Мотиви по Наказателно дело 391/2016г.

Мотиви към Присъда №402/11.07.2016г., постановено по НОХД №391/2016г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу подсъдимата С.М.А. *** за това, че в периода 10.12.2014г. до 11.12.2014г. включително, в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, на два пъти съзнателно се е ползвала:

-На 10.12.2014г. пред В.Ц.Д. – служител на РКМЕ при РЗИ – гр. Разград и

-на 11.12.2014г., пред В.К.Ш. – председател на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД – гр.Разград, от неистински официален документ – епикриза ИЗ №2137/05.12.2014г., на която е придаден вид, че е издадена от СБАЛ по Кардиология „Мадара“-гр. Шумен на името на С.М.А., с цел да й бъде извършено първично освидетелстване от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД – гр.Разград, като от нея за самото съставяне на неистинския официален документ не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316,пр.1 във вр. с чл.308, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимата.

Съдебното производство по отношение на подс. С.А. е проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване на подсъдимата при което тя е признала фактите, изложени в обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимата С.М.А. е родена на ***г***. Същата е омъжена, неосъждана.

Подсъдимата С.А. ***. През 2014г. имала здравословни проблеми и през същата година била прегледана от св. С.Р. – кардиолог с кабинет към ДКЦ „Св. Иван Рилски“ –гр. Търговище. Св. Р. бил началник клиника и в СБАЛ „Мадара“ – гр. Шумен и предложил на подсъдимата да постъпи в тази болница за изследвания. Подсъдимата отказала. На подсъдимата били изписани лекарства и определена дата за контролен преглед, поради което през същата година тя отново посетила кабинета на св. Р. в ДКЦ „Св. Иван Рилски“ –гр. Търговище. При едно от посещенията й св. Р. и дал епикриза ИЗ №2137/05.12.2014г., на която бил придаден вид, че е издадена от СБАЛ по Кардиология „Мадара“-гр. Шумен. Епикризата била на името на С.М.А.. Св. Р. й обяснил, че трябва да я представи в ТЕЛК за освидетелстване.

На 10.12.2014г. подсъдимата пристигнала в гр. Разград и представила пред св. В.Д. – служител на Регионалната картотека на медицинските експертизи при РЗИ – гр. Разград посочената епикриза, заедно с подписано от нея заявление до ТЕЛК за първично освидетелстване. При представянето на тази епикриза подсъдимата знаела, че същата е неистински документ и че отразеното в нея не отговаря на действителността, тъй като тя не е била постъпвала на лечение в СБАЛ по Кардиология „Мадара“-гр. Шумен.

Същия ден св. Д. оформила медицинско експертно досие на подсъдимата А., което съдържало и посочената епикриза. Съгласно установената процедура на 11.12.2014г. св. В. Д. изпратила досието на подсъдимата на св. В.Ш. – председател на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД – гр.Разград. След като разгледал тези документи св. Ш. се усъмнил в истинността на приложената епикриза. Провел разговор с подсъдимата и тя обяснила, че не е постъпвала в СБАЛ по Кардиология „Мадара“-гр. Шумен, а само била прегледана от д-р. С. Р., от когото впоследствие получила епикризата срещу заплащане на парична сума в размер на 150 лв. Св. Ш. получил информация и от началника на СБАЛ по Кардиология „Мадара“-гр. Шумен, че в периода 01.12.2014г. до 05.12.2014г. /посочен в епикризата/ подсъдимата не е регистрирана като техен пациент и не била на стационарно лечение в този период. При това св. Ш. отказал изготвянето на експертно решение на ТЕЛК и подал сигнал до РП – гр. Разград.

От заключението на вещото лице по назначената комплексна експертиза се установява, че:

1. Подписите, положени в графа „началник клиника“ и в графа „лекуващи лекари“ под текста „д-р Р.“ в епикриза ИЗ №2137/05.12.2014г. са изпълнени от С.Х.Р..

2. Подписът положен в графа „лекуващи лекари“ над текста „д-р К.“ в епикризата не е изпълнен от К.Д.К.. Подписът положен над текста „А.“ в епикризата не е изпълнен от Е.И.А..

3. Подписът положен в графа „подпис на заявителя“ в заявлението е изпълнен от С.М.А..

4. Отпечатъците от печат в епикризата са положени с печата на СБАЛ по кардиология „Мадара“-гр. Шумен.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите разпитани от досъдебното производство, назначената експертиза, писмените доказателствени материали, които доказателства подкрепят признанията на подсъдимата. Всъщност спор относно фактите по делото не съществува, поради което и съдът приема обстоятелствата изложени в обвинителния акт за безспорно доказани.

Така с деянието си подсъдимата С.А. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по по чл.316,пр.1 във вр. с чл.308, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода 10.12.2014г. до 11.12.2014г. включително, в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, на два пъти съзнателно се е ползвала:

-На 10.12.2014г. пред В.Ц.Д. – служител на РКМЕ при РЗИ – гр. Разград и

Подсъдимата се е ползвала именно от неистински документ /официален/ по смисъла на чл. 93, т.6 от НК -документ на които е придаден вид, че изхожда от конкретни лица. Действително епикризата е била подписана от св. Р., но не и от другите посочени в нея лекуващи лекари. Същата не е издадена по съответния ред, което обуславя неистинността на документа. При това подсъдимата е съзнавала неистинността на посочения документ, наясно е била, че не е постъпвала за изследване в посоченото лечебно заведение – действала е с пряк умисъл.

При определяне на наказанието на подсъдимата С. А. съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването й от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от нея умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, обвиняемата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът като отчита, че обвиняемата явно няма други противообществени прояви, намира, че същата не е лице с висока степен на обществена опасност, поради което и наказанието й следва да се определи в размер равен на минималния, а именно 1000лв, като този размер на санкцията според съда в случая е достатъчен за поправянето й.

С оглед изхода на делото подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати разноските по същото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: