Р Е Ш Е Н И Е

No 216 01.07.2016 г. гр. Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на 09.06.2016 г., в състав:

районен съдия: Атанас Христов

при секретаря Ж.Р., като разгледа докладваното от съдията гр.д. Nо 146 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 213, ал.1, изр.1 КЗ /отм./, във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"" АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. София 1000**********, представители Р. И. Я., К.Р., Н. Д.Ч., начин на представляванезаедно от всеки двама изпълнителни директори, чрез пълномощника адвокат К.Х. *** ПРОТИВ Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София,*******, представлявана от Л. А. Л. – председател на Управителния съвет.

С молбата е предявен иск по чл. 410, ал.1, т.3 КЗ (чл. 213, ал. 1 КЗ отм.), като ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 242.85 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 20.01.2016г., до окончателното им изплащате представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил „Фоксваген Туарег” с рег. № ****** при ПТП на 29.06.2014г. по път ІІ – 49, непосредствено след табелата Д 11 /начало на населено място/ с надпис „Киченица”, в с. Киченица, в общ. Разград.

Претендират се деловодните разноски в настоящото производство. Ищецът излага подробни съображения.

В съдебно заседание при редовност в призоваването ищецът не изпраща представител. Чрез пълномощника си адвокат К.Х. ***, депозира писмена молба, с която поддържа исковата си претенция и претендира деловодни разноски.

Ответникът депозира отговор на ИМ. Относно допустимостта на иска – сочи, че е допустим. Относно основателността – сочи, че иска е неоснователен и недоказан, като го оспорва изцяло. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 14.10.2013г. между ищеца и Е.О.А. бил сключен договор за застраховка „Каско” под формата на застрахователна полица № 4704130610000514 за притежавания от последния л.а. „Фолксваген Туарег”, с рег. № ******* /л.5/.

Видно от Общите условия приети от УС на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” на 05.12.2011 г., променени с решение на УС - протокол от 27.05.2013 г. в сила от 03.06.2013 г., застраховката покрива и рискът пътно-транспортно произшествие - https://www.bulstrad.bg/userfiles/Bulstrad/DOC/Obshti-Uslovia.pdf. Няма също така спор, че първата премия е заплатена.

На 29.06.2014г. в късния следобяд управлявайки горецитирания автомобил по път ІІ – 49, непосредствено след табелата Д 11 /начало на населено място/ с надпис „Киченица”, в с. Киченица, в общ. Разград, Е.О.А., със скорост от 50 км/ч преминал през необозначена дупка на пътното платно, в следствие на което настъпило ПТП, при което били увредена предна дясна гума на автомобила.

Св. А. се обадил веднага от мобилния си телефона на ЕЕН 112 и разказал, че автомобила му е увреден в следствие на преминаване през дупка на пътното платно, като същото обяснил и на служителя от КАТ, към който от ЕЕН го свързали /л.93-94 и л. 83-87/.

Така в ищеца е била образувана застрахователна преписка № 470413141423502 /реф. № 51-07010-00162/14/ /л. 10-12/.

Щетата била оценена от застрахователя в размер на 242.85 лв. След прихващане на дължимата от собственика на увредения автомобил застрахователна премия по сключения застрахователен договор в размер на 240 лв., на 16.07.2014г. на същия била изплатена сума в размер от 2.85 лв. – остатък от дължимото застрахователно обезщетение, чрез превод по банкова сметка /***.8/.

От заключението на съдебно автотехническата експертиза, което съдът приема за пълно, обосновано и компетентно се установява /л. 97-106/, че пазарната стойност на имуществените вреди причинени на увредения автомобил възлиза на 243.25 лв.

Причина за настъпване на разглежданото ПТП е наличието на необозначени разрушения /”дупки”/ върху асфалтовата настилка в дясната пътна лента и по цялата широчина на път ІІ – 49, след табела Д 11 /Начало на населено място/ с надпис „Киченица”, който са представлявали опасност за движение на МПС. При скорост на движение 50 км/ч, при конкретната пътно транспортна обстановка, водачът на л.а. „Фолксваген Туарег” с рег. №****** не е могъл своевременно да възприеме дълбочината на разрушенията на пътната настилка, за да може да избегне автопризшествието. Изчислената опасна зона на спиране показва, че водачът на автомобила е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез аварийно спиране, про положение, че е възприел опасното препятствие върху пътя пред него от разстояние не по малко от 30.5м. Експертизата счита, че от такова разстояние същият не би могъл да прецени, че ще може да премине през тях или да ги заобиколи без да напуска дясната за него пътна лента, още повече че тези разрушения не са били обозначени. Водачът би могъл да възприеме разрушение с опасна дълбочина от разстояние не по малко от 10-12 м. Само за общото време необходимо за започване на спиране, при скорост от 50 км/ч, автомобилът би изминал разстояние от 16.7 м. Това означава, че след възприемане на опасно разрушение върху пътната настилка пред него водачът не сом че не би могъл да спре, но дори не би могъл да намали скоростта си на движение достигайки до това разрушение За да може да спре преди препятствието възприето от разстояние 10-12 м., автомобилът би следвало преди това да се движи със скорост 20.2-23.7 км/ч. Минималната скорост при която е възможно да се получи техническо увреждане като това на процесния автомобил е от порядъка на 10-20 км/ч.

Вещото лице сочи, че при извършения оглед на место /две години след произшествието/ не е открил дупки.

По делото е разпитан в качеството на свидетел водачът на процесния автомобил св. А., от чиито показания се подкрепя фактическата обстановка.

Видно от неоспореното писмо с вх. № 4340/28.04.2016г. и приложенията му изпратени от Дирекция „Национална система 112 МВР”, „Районен център 112-Русе” /л. 83-87/, е че на 29.06.2014г. в 18.04 ч. е получено обаждания от лице представило се за Е.О.А. от тел. № 0898482782

Съгласно чл. 17 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112: „Данните от регистъра са веществени доказателствени средства.”

При изслушването на аудиозаписа по реда на чл. 204 ГПК, се установява че лицето е уведомило за процесното ПТП.

Горното се установява от събраните по делото доказателства.

По възражението на ответника, че аудиозаписа на представения оптичен диск не е допустимо доказателство по ГПК.

Следва да се посочи, че в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 136 от 11.04.2011 г. гр.д. № 602/2010 г. на ВКС, ІV г.о., ГК е посочено, че: „Физическото възпроизвеждане на доказателствени факти, каквото е по естеството си видеозаписът, следва да отговаря на общото изискване – да е достоверно. Видеозаписът подлежи на непосредствено възприемане от съда след приемането на видеоносителя по делото като веществено доказателство и чрез специфичния способ за възприемането му оглед. Огледът се осъществява по реда, определен в чл. 204 ГПК с участието на двете страни. Установените факти следва да се разгледат от съда ведно с останалите такива по спора, освен ако при огледа не се удостовери такъв факт, който пряко да води до извода за наличието на правнорелевантния факт.”

При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Ангажирането на отговорността по чл. 213, ал. 1, изр. 1 КЗ /отм./ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3/ предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага - чл. 45, ал.2 от ЗЗД.

Ищецът извлича претендираното в процеса право от заплатено обезщетение по имуществена застраховка, които обстоятелства попадат под хипотезата на чл. 213 КЗ /отм./ и следователно материалноправната му легитимация следва да бъде установена съобразно критериите на този текст. Писмено обективираното съгласие за поемане на риск при посочени условия срещу възнаграждение съответства на установената от закона форма за действителност на застрахователния договор. По делото не се спори, че премията е била внесена преди датата на увреждането и следователно съобразно правилото на чл. 187 КЗ /отм./ застрахователният договор е влязъл в сила. Ето защо и за ищеца е възникнало задължението да покрие дефицита в имуществото на застрахованото лице, явил се в резултат на настъпил в рамките на действие на договора застрахователен риск.

Законът изрично признава право на застрахователя при изпълнение на поето с договор за имуществена застраховка задължение, да упражни правата на увреденото лице с оглед възстановяване на изплатената по договора сума. Наличните по делото доказателства са достатъчни да се приеме, че е извършено плащане за покриване на вреди, настъпили в резултат на покрит риск, поради което ищецът се явява материалноправно легитимиран да търси възстановяване на изплатената сума.

Показанията на разпитаните свидетели са достатъчни за извод, че на посочената в исковата молба дата и указано място е съществувала дупка в процесното платно за движение.

По делото не се спори, че пътят е елемент от републиканската пътна мрежа.

Съгласно чл. 8, ал.2 от Закона за пътищата (ЗП): „Републиканските пътища са изключителна държавна собственост”.

Съгласно чл. 19, ал.1 т.1 от Закона за пътищата (ЗП): „републиканските пътища, се управляват от Агенция "Пътна инфраструктура".

Съгласно чл. 30, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) ответникът е натоварен да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.

Съгласно чл. 167, ал.1, изр.1 ЗДвП: „Лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.”

Следователно, на ответника е вменено задължение да стопанисва и поддържа процесния път, което включва и недопускането, съответно отстраняването на дупки по него. Ответникът изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно – обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по подръжката на републиканските пътища.

Според даденото в т.3 от ППВС №4/ 30.10.1975г. разрешение, когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 или 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД.

В настоящия случай, ответникът, съгласно чл. 30, ал.1 ЗП, осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, като е налице обективна възможност за обезопасяването на пътя. С оглед на това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които ответникът е възложил изпълнението на очертаните по-горе задължения, при наличие на обективна възможност за обезопасяването, ответникът отговаря спрямо увреденото лице на основание чл.49 ЗЗД. В този смисъл вж. постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. дело № 1506/2013г. на ВКС, І т.о., ТК.

Очакваното ниво на изпълнение на задължението на ответника предполага да бъде осигурено безопасно ползване на процесните пътища по предназначение. В случай на съществуваща опасност, каквито безспорно са дупките по пътното платно, съгласно чл. 13, ал.1 ЗДвП е необходимо съответното място да бъде обозначено със знак или друго средство за сигнализиране, което в случая не е сторено. Дупката на платното за движение - предназначено за придвижване на автомобили, се явява препятствие, обективно предпоставящо възникване на инциденти. Това препятствие съгласно чл. 167, ал.1 ЗДвП предполага нарочната му сигнализация и то поставена своевременно. В процеса нито се твърди, нито се установя това да е направено. Следователно, налице е противоправно поведение на лице от организационната структура на ответника, чиято вина по силата на чл. 45, ал.2 ЗЗД се предполага. Ето защо и при условията на чл. 49 ЗЗД ответникът дължи да обезщети пострадалия, респективно встъпилия в неговите права ищец.

След като в случая е приет за установен факта на необезопасена и несигнализирана неравност по пътното платно, то е налице и противоправното поведение на деликвента, който стопанисва пътя, за неположената дължима грижа за поддържането на пътното платно в изправно състояние. Доказване на вина от ищеца не се изисква, доколкото самото противоправно поведение, причина за щетите, се детерминира от нормата на чл. 49 ЗЗД, която въвежда отговорност с обективен характер.

По размера на вредите.

Доколкото въз основа на приетите доказателства е доказан механизма на ПТП, противоправното бездействие на служители на ответника - неотстранили, съответно необезопасили дупка върху път от Републиканската пътна мрежа, наличието на която е довело до увреждане на автомобила - настъпване на щети върху автомобила, в действителен размер, установен от вещото лице по АТЕ, по – голям от заплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Бонус Каско”, на основание чл.213 КЗ вр. 49 ЗЗД застрахователят встъпва в правата застрахования срещу ответника за вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото отстраняване.

В задължителната за първоинстанционните и въззивните съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., т.к., ІІ т.о. на ВКС. В Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., т. к., І т. о. на ВКС, е прието, че "дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност /пазарната цена/ към деня на настъпване на събитието".

От приетата като компетентно изготвена САТЕ се установява, че общата стойност на обезщетението на причинените вреди на базата на средните пазарни цени към деня на настъпването на ПТП е в размер на 243.25 лв.

Ищецът застраховател е изплатил на пострадалия и претендира само 242.85 лв. Ето защо, искът се явява основателен и доказан както по основание така и по размер. Тъй като е извършено прихващане на дължимата от собственика на увредения автомобил застрахователна премия по сключения договор размер на 240 лв., то на 16.07.2014г. на същия е била изплатена сумата 2.85 лв. – остатък от дължимото застрахователно обезщетение /л.8/. Ответника дължи цялата сума от 242.85 лв., а не само изплатения остатък от 2.85 лв.

Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 20.01.2016г. /вж. дата на пощенско клеймо върху плика л. 17/.

По възражението на ответника за съпричиняване, на осн. чл. 51, ал.2 ЗЗД, поради нарушаване от страна на водача на чл. 20 ЗДвП.

Тъй като не се събраха доказателства за това, че увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, то обезщетението не следва да се намалява, на осн. чл. 51, ал.2 ЗЗД.

По разноските.

С оглед изхода от спора ответникът дължи да възстанови направените от ищеца и доказани в процеса разноски съразмерно уважената част от иска – 699.46 лв., на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Мотивиран от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявана от Л. А.Л. – председател на Управителния съвет ДА ЗАПЛАТИ на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"" АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. София 1000,******, представители Р. И. Я., К. Р., Н. Д. Ч., начин на представляване заедно от всеки двама изпълнителни директори, както следва:

1. на основание чл. 213, ал.1, изр. първо КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./ сумата от 242.85 лв. /двеста четиридесет и два лева и осемдесет и пет стотинки/ , ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 20.01.2016г., до окончателното им изплащате представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил „Фоксваген Туарег” с рег. № ***** при ПТП на 29.06.2014г. по път ІІ – 49, непосредствено след табелата Д 11 /начало на населено място/ с надпис „Киченица”, в с. Киченица, в общ. Разград.

2. сумата от 699.46 лв. /шестотин деветдесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки/ представляваща деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: