Р Е Ш Е Н И Е  

 

Номер 193                                          10.06.2016 г.                                      гр.Разград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд                                                                            състав

На осемнадесети май                                                две хиляди и  шестнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

 

секретар   П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1990 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по трудов спор.

                Депозирана е искова молба от Н.Я.М., с която са предявени обективно съединени искове срещу “Динч Транс”ЕООД за заплащане на сумите 15 750 евро, равняващи се на 30 712,50 лв. командировъчни дневни пари за работата му от 450 работни дни за периода 20.11.2012 г. – 01.10.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Сочи, че е работил по трудово правоотношение с ответника от 20.11.2012 г., че е бил командирован да извършва международни рейсове в страни от европейския съюз, че е следвало да му се изплащат по 36 евро командировъчни /дневни/ пари, че на 01.10.2014 г. е претърпял трудова злополука, след което трудовите му правоотношения са прекратени от 10.10.2015 г.  В последното по делото с.з. ищецът е изменил своя иск на 11 967,55 лв.

            Ответникът оспорва иска. Твърди, че ищецът е получил  полагащото му се трудово възнаграждение, вкл. и допълнителното такова за дните, в които е командирован да работи в чужбина.

            Въз основа на представените по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка: Ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника като шофьор на товарен автомобил. Трудовото му правоотношение е прекратено на 10.10.2015 г. по взаимно съгласие.

            Във връзка с работата му ищецът е бил командирован с нарочни заповеди на управителя на дружеството за периода 02.01.2013 г. – 3.04.2013 г. , 01.06.2013 г. – 3.11.2013 г., 04.01.2014 г. 31.05.2014 г. и 01.07.2014 г. – 30.11.2014 г. В тези заповеди е посочено, че на ищеца се полагат по 52 евро на ден за дневни и квартирни пари

            Ответното дружество е представило справка за разходите за командировъчни пари на ищеца според която полагащата се сума за 2014 г. е 22 069,59 лв. Представени са и разходни касови ордери за тяхното изплащане.

            Тези разходни касови ордери са оспорени от ищеца, който твръди, че не са подписани от него и в тази връзка са предмет на изследване от графологическа експертиза. Според нея ордерите за месеците януари и февруари 2014 г. и тези за 2013 г. са подписани от ищеца. В ордерите за месеците март- юли 2014 г. подписите не са изпълнени от ищеца. Вещото лице е установило, че в ордера за м. декември 2013 г. саморъчния подпис на ищеца е изписан със син химикал и повторен с черен. В о.с.з. на 06.04.2016 г. в отговор на въпроси на страните вещото лице е посочило, че не е възможно да бъде установено кой е копирал подписа, но е категоричен, че ако самото лице се подпише отново върху предходен подпис, то не може да повтори същите щрихи.

            При втората от двете счетоводни експертизи е изготвено заключение, според което за 2013 г. ищецът е бил командирован извън границите на Република България за 270 календарни дни, а за 2014 г. – за 217 календарни дни, т.е. общо за процесния период за 487 календарни дни. Трудовото възнаграждение на ищеца за периода 20.11.2012 г. – 10.10.2015 г. е в размер на 7 391,40 лв., а командировъчните пари – 49 529,44 лв. Плащането в дружеството е ставало в евро на ръка от управителя и за същото са съставяни разходни касови ордери. В счетоводството дължимите към ищеца суми са осчетоводени като платени. Съобразявайки заключението на почерковата експертиза, вещото лице е установило, че на ищеца са изплатени 22 800 евро , съответно 44 529,93 лв. по ордерите, които според вещото лице – графолог са  подписани от ищеца. По тези, за които заключението е посочило, че не са изпълнени от ищеца сумите са 11 967,55 лв.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:            Предявеният иск, респ. с изменението за заплащане на сумата 11 967,55 лв. е основателен и доказан. По делото бе установено, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответника за периода 20.11.2012 г. – 01.10.2014 г., че е бил командирован да изпълнява служебните си задължение извън пределите на страната и със заповед на работодателя е била определена дневна сума за плащане на тази командировка. Ответникът е заплатил само част от дължимата му сума, като са останали неплатени 11 967,55 лв. За заплащането на последната сума са представени разходни касови ордери, които са оспорени от ищеца и за които заключението на съдебнографологическата експертиза е установило, че не са подписани от ищеца. Ето защо искът следва да бъде уважен.

            С оглед заявеното от ищеца оспорване на представените по делото касови ордери съдът следва да признае за неавтентични тези, отнасящи се за месеците март – юли 2014 г.

            С оглед основателността на иска на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата 800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Разград направените разноски в размер на 591,09 лв.

            Ответникът дължи и заплащане на държавна такса по чл.1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК в размер на 4% от присъдената сума, а именно 478,70 лв.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

         

          ОСЪЖДА „Динч Транс“, ЕИК 201292463 със седалище гр.Стара Загора и адрес на  управление ул.“Славянски“, №45 ДА ЗАПЛАТИ на Н.Я.М., ЕГН ********** ***, офис 11 сумата 11 967,55 лв. /единадесет хиляди деветстотин шестдесет  и седем лева и петдесет и пет стотинки/дневни пари за командировки извън страната за периода 20.11.2012 г. – 01.10.2014 г. ведно със законната лихва от 10.11.2015 г. и сумата 800 лв. /осемстотин лева/ за адвокатско възнаграждение.

          ПРИЗНАВА представените по делото разходни касови ордери за платени пари за месеците март, април, май, юни и юли 2014 г. за неистински /л.69-73 вкл. от делото/.

          ОСЪЖДА “ „Динч Транс“, ЕИК 201292463 със седалище гр.Стара Загора и адрес на  управление ул.“Славянски“, №45 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС държавна такса 478,70 лв. /четиристотин седемдесет и осем лева и седемдесет стотинки/ и 591,09 лв. /петстотин деветдесет и един лева и девет стотинки/  разноски по делото

          Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от  връчване препис на страните.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: