МОТИВИ към Присъда № 378/28.06.2016г. по НЧХД № 416 / 2016г. по описа на РС - Разград

Р.П.Д. ЕГН **********, чрез процесуален представител е подала частна тъжба против К.И.Д. ЕГН **********, за това, че на 18.01.2016г. в гр. Разград умишлено е разгласил позорно обстоятелство за нея, от което са настъпили тежки последици – престъпление по чл. 148 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 147 ал.1 от НК.

С тъжбата Р.П.Д. е предявила на основание чл.52 вр. чл.45 от ЗЗД граждански иск срещу подсъдимия, с който претендира последния да бъде осъден да й заплати сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.08.2010г. до окончателното им изплащане.

В съдебно заседание частният тъжител, при редовно призоваване не се явява, за него – повереници адв. Др. П. и адв. Кр. К., които поддържат повдигнатото обвинение, считат, че е доказано и пледират подсъдимия да бъде наказан в съответствие с предвиденото в закона наказание, като иска уважаването на предявената гражданска претенция и присъждането на направените по делото разноски.

Подсъдимият К.И.Д. в отговора на частната тъжба, не се признава за виновен, явява се в съдебно заседание лично и със защитник адв. Д. Б. от АК – Разград, считат обвинението за недоказано, по същество оспорват твърденията изложени в частните тъжби.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.16 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият К.И.Д. е роден на ***г. в гр. ***, бълг.гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан, адрес за призоваване с.*** ул.”**” *, безработен, ЕГН **********.

Между страните не е спорно, че са родители на С. К. И. на 15г., С. К. И. на 12г. и В. К. И. на 6г. С Решение № 156 от 14.05.2015г. по гр.д. №2071/14г. по описа на РС – Разград, съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на трите деца на бащата – подс. И., като е определил режим на лични отношетия с майката и е осъдил последната да заплаща на децата съответната ежемесечна издръжка. Решението влязло в законна сила на 08.06.2015г. Междувременно частната тъжителка се премстила да живее и работи в Австрия, където сключила граждански брак с друг мъж. След като научила за постановеното от съда решение, частната тъжителка подала искова молба, по която било образувано гр. д. № 1304/2015г. по описа на РС – Разград, за промяна на упражняването на родителските права по отношение на трите деца, като същите бъдат присъдени на майката – частен тъжител, както и съдът да резреши на децата да пътуват неограничен брой пъти извън пределите на Р. България и да придружават майка си в страните от ЕС, съдът да даде разрешение на трите деца да бъдат издадени паспорти, без да се иска съгласие на бащата – подс. И..*** приключил делото с Решение № 335/21.10.2015г., с което отхвърлил исковата молба в частта за промяна упражняването на родителските права, като същите останали в патримониума на подс. И., но разрешил децата да напускат пределите на Р България неограничен брой пъти през определени периоди в годината, придружавани от своята майка или упълномощено от нея лице без съгласието на бащата, както и да бъдат издадени паспорти за задгранични пътувания на трите деца без съгласието на техния баща – подс. И.. Срещу това първоинстанционно решение от страна на подс. И. постъпила въззивна жалба, по която било образувано в.гр.д. № 307/2015г. по описа на ОС – Разград, като заседанието по същото било насрочено за 18.01.2016г. На 18.01.2016г. в съдебното заседание по делото пред състав на ОС – Разград се явил подс. Кр. И.. Частния тъжител Д. не се явила, но била представлявана от процесуален представител. В ход по същество по делото подс. Кр. И. заявил пред съдебния състав и присъставище в съдебната зала „...моля не вземайте децата. Аз съм силно привързан към тях. Чувал съм, че е проститутка, а той е сводник. Преди аз също съм бил там. Работеше в хотел като проститутка. В момента където е в Австрия и аз съм бил там. Бил в Германия, Белгия, както разбрах се занимава с проституция. В момента в Австрия пак с това се занимава. В момента е спряла, защото е бременна. Опасявам се за децата, да не станат същите като нея. Опитвам се да дам всичко от себе си...”. След проведеното съдебно заседание състав на ОС – разград, постановил Решение, с което отменил Решение № 335/21.10.2015г. на РС – Разград в обжалваната част и отхвърлил исковете на частния тъжител трите деца да пътуват неограничен брой пъти през определени периоди в годината извън Р България, придружавани от нея или упълномощено от нея лице, както и да им бъдат издадени паспорти без съгласието на бащата – подсъдим.

В хода на съдебното следствие по делото не става ясно, как думите изречени от подсъдимия в съдебно заседание на 18.01.2016г. в ход по същество по делото пред ОС – Разград, са стигнали до знанието на частния тъжител.

Подс. К.И.Д. е неосъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства по делото Решение № 156 от 14.05.2015г. по гр.д. №2071/14г. по описа на РС – Разград влязло, в законна сила на 08.06.2015г., Решение № 335/21.10.2015г. по гр. д. № 1304/2015г. по описа на РС – Разград , отменено с Решение № 3/08.02.2016г. по в.гр.д. № 307/2015г. по описа на ОС – Разград, Протокол от 18.01.2016г. от съдебно заседание по в.гр.д. № 307/2015г. по описа на ОС – Разград, Справка за съдимост, Характеристична справка.

Съдът след преценка на депозираните по делото гласни доказателства, намира, че са налице две групи свидетели, тези при режим на довеждане от страна на частния тъжител св. Б. Д. / брат на съпруга на частния тъжител/ , св. Д. К. /брат на частния тъжител/ и тези при режим на довеждане от страна на подсъдимия – св. А. П., св. Й. Й., св. Д. М./брат на подсъдимия/, св. С. И. /майка на подсъдимия/, св. И. Н. / сестра на частния тъжител/ и св. Б. Д. /брат на подсъдимия/.

Съдът като прецени показанията на изброените свидетели заедно и поотделно, намира, че базспорно по делото е установена датата и мястото на събитието – 18.01.2016г., съдебна зала на ОС – Разград. Категорично по делото са установени и отправените по адрес на частния тъжител думи от страна на подсъдимия.

Съдът не кредитира с доверие показанията на нито един от свидетелите. Всички те без изключение са в пряка или съребрена роднинска линия или по сватовство със страните по делото или в приятелски отношения. От показанията им анализирани поотделно и в съвкупност можеи да се достигне да единствения извод, че отношенията между частния тъжител и подсъдимия са крайно изострени, до степен на омраза и ненавист, свързани с борбата им за упражняване на родителските права по отношение на трите им деца.

Недоказани по делото са и тежките последици претърпени от частния тъжител, следствие на деянието извършено от подсъдимия, те дори не са конкретизирани, нито са посочени каквито и да било извънредни и неблагоприятни събития, последвали деянието, който да са довели такива последици. Нещо повече и двамата свидетели посочени от частния тъжител говорят за публикации от страна на подсъдимия в социалните мрежи, като единият дори твърди, че това е било през 2014г.

От правна страна:

С оглед така установената по безспорен начин фактическа обстановка, се налагат изводи относно липсата на осъществено от от подс. Д. умишлено, деяние, предмет на обвинението, което от субективна страна да осъществява съставомерните признаци на престъплението. Да думите отправени от подсъдимия по адрес на частния тъжител са категорично и безспорно установени, НО, следва внимателно да се изследва контекстта, в който са казани. Изявлението му пред съда започва с думите „...моля не вземайте децата...” и завръшва „... Опасявам се за децата, да не станат същите като нея. Опитвам се да дам всичко от себе си...”. Както вече беше подчертано, генезисът на целия случай е свързан с общите на частния тъжител и подсъдимия деца и упражняването на родителските права по отношение на тях. Умисълът в случая не е за извършване на каквото и да е престъпление, а за осъществяване на грижа по отношение на децата от страна на подсъдимия. Правилно в пледоарията си единият от поверениците на частния тъжител заявява, че процесното деяние може да бъде извършено само с пряк умисъл, какъвто в случая не е налице, поради което съдът намира, че осъщественото от подсъдимия деяние е несъставомерно и същият следва да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.

По гражданския иск и разноските:

Като законоустановена последица от оправдаването на подсъдимия Д., следва и отхвърлянето на предявения от частния тъжител против подсъдимия граждански иск за обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, в размер на по 5000 лв., както и искането за възлагането на заплащането на направените от разноски по делото за адвокатска защита върху подсъдимия.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: