В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на двадесети юни, две хиляди и шестнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар :Ж.Р.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №604 по описа за 2016 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за увеличение на издръжка и е предявен на основание чл.150 от СК.

Ищцата, действаща като майка и законна представителка на малолетното си дете Изел, родена на ***г., моли съда да постанови решение, с което да увеличи размера на определената по бр.д.№4/2015г.по описа на районен съд-гр.Кубрат издръжка, която ответникът, е осъдена да заплаща, от 100 на 300 лева, считано от постъпване на исковата молба в съда. Претендира и за разноски по делото.

Ответникът е депозирал писмен отговор, заявява, че макар и да работи в чужбина-Швеция, той е на сезонна работа, финансовото му положение е нестабилно и може да дава за детето си неповече от 150 лева. Твърди още, че от присъждане на първоначалната издръжка за детето Изел е изминала само една година и нуждите на детето не са трайно увеличени.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Видно от представеното у-ние за раждане ответникът е баща на малолетното дете Изел, родена на ***г. С решение, влязло в сила на 10.02.2015г. по бр.д.№4/2015г. по описа на КРС, упражняването на родителските права спрямо детето Езел е предоставено на майката, а бащата-ответник е осъден да заплаща месечна издръжка 100 лева, считано от 01.02.2015г. Производството по брачното дело между родителите е протекло по реда на чл.50 от СК и по делото и в мотивите на решението липсват данни за доходите на двамата родители при определяне на първоначалната издръжка . През м.февруари 2015г. Изел е била на четири години и четири месеца, сега вече е на близо шест години, посещава детска градина в подготвителна група за задължителна предучилищна подготовка в гр.Глоджево, община Ветово. Въпреки твърдяното в исковата молба по делото не се събраха доказателства, че детето е записано и посещава допълнителни занятия. Към настоящия момент майката е безработна. Независимо това, тя е в трудоспособна възраст и работейки, съдът приема, че би могла да реализира поне минималния за страната доход от 420 лева. Ищцата не представя доказателства за притежавани от нея недвижими имоти и МПС. Съгласно показанията на разпитаната по делото св. Татарова, тя и детето живеят в жилището на майка й в гр.Глоджево.

Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели, ответникът работи в Швеция-„бригадир-отговорник в селското стопанство”, и макар работата му да е сезонна, той работи поне 9 месеца в годината. Притежава три леки автомобила и един 9 местен микробус, „с които извозва работници от България до Швеция и от пансиона, в който работниците пребивават до нивите”, като по този начин изкарва допълнителен доход. Анализирайки показанията на свидетелите съдът приема, че бащата-ответник успява да реализира поне 2000 лева месечен доход. През февруари 2015г. ответникът също е работел в Швеция- видно от заявените обстоятелства в исковата молба по брачното дело на двамата родители. И двамата нямат задължение за издръжка към други деца.

Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.142 от СК, издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, а според разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК задължение да дават и осигуряват издръжка на непълнолетните си деца, имат и двамата родители. Налице е изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК, при които е определена първоначалната издръжка от 100 лева. Увеличили са се нуждите на детето Изел от издръжка, то е пораснало с една година и половина, нараснали са нуждите му за храна, учебни пособия, лични нужди. Съпоставяйки възможностите на двамата родители, съдът приема че бащата има по-големи възможностите да дава издръжка на детето Изел и той следва да поеме по-голяма част от необходимата на детето издръжка. Още повече, че майката е тази която полага ежедневни, непрекъснати и постоянни грижи за отглеждането и възпитанието на детето.

За близо шестгодишната Изел месечно са необходими поне 250 лева, от които бащата следва да поеме 150 лева, а майката останалите 100 лева.

Увеличението на издръжката следва да се присъди от датата на постъпване на исковата молба в съда-28.03.2016г.

Пред вид разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата направените по делото разноски, които са в размер на 200 лева, заплатени съгласно представения по делото договор за правна помощ. Той следва да заплати на районен съд-гр.Разград следващата се държавна такса върху размера на увеличението на издръжката.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА размера на присъдената по бр.д.№4/2015г.по описа на районен съд-гр.Кубрат издръжка, която И.М.М. с ЕГН-********** *** е осъден да заплаща не детето си Изел, родена на ***г., чрез нейната майка и законна представителка М.Р.Г. с ЕГН-********** *** като УВЕЛИЧАВА същата от 100 на 150/сто и петдесет лева/лева, считано от 28.03.2016г., ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска и ОТХВЪРЛЯ иска до първоначално претендирания размер от 300 лева.

ОСЪЖДА И.М.М. с ЕГН-********** *** да заплати на М.Р.Г. с ЕГН-********** *** сумата от 200 лева разноски по делото, а на районен съд-гр.Разград 72 лева държавна такса върху размера на увеличението на издръжката.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, на основание чл.242 ал.1 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: