Р Е Ш Е Н И Е

№225, 04.07.2016г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На седемнадесети юни две хиляди и шестнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар П.Т.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 688 по описа за 2016г. на РРС

Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124 ГПК.

Депозирана е искова молба от „ОТП Факторинг България“ЕАД, с която молят съда да приеме за установено по отношение на отв. К.Х., че дължи на ищеца сумата от 5372.64лв- главница, сумата 879.23лв-договорна лихва за периода от 09.10.09г. до 17.12.10г. и сумата 462.72лв. такса за закъснение за периода 07.11.09г.-17.12.10г., разноските по заповедното и съдебното производства. Твърди, че между него и Банка ДСК ЕАД има сключен договор за цесия, по силата на който банката е цедирала вземането си по договор за кредит за текущо потребление от 07.06.07г. спрямо ответника в полза на ищеца. Ответникът е уведомен от ищеца за цесията с писмо. Ищецът излага доводи, че липсата на уведомление за предсрочната изискуемост на длъжника не е пречка за уважаването на иска тъй като срокът на договорът е изтекъл към настоящия момент. Претендира разноски в съдебното производства. Ищецът е депозирал заявление по чл.417 ГПК. Образувано е ч.гр.д.№20353/10г. на ВРС. Издадена е заповед за незабавно изпълнение №11879/27.12.10г. Длъжникът е възразил и в указания срок ищецът е предявил иска си. В условията на евентуалност моли съда ако счете иска за неоснователен поради липсата на уведомление за предсрочна изискуемост съда да разгледа евентуално съединения осъдителен иск спрямо ответника за присъждането на същите суми.

Ответникът К.Х.Х. оспорва иска както по основание, така и по размер. Твърди, че е заплащал дължимите вноски и че не е уведомен за цесията.

Съдът, след като взе предвид становищата на двете страни и събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: На 07.06.2007г. ответника и Банка ДСК ЕАД са сключили договор за текущо потребление за сумата от 7500лв. и срок от 96 месеца. Падежът на месечните вноски е 7 число на месеца. Ответникът е запознат с ОУ към договора, видно от неговия подпис. В чл.19.2. при забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък по кредита става предсрочно изискуем. Последната платена вноска е на 09.10.09г.

Банката е депозирала заявление по чл.417 ГПК на 23.10.10г. Образувано е гр.д.№20353/10г. на Варненски районен съд. Съдът е издал заповед за незабавно изпълнение на 27.12.10г.

На 16.08.12г. Банка ДСК ЕАД е цедирала вземането си на ищеца, видно от приложения договор за цесия. Липсват доказателства ответникът да е уведомен за цесията.

Ищецът е отпочнал принудително изпълнение спрямо ответника. На ответника са връчени от ЧСИ призовка за доброволно изпълнение и заповед за незабавно изпълнение на 15.09.15г., като същия е възразил в срока по чл.415 ГПК.

По делото е назначена ССЕ, според която праводателят на ищеца е предоставил по на ответника сумата от 7500лв.+60лв. капитализирана такса или общо 7560лв. По договора ответникът е извършил частични плащания в размер на 3761.04лв.. Погасената главница е 2187.36лв., а дължимият остатък е 5372.64лв. Дължимата лихва за периода 09.10.09г.-17.12.10г. е 877.55лв., а лихвата за забава за периода 07.11.09г.-17.12.10г. е 468.05лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и изявленията на страните, съдът намира иска за частично основателен.

Между праводателя на ищеца и ответника е налице валидно сключен договор за кредит за текущо потребление от 07.06.07г. за сумата от 7500лв. за срок от 96 месеца. В договора страните изрично са уговорили размера на месечните вноски, които са сбор от главница и лихви. Вещото лице установява, че направените плащания от ответника не са погасили цялата дължима договорна лихва и главница, а закъснелите плащания са натрупали и наказателна лихва. Ответникът дължи главница в размер на 5372.64лв., 877.55лв договорна лихва и лихва за забава за периода 07.11.09г.-17.12.10г. в размер на 468.05лв. Тъй като има разминаване между претендираните с исковата молба размери и установените от вещото лице, то следва да се съобразят тези на вещото лице.

Ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост, считано от 10.02.10г./ след 90 дневна забава на плащане по кредита/. Тъй като кредиторът не е уведомил ответника за настъпилата предсрочна изискуемост, то тя е настъпила на 15.09.15г. след връчване на Поканата за доброволно изпълнение и Заповедта за незабавно изпълнение от ЧСИ.

Ищецът твърди, че предвид пълномощието от банката е уведомил ответника за цесията. Прилага писмо от 03.09.12г., без да има доказателства същото да е получено от ответника.

Освен валидно сключен договор за кредит е налице и валиден договор за цесия между ищеца и кредитора на ответника. По силата на този договор ищецът е встъпил в правата на кредитора и търси принудително удовлетворение. По силата на изрично упълномощаване цедента е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия. Уведомлението за извършената цесия няма данни да е стигнало до ответника. С връчването на исковата молба обаче ответникът е уведомен за цесията. Фактът на уведомяване в случая е без значение, тъй като ответникът не е правил плащания към цедента.

Предвид основателността на иска ответникът дължи на ищеца и разноски по настоящото дело в размер на 480.62лв.- платена държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на К.Х.Х. от гр.Разград, ЕГН **********, че дължи на „ОТП Факторинг България“ЕАД гр.София, ЕИК 202317122 сумата от 5372.64лв. /пет хиляди триста седемдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/ главница, сумата от 877.55лв./осемстотин седемдесет и седем лева и петдесет и пет стотинки/ договорна лихва 09.10.09г.-17.12.10г. и сумата 462.72лв./четиристотин шестдесет и два лева и седемдесет и две стотинки/ лихва за забава за периода 07.11.09г.-17.12.10г., както и сумата от 325лв./триста двадесет и пет лева/ разноски по заповедното производство.

ОТХВЪРЛЯ установителния иск за договорна лихва за периода 09.10.09г.-17.12.10г. в размер на 1.68лв./един лев и шестдесет и осем стотинки/ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА К.Х.Х. ДА ЗАПЛАТИ на ОТП Факторинг България“ЕАД гр.София сумата от 480.62лв./четиристотин и осемдесет лева и шестдесет и две стотинки/, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: