Р Е Ш Е Н И Е

Номер 243 11.07.2016 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На шести юли две хиляди и шестнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Д.Д.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. 255/2016 г.

Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, с която срещу В.И.Д. са предявени искове за установяване, че същата дължи на ищеца сумата 1762,11 лв. главница и 732,89 лв. лихва, представляваща печалба на дружеството за периода 15.01.2010 г. – 15.11.2010 г. или общо сумата в размер на 2 495,00 лв., както и лихва за забава върху непогасената главница в размер на 938,66 лв. за периода от настъпването на предсрочната изискуемост на кредита – 15.02.2010 г. до 18.06.2015 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, както и съдебните разноски и възнаграждението за особен представител. Твърди, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и ответника е сключен договор за потребителски паричен кредит за 2000 лв., че е уговорена печалба на дружеството в размер на 940 лв., както и че общата сума от 2940 лв. е следвало да бъде изплатена на 12 месечни вноски по 245 лв., че вземането е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, а на 15.01.2010 г. ответникът преустановил плащането на кредита, че вземането е станало предсрочно изискуемо на 15.02.2010 г. и от тази дата са начислени лихви за забава. Сочи, че за тези вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1122/2015 г.

Ответницата оспорва исковете. Твърди, че е платила всичко по кредита, но вече не пази платежните документи.

Предявеният иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1122/2015 г. на РРС.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: Между ищцата и „Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е сключен договор за потребителски паричен кредит на 25.11.2009 г. С него кредиторът е отпуснал на ищцата сумата 2 000 лв. , като тя е следвало да го върне с лихва или общо сумата 2 940 лв. на 12 месечни вноски от по 245 лв. Ищцата е сключила и застраховка защита на плащанията. Взетата в заем сума е била преведена по сметка на ищцата.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г. „Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е прехвърлило на ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД редица вземания, сред които и процесното SPEL-10000304. Ответницата не е представила доказателства за заплащането на кредита, но ищецът признава, че е заплатила 445 лв.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза в счетоводството на „Пъриба Пърсънъл Файненс“ЕАД и при ищеца няма доказателства и отразявания за други плащания. Единствените такива са от 30.12.2009 г. на стойност 245 лв. и от 12.03.2010 г. на стойност 200 лв. С тези две плащания са погасени 237,89 лв. от главницата и 207,11 лв. от договорената лихва. Така са останали дължими 1 762,11 лв. главница по договора за кредит, 732,89 лв. договорна лихва представляваща печалба на дружеството и отнасяща се за периода 15.01.2010 г. – 15.11.2010 в размер на 732,89 лв. и сумата 938,66 лв. законна лихва за забава върху главницата за период 15.02.2010 г. – 18.06.2015 г. в размер на 938,66 лв.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявените искове са основателни и доказани. Между страните по делото е сключен договор за кредит, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сума, която последният трябва да върне със съответното оскъпяване с характер на възнаградителна лихва. Това задължение е изпълнено от длъжника само частично. Ето защо искът за заплащане на остатъка от главницата и от възнаградителната лихва е основателен.

Тъй като ответникът е преустановил изпълнението на договора са начислени и мораторни лихви.

На ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски на основание чл.78 от ГПК в размер на 81,21 лв. държавна такса по настоящото производство и 390 лв. разноски за съдебно-счетоводна експертиза, а по заповедното производство – д.т. от 68,67 лв.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.И.Д., ЕГН ********** ***, че същата дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, ЕИК 200644029 със седалище гр.София, адрес на управление район „Лозенец“, ул.“Хенрик Ибсен“, №15, представлявано от А. В. Г. сумата 1 762,11 лв. /хиляда седемстотин шестдесет и два лева и единадесет стотинки/ главница по договор за потребителски кредит, сумата 732,89 лв. /седемстотин тридесет и два лева и осемдесет и девет стотинки/лихва, представляваща печалба на кредитора за периода 15.01.2010 г. – 15.11.2010 г. в качеството си на кредитополучател /потребител/ по договор за потребителски паричен кредит с № SPEL – 10000304 и сумата 938,66 лв. /деветстотин тридесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки/ обезщетение за забава за периода 15.02.2010 г. – 18.06.2015 г. , , както и законна лихва върху главницата от 29.06.2015 г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение №1774/01.07.2015 г. по ч.гр.д.№1122/2015 г. на РРС.

ОСЪЖДА В.И.Д., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, ЕИК 200644029 със седалище гр.София, адрес на управление район „Лозенец“, ул.“Хенрик Ибсен“, №15, представлявано от А. В. Г. сумата 471,21 лв. /четиристотин седемдесет и един лева и двадесет и една стотинки/ разноски по настоящото дело и сумата 68,67 лв. /шестдесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки:/ разноски по ч.гр.д.№1122/2015 г. на РС Разград.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д. №1122/2015 г. на РРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: