РЕШЕНИЕ

№349 22.06.2016г. град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд

на шестнадесети юни две хиляди и шестнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ

Секретар: Г.А.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията нахд №318 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от О.Л.А. *** срещу Наказателно постановление №16-1075-000228 от 18.03.2016г., на Началник Сектор към ОД на МВР Разград, С-р Пътна полиция, с което на жалбоподателя на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон са му наложени наказания глоба от 1000 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, но моли да бъде изменено само в частта относно наказанията, като моли същите да бъдат намалени.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. В писмено становище жалбата се поддържа.

За наказващия орган ОД на МВР гр.Разград не се явява представител.

За Разградска районна прокуратура не се явява прадставител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

С обжалваното Наказателно постановление №16-1075-000228 от 18.03.2016г., на Началник Сектор към ОД на МВР Разград, С-р Пътна полиция на жалбоподателя О.А. на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон са му наложени наказания глоба от 1000 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Т704198/09.03.2016г., съставен от мл. автоконтрольор към ОД на МВР Разград. В акта и НП се сочи, че на 09.03.2016г. около 05.00 часа в с. Езерче на кръстовището на ул. Васил Левски и ул. Христо Ботев, жалбоподателят управлявал лек автомобил **** с рег. №****, собственост на Г. Т. Р., след употреба на алкохол. Проверката е извършена с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARBA-0169 на което електронната скала отчела 1,06 промила алкохол в количеството издишан от водача въздух. Издаден бил талон за медицинско изследване №0033353. Посочено е, че автомобилът е спрян от движение с образец 26. В НП се сочи, че водачът управлявал ППС под въздействие на алкохол над 0,5 промила и така нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Пред РРС е разпитан като свидетел полицейския служител С.Д. /актосъставителя/. Същият сочи, че бил повикан на место от други полицейски служители, които спрели жалбоподателя и искали същият да бъде изпробван за употреба на алкохол. Актосъставителят се явил с техническото средство и изпробвал водача и дрегерът отчел 1,06 промила. По делото е приложено копие от издадения на водача талон за кръвна проба, но на същия водачът е изписал, че отказва да дава кръвна проба и очевидно кръвна проба не е извършена. Не е спорно, че жалбоподателят е спрян в момент на управление на автомобила и при проверката техническото средство е отчело посочената стойност– жалбоподателят признава в жалбата нарушението си, а също и в последваща молба, в която изразява становище. С оглед изложеното съдът намира фактическата обстановка, изложена в НП за доказана.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:

Наказателното постановление и съставения акт са законосъобразни - не страдат от процесуални пороци и не е допуснато нарушение на материалния закон. Извършено от жалбоподателя нарушение се състои в това, че на посочената в акта дата той е управлявал автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,06 на хиляда, което е установено по надлежния ред. По този начин жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.174, ал.1 от ЗДвП, тъй като на посочената дата е управлявал автомобила си с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, с което е нарушил задълженията си като водач на ППС и конкретно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а това ангажира административнонаказателната му отговорност.Това нарушение е извършено от жалбоподателя умишлено – същият е бил наясно, че е употребил алкохол, но не се е съобразил със забраната да управлява МПС в това състояние. Наложените му наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС за това нарушение са в максимален размер, но съдът ги намира за справедливи, с оглед обстоятелството, че жалбоподателят неколкократно е наказван по административен ред за нарушения по ЗДвП, видно от приложената справка. Количеството алкохол в кръвта му, което е очетено е високо и всъщност е близко до горната граница по закона. Това са съществени отегчаващи обстоятелства, които не могат да не натежат, въпреки че жалбоподателят е признал виновността си. Нарушенията свързани с управление на автомобил след употреба на алкохол са крайно тежки, очевидно са масови и предвидените санкционни мерки срещу тях явно не водят до намаляването им. Затова и в случая следва да се отдава засилено значение на генералната превенция. При това съдът намира, че наложеното на жалбоподателя наказание е справедливо и не следва да бъде намалявано.

Поради всичко изложено НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №16-1075-000228 от 18.03.2016г., на Началник Сектор към ОД на МВР Разград, С-р Пътна полиция, с което на жалбоподателя О.Л.А. *** на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон са му наложени наказания глоба от 1000 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: