№ 327 07.07.2016г. град Разград
Разградският районен съд
на седми юни две хиляди и шестнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Г.А.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №397 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила
е жалба от М.А.М. ***, срещу Наказателно постановление №15-1075-000510 от 17.07.2015г. на Началник
Сектор към ОДМВР Разград, с-р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ, с което на жалбоподателя на
основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 20 лв, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за
нарушение на чл.123, ал.1,т.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на
50 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1,т.2 от ЗДвП му е
наложено наказание глоба в размер на 50 лв и лишаване от право да управлява МПС
за срок от един месец, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на
чл.123, ал.1,т.2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 лв и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Счита, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и моли за отмяната му.
В съдебното заседание на РРС жалбоподателят лично и чрез повереника си
поддържа жалбата.
Ответната страна Областна Дирекция на МВР – Разград не изпраща
представител.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна страна
и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява основателна.
С обжалваното Наказателно постановление №15-1075-000510 от 17.07.2015г. на Началник Сектор към
ОДМВР Разград, с-р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ на жалбоподателя М.А.М. на основание чл.185 от
ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер
на 20 лв, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123,
ал.1,т.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 лв и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец, на основание чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1,т.2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в
размер на 50 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1,т.2 от ЗДвП му
е наложено наказание глоба в размер на 50 лв и лишаване от право да управлява
МПС за срок от един месец. Същото
наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение №Г98380/11.07.2015г. съставен от мл. автоконтрольор
при ОДМВР гр. Разград на жалбоподателя затова, че последният на 11.07.2015г. около
23.10 часа по път II -49 на 29+480км., посока гр. Търговище управлявал лек автомобил
„Мерцедес“ с рег. №**, собственост на А.М. ***, като губи контрол над
автомобила, излиза вдясно извън пътя и се блъска в мантинела. След настъпване
на ПТП водачът М. не уведомява органите на МВР, напуска мястото на местопроизшествието,
като изоставя управляваното МПС, след около два часа е установен. Тези
обстоятелства са отразени и в НП, като при квалификацията на нарушенията е
прието, че: 1. Водачът не контролира ППС, което управлява- ПТП, с което виновно
нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП; 2. Не спира и не установява последиците от ПТП, с
което виновно нарушил чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП; 3. Участник в ПТП не уведомява
компетентната служба на МВР, с което
виновно нарушил чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП и 4. Не остава на мястото на ПТП до
пристигане на представители на МВР или следствието, с което виновно нарушил
чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Пред РРС е разпитан като свидетел полицейският
служител Х.Т.Х. -актосъставителят, който
в показанията си сочи, че когато пристигнал на мястото на произшествието видял,
че автомобилът бил оставен там и бил необезопасен. Полицейските служители се
придвижили до близка бенциностанция и
там им обяснили, че преди малко дошъл човек /очевидно жалбоподателя/, който
обяснил, че станало произшествие и търсил телефон и в бензиностанцията го
свързали с Пътна помощ.Малко по-късно действително на мястото на произшествието
пристигнал жалбоподателят, заедно със служители на пътна помощ. Свидетелят Х. Х.
не може да си спомни зали жалбоподателят е подавал сигнал за ПТП. По думите му
от произшествието имало щети по автомобила на жалбоподателя и по мантинелата, в
която се блъснал. Позицията на жалбоподателя е, че нямал телефон, никой не
спрял да му помогне след като чакал дълго и затова се принудил да се придвижи
до бензиностанцията за да търси помощ. Тези твърдения на жалбоподателя съдът
намира, че се потвърждават и от показанията на актосъставителя, който сочи, че
в бензиностанцията му обяснили, че свързали
жалбоподателя с пътна помощ – това сочи на достоверност на твърденията му, че
не е имал телефон и за това се наложило да се придвижи, за да търси такъв.
Анализирайки събраните доказателства, съдът намира следното: Относно
първото вменено на жалбоподателя нарушение съдът намира, че фактическата
обстановка изложена в наказателното постановление не е доказана. Безспорно е,
че се е случило автопроизшествие. Посоченото обаче, че жалбоподателят «губи
контрол над автомобила» само по себе си не е вменяване на нарушение. Не е
посочена някаква причина за загубата на контрол над автомобила, която да се
дължи на виновно поведение на жалбоподателя – например несъобразена скорост,
несъобразени пътни условия. Съдът намира, че с оглед данните по делото не може да се даде категоричен
отговор въпроса за причината за произшествието. Всъщност само една своевременно
назначена експертиза след произшествието би могла да изясни подобен въпрос,
доколкото това е възможно. Такава експертиза не е назначавана, поради което и
въпросът за механизма на произшествието остава неизяснен в пълнота. Случаят е
такъв, че изглежда напълно възможно
водачът да е съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка, но
произшествието да е настъпило поради обективни причини – обстоятелства които не
са могли да бъдат предотвратени дори и при едно крайно внимателно поведение.
Това означава обаче, че настъпилото произшествие не може да бъде вменено във
вина на водача. Доколкото доказателствата по делото не могат да изключат тази
възможност, то съдът намира че по делото не се доказва жалбоподателят да е
предизвикал разглежданото произшествие виновно. Освен това съдът намира, че в
случая неправилно е приложен общият текст на чл.185 от ЗДвП. Деяния от типа на
вмененото на жалбоподателя биха могли да се квалифицират всъщност по чл. 179,
ал.2 от ЗДвП ако произшествието е причинено поради някоя от изброените причини
/вкл. и по чл.179, ал.1/, които включват именно виновно поведение. Не е така
обаче в конкретния случай – като не е
констатирал никоя от причините за произшествие по чл.179, ал.1 и 2 от ЗДвП
наказващият орган е следвало да не наказва жалбоподателя, а не да подвежда
случая под нормата на чл.185 от закона. Затова и съдът намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е доказано, поради което и
наказателното постановление в частта с която на жалбоподателя на основание чл.185,
от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.1 от
ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20 лв. следва да бъде
отменено.
На второ
място се сочи, че водачът не спрял и не установил последиците от ПТП, с което
виновно нарушил чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и е наказан на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП. Съдът намира, че в акта не се съдържа фактическо описание на
такова нарушение. Същото се появява за първи път в наказателното постановление. Това само по
себе си означава, че наказателното постановление и в тази част е
незаконосъобразно, тъй като наказващият орган е наказал жалбоподателя за
нарушение каквото не е установено в АУАН. Поради това и в тази му част
наказателното постановление следва да бъде отменено.
Относно
следващите две нарушения съдът намира, че жалбоподателят също е наказан
неправилно. Касае се за нарушението по т.3 от НП, изразяващо се в това, че жалбоподателят, като участник в ПТП не уведомява компетентната
служба на МВР, с което е прието, че е нарушил
нарушил чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП и нарушението по т.4 от НП, изразяващо се в
това, че жалбоподателят не останал на мястото на ПТП до пристигане на
представители на МВР или следствието, с което също нарушил чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП. Всъщност
чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП, който е приложен и за двете нарушения, касае случаи
при които има пострадали хора. Разглежданият случай не е тъкъв- налице са само имуществени вреди и няма
пострадали хора. Затова и съдът намира, че жалбоподателят не е нарушил чл.123,
ал.1, т.2 от ЗДвП, поради което и неправилно е санкциониран за такива
нарушения. Поради изложеното НП следва да се отмени и в тези му части – по
т.3 и т.4.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯВА Наказателно
постановление №15-1075-000510 от
17.07.2015г. на Началник Сектор към ОДМВР Разград, с-р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ, с което
на жалбоподателя М.А.М. *** на
основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 20 лв, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за
нарушение на чл.123, ал.1,т.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на
50 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1,т.2 от ЗДвП му е
наложено наказание глоба в размер на 50 лв и лишаване от право да управлява МПС
за срок от един месец и на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1,т.2 от ЗДвП му
е наложено наказание глоба в размер на 50 лв и лишаване от право да управлява
МПС за срок от един месец.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд - Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен
съдия: