№ 348
23.06.2016г. град Разград
Разградският районен съд
на шестнадесети юни две хиляди и шестнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Г.А.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №436 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Й.К.Й. *** срещу Наказателно
постановление №14-1075-000602 от 13.08.2014г. на Началник Сектор към ОД на МВР Разград, С-р
Пътна полиция-Разград, с което на жалбоподателя на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на
200 лв. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което
моли съда да го отмени изцяло.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не
изпраща представител.
За наказващия орган не се явява представител.
За Разградска районна прокуратура не се явява
представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното
наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу
акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна.
С обжалваното Наказателно
постановление №14-1075-000602 от 13.08.2014г. на Началник Сектор към ОД на МВР Разград, С-р
Пътна полиция-Разград, на жалбоподателя Й.Й.
на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 200 лв. Същото наказателно постановление е издадено
въз основа на Акт за установяване на административно нарушение
№Т524147/05.08.2014г. съставен от мл. автоконтрольор
при ОД на МВР на жалбоподателя. В акта и НП е отразено от фактическа
страна, че жалбоподателят на 05.08.2014г. около 17,03 часа в гр. Разград
на бул. Априлско въстание, като водач на
лек автомобил Ситроен Ц 5 с рег. № *******, управлява същия автомобил със
скорост 92 км.ч. при ограничение за населено
място 50 км. ч. Нарушението е установено на GPS координати EL 26.30.2371 и NL 43.31.9341 от система TFR1 –М с инв. №554 с видеоклип №14050 и
отчетената скорост е показана на водача. След приспадане на 3 км/ч. като
допустима грешка на техн. средство наказуемото превишение остава 39 км/ч. Прието
е, че така е нарушен чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Пред РРС е
разпитан като свидетел полицейския служител Н. Н. /актосъставителя/. Същият свидетел сочи,
че на посочената в акта дата скоростта на автомобила на жалбоподателя била
засечена с мобилна система за видеонаблюдение на скоростта. Отчетената скорост
от 92 км/ч., фиксирана с датата и точния час, била показана на жалбоподателя, управляващ
автомобила. Твърденията на жалбоподателя
в жалбата, че не е управлявал автомобила с тази скорост и че според него бил
засечен друг автомобил не следва да се кредитират. Съдът няма причина да се
съмнява в показанията на актосъставителя и ги кредитира изцяло. Самият акт има
доказателствена сила по силата на чл.189, ал.2 от ЗДвП и събраните
доказателства не разколебават тази доказателствена сила. Твърденията, че е
засечен друг автомобил са обичайни при подобни нарушения и е явно, че твърденията
на самия заинтересован няма как да бъдат необходимата база за установяване на
релевантните обстоятелства. В крайна сметка актосъставителят, упражняващ
контролни функции при всички случаи е наясно кой автомобил е заснет, а и по
думите му жалбоподателят не е имал никакви възражения. Действително такива не
са отразени в акта. Поради всичко изложено съдът намира за безспорно доказана
фактическата обстановка изложена в акта и НП.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна
страна следното: При издаване на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са спазени процесуалните правила установени
от ЗАНН - същите са издадени от компетентни органи и съобразно предвидения от
закона ред. С оглед данните по делото съдът приема, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение.
На посочената в акта дата в населено място /гр. Разград/ той е управлявал лек автомобил, като при ограничение на
скоростта до 50 км/ч. за населените
места, жалбоподателят е управлявал с по-висока скорост , надвишаваща максимално
допустимата с 39 км/ч. /след спадане на 3 км/ч като допустима грешка/, като по
този начин е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Скоростта, с която жалбоподателят се е движил е установена с техническо
средство и му е показана. Разпоредбата
на чл.182, ал.1 от ЗДвП предвижда наказания в различни размери за водачите нарушили чл.21, ал.1 от ЗДвП,
като се изхожда от скоростта, с която е надвишена максимално допустимата скорост на движение. С оглед данните по делото съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. Нарушението е осъществено и
от субективна страна – жалбоподателят е бил наясно със задължението си да не
превишава разрешената от закона скорост за движение в населено място, но не се
е съобразил с това си задължение. Наказанието глоба по чл.182, ал.1, т.4 от
ЗДвП е в абсолютен размер, който в случая е съобразен
от наказващия орган, поради което и не може да се поставя въпрос за намаляването
на същото. Съдът намира, че при
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя материалния и процесуалния закон са правилно
приложени, поради което и наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №14-1075-000602 от 13.08.2014г. на Началник Сектор към ОД на МВР Разград, С-р
Пътна полиция-Разград, с което на
жалбоподателя Й.К.Й. *** на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер
на 200 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: