Р Е Ш Е Н И Е

№ 218 01.06.2016 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ............... състав

на тринадесети април 2016 година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар П.Т.

прокурор .......................

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 206 по описа за 2016 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Гранд Персонал“ ЕООД против наказателно постановление № 17-000302 от 12.02.2016 г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” със седалище гр. Разград, с което за нарушение на чл.74е ал.1 от Закон за насърчаване на заетостта, на осн. чл.81а ал.1 от ЗНЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 5 000 лв.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло, оспорвайки по същество осъществяване на санкционираното нарушение.

Въззиваемата страна – Д”ОИТ” гр. Разград, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По повод получен сигнал за нарушение на трудовото законодателство, служители на „Инспекция по труда” гр. Разград, извършили проверка на дружеството жалбоподател в периода 08.12.2015 г. – 14.01.2016 г. Въз основа на обяснения дадени от представители на жалбоподателя, длъжностни лица и работници в проверяваното дружество, както и въз основа на представените за проверка от последното документи, контролните органи по КТ, установили, че на 31.07.2015 г. на осн. чл.68 ал.1 от КТ е сключен трудов договор между „Гранд Персонал“ ЕООД и М. С. Х. за изпълнение на длъжността „общ работник“. След постъпване на работа на последния на 03.08.2015 г., от същата дата със заповед № 99 на управителя на жалбоподателя, Х. бил командирован в гр. Планкщат, Германия със задача „почистване в EFENDI FLEISCHGROSS HANDEL GmbH“ за срок от 15 дни. Контролните органи приели още, че през периода на съществуване на трудовото правоотношение Х. е изпълнявал работа под ръководството и контрола на последно посоченото немско предприятие, в качеството му на приемащо такова, което е отчитало отработеното от работника време и е предоставяло тази информация на жалбоподателя за изчисляване и изплащане на възнаграждение за положения от работника труд. Според проверяващите, именно въз основа на сключения трудов договор между жалбоподателя и Х. последният е бил изпратен да изпълнява временна работа в предприятие EFENDI FLEISCHGROSS HANDEL GmbH гр. Планкщат, Германия, под ръководството и контрола на същото. Така посочените обстоятелства дали основание, актосъставителката – св. И. да заключи, че при възникване на трудовото правоотношение, жалбоподателят е действал, като предприятие осигуряващо временна работа по смисъла на ЗНЗ. И тъй като дружеството няма регистрация в АЗаетостта за осъществяване на такава дейност /което не се оспорва от жалбоподателя/, свидетелката съставила АУАН с бл. № 17-000302/14.01.2016 г., в който описала посочените обстоятелства и квалифицирала същите като нарушение на чл.74е ал.1 от ЗНЗ. Въз основа на него по – късно било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което описанието на нарушението е идентично с описанието дадено му в акта, за нарушен е посочен чл.74е ал.1 от ЗНЗ и административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на осн. чл. 81а ал.1 от ЗНЗ с налагане на административно наказание "имуществена санкция" в размер на 5 000 лв.

В хода на производството, разпитания като свидетели актосъставител, установява с показанията си, идентични с отразените в акта и постановлението фактическо положения. Относими към съставомерността на нарушението обстоятелства се установяват и от приложени и приети, като писмени доказателства по делото: пълномощно, декларации, списък наетите в „Гранд Персонал“ ЕООД, трудов договор № 28/31.07.2015 г., уведомление по чл. 62 ал.5 от КТ, заповед за командировка, договор от 29.04.2014 г. сключен между „Гранд Персонал“ ЕООД и EFENDI FLEISCHGROSS HANDEL GmbH;

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице имащо право на жалба против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН и в сроковете предвидени в закона.

Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата изискуеми от закона, атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно от формална страна.

Що се отнася до това, налице ли е административно нарушение и осъществено ли е то от жалбоподателя, съдът намира следното:

Според посочената за нарушена разпоредба на чл. 74е ал.1 от ЗНЗ: „Дейността по осигуряване на временна работа се осъществява въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта.“ Нормата на пар.1 т. 39. От ДР на ЗНЗ пък препраща досежно легалната дефиниция на "Предприятие, което осигурява временна работа" към § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. Този текст от Кодекса гласи: „"Предприятие, което осигурява временна работа" е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта;“

Спорният момент в настоящото производство е дали жалбоподателят, в отношенията си с Х. фактически е осъществил дейност, определяща го като предприятие, което осигурява временна работа по смисъла на ЗНЗ и КТ. За да се даде отговор на поставения въпрос, следва да се изходи от разпоредбите на раздел VIIIв от КТ, определяща спецификите на правоотношенията между предприятията осигуряващи временна работа, работника и предприятието ползвател. Съгласно сочените норми, между първата категория предприятия и работниците се уговаря, че последните ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател, под негово ръководство и контрол. В настоящия трудов договор, сключен между Х. и жалбоподателя, такава клауза липсва. Отбелязано е единствено, че договорът се сключва на осн. чл.68ал.1 т.2 от КТ за срок до завършване на определена работа, а като място на работа е посочен адреса на офиса на дружеството в гр. Разград. От събраните по делото доказателства се установява обаче, че непосредствено след сключване на тр. договор и съгласно предварителна уговорка между жалбоподателя и Х., работникът е заминал за РГермания, където на практика е предоставял работната си сила в предприятието на EFENDI FLEISCHGROSS HANDEL GmbH, което дружество е осъществявало и непосредствения контрол и ръководство над извършваната работа. По този начин, германското дружество е осъществявало и задълженията по чл.107т на предприятие ползвател. Що се отнася до задължението за изплащане на трудовото възнаграждение на работниците, то съгласно разпоредбата на чл.107с ал.5 от КТ, то възниква за работодателя – предприятието осигуряващо временна работа. Обстоятелството, че тези задължения са изпълнявани именно от жалбоподателя, не се оспорва от самия него. Съдържанието на сключения между последния и EFENDI FLEISCHGROSS HANDEL GmbH договор, също е в подкрепа на извода, че по съществото си между двете дружества е налице съглашение уреждащо отношенията между тях, като такива по чл.107у от КТ. Макар в този договор да липсват ясно конкретизирани клаузи за наименованията на длъжностите и характерът на работата, за изпълнение на която ще се изпращат работници или служители; продължителността на времето, за което ще се изпращат работници или служители; задълженията на работниците или служителите към предприятието, което осигурява временна работа и останалите индивидуализирани в ал.2 на посочената разпоредба, елементи, то в него изрично е посочен, като предмет :„изпълнение на трудови дейности от изпълнителя“/жалбоподател/. Последно посоченото, съпоставено с установеното от събраните по делото доказателства обстоятелство, че „Гранд Персонал“ ЕООД, периодично е изпращал различни групи работници за осъществяване на трудова дейност в предприятието на германското дружество и след изтичане на определен период от време и завръщането им от приемащото предприятие, е прекратявал трудовите си правоотношения с тях, както е бил прекратен и трудовият договор с посочения в АУАН и НП работник – М. Х., налага извод за действителното естество на договора между двете дружества.

Ето защо и по изложените съображения, съдът намира че в настоящия случай осъществяваната от жалбоподателя дейност по съществото се е била такава по осигуряване на временна работа по смисъла на ЗНЗ. И тъй като дружеството жалбоподател няма изискуемата по чл.74е от Закона регистрация в АЗ, то осъществен се явява и състава на административното нарушение за което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Що се отнася до размера и вида на наложеното му административно наказание, същите съответстват на приложимата и приложена от административнонаказващият орган, санкционна разпоредба на чл. 81а ал.1 от ЗНЗ. И тъй като имуществената санкция определена в атакуваното НП в абсолютния нормативно определн размер от 5 000 лв., то липсват и основания за изменение на НП в този смисъл.

Ето защо и по изложените съображения, намира че атакуваното НП следва да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно.

Воден от изложеното до тук на осн. чл.63 ал.2 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-000302 от 12.02.2016 г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” със седалище гр. Разград, с което за нарушение на чл.74е ал.1 от Закон за насърчаване на заетостта, на осн. чл.81а ал.1 от ЗНЗ на „Гранд Персонал“ ЕООД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 5 000 лв.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от осъобщаването му на страните пред АС Разград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: