МОТИВИ към Присъда № 363/23.06.2016г.

по НОХД №241/2016г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу З.К.М., ЕГН **********, за това, че през стопанската 2010/11 г. в землището на с. ***, обл. *, самоволно, не по установения от закона ред, а именно: „чл. 37б /Изм. – ДВ, бр. 13 от 2007 г./ от ЗСПЗЗ – „Ползвателите на земеделски земи са длъжни да предоставят в общинската служба по земеделие, копие от договорите за наем, аренда, или съвместна обработка на земята. ОС „Земеделие“ води регистър на собствениците и ползвателите на земеделски земи и предоставя информация за тях с цел насърчаване на уедрено ползване и създаване на масиви“, чл. 37в /Изм. и доп.- ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г./ от ЗСПЗЗ: /1/ - Масиви за ползване на земеделски земи се създават по споразумение между собствениците и/или ползвателите. Сключването на споразумението се ръководи от комисия за всяко землище на територията на общината, назначена със заповед на Директора на Обл. Д „Земеделие“ в срок до 31 май на съответната година. В състава на комисията се включват: кметът на населеното място, съответно кметския наместник или правомощени от тях длъжностни лица, представител на ОС „Земеделие“ и представител на Обл. Д „Земеделие“ . Всички ползватели в съответните землища предоставят на комисията сключените със собствениците и регистрирани в ОС „Земеделие“ договори, опис на арендуваните или наети земеделски земи по масиви и парцели. /2/ - Споразумението съдържа данните по ал. 1, подписва се от ползвателите и председателя на комисията и се представя на ОС „Земеделие“, Обл. Д „Земеделие“ и съответната община. Споразумението се сключва и актуализира всяка година в периода от 01 юли до август за следващата стопанска година по смисъла на § 2, т. 3 от Закона за арендата в земеделието. /9/ - масивите се отразяват върху извадка от картата на землището и се обявяват публично в кметството и ОС „Земеделие“, чл. 73 /Изм. и доп. – ДВ, бр. 45 от 2008 г./ от ППЗСПЗЗ: /2/ - Споразумението по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ се съставя по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните, и има действие от датата на одобряването на протокола по чл. 75. „чл. 75 /Обн. – ДВ, бр. 34 от 1991 г. /от ППЗСПЗЗ /1/ - Комисията съставя протокол за приемане на картата и регистрите по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните, /2/ - Протоколът по ал. 1 се подписва от членовете на комисията и от ползвателите на масивите, и се одобрява от Директора на Обл. Д „Земеделие“. /3/ - Измененията и допълненията в картата и регистрите по ал. 1 не се допускат преди изтичането на стопанската година. /4/ - Комисията изготвя доклад до Директора на Обл. Д „Земеделие“, който съдържа разпределението на масивите за ползване, данни за земите по ал. 3, т. 2, за техните собственици и дължимото рентно плащане, въз основа на който директора на Обл. Д „Земеделие“ издава заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 01 септември на съответната година. /5/ - заповедта по ал. 4 се обявява в кметството и в сградата на ОС „Земеделие“, и се публикува на интернет страницата на Общината и съответната Обл. Д „Земеделие“ в срок до 10 септември. Заповедта може да бъде обжалвана по реда на АПК. /6/ - Обжалването на заповедта по ал. 4 не спира изпълнението й…“, с което е осъществил едно оспорвано от другиго – от Е.А.Ю. *** – Управител на „***“ *** гр. **, обл. **, свое предполагаемо право, да обработва земеделски недвижими имоти: № 001083 с площ 24.700 дка, № 001132 с площ 12.494 дка, и № 001133 с площ 13.000 дка, като случая е немаловажен – престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.

Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.1 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия М. да бъде наложено наказание „ Лишаване от свобода” в размер на шест месеца, а изтърпяването да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.

Защитата на подсъдимия пледира за липса на извършено каквото и да е престъпление. Навежда доводи за несъставомерност на деянието по смисъла на чл.323, ал.1 от НК, поради липса на признак от обективният състав – фактическа промяна – активно действие от страна на подсъдимия, както и поради липса на умисъл към извършване на това престъпление. Моли за оправдателна присъда

Подсъдимият З.К.М. дава съгласие да не се разпитват свидетелите и вещите лица, а при постановяване на присъдата, съдът непосредствено да ползва съдържанието на съответните протоколи и заключението на вещото лице. Не признава вината си, моли за оправдателна присъда.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият З.К.М. е роден на *** ***, бълг. гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. ***, като се занимавал със земеделие. Имал регистрирана фирма във връзка с дейността си - ."***" - *** със седалище с.**, обл.**, чийто управител бил лично той.

В землището на с.***, обл.**, подс. М. обработвал земеделски земи от много години. Сред обработваните от него земи в това землище са били земеделски имоти с № 001083 с площ 24.7 декара, № 001132 с площ 12.494 декара и имот №001133 с площ 13 декара.

На 07.01.2010г. и 19.08.2010г. в гр.** обл.** били сключени нотариално заверени договори за наем на земеделски земи в землищата на с.**, **, **. **, общ.**, обл.**, и др. села в района. По силата на тези договори, собственика на земите - "**" - ** гр. **, предоставял за ползване собствените си земи, на дружеството ,.**" - ** гр. **, с Управител св. Е.А.Ю., за стопанските години -2010/2011 г.; 2011/2012г. и 2012/2013г. Измежду дадените от „**" - ** под наем земеделски земи били и горепосочените три имота - № 001083, № 001132 и № 001133, находящи се в землището на с. **, тяхна собственост.

През стопанската 2009/2010г. тези три имота били обработвани от подс. М.. Съгласно разпоредбите на ЗСППЗЗ до края на месен май всяка година собствениците и ползвателите на земеделски земи са били длъжни да подадат заявления до ОС "Земеделие" по местонахождение на земята, за участие в споразумение за ползване на земеделските земи съгласно разпоредбите на чл.37в, ал.1 от Закона. Подс. З. М., в качеството си на Управител на „**" ** с.**, спазил срока и подал такова заявление. В него той заявил за ползване в масив №1 в землището на с. ** общо количество декари в размер на 190 дка. Не изброил по номера съответните имоти влизащи в общото количество земя. Счел, че те са същите от предходната стопанска година. В законовия срок и св. Е.Ю., в качеството му на Управител на ..***" **гр.**, подал заявление за участие в споразумението за ползване на земеделските земи, съгласно чл.37в, ал.1 от Закона. На 27.07.2010г. в кметството на с.** било проведено събрание измежду собствениците и ползвателите на земеделски земи в землището на това село, като бил изготвен споразумителен протокол по смисъла на чл.37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ и по чл.73 ал.2 от ППЗСПЗЗ. На база този протокол бил изготвен и Доклад от комисия назначена със Заповед № РД 11-55/28.05.2010г. относно сключено споразумение за ползване на земеделски земи в землището на с. **, общ. **, обл. **, в който в масив №1 ползвател „ **„ ** било заявило комасирана площ в размер на 190дка., а „***” **, заявило за обработване в същия масив комасирана площ в размер на 475дка. По този начин общата площ на процесните имоти била заявена за обработване и от двете дружества.

Съответно трите парцела били обработени и засети с плешица от „ ****„ **.

Едва с молба вх. № 08-00-918/11.05.2011г. до Община Самуил управителят на „***" - св. Ю. поискал от Кмета на Общината на осн. чл.34в от ЗСПЗЗ да извърши проверка, с която да установи наличието на неправомерно обработване на земеделски земи в Самуилска община, измежду които и процесните три имота и да отстрани физическите или юридическите лица, които неправомерно ги обработват. Но това станало след като “***” *** с. *** вече е извършило разходи по обработката и засяването на процесните три парцела.

На 28.06.2011г. Кмета на Община Самуил с писмо изх. № 91-00-344, уведомил “***” *** И., че правомерни ползватели действително са те, за тези три имота, както и за други.

Един ден през м.юли 2011г. подс. М. ожънал горепосочените три имота и прибрал реколтата с пшеница.

На 21.07.2011г. св. Е.Ю. ***.

Видно от назначената по делото оценъчна експертиза дължимия размер на рента от ,***"- *** на "**" - ** за трите имота възлиза на 1212,19лв., а получената сума от "**" **от ДФ"Земеделие" по СЕПП и СНД била на стойност 1274.93лв. При положение, че “***” *** И. не е извършило никакви действия по обработка и прибиране на реколта, дружеството е получило в повече 62,74лв. Т.е. не е налице вреда.

Съгласно Определение №250 от 08.10.2013г. на ОС-Разград по ВЧПД №276 2013г. характерът на вредата е пропуснатата полза, като неосъществена печалба за стопанската 2010/2011 г. за "***"-**, но същата следва да бъде търсена по граждански ред и е недопустимо да бъде реализирана по реда на чл.84 и сл. от НПК в хода на съдебното производство/ Р № 81от 20.02.2009г. на ВКС по н.д. № 47/2009г., І н.о., докляадчик председателят Б. П./.

Видно от назначената съдебна агроинженерна и оценъчна експертиза разходите по всички операции за производство на пшеница за тези три имота от общо 50.191 декара е 4878.57лв. При среден добив от 545 килограма за декар за тези три имота и при продажна цена от 0,35лв. за килограм „**" ** би получило 9573.93лв. При разход от 4878,57лв. разликата е 4695,36лв. Това би била неговата печалба,според данните за среден добив в района на ОСЗемеделие"-с.Самуил.

На 13.12.2011г. водещия разследването е предупредил подс. М. да възстанови първоначалното фактическо положение?!? След стопанската 2010/2011 г. процесиите три имота са били ползвани от „***"-*** но не поради възстановяването на първоначалното положение от страна на подс. З. М., а по силата на подписаното ново споразумение за стопанската 2011/12г.

Видно от официална справка изх. № РД -06-01-35/1//18.05.2016г. на ОС „ Земеделие „ – общ. Исперих, подс. З. М. не е уведомяван за резултати от проверки, извършвани по жалба на „***" ***, нито е бил отстраняван по надлежния ред от процесните земеделски земи, тъй като към ОСЗ – Исперих не е постъпвало искане за въвеждане във владение на правния ползвател на тези земи в случая „**" **.

Подс. М. е неосъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства – показанията на свидетелите Е. Ю. и В. К., които обаче ценени в съвкупност с останалите гласни доказателства – показанията на свидетелите Х. Х., С. А., Б. Е., И. И., Н. И., О. Д., остават колебливи относно факта на оспорване действията на “***” *** с. *** по обработването и засяването на трите процесни имота. В крайна сметка по същество не се установява, как по какъв начин и с каква категоричност и от кого е налице оспорване правото на „**" ** да обработва процесните имоти през стопанската 2010г.-2011г. Такова категорично оспорване е налице едва с молба вх. № 08-00-918/11.05.2011г. от св. Е. Ю. ***. Като това става около 2 месеца преди жътвата. От друга страна отново от гласните доказателства по делото не се установява безспорно и обективно подс. З. М. да е имал знанието, че от „**" ** претендират да обработват трите парцела през тази стопанска година, намя такива категорични доказателства под формата на някаква кореспонденция. Точно обратното видно от протоколите за очни ставки между подс. З. М. от една страна и свидетеля Е. Ю., както и между св. Б. Е. от една страна и свидетелите Е. Ю. и В. К. това твърдение категорично се опровергава, а се внасят данни, че между двете дружества е имало споразумение за размяна на парцели с оглед достигане на заявените за обработване площи от двете страни.

Описаната фактическа обстановка се оснавава и на писмените доказателства по делото – Споразумение по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.73, ал.2 от ППЗСПЗЗ; Писмо изх. № РД – 10- 27/19.05.2011г. на ОСЗ – Самуил; Молба вх. № 08-00-918/11.05.2011г. до Община Самуил от управителят на „***"; официална справка изх. № РД -06-01-35/1//18.05.2016г. на ОС „ Земеделие „ – общ. Исперих, Доклад от комисия назначена със Заповед № РД 11 – 55/28.05.2010г. с приложение анкетни формуляри; Протокол за предупреждение; Договори за наем на земеделски земи и Договори за аренда; Скици на зем. имоти; Справки за актуално състояние на „*** „ ** и „ *** „ **; Справка за съдимост, Характеристична справка и Декларация от подсъдимия. Както и от заключенията на вещите лица по назначените и извършени в хода на досъдебното производство оценъчна експертиза дължимия размер на рента от ,**"- **, съдебна агроинженерна и оценъчна експертиза.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият не е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК.

Видно от приложените по делото писмени доказателства Споразумение по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.73, ал.2 от ППЗСПЗЗ и Доклад от комисия назначена със Заповед № РД 11 – 55/28.05.2010г. с приложение анкетни формуляри, нормите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт са спазени, нещо повече, тези норми вменяват задължение на органа - ОСЗ и Директор на Обл. Д „Земеделие“ по оповестяването на заявените за обработване площи, а самият подсъдим в случая е изпълнил задължението си да заяви площите, които ще обработва през стопанската 2010г. – 2011г., като това е станало на проведеното на 27.07.2010г. в кметството на с.*** събрание измежду собствениците и ползвателите на земеделски земи в землището на това село, където бил изготвен споразумителен протокол по смисъла на чл.37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ и по чл.73 ал.2 от ППЗСПЗЗ /норми посочени от обвинението за нарушени/.

Правото по чл. 323, ал. 1 НК трябва да е оспорвано не от самия деец, а “от другиго”, какъвто е законовият израз. Поведението на насрещната страна по спора следва да е инициирало неговото възникване. Не субектът, а “другото лице” е оспорило имущественото право. Или, за да има изобщо възможност да се извърши самоуправство, трябва да има възникнал спор за право между две страни, изразяващ се или в несъгласие със съществуването на правото, или с избрания начин за осъществяването му. Деецът следва да е страна по правоотношението, а правото му да се оспорва от насрещната страна. Престацията се намира у насрещната страна и деецът, който претендира за нея, я завладява не по установения от закона ред. Обстоятелство, което според съда в конкретния казус не е налице, с оглед изложеното по-горе. Изпълнителното деяние на самоуправството по чл. 323, ал. 1 НК може да се осъществи само чрез действие. В състава на престъплението това действие е описано като самоволно, не по установения от закона ред, осъществяване на спорното право. Причината е, че самоуправното поведение винаги трябва да внася промяна в съществуващото фактическо положение, или необходимо е обезателно за наличие на наказателна отговорност деецът да внесе промяна от обективна и субективна страна на съществуващото фактическо

положение чрез една противоправна промяна на същото, самоволно, под предлог, че осъществява оспорвано му от другиго право. Аналогично е и схващането в доктрината, че съставът на престъплението по чл. 323, ал. 1 НК, няма предвид запазването на определено положение, даже и то да се е оказало неправомерно или подлежащо на правомерно изменение. От изложеното дотук безспорно е по делото, че с обработването на трите процесни парцела /активно действие от страна на подсъдимия/, не е настъпила промяна във фактическото състояние, каквото то е било до този момент.

Също от обективна страна, съставът на чл. 323, ал. 1 НК изисква самоуправното действие да е извършено при условията на немаловажен случай. Ориентир за наличието му е прилагането на аргумент на противното от дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК. В отделни решения на съдебната практика се среща тълкуване на този съставомерен признак в смисъл, че критерият дали самоуправството представлява немаловажен случай, е вредата от него да е на стойност над три минимални работни заплати. Подобно стриктно правило, фиксиращо преценката за маловажност към изискването за имуществени вреди, е отречено в по-новата практика на ВКС.

От субективна страна, самоуправството може да се осъществи само при пряк умисъл . В този смисъл както беше изложено вече, с оглед правените договорки между подс. З. М. и св. Е. Ю. и св. В. К. за замяна на парцели с оглед достигане заявените площи за обработка, не е бил налице спор, ясен, категоричен, недвусмислен, не е било налице противопоставяне от страна на „ ***„ ** процесните имоти да бъдат обработвани от подсъдимия.

Самоуправството по чл. 323, ал. 2 НК разкрива алтернативен, но също така основен състав на посоченото престъпление, чиято обществена опасност е по-ниска в сравнение с тази на деянието по ал. 1. Аргумент за това е предвиденият по-нисък размер на наказанието “лишаване от свобода”. Обективната страна на този състав не изисква случаят да е “немаловажен”, а изпълнителното деяние се състои в самоволно заемане на недвижим имот, от чието владение деецът е бил отстранен по надлежния ред. Тук отново важи правилото, че самоуправното поведение може да се осъществи единствено чрез действие и еднократното му реализиране е достатъчно, за да бъде престъплението довършено. Деянието ще е несъставомерно по чл. 323, ал. 2 НК, ако субектът е проявил бездействие и е отказал да изпълни заповед на държавен или общински орган за отстраняване от конкретен имот, като е продължил да го владее, дори и незаконосъобразно. Престъпно ще е само това поведение, при което деецът, веднъж отстранен от инкриминирания имот, е осъществил последващо действие по неговото завземане и по този начин е внесъл промяна във фактическото положение, каквото в случая не е налице, поради, което съдът намира, че подс. З. М. не е осъществил и деянието по чл.323, ал.2 от НК.

От изложеното съдът намери, че подс. З. М. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на каквото и да е престъпление, поради което го оправда по повдигнатото обвинение.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: