Мотиви към Присъда №320/02.06.2016г., постановена по НЧХД №98/2016г. по описа на Разградския районен съд .

Постъпила е тъжба от И.К.И. *** срещу Л.И.Л. *** с обвинение за това, че подсъдимият на 01.08.2015г. в гр. Разград е причинил на тъжителя лека телесна повреда, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК– престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Тъжителят е предявил и граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 12000 лв, ведно със законната лихва от датата на деянието, като същата сума се претендира като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението.

В заседанието пред РРС защитникът на тъжителя поддържа тъжбата.

Подсъдимият дава обяснения, като в основни линии признава виновността си, макар и да отрича някои от обстоятелствата в тъжбата. Сочи, че бил провокиран от тъжителя, като твърди, че последният закачал жената, с която живеел на семейни начала. Лично и чрез защитника си моли за минимално наказание.

Съдът като обсъди събраните доказателства намери за установено следното:

Подсъдимият Л.И.Л. е роден на ***г. в гр. Разград. Същият е осъждан, разведен.

На 01.08.2015г. около 19,00 часа тъжителят И.И. и подсъдимият Л.Л. *** пред търговски обект ЕТ „****“. Подсъдимият бил с жената, с която живеел на семейни начала – В.В.. Подсъдимият виждайки тъжителя и явно раздразнен от факта, че тъжителят преди време имал близки отношения с жената, с която подсъдимият живеел, влязъл в пререкание с него. Тъжителят бил седнал на земята и подсъдимият, приближавайки до него, го ритнал с крак, при което го повалил на земята и продължил да му нанася удари с ръце и крака по тялото и в областта на главата. Накрая тъжителят успял да стане и да се отдалечи, като стигнал до близкия блок, където го видял свидетелят И. Р.. Свидетелят възприел, че тъжителят има кръв по главата и синини. Свидетелят попитал пострадалия какво се е случило, а последният казал само „Л.“ и започнал да се свлича. Св. И. Р. извикал линейка, която откарала пострадалия.

По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, която установява, че в резултат на инцидента на 01.08.2016г. на пострадалия И.И. са причинени:хематом на орбитите тип „травматични очила“ с разлят подконюнктивален кръвоизлив във видимата част на склерата на дясното око; кръвонасядания по тялото и крайниците; охлузвания по крайниците; счупване на зъб /долен в ляво пети/ на нивото на венеца; подлигавичен кръвоизлив към предверието на устна кухина, оток на венечната лигавица под пети долен ляв зъб. По своята медико-биологична характеристика описаните увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Причинени са по общия механизъм на удари с/върху твърд/и тъп/и предмет/и, имат еднаква давност и могат да бъдат получени – от удари с крака и ръце. Локализацията им- различни анатомични области на главата, тялото и крайниците сочи, че ударите са многобройни, някои от тях нанесени със значителна сила. Оздравителният период за видимите травматични увреждания е около две седмици, а загубата на пети ляв зъб на долната редица се възстановява с естетична конструкция.

Подсъдимият е осъждан многократно.

Съдът намира изложената по-горе фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин, като се позовава на показанията на свидетеля И. Р., заключението на експертизата, писмените доказателства, а също и на обясненията на подсъдимия. Подсъдимият признава, че е нанесъл удари на тъжителя, но отрича да го е ритал. С оглед заключението на вещото лице обаче съдът приема, че действително подсъдимият е нанесъл на пострадалия и удари с ръка, и ритници с крак, както се твърди в тъжбата. Подсъдимият твърди, че е провокиран от пострадалия с негова реплика, относно жената, с която живеел. Подсъдимият обаче не сочи, за каква реплика става дума и не може да се прецени дали действително пострадалият е казал нещо, което да се определи като неправомерно и провокативно. Подсъдимият действително не носи доказателствена тежест относно твърденията си, но доколкото и самият той не сочи какво е казал пострадалият – избягва да даде обяснения конкретно по този факт, то тези твърдения на подсъдимия не могат да бъдат изяснени. По силата на чл.103, ал.3 от НПК не могат да се правят изводи във вреда на обвиняемия, поради това, че той не е доказал възраженията си, но в случая подсъдимият не сочи конкретния факт, за чието доказване би се поставил въпрос. Затова и съдът не може да приеме за установен факта, че действително тъжителят е провокирал подсъдимия със своя реплика. Подсъдимият очевидно е бил раздразнен от факта, че тъжителят в предходен период имал близки отношения с жената, с която подсъдимият живее и от която има деца, но това само по себе си не е обстоятелство, което да се определи като провокация от страна на тъжителя. Подсъдимият твърди, че принципно тъжителят притеснявал жена му, но това са обстоятелства, които не са свързани с развитието на конкретния случай.

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си подсъдимият Л.И.Л. е осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, тъй като на 01.08.2015г. в гр. Разград е причинил на тъжителя И.К.И. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Подсъдимият недопустимо е нанесъл удари с ръка и ритници с крак на пострадалия, като така му е причинил уврежданията, констатирани от експертизата. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл –целенасочено.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия Л.И.Л. съдът отчита, че подсъдимият е осъждан, което утежнява положението му. Като смекчаващо обстоятелство се отчита направеното от подсъдимия признание, макар и непълно. Отчита се и че подсъдимият явно е в нелеко социално положение – сочи, че има три деца и този въпрос не е спорен. Доколкото законът предвижда в алтернативност две наказания, то съдът намира, че с оглед конкретния характер на извършеното деяние на подсъдимия следва да се наложи наказание по по-леката алтернатива, а именно пробация със следните пробационни мерки и срокове: - ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, с периодичност на изпълнение два пъти седмично, ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от ЕДНА ГОДИНА. Този вид и размер на наказанието в случая е адекватен за поправянето на подсъдимия.

Частично основателен се явява предявеният от пострадалия граждански иск за неимуществени вреди. От неправомерното и виновно деяние на подсъдимия на пострадалия са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в нанасяне на болезнени наранявания, които са определени като разстройство на здравето, което е по-тежката форма на лека телесна повреда. Налице е и счупен зъб на пострадалия, което е сериозна последица. При това съдът намира, че с оглед причинените на пострадалия неимуществени вреди подсъдимият следва да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 1800 лв, което съдът намира за справедливо с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД. В останалата му част /в частта му над 1800 лв до 12000 лв/ гражданският иск следва да бъде отхвърлен като явно завишен и неоснователен в тази му част. Определеното обезщетение следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на деликта /01.08.2015г./ до окончателното изплащане.

Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на пострадалия и направените от последния разноски по делото в размер на 472 лв.

Подсъдсимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС сумата от 72 лв за държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Мотивиран така съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: