МОТИВИ към присъда № 347/ 15.06.2016 г. постановена по НОХД № 355/2015 г. по описа на РРС.

Обвинението срещу подсъдимата С.А.Ц. е за това че: за времето от 23.08.2011 г. до 30.06.2014 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ - експертно решение № 1677 зас.№ 145 от 07.09.2011 г., на което е придаден вид че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св.Иван Рилски» АД - Разград, приложен към заявление вх. № МП-14203/21.09.2011 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и към заявление вх, № МП-14204/21.09.2011 г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, представени чрез служител на Районо управление «Социално осигуряване» гр. Разград (понастоящем ТП на НОИ) гр.Разград до Директора на РУ «СО» - гр.Разград (понастоящем ТП на НОИ) гр.Разград, така също приложен към молба-декларания вх.№ 567/31.05.2012г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги по чл.25 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ), приложен и към заявление - декларация вх. № 1444/14.09.2012 г. и заявление - декларация вх. № 1058/14.01.2013 г. и двете за издаване ни безплатна едногодишна винетка за ползване на републиканските пътища съответно за 2012 г. и 2013 г. представени чрез служител на Дирекция «Социално подпомагане» гр.Разград до директора на Д «СП» гр.Разград, е получила без правно основание чуждо движимо имущество - пари на стойност 6835.35 лева, представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на Национален Осигурителен институт - гр.София, пари на стойност 253,50 лева, представляващи изплатени месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги, собственост на Агенция «Социално подпомагане» гр.София и два винетни стикера за ползване на републиканските пътища за 2012 г. и 2013 г. на обща стойност 134.00 лева, собственост на Агенция «Пътна инфраструктура», «Областно пътно управление»-гр.Разград, всичко на обща стойност 7222,85 лева, с намерението да го присвои - престъпление по чл, 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Представителят на РРП поддържа повдигнатото обвинение, като счита същото за доказано по несъмнен и безспорен начин до размера на 1053,66 лв. представляващи получени от нея без правно основание лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност и до размера на 48,75 лв. представляващи получени без правно основание месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги, като предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание лишаване от свобода към минимума в закона предвиден за извършеното престъпление по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок на основание чл. 66 от НК.

Подсъдимата не се признава за виновна по повдигнатото й обвинение, като дава кратки обяснения по същото. Защитникът й моли за постановяване на оправдателна присъда.

В хода на производството, като граждански ищци са констатиурани ощетените юридически лица – «НОИ» София, «АСП» София и АПИ, които предявяват граждански искове срещу подсъдимата, претендирайки последната да бъде осъдена да им заплати съответно сумите от 6835.35 лева на първото от тях, 253,50 лева на второто и 134.00 лева на третото, представляващи обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на деликта до окончателното им изплащане.

Разградският районен съд, като прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Към началото на инкириминирания в обвинението период и понастоящем, подсъдимата живее в с. Б.. Липсата на реализирани от нея парични средства, я мотивирала да потърси начин да си осигури получаването на системни такива.

На 21.09.2011 г. подсъдимата лично подала заявление за отпускане (възобновяване) на лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, която била заведена от св. А. с вх. № МП-14203/ 21.09.2011 г. и заявление за лична социална пенсия за инвалидност, заведено с вх.№ MП-14204/21.09.2011 г. до директора на РУ «Социално осигуряване»гр. Разград. Към тях, подсъдимата приложила експертно решение № 1677 зас.№ 145 от 07.09.2011 г., на което било придаден вид че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св.Иван Рилски» АД - Разград. С посоченото експертно решение, подсъдимата се била снабдила от неустановено в хода на производството лице, на неустановена дата. На същото, било придадено вид, че е подписано от председател на комисията: д-р В. Ш. и членове: д-р М. М., д-р П. И., д-р Р. Д., макар същите да не били полагали подписите си върху такова. В експертното решение било посочено, че е издадено въз основа на епикриза от м.07.2011 г. на «МДОЗС – Русе» ЕООД, в което лечебно заведение, за посочения период на нейно име не били издавани подобни документи. В решението било посочено още, че Ц. е с водеща диагноза „злокачествено новообразувание на шийката на матката", с 95 % трайно намалена работоспособност (ТНР) без чужда помощ, като за дата на инвалидизация била посочена - 24.03.1989 г., а срок на инвалидността -01.09.2014 г.

Въз основа на подадените от подсъдимата заявления и приложеното към същите посочено по – горе експертно решение, с разпореждане № ********** от 11.11.2011 г. на ТП на НОИ гр. Разград на подсъдимата били отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, като общият им размер за изплащане бил 186.75 лева месечно. Сумите били превеждани по посочена от Ц. сметка, в «Банка ДСК» АД - клон Разград, като за времето от 23.08.2011 г. до 30.06.2014 г. подсъдимата получила от ТП на НОИ гр. Разград общо сума в размер на 6 835.35 лева, представляваща изплатени пенсии.

На 31.05.2012 г. подс. Ц., отново лично подала молба-декларация за отпускане на месечна добавка за социална интеграция вх. № 567/31.05.2012 г. за отпускане на месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти, която била заведена от св.Н. - социален работник в Дирекция „СП" гр. Разград. Към молбата подсъдимата приложила експертното решение № № 1677 зас.№ 145 от 07.09.2011 г., на което било придаден вид че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св.Иван Рилски» АД - Разград, за да удостовери правото си на месечната добавка. Въз основа съдържаниета на същото, на подсъдимата нормативно се следвали 9,75 лв. месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги, за което била издадена и съответната заповед на Директора на Д»СП» гр. Разград. Въз основа на заповедта, за периода 01.06.2012 г. – 30.10.2014 г., на подсъдимата ежемесечно били изплащани интеграционни добавки, на обща стойност 253,50 лв. Следващите се суми били превеждани по банкова сметка *** «Банка ДСК» гр. Разград посочена от Ц..

На 14.09.2012 г. и 14.01.2013 г., подсъдимата подала и заявления – декларации с входящи номера, съответно 1444/14.09.2012 г. заведено от св. М. и 1058/14.01.2013 г., заведено от св. Л., адресирани до Директора на Д «СП» Разград, за получаване на безплатни годишни винетни стикери, за притежавания от нея лек автомобил. Въз основа на приложеното към тях от подсъдимата ЕР № 1677 зас.№ 145 от 07.09.2011 г., на което било придаден вид че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св.Иван Рилски» АД - Разград, на последната за всяка една от посочените по – горе две години, били предоставяни винетни стикери, всеки от които на стойност 67,00 лв.

Заключението по назначената в хода на досъдебното производство комплексна техническа и графическа експертиза, изслушано и прието по предвидения в НПК ред в хода на съдебното следствие, установява, че подписите положени в двата екземпляра на експертно решение № 1677 зас.№ 145 от 07.09.2011 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св.Иван Рилски» АД - Разград, за председател и членове, не са изпълнение съответно от д-р В.Ш. и д-р М.М., д-р П.И. и д-р Р.Д.. В заключението се сочи още, че положеният в тях отпечатък от печат, вероятно е положен от печата на ТЕЛК при МБАЛ «Св. Ив. Рилски» гр. Разград. Установена е и че, саморъчните подписи за «получил решението» в същите документи не са положени от подсъдимата. Според заключението, печатите в епикриза от 28.07.2011 г. на МДОЗС Русе ЕООД и протокол на медицинска комисия от 28.07.2011 г. на КОЦ Русе ЕООД, приложени към медицинското досие на подсъдимата, са отпечатани на принтер. Положените подписи в графа «на заявителя» в заявление вх.№ МП 14203/21.09.2011 г. на РУ»СО» Разград; в графа «Подпис» в заявление с вх.№ МП-14204/21.09.2011г. на РУ»СО» Разград са изпълнени от подсъдимата Ц.. Положените подписи в графа «декларатор» в: заявление-декларация вх.№ 1058/14.01.2013г. и заявление - декларация вх.№ 1444/14.09.2012г., както и в в графа «подпис» на предната страна (в долен десен ъгъл) в молба-декларация вх. № 567/13.05.2012 г. на Д»СП» Разград и в графа «декларатор» не са изпълнени от С.А.Ц..

Според заключението по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, изслушано и прието в хода на съдебното производство, размера на получените пенсии за инвалидност от подс. Ц. за период от 23.08.2011 г. до 30.06.2014 г.. възлиза общо на 6835,35 лева., размера на получените от същата за периода от м. 05.2012 г. до м. 06.2014 г. месечни добавки за транспортни разходи възлиза общо на 253,50 лв., а стойността на двата получени от нея винетни стикери за 2012 г. и 2013 г. е общо 134,00 лв.

В хода на съдебното производство са назначени допълнителни съдебно-медицинска и икономическа експертизи. Според заключението по първата от тях, събраните по делото доказателствени материали и прегледа на същата, установяват че към м. септември 2011 г., Ц. е била с отстранена дясна млечна жлеза/операция и лъчелечение през 1988 г. за злокачествено заболяване/ и след операция за оперативно отстранени матка и яйчници, по повод миома на матката, които заболявания са били основание за определяне на процент нетрудоспособност.

От допълнителния разпит на св. Ш., се изяснява, че въз основа на събраната от същия информация за установените заболявания на подсъдимата към датата посочена за такава на издаване на ЕР, на подсъдимата се е следвало определяне на 50% ТНР за карцином на дясна млечна жлеза. След 22.10.2012 г., когато е установен туморен процес на лява млечна жлеза/според заключението по назначената първоначална съдебно-медицинска експертиза за това свидетелстват издадени епикрзи от ХО при КОЦ Русе, удостоверяващи и извършена мамектомия на тази гърда през м. октомври 2012 г./ се е следвало определяне на първа група със 100 % инвалидност /80 % за карцином на лява млечна жлеза, 50 % за карцином на дясна млечна жлеза, към които е следвало и прибавяне на съответните проценти ТНР за придружаващите заболявания – исхемична болест на сърцето и претърпяната операция на гръбначния стълб/увреждане на междупрешленни дискове на IV поясен прешлен - според заключението по съдебно-медицинската експертиза//.

От заключението по назначената в хода на съдебното следствие съдебно-икономическа експертиза, допълнението към същата и изслушването на експерта в съдебно заседание, се установява, че при 50% ТНР за периода от 23.08.2011 г. до 22.10.2012 г., подсъдимата е следвало да получи общо 1 634,14 лв., представляващи лична пенсия за инвалидност, докато получената от нея /за 95% инвалидност, определена с инкриминираното ЕР/ е бил 2 687,80 лв. или с 1053,66 лв. повече. За остатъка от инкриминирания в обвинението период до 30.06.2014 г., при 100% инвалидност, на същата се е следвала и общо получената за същия период сума от 4 147,55 лв. За периода от 23.08.2011 г. до 22.10.2012 г., за който подсъдимата е получила сума от 48,75 лв., представляваща добавки за социална интеграция за транспортни услуги по чл.25 от ППЗИХУ, при 50% инвалидност на подсъдимата не се е следвало изплащането на такива суми, а след посочената дата до 30.06.2014 г. при 100% инвалидност, на Ц. се е следвала получената от нея сума от 204,75 лв. И при 50% и при 100% ТНР, подсъдимата е имала правото да получи 2 бр. едногодишни безплатни винетни стикери за ползване на републиканските пътища през 2012 г. и през 2013 г., на обща стойност 134,00 лв.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие и досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК. Обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, показанията на свидетелите Ш., М., Д., И., А., Н., М., Л., И. съпоставени с писмените доказателства по делото и заключенията по назначените в хода на досъдебното и съдебно производство комплексна техническа и графическа експертиза, съдебно-икономическа експертиза и медицинска експертиза, както и останалите доказателствени източници, установяват подлежащата на изясняване фактическа обстановка по делото безпротиворечиво.

По отношение дадените от подсъдимата обяснения, че не е знаела, че издаденото на нейно име инкриминирано експертно решение, представлява неистински документ. Ако и подсъдимата да без образование, то безспорно се явява обстоятелството че посоченото ЕР е документ удостоверяващ правото й да получава отпуснатите й лични пенсии – обстоятелство, което й е било известно, тъй като именно за това то е било ползвано от нея при подаване и подписване на заявленията пред РУСО. След като подсъдимата е знаела предназначението на решението на ТЕЛК и след като същото удостоверява наличието на нейни права, каквито тя към момента на снабдяване с него и към началото на инкриминирания период , обективно не е имала в обема удостоверен от документа, то заявеното от нея «незнание» за това кой и защо я е снабдил с ЕР, звучи житейски недостоверно. Както бе посочено и по – горе, този документ е създаден, с предназначение да удостовери права/а не задължения за Ц./ и той ползва единствено нея, което предполага и осъществено от нейна страна активно поведение по снабдяването й с него. Посоченото по - горе, съпоставено с установените по делото факти, че към инкриминирания в обвинението период Ц. е била безработна, налага категоричен извод, че ЕР е съставено в резултат от предприети от самата нея действия, целящи снабдяването й с необходимите документи удостоверяващи право за получаване на пенсии за инвалидност и социална интеграция, със съзнанието, че не това е реда, по който същите следва да се отпуснат

Подсъдимата е неосъждана.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Подсъдимата Ц. е осъществила от обективна и субективна страна при пряк умисъл състава на престъплението по чл, 212, ал. 1, пр. 1 от НК във вр. с чл. 26 от НК.

С прилагането към подадените от нея на 21.09.2011 г., до директора на РУ «СО» гр. Разград заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, с вх. № МП-14203/ 21.09.2011 г. и заявление за лична социална пенсия за инвалидност вх. № МП 14204/ 21.09.2011 г. и към подадената на 31.05.2012 г. в Дирекция “Социално подпомагане” гр. Разград, молба – декларация за отпускане на месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги вх. № 567/31.05.2012 г. и заявления – декларации подадени на 14.09.2012 г. и 14.01.2013 г. с вх. № съответно 1444/14.09.2012 г. и 1058/14.01.2013 г., адресирани до директора на Д «СП» Разград, за получаване на безплатни годишни винетни стикери, на експертното решение № 1677 зас.№ 145 от 07.09.2011 г., на което е придаден вид че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св.Иван Рилски» АД - Разград, подсъдимата е използвала неистински документ. Инкриминираното експертно решение представлява неистински документ, доколкото същото не съдържа изявления на лицата, посочени като негови автори. Същото попада в категорията официални документи по смисъла на чл. 93 ал.1 т.5 от НК. Именно този документ е удостоверявал правата на подсъдимата да получава парични средства представляващи лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, дължими съгласно разпоредбите на КСО и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и тези парични средства представляващи месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги, дължими съгласно ЗИХУ и безпланти винетни стикери, следващи се по реда на ЗДвП и Наредба № Н-19/2008 г. Въз основа на експертното решение, подсъдимата е получил сумите в размер на 6835.35 лв., собственост на НОИ, в размер на 253,50 лв. собственост на АСП и винетни стикери на стойност 134,00 лв., собственост на АПИ. Като е представила неистинския документ към подадените от нея заявления и молби, подсъдимата е създала невярна представа за наличие на правно основание, наличие на предпоставките на съответната правна норма за отпускане на различните видове пенсии и добавки у служителите на РУ «Социално осигуряване» Разград и у служителите на Дирекция «Социално подпомагане». Именно този документ е послужил, като основание за издаване на съответните актове от компетентните длъжностни лица, с които пенсиите и добавките в посочените по - горе размери са били отпуснати и на подсъдимата са били предоставени винетни стикери безплатно. По този начин неистинският документ /експертното решение/ е създало и привидно правно основание за разпореждане с пари и имущество от страна на юридическите лица, които са имали фактическа власт върху предмета на посегателство. Чрез представяне на експертното решение на ТЕЛК са предизвикани и неверните представи у лицата-служители на ТП на НОИ гр. Разград и Дирекция „СП" гр. Разград, в чиято фактическа власт се намирал предметът на престъпно посегателство и в следствие на това заблуждението е бил извършен и актът на имуществено разпореждане в полза на подсъдимата. С ежемесечното получаването на паричните средства от последната, отпуснати въз основа на всяка една от посочените по – горе заявления и молби, е било довършвано и изпълнителното деяние на престъплението документна измама. Деянията са съставомерни и от субективна страна, като осъществени от подсъдимия при пряк умисъл. Ц. е съзнавала, че използва неистински документ и че именно същия представлява основание за последващия акт на имуществено разпореждане на чуждото движимо имущество. Безспорно установено е и намерението й да присвои предмета на посегателство, който извод се налага от обсотятелството, че е получила сумите и винетните стикери. Същевременно всяко едно от посочените по – горе деяния осъществяващо състава на престъплението по чл. 212 от НК е извършено през непродължителен период от време спрямо предходното; при идентична обстановка и при едни и същи обстоятелства /касае се до подаване на документи за получаване на пенсии, изплащани от РУ «СО» и добавки изплащани от Д»СП», чрез представяне на един и същи неистински документ/, при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективан страна продължение на редходните, поради което и престъплението следва да бъде квалифицирано, като такова представляващо продължавано по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК.

Същевременно, установява се, че към началния инкриминиран в обвинението период, подсъдимата е страдала от заболявания, предполагащи определянето й на 50 % ТНР. Считано от 22.10.2012 г., пък заболяванията от които е страдала подсъдимата, са давали основания за определянето й на 100 % ТНР. Съгласно т.5 от Постановление № 8 от 28.XII.1978 г. по н. д. № 5/78 г., на Пленума на ВС: «Не е налице документна измама, когато деецът има фактическо основание за получаване на обществено имущество в допустимите от нормативните актове размери.» В случая фактическото основанието за получаване на инкриминираните в обвинителния акт суми са именно заболяванията на подсъдимата. След като в производството е устаонвено, че тя е страдала от такива, предполагащи определяне процент на ТНР, а следователно и отпускането както на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, така и на месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги, и винетни стикера за ползване на републиканските пътища, то подсъдимата не е осъществила състава на престъплението по чл.212 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК, досежно тази част от инкриминирания в обвинението период и досежно тази част от сумите инкриминирани в обвинителния акт, като предмет на престъпно посегателство, които би получила в нормативно определените размери, ако се бе явила и бе освидетелствана от ТЕЛК по предвидения в закона ред. Ето защо, изхождайки от заключенията по назначените в хода на съдебното производство експертизи, съдът намира обвинението за доказано досежно получени без правно основание за периода от 23.08.2011 г. до 22.10.2012 г. парична сума в размер на 1053,66 лв., представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на НОИ София и парична сума в размер на 48,75 лв., представляваща изплатени месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги, собственост на АСП.

В останалата му част/включително и за стойността на получените от АПИ винетни стикери/, обвинението се явява недоказано.

Съставомерността на престъплението, за което е повдигнато и настоящото обвинение срещу подсъдимата от обективна и субективна страна, обуславя и ангажирането на наказателната й отговорност. При определяне вида и размера на следващото се на Ц. наказание, съдът намира че са налице предпоставките на чл. 55 от НК, поради наличието на многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства, при които и най – лекото предвиден в закона наказание лишаване от свобода за настоящото престъпление, е несъразмерно тежко на осъщественото от подсъдимата. При неговата индивидуализация, като смегчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени, тези свързани с личната опасност на подсъдимата, която е неосъждана, за която няма лоши характеристични данни и която страда от злокачествени заболявания. В тази насока следва да бъдат преценени и подбудите за извършване на престъплението – липсата на парични средства. Като смегчаващо отговорността обстоятелство, касаещо степента на обществена опасност на самото деяние, следва да бъде съобразена настъпилата имуществена вреда, която не надхвърля многократно размера на минималната работна заплата за страната към момента на неговото осъществяване. Като единствено отегчаващо обстоятелство в тази насока, бе преценено, че присвоените средства са такива със специално предназначение и са част от държавния бюджет. Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че на подсъдимата, следва да бъде определено наказание “ лишаване от свобода” надхвърлящо незначително общия минимум, а именно такова в размер на четири месеца. Изпълнението на посоченото наказание, на осн. чл. 66 ал.1 от НК следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години, тъй като за постигане целите посочени в чл. 36 от НК и преди всичко за поправяне на подсъдимата, не се налага то да бъде изтърпяно ефективно.

Налице са предпоставките за частично уважаване на предявените граждански искове от НОИ София и АСП София. Установени се явяват всички елементи от състава на института на непозволеното увреждане – противоправното и виновно поведение на подсъдимата, настъпилата за ощетените юридически лица имуществена вреда и причинната връзка между тях. Ето защо и доколкото претърпените от деликта вреди се равняват със стойността, с която реално е намалено имуществото на всяко едно от ощетените лица, то подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати стойността на отпуснатите и получени от нея суми без правно основание. При това положение предявените искове се явяват основателни и доказани в размер на 1053,66 лв. представляващи причинените на НОИ имуществени вреди и в размер на 48,75 лв., представляващи причинените на АСП, имуществени вреди. За разликата до първоначално предявения размер от 6835.35 лева, искът на НОИ и за разликата до първоначално предявения размер от 253,50 лева, искът на АСП, следва да бъдат отхвърлени, като недоказани. Законната лихва върху всяка от сумите, до размера на които исковете следва да бъдат уважени се дължи на основание чл. 84 ал.3 от ЗЗД, считано от датата, на която осъществяването на продължаваното престъпление по чл. 26 от НК е било преустановено, а именно – 22.10.2012 г. Изцяло следва да бъде отхвърлен предявения от АПИ иск, като неоснователен, доколкото при установената ТНР на подсъдимата получаването на стикерите, стойността на които се претендира, й се е следвало.

Признаването на подсъдимата за виновна и осъждането й, предполага и осъждането й да заплати направените в хода на досъдебното и съдебно производства разноски.

В този смисъл, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: