Р Е Ш Е Н И Е

№ 251 28.07.2016 г. гр. Разград

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на 07.07.2016 г., в състав:

районен съдия: Атанас Христов

Секретар: Г.А.

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 143 по описа на Разградски районен съд за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от Т.А.А., ЕГН **********, с адрес *** ПРОТИВ "Обитех" ЕООД, ЕИК 130989820, седалище и адрес на управление гр. София 1700, район Лозенец, бул. Симеоновско шосе No 110Б, офис 1-2, тел.: 02/9816630, факс: 02/8601725, електронна поща: msavova@obiteh.com, законен представител: С. Б. А. и З. С. А. – управители, начин на представляване заедно и поотделно.

С молбата са предявени следните кумулативно съединени искове с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумите:

- 1 200.00 лв. /хиляда и двеста лева/ – представляваща трудово възнаграждение за периода от 01.08.2015г. до 03.10.2015г. включително, ведно със законната лихва считано от предявяването на иска – 22.01.2016г., до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 128, т.2 КТ, във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД,

- 50.00 лв. /петдесет лева/ – представляваща мораторна лихва върху трудови възнаграждения дължими за периода от 01.08.2015г. до 03.10.2015г. включително, считано от датата на настъпване на тяхната изискуемост – 30 число на месеца, следващ месеца за който се дължат до датата на завеждането на исковата молба пред съда - 22.01.2016г., на осн. чл. 84, ал.1 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

- 600.00 лв. /шестотин лева/ – представляваща мораторна лихва върху обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 22.10.2012г. до 03.10.2015г., ведно със законната лихва считано от предявяването на иска – 22.01.2016г., до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 224, ал.1 КТ, във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД,

- 30.00 лв. /тридесет лева/ – представляваща мораторна лихва върху обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 03.10.2015г. до датата на завеждането на исковата молба пред съда - 22.01.2016г., на осн. чл. 84, ал.2 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът сочи, че на 22.10.2012г. сключил с ответника Трудов договор № 231/22.10.2012г., по силата на който ищецът бил назначен на длъжност „Машинен оператор металообработващи машини”, с място на робата гр. Разград, при пълно работно време от 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 530.00 лв. и допълнително възнаграждение в размер на 0.6 % за всяка година трудов стаж, на същата, сходна или със същия характер. Работил в предприятието на ответника до 03.10.2015г., когато трудовото му правоотношение било прекратено по реда на чл. 325, ал.1, т.1 КТ „по взаимно съгласие на страните изразено писмено”. Работодателят не е изплатил трудовите възнаграждения за м. август, септември и октомври 2015г. в общ размер на 1 200 лв., както и обезщетение за неизползван платен отпуск в размер на 600 лв.

Ето защо, предявил процесните искове. Претендира разноски. В открито съдебно заседание ищецът се явява лично заедно с пълномощника си адвокат М.М./***, като поддържат исковите претенции.

Ответникът, чрез пълномощника си адв. Д.Г.К. ***, депозира отговор на ИМ с вх. № 3690/11.04.2016г., подадена по пощата с клеймо върху пощенския плик от 08.04.2016г. Представя преводно нареждане за кредитен превод от 08.04.2016г. в полза на ответника за сумата от 1025.40лв., от която - 879.12 за заплати за м. 08, 09 и 10 от 2015г. и за 146.28 лв. за неизползван отпуск. Счита, че с така направения превод е изплатил изцяло процесните задължения към ответника, поради което исковите претенции следва да се отхвърлят изцяло. Претендира разноски. В открито съдебно заседание се явява горецитирания пълномощник на ответника, който поддържа отговора на исковата молба. Депозира и подробна писмена защита.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е безспорно, а и видно от събрания доказателствен материал се установява, че на 22.10.2012г. ищецът сключил с ответника Трудов договор № 231/22.10.2012г., по силата на който ищецът бил назначен на длъжност „Машинен оператор металообработващи машини”, НКПД 7223 2019, с място на работа гр. Разград, при пълно работно време от 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 530.00 лв. и допълнително възнаграждение в размер на 0.6 % за всяка година трудов стаж, на същата, сходна или със същия характер. Работил в предприятието на ответника до 03.10.2015г., когато трудовото му правоотношение било прекратено по реда на чл. 325, ал.1, т.1 КТ – по взаимно съгласие.

Видно от заключенията първоначалната и повторната ССЕ, които съдът приема като пълни, обосновани и компетентно изготвени, е че:

- общия размер на начисленото и неизплатено трудовото възнаграждение на ответника за периода август – октомври 2015г., е 879.12 лв.,

- размера на дължимата лихва върху тази за периода на забавата, считано от 30 число на месеца следващ месеца за който се дължи трудовото възнаграждение до датата на завеждането на исковата молба е в размер на 42.55 лв.,

- обезщетението за неползван годишен отпуск за 6 дни е в размер на 153.24 лв.

- размера на мораторната лихва върху горецитираната сума за периода от 03.10.2015г. до 22.01.2016г. /завеждането на исковата молба/ е в размер на 7.86 лв.

- на 08.04.2016г. /в хода на настоящото производство/ ответника с преводно нареждане превел по сметка на ищеца сумата от 1 025.40 лв., от които за заплати за м.08, 09, и 10.2015г. – 879.12 лв, и за неизползван отпуск - 146.28 лв. /л.27/.

- счетоводството на ответника е редовно водено за проверявания период.

Видно от заключението на съдебно графическата експертиза, което съдът приема като пълно, обосновано и компетентно изготвено, е че:

- подписите положени срещу „подпис” в молбите за отпуск на ищеца са изпълнени от ищеца,

- в молбата за отпуск от 9 дни са налице участъци на заличаване на мастилени щрихи чрез остъргване на повърхностния слой на хартията и дописани щрихи чиято паста е различна от тази от останалите, т.е. използвана е друга химикалка,

- ръкописните текстове в молбите относно имената на ищеца, ЕГН, размера на отпуска, периода за ползвани на отпуск и мястото където ще бъде прекаран отпуска са изпълнени от ищеца. Изпълнителя на поправките в молбата за отпуск от 9 дни от 16.05.до 28.05.2014г. не е възможно да се установи.

Т.е. безспорно е че след образуване на настоящото дело ответникът е заплатил на ищеца изцяло дължимото трудово възнаграждение-съгласно неоспореното заключение на ССЕ, както и по - голямата част от дължимото дължимо обезщетение за неползван отпуск от 6 дни, като е останала неплатена сумата от 7.96 лв.

Относно искането на ищеца за откриване на производство по чл. 193 ГПК за оспорване автентичността на молбите за отпуск на ищеца.

Производството по чл.193 ГПК е способ за страната да се защитава срещу представените доказателства и тяхната доказателствена стойност, тъй като успешното провеждане на тази процедура води до изключване на документа от доказателствата, като се отрича неговата доказателствена стойност.

Оспорването на доказателствената стойност на документа може да бъде насочено както срещу неговата формална доказателствена сила, така и срещу неговата материална доказателствена сила. Формалната сила на документа независимо дали е официален или частен документ се отнася единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство. Когато документът е диспозитивен независимо дали е частен или официален единственият способ да се оспори неговата истинност е да се заяви, че той е неавтентичен т.е. че е подправен, тъй като диспозитивните документи имат само формална доказателствена сила. При свидетелствуващите документи независимо дали са официални или частни е налице и материална доказателствена сила т.е. при оспорване на истинността на свидетелствуващи документи може да се опровергава формалната сила на документите т.е. тяхната автентичност, но може да се опровергава верността им т.е. съдържанието на документа, като се твърди, че удостовереното в документа не отговаря на действителното фактическо положение. Оспорването на верността на документа е средство за защита срещу обвързващата материална доказателствена сила, но производство по чл.193 ГПК се открива само по отношение оспорване верността на официалните свидетелствуващи документи, тъй като при частните свидетелствуващи документи защитата срещу доказателствената им сила не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на документи по чл.193 ГПК, а съдът я преценява по свое вътрешно убеждение, ведно с всички данни по делото.

При открито производство по чл. 193 ГПК определението по чл.194, ал.2 ГПК намира отражение в мотивите на решението, а не в диспозитива на акта по същество.

Така и Решение № 233 от 30.07.2015 г. в.т.д. № 407/2015 г. по описа на Апелативен съд – Варна, т.о., както и Определение № 513 от 10.06.2016 г. т. д. № 3293/2015г. на ВКС, І т.о., ТК, с което това решение не е допуснато до обжалване.

Основния спор по делото е ползвал ли е ищеца 9 дни платен отпуск.

Безспорно е че в молбата на ищеца в която е посочено че се моли за отпуск от 9 дни за периода 16.05.2014г. – 28.05.2014г. /л.143/, размера на отпуска е поправен от молба за отпуск от 1 ден за 16.05.2014г. /л. 142/. Не е възможно да бъде установен изпълнителя на поправките /дали това е бил ищеца или служител на ответника/

В отчетната форма за явяването на работа представена от ответника за този период е посочено че ищеца е бил в редовен отпуск.

С оглед подписаното между страните Споразумение от 02.10.2015г. в което е посочено, че работника няма други претенции към работодателя, свързани с трудовото правоотношение /л.224/, съдът намира за неоснователно възражението за наличие на още 9 дни неизползван платен годишен отпуск, освен посочения от вещото лице размер от 6 дни. В този смисъл съдът приема и оспорването по чл. 193 ГПК за недоказано.

Относно иска по чл. 128, т.2 КТ.

Съгласно чл.128 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника/служителя. Задължението по чл.128 от КТ включва два основни елемента: -изплащане на трудовото възнаграждение за извършената работа, съгласно уговореното в колективния или индивидуалния трудов договор или със споразумение при учредяване на трудовото правоотношение; -дължимост на плащането на трудовото възнаграждение в „установените срокове”. Разпоредбата на чл.270 ал.2 от КТ предвижда, че трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, за наличието на каквато договорка доказателства по настоящото дело не се събраха. Разпоредбата на чл.245 ал.1 от КТ постановява, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата, установена за страната. По този начин, в тежест на ищеца е да установи, че през процесния период е изпълнявала задълженията си по трудовия договор с оглед преценката, че в правната сфера на работодателя са възникнали задължения да му заплати процесните трудови възнаграждения и то при настъпил правопораждащ факт съгласно договора. Съдът намира, че ищецът е провел пълно и главно доказване на релевантните за делото факти: възникване на трудово правоотношение, полагането на труд при ответното дружество, както и размерът на дължимото от работодателя основно трудово възнаграждение.

Видно от приетото заключение трудовото възнаграждение за претендирания период е в размер на 879.12 лв., която сума е изплатена от ответника в хода на процеса.

Ето защо, този иск следва да бъде отхвърлен за сумата от 879.12 лв. поради извършено плащане в хода на процеса, а за разликата над 879.12 до претендирания размер от 1 200 лв. иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Ответника следва да заплати законната лихва върху сумата 879.12 лв. за периода от датата на депозирането на исковата молба – 22.01.2016г. – до плащането на сумата – 08.04.2016г.

По иска за заплащане на сумата от 50.00 лв. – представляваща мораторна лихва върху трудови възнаграждения дължими за периода от 01.08.2015г. до 03.10.2015г. включително, считано от датата на настъпване на тяхната изискуемост – 30 число на месеца, следващ месеца за който се дължат до датата на завеждането на исковата молба пред съда - 22.01.2016г.

Работодателят дължи плащане на трудовото възнаграждение еднократно до 30 - то число на месеца, следващ месеца за който се отнася, съгл. т. ІV, 2 от Туродовия договор /л.6/. Покана до работодателя за заплащане на трудово възнаграждение не е необходима и след тази дата работодателят е в забава и дължи обезщетение върху неизплатеното основно трудово възнаграждение, считано от деня следващ падежа на всяко задължение до датата на подаване на исковата молба – 22.01.2016г., възлизащо на 42.55 лв. до който размер искът следва да бъде уважен. За разликата до претендирания размер от 50 лв. иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Относно иска по чл. 224, ал.1 КТ.

Според чл.224 ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. В цитираната разпоредба е уредено субективно право на работника/служителя/ при прекратяване на правоотношението да получи съответното парично обезщетение при съществуващата хипотеза. В този смисъл отговорността на работодателя по чл.224 ал.1 от КТ е договорна, като при липсата на уредба в КТ се прилага общите правила на ЗЗД. Паричното вземането по чл.224 ал.1 от КТ е изискуемо от деня, в който работник/служител е могъл да иска изпълнение/. По делото е бузспорно установено наличието на трудово правоотношение, обезщетението за използван платен годишен отпуск в размер на 6 дни за претендирания период, в размер на в размер на 153.24 лв., от което в хода на процеса е платено 146.28 лв., т.е. дължимото към момента е в размер на 6.96 лв.

Ето защо, този иск следва да бъде уважен за сумата от 6.96 лв., като следва да се присъди законна лихва считано от подаването на исковата молба – 22.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

Иска за разликата до 153.24 лв. следва да бъде отхвърлен поради извършено плащане в хода на процеса, а за разликата от 153.24 лв. до претендирания размер от 600 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Следва да се присъди законната лихва върху заплатената сума от 146.28 лв. за периода от подаването на исковата молба – 22.01.2016г. – до плащането на сумата – 08.04.2016г.

По иска за заплащане на сумата от 30.00 лв. – представляваща мораторна лихва върху обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 03.10.2015г. до датата на завеждането на исковата молба пред съда - 22.01.2016г..

Отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ (обезщетение по раздел трети от КТ) е договорна. Тя се поражда в рамките на конкретно трудово правоотношение, при наличието на трудов договор, поради което обезщетението не може да се търси на основание непозволено увреждане, тъй като договорната отговорност изключва деликтната. Затова е неприложима разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, относно началният момент за присъждане на лихва.

Задължението за обезщетение е парично и поради договорния характер на отговорността на работодателя и липса на уредба в Кодекса на труда относно началната дата, от която се дължи лихва върху обезщетението се прилагат общите правилата на ЗЗДог. относно неизпълнение на задълженията. При безсрочните задължения длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Вземането за обезщетение, в случая по чл. 224, ал. 1 КТ, макар да става изискуемо от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, с оглед неговия характер - парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД е нужна покана на кредитора. Когато липса покана, лихвата се дължи от деня, в който е предявен искът. В този смисъл Тълкувателно решение № 3/19.03.1996 г. по гр. д. № 3/95 г. на ОСГК на ВС.

Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 208 от 28.12. 2015 г. гр.д.№ 6566/2014 г. на ВКС, ІІІ, г.о., ГК, както и Определение № 901 от 10.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 376/2010 г., III г. о., ГК.

Ищецът не представи доказателства за такава покана. Ето защо, искът за мораторна лихва от 30 лв. – представляваща мораторна лихва върху обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 03.10.2015г. до датата на завеждането на исковата молба пред съда - 22.01.2016г., на осн. чл. 84, ал.2 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По разноските.

С оглед изхода от спора ответника следва да заплати на ищеца сумата от 68.61 лв. за разноски представляващи деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковите претенции и съразмерно с отхвърлените но поради плащане в хода на процеса, като за разликата до претендирания размер от 120 лв. искането за разноски следва да се отхвърли, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Ищецът следва да заплати на ответника сумата от 329.65 лв. за деловодни разноски съразмерно с отхвърлените претенции като неоснователни и недоказани, като за разликата до претендирания размер от 769.78 лв. искането за разноски следва да се отхвърли, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

По държавните такси и разноски в полза на съда.

Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на районен съд – Разград държавна такса в размер на 50 лв. за всеки един от трите уважени иска - т.е. сумата от 150 лв. Ищецът следва да заплати и сумата от 974.74 лв. представляваща възнаграждение на вещите лица, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

На осн. чл. 242, ал.1 ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение относно трудовото възнаграждение и лихвата върху същото.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

- законната лихва върху сумата от 879.12 лв. – представляваща трудово възнаграждение за периода от 01.08.2015г. до 03.10.2015г. включително, ведно със законната лихва считано от предявяването на иска, която законна лихва е дължима от датата на подаването на исковата молба 22.01.2016г., до изплащането на сумата - 08.04.2016г., на осн. чл. 128, т.2 КТ, във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, като отхвърля иска за заплащането на трудово възнаграждение за гореописания период в размер на 879.12 лв. ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА и отхвърля иска за заплащане на трудово възнаграждение за гореописания период за разликата над 879.12 лв. до претендирания размер от 1 200 лв. като неоснователен и недоказан,

- 42.55 лв. /четиридесет и два лева и петдесет и пет стотинки/ – представляваща мораторна лихва върху трудови възнаграждения дължими за периода от 01.08.2015г. до 03.10.2015г. включително, считано от датата на настъпване на тяхната изискуемост – 30 число на месеца, следващ месеца за който се дължат до датата на завеждането на исковата молба пред съда - 22.01.2016г., като отхвърля иска за разликата до претендирания размер от 50.00 лв. като неоснователен и недоказан, на осн. чл. 84, ал.1 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

- 6.96 лв. /шест лева и деветдесет и шест/ – представляваща мораторна лихва върху обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 22.10.2012г. до 03.10.2015г., ведно със законната лихва считано от предявяването на иска – 22.01.2016г., до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 224, ал.1 КТ, във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, като отхвърля иска за разликата до 153.24 лв. ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА и отхвърля иска за заплащане за разликата над 153.24 лв. до претендирания размер от 600 лв. като неоснователен и недоказан,

- законната лихва върху сумата от 146.28 лв. – представляваща мораторна лихва върху обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 22.10.2012г. до 03.10.2015г., която законна лихва е дължима от датата на подаването на исковата молба – 22.01.2016г., до изплащането на сумата - 08.04.2016г.

На осн. чл. 242, ал.1 ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за присъдено трудово възнаграждение и лихва върху трудовото възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ предявения Т.А.А., ЕГН **********, с адрес *** ПРОТИВ "Обитех" ЕООД, ЕИК 130989820, седалище и адрес на управление гр. София 1700, район Лозенец, бул. Симеоновско шосе No 110Б, офис 1-2, тел.: 02/9816630, факс: 02/8601725, електронна поща: msavova@obiteh.com, законен представител: С. Б. А. и З. С. А. – управители, начин на представляване заедно и поотделно, иск за заплащане на сумата 30.00 лв. /тридесет лева/ – представляваща мораторна лихва върху обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 03.10.2015г. до датата на завеждането на исковата молба пред съда - 22.01.2016г., на осн. чл. 84, ал.2 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА "Обитех" ЕООД, ЕИК 130989820, седалище и адрес на управление гр. София 1700, район Лозенец, бул. Симеоновско шосе No 110Б, офис 1-2, тел.: 02/9816630, факс: 02/8601725, електронна поща: msavova@obiteh.com, законен представител: С. Б. А. и З. С. А. – управители, начин на представляване заедно и поотделно ЗАПЛАТИ на Т.А.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 68.61 лв. /шестдесет и осем лева и шестдесет и една стотинки/- за деловодни разноски, като за разликата до претендирания размер от 120.00 лв. отхвърля искането като неоснователно и недоказано, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА "Обитех" ЕООД, ЕИК 130989820, седалище и адрес на управление гр. София 1700, район Лозенец, бул. Симеоновско шосе No 110Б, офис 1-2, тел.: 02/9816630, факс: 02/8601725, електронна поща: msavova@obiteh.com, законен представител: С. Б. А. и З. С. А. – управители, начин на представляване заедно и поотделно ЗАПЛАТИ на Т.А.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 329.65 лв /триста двадесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки/- за деловодни разноски, като за разликата до претендирания размер от 769.78 лв. отхвърля искането като неоснователно и недоказано, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

- 150 лв. /сто и петдесет лева/ - представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на предявените искове на осн. чл. 78, ал.6 ГПК,

- 974.74 лв. /деветстотин седемдесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки/ - представляваща възнаграждение на вещото лице, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението в частта, с което се допуска предварително изпълнение има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Разград в едноседмичен срок от съобщаването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: