказателства навеждат на безпротиворечивия извод, че строеж дори не е отпочван. Ето защо съдът приема, че към момента на устните
състезания по делото, учреденото на наследодателя на ответниците право на
строеж е погасено, което налага уважаване на предявения иск.
Както е посечено в Решение № 12846 от 04.10.2013г. по
адм.д. № 11821/2012г. на Върховния
административен съд – ІІІ о.,: „след
изменението на чл. 67 от ЗС от 1996 г., правото на строеж се погасява по
давност при нереализиране на правото на строеж в петгодишен срок от
учредяването на вещното право. ТАКОВА
ИЗЗЕМВАНЕ НА ПРАВОТО НА СТРОЕЖ ПО АДМИНИСТРАТИВЕН РЕД НЕ Е УРЕДЕНО В ЗАКОНА”
Както е посочено и в Решение № 298 от 10.01.2014 г. на
ВАС по адм. д. № 2737/2013 г., III о. „За
общината съществува правна
възможност да иска разваляне на договора по общия ред - чл.
87, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, но не може да изземва имота директно по реда на чл. 65
ЗОбС.”
В разпоредбата на чл. 67 от
Закона за собствеността е предвидено, че правото да се построи сграда върху
чужда земя (чл.
63, ал. 1) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не
се упражни в продължение на 5 години. Със ЗИД на ЗС (ДВ, бр.
33/1996) е отменена ал. 2
на чл. 67 от ЗС, като по този начин ал. 1 на текста - за погасяване на
правото на строеж, ако не бъде упражнено в продължение на пет години, се
прилага независимо от това чия собственост е земята. (До това изменение за държавни и общински имоти, е бил предвиден
специален ред за отнемане.). Настоящият състав приема, че правото се
погасява автоматично, по силата на правната норма на самия закон - ЗС, без
необходимостта да се издава изричен административен акт по отнемане или
установяване на погасяването по съдебен ред.
Така и Решение № 6329 от 13.05.2014 г. на ВАС
по адм. д. № 15172/2013 г., III о.
В постановеното по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК Определение
№ 71 от 21.01.2014г. по ч. гр.д.№
17/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., ГК е посочено относно чл. 78, ал.1 ГПК, че : „Съгласно посочената норма – заплатените от
ищеца такси и разноски за възнаграждение на един адвокат се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. При пълно уважаване на иска, те
се заплащат в пълен размер. Съгласно чл.78 ал.2 от ГПК ответникът не дължи
разноски само, ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и
признае иска. По приложението на цитираната норма е налице установена
задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл.274 ал.3 от ГПК /например
определения № 500 от 16.07.2013г.по ч.гр.д.№ 2326/13г.на І т.о. и № 709 от
28.12.2012г.по ч.гр.д.№ 592/12г.на І гр.о.на ВКС/, която приема, че първата предпоставка по чл.78 ал.2 от
ГПК липсва когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективните
права на ищеца.”
Настоящи съдебен състав счита, че в настоящата
хипотеза ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото процесното съдебно производство е единствената
възможност за защита на ищеца, който е отстъпил право на строеж в полза на
ответника. Ищецът се е възползвал от
правото си да установи, че учреденото в
полза на ответника право на строеж е погасено в полза на ищеца по давност, тъй като не е упражнено в
продължение на 5 години.
Воден от горното съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на страните:
1. ОБЩИНА РАЗГРАД, ЕИК 000505910, с адрес гр. Разград,
бул. Бели лом № 37, представлявана от В.
С. В. – кмет,
И
2. С.Г.Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,
че правото на
строеж за построяване на жилищна сграда върху 950.00 кв.м. от имот – частна
общинска собственост, актуван с Акт за общинска собственост № 587/29.07.2009г.,
представляващ имот ***, за който е отреден парцел ***, с площ 950.00 кв.м.,
находящ се в кв. 43 по плана на с. ***, общ. **, с адрес ул. **** № **, с
граници:североизток – парцел ІХ-250, югоизток – парцел VІІ-250, югозапад –
улица и северозапад – ул. Стефан Караджа, отстъпено й с Договор от 15.11.1986г.
за отстъпено право на строеж върху държавна земя, въз основа на заповед № 687
от 19.06.1986г. на Председателя на Общински народен съвет гр. Разград, не съществува поради погасяване по давност,
на осн. чл.67 ЗС и чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Г.Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА РАЗГРАД, ЕИК
000505910, с адрес гр. Разград, бул. Бели лом № 37, представлявана от Валентин
Стефанов Василев – кмет, сумата 712.92 лв. /седемстотин и дванадесет лева и деветдесет и две стотинки/ – разноски в производството, на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
На осн. чл.115,
ал.2 от ЗС, ДАВА на ищеца,
6-месечен срок, считано от влизане на настоящото решение в сила, за
отбелязването му в Службата по вписванията при районен съд Разград. След изтичането на този срок вписването на исковата молба
губи действието си.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн.
чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: