№ 246 01.06.2016 година град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на двадесет и пети април две хиляди и шестнадесета година
В публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Г.М.
прокурор ......................,
като разгледа докладваното от съдията
АНДело № 164 по описа за 2016 г.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М.Е.А.
против наказателно постановление № 15-1075-001050/07.01.2016 г. на
началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл.174
ал.3 от ЗДвП са му наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лв.и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като незоконосъобразно, оспорвайки авторството
на санкционираното нарушение.
Въззиваемият заявява
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разградският районен съд,
след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 27.11.2015 г. гр.
Разград, по ул „Жеравна“ , пред дискотека „Пайнер“ в града, жалбоподателят привел
в движение и управлявал на разстояние няколко метра л.а. “БМВ 320 Д” с рег. № *******
преди да се качи с колата върху крайпътен бордюр. Причина за привеждане на МПС
- то в движение от жалбоподателя, било обстоятелството, че в дискотеката между
неговата компания и други клиенти на заведението възникнал скандал. За да
избяга от лицата, с които влязъл в конфликт, жалбоподателят се качил в
автомобила и потеглил с него, не успял обаче да го овладее и се стигнало до
установяването на МПС в неподвижното състояние, което не могло да бъде
променено от жалбоподателя. Непосредствено след това, на място пристигнали
служители на сектор ПП към ОД на МВР Разград, които предложили на А. да бъде
пробван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство. Той обаче
категорично отказал, като заявил, че е пил алкохол/уиски/. За така
установеното, актосъставителят – св. Н. съставил АУАН с бл. № 098829, в който
описал, че на посочената дата и място, жалбоподателят управлява л.а. БМВ 320 Д” с рег. № РР 8134 АХ, като при извършена проверка отказва да бъде
изпробван с техническо средство и за виновно нарушена посочил разпоредбата на
чл. 174 ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя с отбелязване, че не
е управлявал, а само е преместил автомобила.
Въз основа на акта, на 07.01.2016
г. било издадено и атакуваното НП, в което описанието на осъщественото от
жалбоподателя нарушения е идентично с описанието дадено му в АУАН, за виновно
нарушена е посочена разпоредбата на чл. 174 ал.3 от ЗДвП и на основание този
текст от закона, са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2
000 лв.и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
В хода на съдебното производство,
като свидетели са разпитани актосъставителят Н., придружавалите жалбоподателя
при посещението в дискотеката на процесната дата Г. К., А. Х., както и Хр. Т. –
портиер в заведението. От показанията на всички свидетели безпротиворечиво се
установяват подлежащото на изясняване фактическо обстоятелства относимо към
съставомерността на нарушението, че жалбоподателят е управлявал автомобила
преди идването на полицейските служители. В показанията си свидетелките К. и Х.
сочат и причините за това – предхождащия конфликт между А. и друга група
клиенти на дискотеката, както и това че жалбоподателят е бил пил алкохол и че с
тях имало и четвърти човек, който не пиел и който бил специално осигурен от
жалбоподателя, за да управлява автомобила.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Като издадено от
компетентния за това орган по реда и във формата, предвидени от Закона,
атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно от формална
страна.
Що се отнася до това
осъществени ли е санкционираното административно нарушение от жалбоподателя и
извършено ли е то виновно от него, намира следното.
На първо място следва да се
отбележи, че причините поради които жалбоподателят е управлявал МПС на
процесната дата са ирелевантни, както за съставомерността на нарушението, така
и за степента на неговата обществена опасност. В случая, санкционираното
нарушение не се изразява в управление на МПС след употреба на алкохол, а в
отказ на водач на превозно средство да му бъде извършена проверка с техническо
средство за употреба на такъв. Ирелевантно за нарушението е и обстоятелството
дали и колко алкохол е изпил водача, преди да му бъде извършена такава проверка.
Институтът на «крайна необходимост» сочен от защитата, няма никакво отношение
към отказа на водача да изпълни задължението си по осъществяване на дължимите
от него действия за извършване на проверката. Съставомерното деяние по чл.174
ал.3 от ЗДвП се изразява именно в този отказ, който не изпълва съдържанието на
правната норма на чл.13 от НК. Този институт теоретично може да има отношение
към управлението на автомобила, но не и към съставомерните от обективна страна
признаци на настоящото нарушение. От
жалбоподателят пък не се оспорва обстоятелството, че той е бил водач на
автомобила, макар и за кратък период от време.
При това положение, следва да се приеме, че поведението му е
съставомерно по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Съгласно тази посочена за виновно нарушена
в АУАН и издаденото въз основа на него НП разпоредба: «Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване
на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба
2000 лв.» Жалбоподателят, в качеството си
на водач на МПС на посочената в НП дата е отказал да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употреба на алкохол. Безспорно установения отказ от извършването на такава, както и
нсесъмнено установеното обстоятелство, че именно А. е управлявал автомобила,
което му придава и качеството на «водач» по смисъла на ЗДвП, осъществява признаците
на санкционираното нарушение както от обективна така и от субективна страна. Последното
представлява нарушение на разпоредбата на чл. 174 ал.3 от ЗДвП и като е квалифицирал
деянието по посочения текст от закона и е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя по същия, административнонаказващят орган е издал законосъобразно
наказателно постановление. Законосъобразни се явяват и наложените наказания, чиито
размери съответствата на абсолютно определените законови такива от 2 000 лв. за
глобата и от 24 месеца за лишаването от право да управлява МПС. Ето защо и по изложените
съображения атакуваното НП следва да бъде потвърдено изцяло
Воден от изложеното до тук,
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 15-1075-001050/07.01.2016 г. на началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което
за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП на М.Е.А. са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 2 000 лв.и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
24 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 -
дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: