МОТИВИ към присъда № 419/ 18.07.2016 г. постановена по НОХД № 192/2016 г. по описа на РРС.

Обвинението срещу подсъдимата Н.Б.Е. е за това, че за времето от 15.10.2008 г. до 28.02.2010 г. в гр. Лозница и гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание: молба-декларация с вх.№ 1366/29.09.2009 г. за получаване на еднократна помощ при бременност, изискуема по чл. 5а от Закон за семейните помощи за деца и чл. 17 от Правилника за прилагане н азакон за семейните помощи за деца и молби-декларации с вх. № № 2071/15.10.2008 г. и 1855/30.10.2009 г. за получаване на целеви помощи за отопление по реда на Наредба № РД-07/5/16.05.2008 г. изискуеми по чл.13 от Закон за социалното подпомагане и чл.4 от Наредба № РД-07/5/16.05.2008 г., подадени пред служители на Дирекция «Социално подпомагане» гр. Разград, до директора на Д»СП» гр. Разград е получила без правно основание чуждо движимо имущество – пари в размер на 708,65 лева собственост на Агенция Социално подпомагане гр. София с намерение да го присвои – престъпление по чл. 212 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Представителят на РРП поддържа така внесеното обвинение, като сочи че същото е доказано по несъмнен и безспорен начин и предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание към минимума предвиден в закона, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок по реда на чл. 66 от НК.

Наказателното производство спрямо подсъдимата се е развило по реда на чл.269 ал.3 от НПК. Служебният защитник на същата пледира за несъставомерност на деянието и алтернативно моли накалагане на наказание на минималния предвиден в закона размер от 3 месеца, чието изпълнение да бъде отложено за срок от 3 години.

В хода на производството, като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице – Агенция за социално подпомагане, което предявява граждански иск срещу подсъдимата, претендирайки последната да бъде осъдена да му заплати сумата от 708,65 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди.

Разградският районен съд, като прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с направеното самопризнание от подсъдимата, намира за установено от фактическа страна следното:

Към инкриминсирания в обвинението период - месец октомври 2008 г. - месец февруари 2010 г., подс. Е. *** с фактическия си съжителник Е. М. С. и общото им дете – М. Е. М.

През същия период, Е. периодично получавала парични средства от източници в други държави.

Така за периода от 01.04.2008 г. до 30.09.2008 г. обв. Н.Е. получила лично парични преводи от чужбина по системата „Уестърн Юнион" чрез ФК „Кеш Експрес Сървиз" ЕООД - гр. София (в офисите й на дружества „Пим Инс Финанс" ЕООД, „БООБ" ЕООД и „Еврокеш" ООД), както и от „ЦКБ" АД, възлизащи на общ размер от 5409.71 лева.

Така общият средномесечен доход на едночленното тогава семейството на подсъдимата за посочения по – горе период възлизал на 901.62 лева.

На 15.10.2008 г., Е. лично подала молба-декларация с вх. № 2071/15.10.2008 г. за отпускане на целева помощ за отопление която била заведена от св. Д. – социален работник в Дирекция „СП"-гр.Разград с изнесено работно място в гр. Лозница. В посочената молба подсъдимата декларирала, че през предходните шест месеца преди месеца на подаването й, не е получавала никакви доходи. Въз основа на тази молба, със заповед № 2071/05.11.2008 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане" - гр. Лозница, на подсъимата за отоплителен сезон 2008/2009 г. била отпусната и изплатена по сметка посочена от нея, сума в размер на 282.50 лева.

Получената от подсъдимата сума по посочения по – горе начин – чрез парични преводи от чужбина, за периода от началото на месец септември 2008 г. до края на месец август 2009 г. възлиза общо на 5323.74 лева. По този начин, средномесечният доход на семейството за този период е в размер на 467.19 лева.

На 29.09.2009 г. Е. лично подала молба-декларация с вх. № 1366/29.09.2009 г. за получаване на еднократна помощ при бременност пред свид. Р. М. -служител в Дирекция „Социално подпомагане"-гр.Разград, с изнесено работно място в гр. Лозница. В посочената молба-декларация подсъдимата вписала като общ доход на едночленното си семейство за периода от 01 септември 2008 г. до 31 август 2009 г. - 282.50 лева или средномесечен доход на член от семейството в размер на 23.54 лева. Свид. М. преценил, че при така декларираните обстоятелства и съгласно разпоредбите на Закона за семейните помощи за деца и правилника за прилагането му, Е. има право на получаване на еднократна помощ при бременност в размер на 150 лева, тъй като месечният доход на член от семейството за 12 месеца преди подаване на молбата декларация бил под 350 лева и вписал това обстоятелство в самия документ. По – късно, въз основа на него била издадена и заповед № 1366/02.10.2009 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане"-гр.Лозница, с която

на Е. била отпусната еднократна помощ в размер на 150 лева. Посочената сума била изплатена по сметка, посочена от подсъдимата.

За времето от 01.04.2009 г. до 30.09.2009 г. лично получените от Е. парични преводи от чужбина по системата „Уестърн Юнион" възлизат в общ размер на 2259.11 лева. По този начин средномесечният доход на двучленното към този период семейство на подсъдимата, е в размер на 376.52 лева.

На 30.10.2009 г. Е. лично подала молба-декларация с вх. № 1855/30.10.2009 г. за отпускане на целева помощ за отопление до Директора на Дирекция „Социално подпомагане" - гр. Лозница, която била заведена от св. М.. В посочената молба подсъдимата декларирала, че през предходните шест месеца е получила доход 0.00 лева. Въз основа на така декларираните обстоятелства със заповед № 1855/17.11.2009 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане" - гр. Лозница, на подсъдимата била отпусната и преведена по посочена от нея сметка сумата 276.15 лева. – еднократна целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2009/2010 г.

Размерът на получените от подсъдимата парични суми за посочените по – горе периоди се установява от изслушаното и прието в хода на съдебното следствие заключение по назначената в хода на досъдебното производство икономическа експертиза. От същото се установява, че Е. е получила парични преводи от чужбина по системата «Western Union» съгласно процедурата за изпращане на пари чрез системата «Western Union» в общ размер от 13569,79 лева, както следва: през 2008г. - 7076,80 лева; през 2009г. - 4113,25 лева; и през 2010 г. - 2379,74 лева; Според заключенението, посочените суми не са включвани в подаваните в Дирекция «Социално подпомагане» молби-декларации за отпускане на помощи за отопление и бременност. По този начин, изхождайки от средномесечния доход на член от семейството за периодите, за които са се отнасяли подадените от подсъдимата молби декларации, вещото лице сочи, че на подсъдимата не са се следвали получените от нея 150 лв., представляващи еднократна помощ при бременност, получените 282,50 лв. – помощ за отопление за отоплителен сезон 2008/2009 г. и получените 276,15 лв. - помощ за отопление за отоплителен сезон 2009/2010 г.

От заключението по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-почеркова експертиза, изслушано и прието в хода на съдебно заседание се установява, че саморъчните подписи за «декларатор» в молби-декларации - №№ 1366/29.09.2009 г., 2071/15.10.2008 г. и 1855/30.10.2009 г. са изпълнени от подсъдимата Е..

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК. Обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, показанията на свидетелите Р., М. и Д., съпоставени с писмените доказателства по делото и заключенията по назначените графологическа експертиза, съдебно-икономическа експертиза, както и останалите доказателствени източници, установяват подлежащата на изясняване фактическа обстановка по делото безпротиворечиво. В подкрепа на същата са и инкриминираните документи, както и останалите писмени доказателства по делото.

В хода на съдебното следствие, защита на подсъдимата представя доказателства, че сумата 708,65 лева е внесена от името на подсъдимата по сметка на А»СП», Д»СП» Разград/вн. бележка № 160154164 от 14.07.2016 г. на «Банка ДС» АД/

Подсъдимата е неосъждана.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Подсъдимата Е. е осъществила от обективна и субективна страна при пряк умисъл състава на престъплението по чл, 212, ал. 1, пр. 1 от НК във вр. с чл. 26 от НК.

С попълването и подаването на всяка една от посочените по – горе три молби-декларации с вх.№ № 2071/15.10.2008 г. за отпускане на целева помощ за отопление за сезон 2008/2009 г., 1366/29.09.2009 г. за получаване на еднократна помощ при бременност и 1855/30.10.2009 г. за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2009/2010 г., пред лице-служител на Дирекция „Социално подпомагане"-гр. Разград, подсъдимата е използвала документи с невярно съдържание. В посочените молби е следвало да бъдат отразени реализираните от нея средства получени чрез парични преводи, представляващи доходи по смисъла на закона. Като не е включил тези суми в съдържанието на декларациите, подсъдимата невярно е декларирал размера на доходите, явяващи се определяще за отпускане на всяка от отделните видове помощи. Въз основа на невярното деклариране, без да има правно основание за това, тя е получила сумата от 150 лв., представляваща еднократна помощ при бременност по чл. 5а от ЗСПД. Без правно основание, въз основа на невярното деклариране са и получените от подсъдимата целеви помощи за отопление по реда на чл. 13 ал.2 от ЗСП, в общ размер на 558,65 лв./282,50 лв. за сезон 2008/2009 г. и 276,15 лв. за сезон 2009/2010 г./ Като не е включила реализираните от нея доходи чрез паричните преводи от чужбина, в съдържанието на нито една от инкриминираните декларации, подсъдимата е създала невярна представа за наличие на правно основание, наличие на предпоставките на съответната правна норма за отпускане на различните видове помощи, у служителите на Дирекция «Социално подпомагане» Разград. Именно това невярно деклариране е послужило, като основание за издаване на заповедите, с които помощите в посочените по - горе размери са били отпуснати. По този начин невярното съдържание на посочените документи /подадените декларации/ е създало и привидно правно основание за разпореждане с пари от страна на лицата, които са имали фактическа власт върху предмета на посегателство. Чрез недеклариране на реализираните доходи са предизвикани и неверните представи у служителите на Дирекция „Социално подпомагане"-гр. Разград, в чиято фактическа власт се е намирал предметът на престъпно посегателство и в следствие на заблуждението на разпоредилите се с него лица е бил извършен актът на имуществено разпореждане в полза на подсъдимата. С получаването на паричните помощи от последната, отпуснати въз основа на всяка една от посочените декларации, е било довършено и изпълнителното деяние на престъплението документна измама. Деянията са съставомерни и от субективна страна, като осъществени от подсъдимата при пряк умисъл. Е. е съзнавала, че използва документи с невярно съдържание и че именно невярното деклариране представлява основание за последващия акт на имуществено разпореждане на чуждото движимо имущество. Безспорно установено е и намерението й да присвои предмета на посегателство, който извод се налага от обстоятелството, че е получила сумите. Същевременно всяко едно от посочените по – горе деяния осъществяващо състава на престъплението по чл. 212 от НК е извършено през непродължителен период от време спрямо предходното; при идентична обстановка и при едни и същи обстоятелства /касае се до подаване на документи за получаване на социални помощи, изплащани от Д»СП», чрез невярно деклариране на доходи/, при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на редходните, поради което и престъплението следва да бъде квалифицирано, като такова представляващо продължавано по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК.

Обстоятелството, че до приключване на съдебното следствие сумата предмет на престъплението по чл.212 от НК е възстановена изцяло на ощетеното ЮЛ, налага и извод за съставомерност на осъщественото от подсъдимата деяние по – леко наказуемия квалифициран състав на чл. 212б ал.1 т.1 от НК.

По отношение на поддържаните от защитата аргументи за несъставомерност на деянието. От събраните по делото доказателства, безспорно установено е обстоятелството, че паричните преводи са правени от различни физически лица, от различни държави и градове, през различни интервали от време, като са пращани различни по размер суми през целия инкриминиран в обвинението период. При това положение, съдът намира че се налага извода, че в случая се касае не до дарение, а до реализирани от подсъдимата парични средства с неустановен произход, по смисъла на чл. 12 от ЗДДФЛ, поради което същите са подлежали на деклариране. Действително текстът на чл. 13 ал.2 от Закона, изрично изключва от категорията на доходите, полученото по дарение имущество. Установената по делото фактология обаче, съдът намира че изключва системното получаване на парични преводи от чужбина от различни физически лица, да е било осъществено от тях с дарствено намерение и мотив, за да се приеме, че така получените от подсъдимата средства не са подлежали на деклариране при подаване на инкрминираните декларации.

Съставомерността на престъплението, за което е повдигнато и настоящото обвинение срещу подсъдимата от обективна и субективна страна, обуславя и ангажирането на наказателната й отговорност. При определяне вида и размера на следващото се на Е. наказание, съдът намира че не са налице предпоставките на чл. 55 от НК, поради липсата на установени изключително или многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства, при които и най – лекото предвиден в закона наказание да е несъразмерно тежко за настоящото престъпление. Ето защо, наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК. Като смегчаващи отговорността обстоятелства, при неговата индивидуализация, следва да бъдат отчетени ниската степен на обществена опасност на подсъдимата, която е неосъждана, липсата на лоши характеристични данни, обстоятелствата, че тя е майка и нейната младост. Като смегчаващи отговорността обстоятелство, следва да бъдат преценени и тези свързани с обществената опасност на самото деяние, съобразно размера на настъпилата имуществена вреда, който не надхвърля значително размера на минималната работна заплата за страната към момента на неговото осъществяване. Ето защо и по изложените съображения, при липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че на подсъдимата, следва да бъде наложено наказание “ лишаване от свобода” на минимума предвиден в закона за така осъщественото престъпление по чл. 212б ал.1 т.1 вр. с чл. 212 ал.1 вр. с чл.26 от НК, а именно такова в размер на три месеца. Изпълнението на посоченото наказание, на осн. чл. 66 ал.1 от НК следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години, тъй като за постигане целите посочени в чл. 36 от НК и преди всичко за поправяне на подсъдимата, не се налага то да бъде изтърпяно ефективно.

Не са налице предпоставките за уважаване на предявения граждански иск. Инкриминираната в обвинението сума от 708,65 лева, на която възлизат съставомерните имуществени вреди от престъплението е възстановена на ощетеното юридическо лице. По този начин и реално претърпените от деликта вреди са репарирани, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло, като недоказан.

Признаването на подсъдимата за виновна и осъждането й, предполага и осъждането й да заплати направените в хода на досъдебното и съдебно производства разноски.

В този смисъл, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: