Мотиви към Присъда №387/05.07.2016г., постановена по НЧХД №172/2016г. по описа на Разградския районен съд .

Постъпила е тъжба от Ц.П. ***, с която е повдигнато обвинение срещу Д.Д.Д. *** за това, че на 27.04.2015г. в с. Гецово, Община Разград е причинил на тъжителя лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

С тъжбата е повдигнато обвинение срещу Д.Д.Д. и затова, че на 27.04.2015г. в с. Гецово, Община Разград е казал на тъжителя, в негово присъствие, унизителни за честта и достойнството му думи и изрази – „ще ти еба путката майна“, „маймуна“ – престъпление по чл.146, ал.1 от НК.

С тъжбата е повдигнато обвинение срещу Д.Д.Д. и затова, че на 27.04.2015г. в с. Гецово, Община Разград се е заканил на пострадалия Ц.П.П. с престъпление против неговата личност – причиняване на средна и тежка телесна повреда и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.1 от НК.

Тъжителят е предявил и два граждански иска срещу подсъдимия – претендира сумата от 1500 лв като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението „лека телесна повреда“ и сумата 2000 лв като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението „обида“. И по двата иска се претендира и законната лихва от 27.04.2015г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноски.

В заседанието пред РРС тъжителят лично и чрез повереника си поддържа тъжбата и гражданския иск.

Подсъдимият Д.Д.Д. не се явява. Защитникът му оспорва обвинението, като счита, че тъжителят не е извършил вменените му деяния и намира, че ако може да се постави въпроса за извършена обида, то следва да се приложи института на реторсията.

Обсъждайки доказателствата по делото съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д.Д.Д. е роден на *** *** и е с настоящ адрес ***. Същият е неосъждан /реабилитиран/. Наказван е на основание чл.78а от НК.

Тъжителят и подсъдимият имали съседни имоти в с. Гецово на ул. *******. Тъжителят живеел в имота с родителите си. На 27.04.2015г. преди обяд тъжителят бил пред дома си за прибира дърва, докарани пред къщата му. Малко по-късно пристигнали тъжителят и синът му /св. Д. Д./с автомобил и спрели в близост до гаража на имота на тъжителя, през който гараж тъжителят прибирал струпаните дърва. Тъжителят направил забележка на сина на подсъдимия да премести автомобила си, понеже сметнал, че му пречил. При това двамата влезли в пререкание. Малко след това дошъл подсъдимия и също влязъл в спор с тъжителя, като се скарали и започнали да се обиждат, като и двамата си разменяли псувни. В този момент тъжителят сложил на главата си шапка с камера /екшън камера/ и отново се приближил до подсъдимия, при което последният отново му отправил обиди, казвайки му „ще ти еба путката майна“, „маймуна“, а след това му казал „ще те убия“, „ще те скопя“, „ще те направя на решето“, ще ти изкарам въздуха“. Тъжителят след поставянето на камерата вече не отправил обидни реплики към подсъдимия. В един момент на кавгата подсъдимият се приближил до тъжителя и се привел към него /видно от записа на камерата/, което тъжителят сочи, като удар, който подсъдимият му нанесъл.

По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, според заключението на която липсата на медицински документи, удостоверяващи видими травматични увреждания на тъжителя, затруднява обективната преценка на евентуално причинена травма. Ако показанията на св. С. П. /майка на тъжителя/ и сочените в исковата молба на Ц.П. обстоятелства са достоверни, то е имало удар с юмрук в областта на корема на П.. По своята медико-биологична характеристика тази травма е обусловила болка и страдание и отшумява за няколко дни.

Така изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана, като изхожда от следно: На първо място следва да се каже, че съдът намира, че и тъжителят и подсъдимият са си разменили обидни реплики и взаимно са се псували /преди тъжителят да използва камерата/. Това се установява категорично от показанията на незаинтересования свидетел А. С.. Същият е управлявал машината стоварила дървата пред дома на тъжителя и е бил там по време на целия скандал. Този свидетел е категоричен, че и тъжителят и подсъдимият са си разменили обиди и са се псували. В съдебното заседание е възпроизведен записът на предоставената от тъжителя флаш- памет и на същия запис са записани само обидни реплики, отправени от подсъдимия към тъжителя, но не и от тъжителя. Това обаче е лесно обяснимо с явното желание на тъжителя да запише обидните думи на подсъдимия, избягвайки сам да каже подобна реплика, която може да бъде записана. Но преди включването на камерата и тъжителят е отправил обидни реплики и псувни към тъжителя, което е несъмнено за съда. Както се каза за това съдът се позовава на показанията на св. С., а и на св.Г. М. Последният свидетел очевидно не е наблюдавал цялата ситуация, както сам сочи, но в началото е присъствал и е чул обидните реплики на тъжителя към подсъдимия. Сочи, че го наричал „дъртак, мъртак“, което в общи линии се покрива с казаното от св. А. С., че тъжителят нарекъл подсъдимия с думи „от рода на „дърта маймуна“. В този смисъл са и показанията на св. Диян Д., син на подсъдимия- наистина същият не е незаинтересован, но и той сочи, подобно на двамата посочени свидетели, че и баща му и тъжителя са се псували, което се подкрепя и от обсъдените по-горе данни. Това, че подсъдимият е отправил на тъжителя думи от рода: „ще ти еба путката майна“, „маймуна“, а след това му казал „ще те убия“, „ще те скопя“, „ще те направя на решето“, ще ти изкарам въздуха“ се установява от възпроизведения запис на флаш – паметта, приложена от тъжителя/записа от камерата, която била на шапката му/. Посдсъдимият действително е отправил такива думи на тъжителя, което съдът счита, че е установено по несъмнен начин.

Колкото до това, че подсъдимият ударил тъжителя, то съдът намира, че това не е доказано. Св. А. С. твърди, че е виждал двамата постоянно и не е видял някой да удари някого. Че не са видели такова нещо твърдят и останалите свидетели с изключение на св.Ст. П. – майка на тъжителя. Та сочи, че видяла това от прозореца на къщата си. Същата свидетелка обаче не е последователна. Първо твърди, че видяла подсъдимият да отива към сина й и синът се превил. Този начин на обясняване на ситуацията сочи на извод, че свидетелката не е видяла действително удар, а съди за това по приближаването на подсъдимия и превиването на сина й. Впоследствие обаче същата вече по-категорично сочи, че видяла подсъдимия как с дясната си ръка ударил синът й в корема. Този начин на обяснение е в противоречие с предходния и с оглед заинтересоваността на тази свидетелка, съдът намира, че нейните показания не могат да бъдат опора за категорични изводи. А и както се каза останалите свидетели не са видели такъв удар и конкретно свидетеля А. С., който сочи, че през цялото време наблюдавал кавгата, не е видял подсъдимият да удря тъжителя. На възпроизведения запис от флаш-паметта се вижда действително, че подсъдимият се приближава до тъжителя, при което последният му казва да не го удря. Подсъдимият се привежда до тъжителя, при което почти изцяло излиза от кадър, при което не се вижда какво прави. Следва лек вик от страна на тъжителя и въпрос от негова страна към подсъдимия защо го удря. Този запис обаче според съда не е достатъчен да изясни обстоятелствата в исканата от тъжителя насока. В крайна сметка не се вижда какво действително прави подсъдимият – дали действително удря тъжителя или просто го избутва /което не е задължително да причини болка и страдание/, дали просто замахва към тъжителя заплашително или удря или блъска някакъв предмет около него. Възможните интерпретации са многобройни, поради което не може да се приеме като единствена възможна твърдяната в тъжбата фактическа обстановка. А това, че тъжителят казва на подсъдимия да не го удря, извиква, а след това го пита защо го удря са очевидно негови целенасочени думи, казани с цел да се запишат от камерата, поради което съдът не намира, че тези думи на тъжителя могат да бъдат опора за каквито и да е изводи. Поради изложеното съдът намира, че обвинението за нанесена от подсъдимия лека телесна повреда на тъжителя не е доказано.

С оглед изложеното съдът намира за доказано, че подсъдимият действително е отправил обидни реплики към тъжителя - „ще ти еба путката майна“, „маймуна“. При това подсъдимият следва да бъде признат за виновен, че е осъществил състава на престъплението по чл.146, ал.1 от НК, тъй като на 27.04.2015г. в с. Гецово, Община Разград е казал на тъжителя, в негово присъствие, унизителни за честта и достойнството му думи и изрази – „ще ти еба путката майна“, „маймуна“. Както се оказва обаче непосредствено преди това и тъжителят е отправил такива реплики към подсъдимия и конкретно псувни. При това съдът намира, че следва да се приложи институтът на реторсията по смисъла на чл.146, ал.2 от НК. В случая и тъжителят и пострадалият са се обиждали, т.е обиденият е отвърнал веднага с обида. Фактът, че последните обидни думи са произнесени от подсъдимия вече след като тъжителят бил с камерата и сам спрял да обижда подсъдимия, не променя посочения извод. Затова и двамата следва да бъдат освободени от наказание.

В този смисъл частично основателен е гражданският иск предявен от тъжителя срещу подсъдимия за обезщетяване на неимуществените вреди от нанесената му обида. Съдът намира, че този граждански иск следва да бъде уважен до размер на сумата от 500 лв, което обезщетение съдът намира за справедливо с оглед характера на разглежданата ситуация. Това обезщетение следва да се присъди ведно с законната лихва от датата на деликта. В останалата му част до 2000 лв гражданският иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен в тази му част.

Както се каза съдът намира, че е недоказано обвинението, че на 27.04.2015г. в с. Гецово, Община Разград подсъдимият е причинил на тъжителя лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл.130, ал.2 от НК. Затова по тази част от обвинението подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан. Съответно на това следва да бъде отхвърлен и гражданският иск предявен във връзка с това престъпление.

Колкото до обвинението, че на 27.04.2015г. в с. Гецово, Община Разград подсъдимият се е заканил на пострадалия Ц.П.П. с престъпление против неговата личност – причиняване на средна и тежка телесна повреда и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.1 от НК, то съдът намира, че в тази част на обвинението не е оправомощен да се произнася, доколкото не е сезиран с обвинителен акт. Това е така тъй като всъщност във фактическата част на обвинението тъжителят сочи, подсъдимият се заканил с думите „ще те убия“, „ще те скопя“, „ще те направя на решето“, ще ти изкарам въздуха“. Ако такава закана наистина има и ако наистина може да се определи като закана по смисъла на НК, то с оглед твърдяните в тъжбата реплики на подсъдимия, това не се явява закана по смисъла на чл.144, ал.1 от НК, а такава по смисъла на чл.144, ал.3 от НК, защото всъщност се твърди, че подсъдимият се заканил с убийство. Може би само репликата за изкарване на въздуха е с по-неопределен характер, но тя е неотделима от цялостното деяние, което се твърди, че е извършено. А по начина по който цялостното деяние е описано в тъжбата, то преценката дали тези твърдения в тъжбата са верни се свързва с изясняване на данни, които се свързват с престъпен състав от общ характер – закана за убийство по смисъла на чл.144, ал.3 от НК. Ето защо съдът намира, че в тази част, относно обвинението за това деяние, съдебното производство следва да бъде прекратено и делото изпратено на прокурора по реда на чл.287, ал.7 от НПК за преценка относно наличието на извършено престъпление от общ характер.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: