МОТИВИ към Присъда № 343/14.06.2016г.

по НОХД №386/2016г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу Ф.Х.С. ЕГН ********** за това, че за времето от 26.05.2008 г. до 01.03.2016 г. в с. Езерче, обл. Разград и гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ Експертно решение № 0930/07.05.2008 г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св. Иван Рилски” АД – гр. Разград, приложен към заявление с вх. № МП-6745/26.05.2008 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и заявление вх. № 6745-А/26.05.2008 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност, представен пред служител на Районно управление “Социално осигуряване” гр. Разград /ТП на НОИ/ до Директора на Районно управление “Социално осигуряване” гр. Разград /ТП на НОИ/ и към молба декларация № ЦК-303/29.10.2010 г. и заявление декларация № ЦК-396/29.12.2015 г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция, а именно социални добавки по чл. 25 /за транспортни услуги/ и чл. 29 /за диетично хранене и лекарства/ от ППЗИХУ, представени пред служител на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Разград, до директора на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Разград, е получила без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства за лична пенсия за инвалидност и социална пенсия за инвалидност в общ размер на 20492,15 лева, собственост на Национален осигурителен институт гр. София и месечни добавки за социална интеграция в размер на 1209,00 лева, собственост на Агенция “Социално подпомагане” гр. София, всичко на обща стойност 21 701,15 лева, с намерение да го присвои – престъпление по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството по искане на подсъдимата се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимата С. да бъде наложено наказание „ Лишаване от свобода” в размер към минималния, предвиден в НК, което да бъде редуцирано при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а изтърпяването да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години.

По делото е предявен и съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове от ощетените юридически лица - АСП гр. София, ЕИК, представлявана от изпълнителен директор И. Ц. И. за сумата от 1209,00лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.02.2016 г. година до окончателното й заплащане, както и от НОИ гр. София, ЕИК**** представляван от управителя Б.Х.П., за сумата от 20492,15лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.03.2016 г., до окончателното й изплащане.

Поверениците на гражданските ищци, считат предявените граждански искове за доказани по основание и размер и молят съда с присъдата да осъди подс. С. да заплати в пълен размер предявените обезщетения, ведно с разноските по делото.

Защитата на подсъдимата по същество пледира в унисон с държавното обвинение, като предлага на съда да постанови присъда при условията на чл.58а, ал.1 от НК, като определи минимален изп. За отложеното и изтърпяване.

Подсъдимата Ф.Х.С. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимата, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата Ф.Х.С., родена на *** ***, живуща в с.с., български гражданин, с основно образование, омъжена, безработна, неосъждана, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно:

Подсъдимата Ф.Х.С. ***. През 2008г. тя била безработна и не реализирала никакви доходи, за това решила по неправомерен начин да получи пенсии за инвалидност. На 30.04.2008г. подс. Ф. С. подала молба-декларация в Регионалната картотека на медицинската експертиза /РКМЕ/ - гр. Разград, заведена под № 9409/30.04.2008г., с която заявила желание да бъде освидетелствана за първи път от ТЕЛК-Разград и декларирала, че към момента на депозиране на молбата си е без работа. Към нея приложила Епикриза за заболяването към ИЗ № 16532/ХО 2087 от 2007г. и Протокол от ЛКК № 461/12.12.2007г. издадени от МБАЛ „Св.Иван Рилски"-гр.Разград.

На 07.05.2008г. на името на подс. С. бил съставен по неустановен начин и от неустановено в хода на досъдебното производство лице, неистински официален документ - Експертно решение № 0930 зас.№ 085 от 07.05.2008г. на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски"-гр. Разград, въпреки, че тя не била прегледана от лекарската комисия в състав председател: д-р В. Ш. и членове: д-р Р. Д., д-р М. М. и Р. Х.-АСП. Към медицинското й експертно досие, образувано на основание подадената молба-декларация били приложени Епикриза за заболяването към ИЗ № 16532/ХО 2087 от 2007г. и Протокол от ЛКК издадени от МБАЛ „Св.Иван Рилски"-гр. Разград.

В хода на разследването е била изискана от изпълнителния Директор на МБАЛ-Разград дали подс. Ф. С. след извършен преглед са й били издадени приложени Епикриза за заболяването към ИЗ № 16532/ХО 2087 от 2007г. и Протокол от ЛКК № 461/12.12.2007г. издадени от МБАЛ „Св.Иван Рилски"-гр.Разград. Видно от отговора на МБАЛ - гр.Разград, подс. Ф. С. не е постъпвала за лечение в отделение по хирургия и съответно не й е издавана медицинска документация.

В експертното решение било отразено, че подсъдимата е с водеща диагноза „Варикозни вени на долните крайници", била й определена 74 % трайно намалена работоспособност (ТНР), като за дата на инвалидизация била посочена - 10.12.2007г., а срок на инвалидността - пожизнен. След това горепосоченото експертно решение по служебен път било изпратено в Районно управление „Социално осигуряване"-гр. Разград, където тричленна медицинска комисия го потвърдила с Решение № 0705 от зас.№ 049 от 06.06.2008г., и същото влязло в сила.

Въпреки че знаела, че не е освидетелствана от ТЕЛК - гр. Разград, на 26.05.2008г. подс. Ф. С. лично подала заявление за отпускане на лична пенсия по чл.84 от КСО с вх.№ МП 6745/26.05.2008г. и заявление за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност по чл.90 от КСО с вх. № МП-6745-А/26.05.2008г. до директора на Районно управление „Социално осигуряване"-гр. Разград /Териториалното поделение на НОИ - гр. Разград/. Към заявлението подс. Ф. С. приложила неистинският официален документ - горепосоченото експертно решение, тъй като същото било задължителен и основен реквизит за отпускане на пенсиите, а така също приложила и документите си за придобития трудов стаж.

Св. Е.Ю.А. работеща като специалист в сектор „Пенсионно обслужване" в ТП на НОИ гр.Разград приела подаденото от подс. Ф. С. заявление и придвижила документите й по надлежен ред, с оглед извършване на преценка от социалните служители какъв размер пенсия следва да бъде получавана от нея съобразно представените от нея документи. Служителите, които обработили образуваната пенсионна преписка, преценили, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение и разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, подс. Ф. С. има право да получи лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност. Степента на трудовата неработоспособност на подс. Ф. С., която била определена в горепосоченото Решение на ТЕЛК била 74 на сто от 10.12.2007г.

С разпореждане № **********/16.06.2008г. на ТП на НОИ-Разград на подсъдимата били отпуснати съгласно чл.101 от КСО и § 8 от ПЗР на КСО - лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 107. 99 лв. и лична социална пенсия за инвалидност в размер на 20.96 лв, считано от 10.12.2007г. /датата на инвалидизирането на подсъдимата посочена в Експертното решение/, като общия размер на двете социални пенсии възлизал на 128,95лв. и от 01.07.2008г. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 119,16лв и лична социална пенсия за инвалидност в размер на 23,13лв, като общия размер на двете социални пенсии от 01.07.2008г. възлизал на 142,29 лв. Посочените суми подсъдимата получавала от Пощенската станция в с.Езерче. От месец септември 2009г. пенсиите били изплащани по сметка в ОББ.

По този начин за времето от 26.05.2008г. до 29.02.2016г. подс. Ф. С. получила от ТП на НОИ - гр. Разград парична сума в общ размер от 20 492,15 лева представляващи изплатени парични средства за лична пенсия за инвалидност и социална пенсия за инвалидност, която й е изплатена за периода от 10.12.2007г. до 01.03.2016г.

На 01.03.2016г. така отпуснатата пенсия на подс. Ф. С. била спряна, от изплащане на основание чл.95, ал.2 от КСО поради представяне на доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на получената пенсия съгласно чл.96, ал.1 от КСО. Това станало с Разпореждане № 2146-16-36/01.03.2016г. на ТП на НОИ - гр.Разград.

На 29.10.2010. подс. Ф.Х.С. подала молба-декларация с вх.№ ЦК-303/29.10.2010г. до директора на Дирекция «Социално подпомагане»-гр Разград за отпускане на месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти, като приложила към молбата неистинския официален документ, посочен по-горе - експертно решение № 0930/07.05.2008г. на ТЕЛК при МБАЛ «Св.Иван Рилски»-гр.Разград, за да удостовери наличието на заболяване, което й дава право да ползва месечни добавки за посочените по-горе услуги.

Със заповед № ЦК-303/04.11.2010г. на Директора на Дирекция «Социално подпомагане»-гр.Разград, на подс. Ф. С. е била отпусната месечна добавка за социална интеграция, на основание чл.42, ал.7 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) и чл.ЗЗ, ал.1-3 от ППЗИХУ по чл.25, ал.1 от ППЗИХУ за транспорт, в размер на 9,75 лева месечно и по чл.29 от ППЗИХУ за диетично хранене и лекарствени продукти, в размер на 9,75 лева месечно, или общо 19,50 лева, считано от 01.10.2010г. Тези месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти, са били изплащани по лична банкова сметка ***ември 2010г. до месец ноември 2015 г. Общо за този период тя е получила сумата от 1173лв. месечни добавки за социална интеграция по ЗИХУ.

На 29.12.2015г. подс. Ф.Х.С. подала молба-декларация с вх.№ ЦК-396/29.12.2015г. до директора на Дирекция «Социално подпомагане»-гр.Разград за отпускане на месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти, като приложила към молбата неистинския официален документ, посочен по-горе - експертно решение № 0930/07.05.2008г. на ТЕЛК при МБАЛ «Св.Иван Рилски»-гр.Разград, за да удостовери наличието на заболяване, което й дава право да ползва месечни добавки за посочените по-горе услуги.

Със заповед № ЦК-396/05.01.2016г. на Директора на Дирекция «Социално подпомагане»-гр.Разград, на подс. Ф. С. е била отпусната месечна добавка за социална интеграция, на основание чл.42, ал.7 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) и чл.ЗЗ, ал.1-3 от ППЗИХУ по чл.25, ал.1 от ППЗИХУ за транспорт, в размер на 9,75 лева месечно и по чл.29 от ППЗИХУ за диетично хранене и лекарствени продукти, в размер на 9,75 лева месечно, или общо 19,50 лева, считано от 01.12.2015г. Тези месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти, са били изплащани по банкова сметка, ***, за времето от месец декември 2015г. до месец януари 2016г. Общо за този период подсъдимата е получила сумата от 39 лева, месечни добавки за социална интеграция по ЗИХУ.

От заключението на назначената по делото комплексна експертиза се установява, че:

1.Подписите, положени в графите „председател" и „членове" в ЕР № 0930/07.05.2008г., не са изпълнени съответно от В.К.Ш., Р.Д.Д., М.К.М. и Р.Б.Х..

2.Подписът, положен в графа „получих решението" на ЕР № 0930/07.05.2008г. не е изпълнен от Ф.Х.С..

3.Отпечатъкът от печат в ЕР № 0930/07.05.2008г., вероятно е положен с печата на ТЕЛК „Св.Иван Рилски"-гр.Разград.

4.Подписите в заявление № МП-6745/26.05.2008г. и заявление № МП-6745А/26.05.2008г. в графи „Подпис", са изпълнени от Ф.Х.С..

5.Подписът, положен в графа „Подпис" в молба-декларация с вх.№ ЦК 303/29.10.2010г., не е изпълнен от Ф.Х.С..

6.Подписът, положен в графа „Подпис" в заявление-декларация с вх.№ ЦК 396/29.12.2015г., е изпълнен от Ф.Х.С..

От заключението по назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че:

1.3а периода 10.12.2007г. до 29.02.2016г. /вкл./ подс. Ф.Х.С., ЕГН **********, е получила суми като пенсия /лична пенсия за инвалидност и лична социална пенсия/, в размер на 20 492,15 лева.

2.3а периода 01.10.2010г. до 29.02.2016г. /вкл./ подс. Ф.Х.С., ЕГН **********, е получила суми като интеграционни добавки по реда на ППЗИХУ, в размер, както следва: -чл.25 от ППЗИХУ - 604,50 лева; -чл.29 от ППЗИХУ - 604,50 лева; ОБЩО: 1209,00 лева

Същевременно за времето 26.05.2008г. до 01.03.2016г на подс. Ф. С. била изплащана ежемесечна лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност от ТП на НОИ-Разград считано от датата на инвалидизирането й 10.12.2007г. Като общия размер на изплатените й пенсии за горепосочения период възлиза на 20 492,15лв. както и месечни добавки за социална интеграция по ЗИХУ за периода от 01.12.2010г. до 31.01.2016г. съобразно подадените от нея молби декларации от 29.10.2010 и на 29.12.2015г. в общ размер за горепосочения период -1209 лв.

Подс. С. е неосъждана.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. Ф. С., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство: Експертно решение № 0930/07.05.2008 г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св. Иван Рилски” АД – гр. Разград, заявление с вх. № МП-6745/26.05.2008 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и заявление вх. № 6745-А/26.05.2008 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност, молба декларация № ЦК-303/29.10.2010 г. и заявление декларация № ЦК-396/29.12.2015 г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция,

Справка за съдимост, Характеристична справка, Декларация, Заключение на вещото лице по назначената счетоводно-икономическа, Заключение на вещото лице по назначената комплексна техническа и графическа експертиза, от показанията на свидетелите С. И., С. В., В. Ш., Р. Х., Е. А., М. М., Р. Д., Е. Али и Й.Й..

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

От обективна страна – подс. Ф. С. лично се е ползвала от неистински официален документ - Експертно решение № 0930/07.05.2008г. на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски"-гр. Разград, пред служители на ТП на НОИ - гр. Разград, Дирекция „СП"-гр.Разград и в чиято фактическа власт се намирал имущественият предмет на посегателство. Функцията на неистинският официален документ, използван от подсъдимата като средство при осъществяване на документната измама бил да създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на служителите. В случай че тя не беше представила експертното решение, то не би било налице и правно основание за отпускането на личната социална пенсия за инвалидност. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица, конкретните движими вещи - пари на обща стойност 21701,15 лева преминали във фактическата власт на подс. Ф. С.. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 6 от НК неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Извършените от подсъдимата деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

От субективна страна - подсъдимата е действала при условията на пряк умисъл, съзнавала е, че използва неистински официален документ и че отсъства основание за разпореждане с имуществото. Тя предвиждала заблуждението на измамените лица, предвиждала акта на имуществено разпореждане като следствие от използването на документа и това, че ще получи чуждото движимо имущество и е искала настъпването на този резултат. Наред с това, у същата било налице и намерение да присвои предмета на посегателството, след като го получи.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимата, стремежът да се облагодетелства без полагане на труд, пренебрежение към правовия ред в страната.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 212 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от две до осем години.

Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че по отношение на подсъдимата С., следва да определи размера на посоченото наказание към минималния – три години и шест месеца, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, все пак нелекото социално положение, послужило като основен мотив за извършване на деянието. На основание чл. 58а, ал.1 от НК, съдът намали така определеното наказание и постанови подс. С. да изтърпи наказание „ Лишаване от свобода” в размер на две години и четири месеца, изтърпяването на което отложи за изпитателен срок на основание чл. 66 ал.1 от НК в размер на четири години. Като мотив за по – дългия изп. срок, съдът съзира относително високия размер на присвоеното имущество. Съдът намира, че така наложеното наказание в най-висша степен е годно да осъществи целите по чл.36 от НК и отговаря на изискванията на чл.54 от НК.

По гражданският иск:

С оглед така постановената присъда, съдът осъди подсъдимата Ф.Х.С., ЕГН **********, да заплати на НОИ гр. София, ЕИК ****, представляван от управителя Б. Х. П., сумата от 20492,15лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.03.2016 г., до окончателното й изплащане.

Съдът осъди подсъдимата Ф.Х.С., ЕГН ********** да заплати на АСП гр. София, ЕИК *****, представлявана от изпълнителен директор И.Ц. И. сумата от 1209,00лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.02.2016 г. година до окончателното й заплащане.

По веществените доказателства :

Съдът определи : Експертно решение № 0930/07.05.2008 г., заявление с вх. № МП-6745/26.05.2008 г. и заявление вх. № 6745-А/26.05.2008 г ., след влизане в сила на присъдата да се върнат на ТП на НОИ гр. Разград, като по делото останат заверени копия.

Молба декларация № ЦК-303/29.10.2010 г. и заявление декларация № ЦК-396/29.12.2015 г., след влизане в сила на присъдата да се върнат на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Разград, като заверено копие от същата остане по делото.

Медицинско експертно досие на Ф.Х.С., след влизане в сила на присъдата да се върне на Регионална Здравна Дирекция гр. Разград.

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимата да заплати по сметка на ОД МВР гр. Разград сумата 224,25 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 889, 69 лева разноски в съдебното производство от които 869,69 лева държавна такта върху уважените граждански искове.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: