Р Е Ш Е Н И Е

№ 264 15.07.2016 г. гр. Разград

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на 14.07.2016 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Атанас Христов

Секретар: С.Р.

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 786 по описа на Разградски районен съд за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от Я.П.Д., ЕГН **********, с адрес *** ПРОТИВ "Обитех" ЕООД, ЕИК 130989820, седалище и адрес на управление гр. София 1700, район Лозенец, бул. Симеоновско шосе No 110Б, офис 1-2, тел.: 02/9816630, факс: 02/8601725, електронна поща: msavova@obiteh.com, законен представител: С.Б.А. и З.С.А. – управители, начин на представляване заедно и поотделно.

С молбата са предявени следните кумулативно съединени искове, изменени като са намалени по реда на чл. 214, ал.1 ГПК, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумите:

- 874.38 лв. /осемстотин седемдесет и четири лева и тридесет и осем стотинки/ – представляваща нетно трудово възнаграждение за периода от 01.08.2015г. до 26.09.2015г. включително, ведно със законната лихва считано от предявяването на иска – 25.04.2016г., до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 128, т.2 КТ, във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД,

- 47.14 лв. /четиридесет и седем лева и четиринадесет стотинки/ – представляваща мораторна лихва върху трудови възнаграждения дължими за периода от 01.08.2015г. до 26.09.2015г. включително, считано от датата на настъпване на тяхната изискуемост – 30 число на месеца, следващ месеца за който се дължат до датата на завеждането на исковата молба пред съда - 25.04.2016г., на осн. чл. 84, ал.1 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

- 128.70 /сто двадесет и осем лева и седемдесет стотинки/ – представляваща нетно обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 5 дни за 2015г., ведно със законната лихва считано от предявяването на иска – 25.04.2016г., до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 224, ал.1 КТ, във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД,

- 7.63 лв. /седем лева и шестдесет и три стотинки/ – представляваща мораторна лихва върху обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 26.09.2015г. до датата на завеждането на исковата молба пред съда - 25.04.2016г., на осн. чл. 84, ал.2 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът сочи, че на 21.11.2012г. сключил с ответника Трудов договор № 232/21.10.2012г., по силата на който ищецът бил назначен на длъжност „Машинен инженер”, НКПД 2144 6049, с място на работа гр. Разград, при пълно работно време от 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 580.00 лв. и допълнително възнаграждение в размер на 0.6 % за всяка година трудов стаж, на същата, сходна или със същия характер. С допълнително споразумение № 1 от 02.01.2013г. размерът на основното му месечно трудово възнаграждение бил увеличен от 580.00 лв. месечно на 590.00 лв. месечно. Работил в предприятието на ответника до 26.09.2015г., когато трудовото му правоотношение било прекратено по реда на чл. 326 КТ, като отправил писмено предизвестие до работодателя си.

Работодателят не е изплатил трудовите възнаграждения за м. август и септември 2015г., както и обезщетение за неизползван платен отпуск от 5 дни за 2015г.

Ето защо, предявил процесните искове. Претендира разноски. В открито съдебно заседание при предовност в призоваването ищецът не се явява. Явява се пълномощника му адвокат М.М. ***, който поддържа исковите претенции и излага подробни съображения. Претендира разноски.

Ответникът, чрез пълномощника си управителя З. А., депозира отговор на ИМ. Намира исковите претенции за допустими като ги оспорва частично. Сочи, че действително между страните е било налице соченото трудово правоотношение, което е законосъобразно прекратено. Признава, наличието на актуални парични задължения на дружеството към ответника в размер на 1003.08 лв. тази сума включва сбора от начислени и неизплатена заплата за м. август 2015г. и начислена и неизплатена заплата за месец септември 2015г., както и начислено и неизплатено обезщетение по чл. 224 КТ. Сумата ще бъде наредена по сметка на ищеца преди откритото съдебно заседание. В открито съдебно заседание при редовност в призоваването /л. 44/ ответника не изпраща представител.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е безспорно, а и видно от събрания доказателствен материал се установява, че на 21.11.2012г. ищецът сключил с ответника Трудов договор № 232/21.10.2012г., по силата на който ищецът бил назначен на длъжност „Машинен инженер”, НКПД 2144 6049, с място на работа гр. Разград, при пълно работно време от 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 580.00 лв. и допълнително възнаграждение в размер на 0.6 % за всяка година трудов стаж, на същата, сходна или със същия характер. С допълнително споразумение № 1 от 02.01.2013г. размерът на основното му месечно трудово възнаграждение бил увеличен от 580.00 лв. месечно на 590.00 лв. месечно. Работил в предприятието на ответника до 26.09.2015г., когато трудовото му правоотношение било прекратено по реда на чл. 326 КТ, като отправил писмено предизвестие до работодателя си.

Ответника не представи доказателства за извършени плащания, въпреки посоченото в отговора на исковата молба.

Видно от заключението на ССЕ, и изявлението при изслушването в о.с.з., което съдът приема като пълно обосновано и компетентно изготвено, е че през времетраенето на трудовото правоотношение, за месеците 08 и 09. 2015г. , не е изплащано трудово възнаграждение на ищеца. За м. август трудовото възнаграждение е 470.82 лв., за м. септември 403.56 лв., а обезщетението за неизползван платен отпуск от 5 работни дни за 2015г. е в размер на 128.70 лв. размера на дължимата законна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение на ищеца за периода на забава , считано от 30 число на месеца , следващ месеца, за който се дължи трудовото възнаграждение, до датата на завеждането на исковата молба - 25.04.2016г. е в размер на 47.14 лв. Размера на дължимата мораторна лихва за забавено изплащане на обезщетение за неползватн платен годишен отпуск за периода от 26.09.2015г. до 25.04.2016г. е в размер на 7. 63 лв.

Т.е. сумите посочени от вещото лице изцяло съвпадат с претендираните от ищеца суми, след изменението по ч. 214, ал.1 ГПК.

С определението за насрочване на делото № 1934 от 16.06.2016г. /л. 20-21/ съдът, на осн. чл. 186 и чл. 190 ГПК указа на ищеца в три дневен срок от получаването на съобщението да представи:

- справка от която да е виден размерът на среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, през който ищецът е отработил най-малко 10 работни дни

- справка за брой неизползван платен годишен отпуск на ищеца, към датата на прекратяването на трудовото правоотношение.

- заверен препис от трудовото досие на ищеца.

Въпреки че съобщението е връчено на ответника още на 27.06.2016г., същият не представи горепосочените документи, въпреки че изрично бе предупреден за разпоредбата на чл. 161 ГПК.

Относно иска по чл. 128, т.2 КТ.

Съгласно чл.128 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника/служителя. Задължението по чл.128 от КТ включва два основни елемента: -изплащане на трудовото възнаграждение за извършената работа, съгласно уговореното в колективния или индивидуалния трудов договор или със споразумение при учредяване на трудовото правоотношение; -дължимост на плащането на трудовото възнаграждение в „установените срокове”. Разпоредбата на чл.270 ал.2 от КТ предвижда, че трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, за наличието на каквато договорка доказателства по настоящото дело не се събраха. Разпоредбата на чл.245 ал.1 от КТ постановява, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата, установена за страната. По този начин, в тежест на ищеца е да установи, че през процесния период е изпълнявала задълженията си по трудовия договор с оглед преценката, че в правната сфера на работодателя са възникнали задължения да му заплати процесните трудови възнаграждения и то при настъпил правопораждащ факт съгласно договора.

Относно иска по чл. 224, ал.1 КТ.

Според чл.224 ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. В цитираната разпоредба е уредено субективно право на работника/служителя/ при прекратяване на правоотношението да получи съответното парично обезщетение при съществуващата хипотеза. В този смисъл отговорността на работодателя по чл.224 ал.1 от КТ е договорна, като при липсата на уредба в КТ се прилага общите правила на ЗЗД. Паричното вземането по чл.224 ал.1 от КТ е изискуемо от деня, в който работник/служител е могъл да иска изпълнение/. По делото е бузспорно установено наличието на трудово правоотношение, факта, че за процесния период такова не е заплащано, както и обезщетението за използван платен годишен отпуск за 5 дни за 2015 г.

С оглед изложеното, съдът приема, че работодателят дължи заплащане на горепосочените и установени от вещото лице суми, с изключение на мораторната лихва върху обезщетението за неизползван отпуск.

Съдът намира, че ищецът е провел пълно и главно доказване на релевантните за делото факти: възникване на трудово правоотношение, полагането на труд при ответното дружество, както и размерът на дължимото от работодателя основно трудово възнаграждение, поради което искът с правно основание чл. 128, т.2 КТ следва да бъде уважен за претендираната сума. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва счетано от датата на подаването на исковата молба – 25.04.2016г.

Работодателят дължи плащане на трудовото възнаграждение еднократно до 30 - то число на месеца, следващ месеца за който се отнася, съгл. т. ІV, 2 от Туродовия договор /л.7/. Покана до работодателя за заплащане на трудово възнаграждение не е необходима и след тази дата работодателят е в забава и дължи обезщетение върху неизплатеното основно трудово възнаграждение, считано от деня следващ падежа на всяко задължение до датата на подаване на исковата молба – 25.04.2016г., възлизащо на 47.14 лв. до който размер искът следва да бъде уважен.

По иска за заплащане на 7.63 лв. /седем лева и шестдесет и три стотинки/ – представляваща мораторна лихва върху обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 26.09.2015г. до датата на завеждането на исковата молба пред съда - 25.04.2016г., на осн. чл. 84, ал.2 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ (обезщетение по раздел трети от КТ) е договорна. Тя се поражда в рамките на конкретно трудово правоотношение, при наличието на трудов договор, поради което обезщетението не може да се търси на основание непозволено увреждане, тъй като договорната отговорност изключва деликтната. Затова е неприложима разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, относно началният момент за присъждане на лихва.

Задължението за обезщетение е парично и поради договорния характер на отговорността на работодателя и липса на уредба в Кодекса на труда относно началната дата, от която се дължи лихва върху обезщетението се прилагат общите правилата на ЗЗДог. относно неизпълнение на задълженията. При безсрочните задължения длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Вземането за обезщетение, в случая по чл. 224, ал. 1 КТ, макар да става изискуемо от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, с оглед неговия характер - парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД е нужна покана на кредитора. Когато липса покана, лихвата се дължи от деня, в който е предявен искът. В този смисъл Тълкувателно решение № 3/19.03.1996 г. по гр. д. № 3/95 г. на ОСГК на ВС.

Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 208 от 28.12. 2015 г. гр.д.№ 6566/2014 г. на ВКС, ІІІ, г.о., ГК, както и Определение № 901 от 10.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 376/2010 г., III г. о., ГК.

Ищецът не представи доказателства за такава покана. Ето защо, искът за мораторна лихва от 7.63 лв. /седем лева и шестдесет и три стотинки/ – представляваща мораторна лихва върху обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 26.09.2015г. до датата на завеждането на исковата молба пред съда - 25.04.2016г., на осн. чл. 84, ал.2 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По разноските.

С оглед изхода от спора ответника следва да заплати на ищеца сумата от 119.13 лв. за разноски представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковите претенции, като за разликата до претендирания размер от 120 лв. искането за разноски следва да се отхвърли, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

По държавните такси.

Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на районен съд – Разград държавна такса в размер на 50 лв. за всеки един от трите уважени иска - т.е. сумата от 150 лв. Ищецът следва да заплати и сумата от 389 лв. представляваща възнаграждение на вещото лице, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

На осн. чл. 242, ал.1 ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение относно трудовото възнаграждение и мораторната лихва върху същото.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Я.П.Д., ЕГН **********, с адрес *** ПРОТИВ "Обитех" ЕООД, ЕИК 130989820, седалище и адрес на управление гр. София 1700, район Лозенец, бул. Симеоновско шосе No 110Б, офис 1-2, тел.: 02/9816630, факс: 02/8601725, електронна поща: msavova@obiteh.com, законен представител: С.Б.А. и З.С.А. – управители, начин на представляване заедно и поотделно, ИСК за заплащане на сумата 7.63 лв. /седем лева и шестдесет и три стотинки/ – представляваща мораторна лихва върху обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 26.09.2015г. до датата на завеждането на исковата молба пред съда - 25.04.2016г., на осн. чл. 84, ал.2 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

На осн. чл. 242, ал.1 ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за присъдено трудово възнаграждение и мораторна лихва върху трудовото възнаграждение.

ОСЪЖДА "Обитех" ЕООД, ЕИК 130989820, седалище и адрес на управление гр. София 1700, район Лозенец, бул. Симеоновско шосе No 110Б, офис 1-2, тел.: 02/9816630, факс: 02/8601725, електронна поща: msavova@obiteh.com, законен представител: С.Б.А. и З.С.А. – управители, начин на представляване заедно и поотделно да ЗАПЛАТИ на Я.П.Д., ЕГН **********, с адрес *** СУМАТА от 119.13 лв. /сто и деветнадесет лева и тринадесет стотинки/, представляваща деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковите претенции, като ОТХВЪРЛЯ искането разликата до претендирания размер от 120 лв., като неоснователно и недоказано, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

- 150 лв. /сто и петдесет лева/ - представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на предявените искове на осн. чл. 78, ал.6 ГПК,

- 389 лв. /триста осемдесет и девет лева/ - представляваща възнаграждение на вещото лице, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението в частта, с което се допуска предварително изпълнение има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Разград в едноседмичен срок от съобщаването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: