№ 263 22.07.2016
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на четвърти май две хиляди и шестнадесета година
В публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Д.Д.
прокурор ......................,
като разгледа докладваното от съдията
АНДело № 259 по описа за 2016 г.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Б.П.К. против наказателно постановление № 37- 0000100/25.02.2016
г. на началник на ОО “АА” гр. Разград, с което за нарушение на чл.
44 ал.1 т.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка
на техническата изправност на пътните превозни средства, на основание чл. 178а
ал.7 т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500
лв.
Жалбоподателят
моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган не изпраща представител и не заявява
становище по жалбата.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.02.2016 г. органите
на ОО „АА“, извършили проверка в контролно –технически пункт за
периодични прегледи на ППС в гр. Цар
Калоян, в който последно посочената дейност се осъществявала от «Тедекар» ООД. Контролните
органи проверили качеството на извършен периодичен преглед на ППС «Хюндай Х150»
с рег. № ******, удостоверен с протокол № 3814855/03.02.2016 г. и приключил с
издаден стикер № 09509767 със заключение: «Допуска се ППС да се движи по
пътищата отворени за обществено ползване», като повторен такъв преглед на превозното
средство бил извършен в тяхно присъствие от жалбоподателя в качеството му на
технически специалист в комисията. В хода на повторния преглед, служителите на ОО «АА», приели че на същата
дата, К. не е извършил изискуемата по точка 0.2, част I от Методиката по чл. 31 ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. визуална проверка на
идентификационния номер/VIN/ на рамата автомобила. До този извод те достигнали, тъй
като в тяхно присъствие посочения в документите на автомобила номер не бил
открит от техническия специалист на рамата на превозното средство. Ето защо,
актосъставителят – св. М. съставил АУАН с бл. № 218617, в който описал
посочените по – горе обстоятелства и квалифицирал същите, като нарушение на чл. 44 ал.1 т.1 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС. Актът бил подписан от жалбоподателя с отбелязване «имам
възражения». Въз основа на акта, на 25.02.2016 г. било издадено и атакуваното
НП, в което описанието на осъщественото нарушение е идентично с описанието
дадено му в акта, за виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл. 44 ал.1 т.1
от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и отговорността на жалбоподателя е
ангажирана с налагане на административно наказание «глоба» в размер на 1 500
лв. на основание чл. 178а ал.7 т.3 от ЗДвП.
В хода на производството,
като свидетел е разпитан актосъставителят, който с показанията си установява
идентични с отразените в АУАН и издаденото въз основа на него НП фактически
обстоятелства, относими към съставомерността на нарушението. Свидетелят сочи
още, че по време на контролната проверка, жалбоподателят е открил номер
идентичен с идентификационния номер на рамата на автомобила отбелязан в
документите на ППС, на табелка монтирана под една от седалките. На самата рама
на автомобила обаче, нямало такъв номер.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ
на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, тя
е основателна по следните съображения:
Посочената за
виновно нарушена разпоредба на чл.44 ал.1 т.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., вменява в задължение на техническия
специалист, участващ в комисията извършваща периодични прегледи на ППС да «извършва
проверка на техническата изправност на ППС съгласно методиката по чл. 31, ал. 1
..» Същевременно конкретните задължения на техническите специалисти са
индивидуализирани, както в останалите точки на чл.44 ал.1, така и в буква
«а»,»б»,»в» и «г» на т.1. Именно в чл. 44 ал.1 т.1 б.»а» е разписано, че
субекта на правната норма: «извършва визуалната проверка на превозното средство
съгласно част II, раздел I от методиката по чл. 31, ал. 1 и отразява данните от
прегледа в протокола по приложения № 9, 10 или 11.». В настоящият случай, според словесното описание
на санкционираното нарушение, същото се изразява в това, че жалбоподателят не е
извършил визуална проверка на идентификационния номер на рамата на автомобила. Конкретно
задължение за извършване на такава е въведено с Част IІ, Раздел І, т.1, 1.5 от
Методиката, според която прегледът се извършва при съответствие на
идентификационния номер на превозното средство, с този в представените документи
по чл.30 от Наредбата. Действително в посочената от АНО разпоредба на част I, точка 0.2 от Методиката, като метод на проверката на елемента
„идентификационен номер /VIN/рама/“ е посочен
„визуален“. Част I от Методиката към Наредбата
обаче е именована „насоки за оценяване на неизправностите“ и според нея при
липса, несъответствие, нечетлив, заличен и т.н. идентификационен номер, винаги
се касае до „значителна“ по смисъла на наредбата неизправност. Както бе отбелязано и по – горе, тъй като отговорността
на жалбоподателя е ангажирана за неспазване изискваният на методиката, досежно осъществяване
на проверката, то следваше да бъде доказано, че такава той не е извършил към
момента на прегледа. Всъщност, за да достигне до този извод,
административнонаказващият орган е изходил от факта, че идентификационен номер
не е открит на рамата на автомобила обратно на отбелязването в протокола.
Последното обаче, не води единствено до извода, че проверка в тази насока не е
извършена. Напротив, такава е възможно да е била извършена и въпреки
констатациите за липса на номер,
техническият специалист да е отбелязал невярно обстоятелство касаещо
идентификацията на ППС. Именно посоченото – липса на идентификационен номер на
рамата съответстващ на този отбелязан в документите по чл. 30 от Наредбата, е
задължавало техническият специалист да категоризира същата, като значителна
неизправност и да я отбележи като такава в протокола, от което негово действие
е следвало да произтекат и последиците по чл.38 ал.2 от Наредбата. Така описаното
поведение обаче, представлява нарушение на чл. 44 ал.1 т.1 б.»а» от Наредбата и
се изразява в това, че в нарушение на методиката по чл. 31 в протокола от
извършения периодичен преглед не е отразена липсата на идентификационен номер
на автомобила. Признаци от обективна страна на такова нарушение обаче, не са
описани в НП, нито жалбоподателят се е защитавал срещу такива правнорелевантни
за отговорността му факти, нито същите са прецизно правно квалифицирани от административнонаказващият орган.
Категорични доказателства пък за санкционираното нарушение изразяващо се в
това, че визуална проверка не е извършена/което според АНО е причината за
неотразяване на неизправността на ППС в протокола/, в настоящото производство
не бяха събрани. Ето защо и по изложените съображения, атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено
изцяло, като незаконосъобразно.
Воден от изложеното до тук,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 37- 0000100/25.02.2016 г. на
началник на ОО “АА” гр. Разград, с
което за нарушение на чл. 44 ал.1 т.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, на
основание чл. 178а ал.7 т.3 от ЗДвП на Б.П.К. е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 1 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: