Р Е Ш Е Н И Е

Номер 203                                          09.06.2016 г.                                       гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р ОД А

 

Разградският районен съд                                                                            състав

На тридесет и първи май                                         две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в състав:

                                                              Председател:  Светлана Чолакова

секретар  П.  Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1618 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от М.К.М. и Р. Р.М., с която са предявени обективно съединени искове срещу К.П.С., за приемане на установено и осъждане ответника да предаде владението на 1/2 ид. части от недвижим имот с идентификатор 61710.504.3449 в гр. Разград, ул. П. Л.***, цялото с площ 294 кв.м., за осъждане ответникът да заплати сумата 200лв. - имуществени вреди причинени през лятото на 2014г., изразяващи се в появило се петно от около 2 кв.м. и подгизнала стена в коридора на партерния етаж в резултат на теч от мивката в кухнята и от канализацията в банята на жилището на ответника, както и да отстрани теча от мивката в кухнята си и от канализацията на банята на жилището. Искат и разноски. Сочат, че са съсобственици с ответника на 1/2 ид. част от имота в режим на СИО и са собственици на самостоятелен обект построен в имота в северната част на жилищна сграда-близнак, а ответникът е собственик на другата част от сградата в южната и част. От закупуването на имота до лятото на 2015г. ползвали половината от дворното място, през 2006г. поставили ограда, преди няколко месеца били уведомени, че ответникът премахнал оградата и ползвал целия двор. Установили, че ответникът имал теч от мивката в кухнята си, след като бил осъден с решение по гр.д. №120/07г. на РРС за първия теч от жилището му. Така създавал проблеми при ползване на жилището на партерния етаж, както и застрашава устойчивостта на сградата. Продължавал да не ги допуска да ползват дворното място, отказвал да отстрани повредите свързани с теча в жилището си.

            Ответникът оспорва претенциите. Сочи, че дворното място, в което се намира сградата, както и идеалните части от него не са придобивани от ищците, не са налице елементите на състава на чл.79 от ЗС, не е налице правно основание и е нямало владение от страна на ищците, което да е било необезпокоявано и непрекъснато. Ищците обитавали сградата близнак, построена в дворното място, без права върху същото, а той упражнявал владението върху имота - обработвал земята, декларирал имота на свое име, плащал данъци за него, не е напускал същия, винаги е живял в него макар, че известен период е  бил тежко болен и на легло. Оспорва твърдението за построена от ищците ограда, касаело се за парче ламарина, с което е бил затруднен достъпът му, но това е било не през 2006г. а доста по-късно във времето. Праводателите на ищците завели иск по чл.108 от ЗС по гр.д. №1780/09г. на РРС, който е отхвърлен. Иска да бъде отменен н.а. №*** том *** дело №***г. Предявява насрещен иск, че е собственик на цялото дворно място. Ищците намират насрещния иск за неоснователен.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства:

            С нотариален акт за собственост на имот придобит въз основа на давностно владение.№***, т.*** дело №*** от 28.08.2015 г. ищците са признати за собственици на ½ ид. част от ПИ с ид. №61710.504.3449 в гр.Разград ул. “П. Л.” №*** площ 294кв.м. с номер по предходен план VІІ-3449 кв.112. С н.а. за покупко - продажба №*** том *** рег. №*** дело №*** от 28.08.2015г. първият ищец продал на втория ищец ½ ид. част от самостоятелен обект с №61710.504.3449.1.2 в гр.Разград ул. П. Л.***. Ж./ етаж 1, намиращ се в масивна жилищна сграда – близнак, с обособени два самостоятелни жилищни входа само в северната част на сградата с №61710.504.3449.1 с отделна стълбищна клетка с вход от запад със застроена площ 54 кв.м. Същият жилищен имот – северната част от двуетажната масивна жилищна сграда близнак представляваща самостоятелен  жилищен имот с отделна стълбищна клетка, първият ищец  придобил съгласно н.а. за покупко-продажба №*** том *** рег.- №*** дело №*** от 17.12.2004г. Ответникът и бившата му съпруга,  закупили от Общински  народен съвет гр.Разград с договор от 13.04.1990г. имот пл.№3449 кв.112 в гр.Разград, ул. М. Ж.” № *** състоящ се от 297 кщв.м. дворно място и жилищна сграда на 2 етажа.

            Видно от показанията на свидетеля К. И. баща на първия ищец, синът му през 2004 г. закупил имота с къщата, по което време дворното място било разделено, после ответникът започнал да минава от тяхната страна. Нямало врата. Всеки ползвал неговата си страна по равно от 2010 г. ответникът започнал да сади пипер и дръвчета откъм страната на ищците, когато последните завели дело да извади дръвчето от там. От тогава от 2010 г. се изправила и една ламарина там, когато стояла до миналата година, когато ответникът я махнал. Ищците не живеели  в имота. Имало засаден райграс, който свидетелят косял, друго не се отглеждало в двора. Последния проблем отпреди месец бил пак по задръстване на канала, в коридора цялата стена била в мухъл, стената откъм кухнята на ответника. През 2010г. завели дело за същото, след което ищецът направил ремонт на цялата стена, проблемът бил сега на същите места. Казал на ответника, а той отговорил, че проблеми няма. Викал майстор - водопроводчик, който казал, че първо трябва да спре теча. Ищците от 10 години живеели в Белгия, никой не живеел в  къщата, стопанисвал сам имота. Свидетелят С. Н. сочи, че познава имота на ответника, знае, че закупил  дворното място през 1989 г., когато теглил заем. Ответникът поддържал дворното място, имало асми, зад къщата касис, малини, ягоди. Имал засято зад къщата в северната част, една ивица. Имало период, в който поддържал дворното място в другата част, имал проблеми със ишците и не можел да влиза след това. Споделил, че имало съдебен спор за една фиданка, насята на ъгъла. После се появили дърва на самата циментова пътека, казал му, че дървата са на съседите от другата част на къщата След дървата се появила ламарината, сложена в задната част, която преграждала двора, това било преди 5-6 години, след спора за фиданката. Имало период 2007-2008 г., когато ответникът боледувал. През зимата споделил, че ищците имали претенции за двора и започнал да вади документи. Зад къщата от пролетта не бил ходил. Ответникът нямал достъп до частта на двора към ищците, тъй като пътеката била затрупана с дървата на ищците. Ответникът не работил тази част от двора, откакто се появили дървата. Свидетелката С. Г.  съседка на страните сочи, че ответникът живее в къща близнак в югоизточната част, а северната част е на ищците, които не познава. Той и казал, че дворното място било негово, купил го с къщата. Той го обработвал. Имало засяти ягоди, малини, касис, северната част вече не била засята, там растяла трева. Знаела от ответника, че имал спорове с ищците, кой какво да ползва. Не е виждала другите хора да сеят нещо или обработват в имота. Преди 4-5 г. видяла, че има ламарина, като преграда, поради което ответникът не можел да влиза там да обработва, споделял, че се притеснява и има проблеми, че не може да влезе в мястото си. Ответникът не е напускал къщата, освен когато е бил в болница, преди 7-8 г. имал здравословни проблеми. Миналата и тази година имал проблем с канализацията, запушвали се каналите, но шахтата била в другата половина на другите хора, за това търсил родителите на ищеца, за да отключи и да се види шахтата. Преди месец викал машина за отпушване както и бащата на ищеца и отпушвали канала. Запушвали се каналите на ответника. Виждала сложени дърва година преди ламарината, сега пак имало дърва. От две години я нямало ламарината. Чувала от ответника за наличие на влага в гаража му, преди около 3 г. се обаждали на ВиК, имало проблем с уличната канализация.

            Според заключението на вещото лице по назначената строително техническа експертиза, в жилището на ищеца съществува петно н стълбищна клетка с размера 1 на 0.8м., изразяващо се в подкожушване на мазилката  и компрометиране на бояджийските работи. Същото е под бетоновото стълбищно рамо. Отделно на вътрешна преградна стена има овлажняване с размери 1,1 на 1,1 м. непосредствено до пода. Стойността за Петната са най-вече вследствие на почвена влага. Основите са тухлени облечени с дялан камък. Влагата прониква в тях в последствие в стените и достигайки бетонова плоча, през която не може да премине-избива на повърхността. Водопроводната и канализационна инсталация към мивката на ответника е открита и течове в нея не са установени. Липсват фаянсови плочки върху водопроводните тръби и при обливане е възможно да навлезе влага, но същото важи и за стряхата над козирката над входа на ищеца при обилно снегонавяване. В с.з. вещото лице пояснява, че цената включваща труд и материали е за отстраняване на засегнатите участъци по две стени, едната граничеща с ответника, а другата във вътрешността на имота. При посещение в имота бил в кухнята, втория етаж, банята, където водопроводните тръбите били открити, около тях имало плочки, но не и над тях.  Теч към имота на ищците от мивката в кухнята и баните в жилището на ищеца не установил. В банята на ищеца също установил помещение с овлажнена стена, но тя не била обща, а вътрешна за имота. В основите на стените в жилището на ответника имало овлажнени такива. Обяснява, че влага се просмуква капилярно  и прониква в стените, които са тухлени, стига до бетоновата плоча, там не може да премине и се е появила в коридора, под плочата на стълбищното рамо. Такава влага има и в избеното помещение на ответника. Съдът няма причина да не кредитира заключението на вещото лице, като компетентно обосновано. Същото е отговорило на поставените въпроси, последвалите такива и при изслушването му в с.з. Поради това доводите на представителя на ищците, че заключението не е пълно, ясно, за това, че липсва информация в кои помещения е извършен оглед, състоянието, както и противоречие между заключението по приключило дело и др., са неоснователни.

            С решение по гр.д. №120/2007г. на РРС влязло в сила на 29.11.2007г., по иска на ищците, ответникът е бил осъден, да премахне засадено широколистно дърво/кайсия/ пред прозорците на северната част на жилищната сграда близнак находяща се в гр.Разград, ул. П. Л.*** и да отстрани теча в кухнята си.

С влязло в сила на 01.06.2011г. решение по гр. д. №1780/2009г. на РРС е бил отхвърлен предявен от К. Д., М. М., Х. Д. и Н. Д., иск срещу ответника по чл.108 от ЗС за отстъпване собствеността и предаване на владението на южната част от сграда – близнак представляваща самостоятелен жилищен обект в гр.Разград ул. “П. Л.*** построени в дворно място цялото от 301 кв.м. съставляващо УПИ –VІІ-3449 от кв.112 по плана на гр.Разград.

Приложено е писмо на Община Разград изх. №АО-05-03-558-1 във връзка с подадени от ответника декларации и заплащани данъци за периода  2004г.-2014г. върху процесния недвижим имот - дворно място от 297кв.м. първият ищец е декларирал жилищния имот, а през 2015г.  подал  коригираща декларация и по отношение на 147кв.м. от дворното място.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: По отношение на първия иск, който намира своето правно основание в чл.108 от ЗС, следва да са налице кумулативно необходимите три предпоставки за неговото уважаване – ищците да са собственци на имота, ответникът  да държи същия и това държане да е без основание. На първо място придобиването на процесния имот от ищците по давност не бе доказано. Събраните гласни доказателства установиха упражняването на фактическата власт по отношение на част от дворното място, но не и намерение за своене, което следва да е явно в продължение на 10години и по начин, че собственика да узнае за това. От момента на закупуването на жилището през 2004г. от ищците, не бе установено същите да са живели в имота, за което сочат разпитаните свидетели, включително и св.И., да са ползвали претендираната ½ ид. част от дворното място. Ответникът е садил дръвчета и пипер от тази страна от 2010г., тогава се завело дело и го накарали да вади дръвчета от там, както сочи в показанията си св.И. Тогава била сложена и ламарина, като преграда. С влязло в сила на 29.11.2007г. решение по гр.д. 120/07г. на РРС, ответникът е бил осъден да премахне засято дърво, за което в показанията си свидетелите сочат, че е било от страната на сградата и в двора ползван от ищците. Т.е. ищците дори и чрез св.И., който е наглеждал имота не са упражнявали фактическа власт, непрекъснато в продължение на срока по чл.79 от ЗС, били са държатели, а не владелци на половината от дворното място, поради което давност не е текла. На следващо място не е налице и другата кумулативна предпоставка на чл.108 от ЗС – не се установи ответникът да държи и владее процесната ½ ид. част от дворното място. Напротив от около 5-6 години ответникът същият достъп до тази част от имота, поради поставената доскоро ламарина като ограда, както и дърва на пътеката, за което сочат свидетелите Н. и Г. Така е и към настоящия момент. Това обстоятелство не се опровергава от показанията на ищцовия свидетел, нито от други доказателства по делото.  Ето защо този иск е недоказан и не следва да бъде уважен.

По отношение на претенцията по чл.45 от ЗЗД за заплащане сумата 200 лв. причинени имуществени вреди - появило се петно около 2 кв.м. и подгизнала стена от коридора на партерния етаж на жилището намира следното: От заключението на вещото лице се установява, че петната са най-вече от почвена влага. Водопроводната и канализационна инсталация на ответника е открита и течове в нея не са установени. От показанията на свидетелката Г. е видно, че имало влага в гаража на ответника, идвали от В и К за някакъв теч от уличната канализация. Не се събраха доказателства влажното петно по стената на ищците, да е причинено вследствие на деяние на ответника, нито да има причинна връзка за това. Поради липсата на предвидените предпоставки в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД тази претенция е недоказана, съответно неоснователна.

По отношение на иска по чл.109 от ЗС - ответникът да отстрани теча от мивката в кухнята си и от канализацията в банята на жилището си, т.к. създава проблеми при ползване жилището на партерния етаж, както и застрашава устойчивостта на сградата: За да е налице хипотезата а чл.109 от ЗС, следва ответникът да е създал пречки за ползването на имота от страна на ищеца, като този иск служи за защита от нарушение, както за преустановяване на действията, с които се нарушава собствеността.  От показанията на св. Г. се установява, че ответникът имал проблеми с канализацията миналата и тази година, но шахтата била в другата половина – на ищците, викал и машина за отпушване на канал, като търсил и бащата на ищеца за това, имало влага и в гаража на ответника. От заключението на вещото лице не се установява, да има теч от мивката и от канализацията в банята на ответника към жилището на ищците. Както бе посочено по-горе, петната са най вече в следствие на почвена влага, която прониква  към стените. Теч от мивката на ответника, както и от канализацията, не е установен, както и това да се отразява в имота на ищците, а по-скоро проблемът с канализацията на ответникът е бил в неговата част на жилището и гаража.  Т.е. не се установи деяние /действия както и бездействие/ от страна на ответника, с което да е създал пречки или проблеми, за ползване на имота на ищците. Напротив същия е предприел действия по отношение на канализационен проблем по повод на авария, видно от показанията на посочената свидетелка. Поради което тази претенция като недоказана е неоснователна.

По отношение на заявения насрещен положителен установителен иск за собственост ищецът/ответник по първоначалния иск/ следва да докаже факта на притежаване правото на собственост.  От представените писмени доказателства – договор от 13.04.1990г. по реда на НДИ, е видно, че ищецът е закупил от Общински народен съвет гр.Разград, имот пл. №3449 кв.112 с адрес ул. М. Ж. ***, състоящ се от 297кв.м. дворно място и жилищна сграда. Ответниците от своя страна не установиха безспорно да са придобили ½ ид. част от това дворно място въз основа на давностно владение, независимо от издадени  констативен нотариален акт, който не е елемент от фактическия състав на чл.79 ал.1 от ЗС. Съгласно последната разпоредба придобиването на право на собственост се осъществява с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано, като фактическата власт следва да се упражнява с намерение за своене. От разпитаните свидетели, не установява отвениците/ищци по първоначалния иск/ да са владели имота и полагали грижи, както и че техните действия да са били известни на неограничен кръг от хора. Напротив фактическата власт не е била необезпокоявана и спокойна, тъй като явно до преди 5-6 години ищецът е полагал грижи и за тази част от дворното място, било е засято според показанията на св. Н. и св.Г., освен това през 2007 г. е имало и съдебен спор за засято от него дърво в тази част, за което той споделил със същите свидетели и че има спор със съседите относно ползването на дворното място. Освен това  по отношение на целия имот е била заявена претенция от трети лица видно от гр.д. №1780/09г. на РРС, поради което настоящия състав намира, че е давността е била прекъсвана/в т.см. р-е №5/25.01.10г. гр.д.№2728/08г. ІІг.о. ВКС/, поради което не е изминал периода по чл.79, ал.1 от ЗС.  На последно място от приложеното писмено доказателство от Община Разград се установява, че ищецът по насрещния иск е декларирал собствеността върху цялото дворно място, за което за периода 2004г.-2014г. е заплащал данък. Поради изложеното съдът намира, че ищецът доказа придобивното си основание, а ответниците не доказаха възраженията си, че са придобили процесната идеална част по давност. Съгласно разпоредбата на чл.537 ал.2 от ГПК констативния нотариален акт за собственост на имота придобит въз основа на давностна владение, следва да бъде отменен.

            Предвид изхода на делото на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищците следва да заплатят на ответника направените разноски по производството в размер на 923,36лв.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

         

          ОТХВЪРЛЯ иска предявен от М.К.М., ЕГН********** и Р. Р.М., ЕГН********** двамата с адрес *** срещу К.П.С., ЕГН**********  адрес *** за приемане на установено, че са собственици на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 61710.504.3449 в гр.Разград, област Разград, ул. П. Л. *** цялото с площ 294 кв.м. с трайно предназначение урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застояване, при съседи: имот с идентификатор 61710.504.216, 61710.504.3450, 61710.504.3448, 61710.504.3445 и 61710.504.3442  и да предаде владението по отношение на  ½ идеална част от дворното място.

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от М.К.М., ЕГН********** и Р. Р.М., ЕГН********** двамата с адрес *** срещу К.П.С., ЕГН********** адрес *** за заплащане на сумата 200лв. за причинени имуществени вреди – появило се петно около 2 кв.м. и подгизнала стена в коридора на партерния етаж на жилището в резултат на появил се теч от мивката в кухнята и от канализацията в банята на жилището му.

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от М.К.М., ЕГН********** и Р. Р.М., ЕГН********** двамата с адрес *** срещу К.П.С., ЕГН********** адрес ***, за отстраняване теч от мивката в кухнята си и от канализацията в банята на жилището си, поради създаване на проблеми при ползване жилището на партерния етаж, както и застрашава устойчивостта на сградата.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.К.М., ЕГН********** и Р. Р.М., ЕГН********** двамата с адрес ***, че К.П.С., ЕГН********** адрес *** е собственик на поземлен имот с идентификатор 61710.504.3449 в гр.Разград, област Разград, ул. П. Л. *** с площ 294кв.м. с трайно предназначение урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застояване, при съседи: имот с идентификатор 61710.504.216, 61710.504.3450, 61710.504.3448, 61710.504.3445 и 61710.504.3442

ОТМЕНЯ на основание чл.537 ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит въз основана давностно владение 80, т.3, дело №339 от 28.08.2015 г. на нотариус Б. К.

            ОСЪЖДА М.К.М., ЕГН********** и Р. Р.М., ЕГН********** двамата с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на К.П.С., ЕГН********** адрес *** сумата 923,36 лв. /деветстотин двадесет и три лева и тридесет и шест стотинки/ разноски по делото.

          Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: