Мотиви към Присъда №389/07.07.2016г., постановена по НОХД №389/2016г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимата Х.А.А. *** за това, че за времето от 19.09.2008 г. до 29.02.2016 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ –Експертно решение № 1537/18.08.2008 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ - гр. Разград, приложен към Заявление за отпускане на социална пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вх. № МП-11920/19.09.2008 г. подадено до директора на Районно управление „Социално осигуряване“ гр. Разград е получила без правно основание чуждо движимо имущество- пари в общ размер на 11584,27 лв, представляващи изплатена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, собственост на НОИ – гр. София, с намерение да го присвои – престъпление по чл. 212, ал. 1, пр.2 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

Съдебното производство по отношение на подс. Х.А. е проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване на подсъдимата при което тя е признала фактите, изложени в обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимата за виновна като й наложи съответно наказание.

Подсъдимата и защитника й, с оглед признаването на вината от първата, молят за определяне на наказание в минимален размер, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице НОИ гр. София, претендиращо подсъдимата да бъде осъдена да му заплати сумата от 11584,27 лв, като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимата Х.А.А. е родена на ***г***, живее в същия град. Същата е с основно образование, разведена, безработна, неосъждана.

Подсъдимата Х.А.А. живеела със семейството си в гр. ****.През 2008г. тя се сдобила по неустановен начин с неистински официален документ - Експертно решение № 1537/18.08.2008г., на който бил придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“-Разград. В експертното решение било посочено, че подсъдимата е с трайно намалена работоспособност в размер на 56%, считано от 12.05.2008г., с водеща диагноза „Варикозни вени на долните крайници“. На посоченото решение бил придаден вид, че е подписано от д-р. В.К.Ш., д-р Р.Д.Д., д-р М.К.М. и И.М.Н., които към момента били съответно председател и членове на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“-Разград и представител на Агенция „Социално подпомагане“ – гр. Разград.

На 19.09.2008г. подс. Х. А. посетила сградата на РУ «Социално осигуряване»-Разград (сега ТП на НОИ-Разград) и подала Заявление вх.№ МП-1920/19.09.2008г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, към което приложила експертно решение №1537/18.08.2008г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“-Разград и документи удостоверяващи трудовия й стаж. Въз основа на тези документи с Разпореждане на Директора на РУ «Социално осигуряване»-Разград за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване № **********/20.10.2008г. на подс. А. била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за намалена работоспособност от 50 до 70,99 на сто по чл.74, ал.1 от КСО, пожизнено от 12.05.2008г. в размер на 87,42 лева и от 01.07.2008г., в размер на 96,47 лева. По този начин за времето от 12.05.2008г. до м. февруари 2016г. включително, като общият размер на получената от нея сума за периода е 11584,27 лева. Пенсиите й били изплащани в пощенската станция в гр. Разград. Изплащането на пенсии било преустановено на 01.03.2016г.

От заключението на назначената по делото комплексна експертиза се установява, че:

1.Саморъчните подписи за „Председател“ и „Членове“ в Експертно решение №1537/18.08.2008г., не са изпълнени съответно от В.Ш., Р.Д.Д., М.К.М. и И.М.Н..

2.Отпечатъкът от печат в ЕР № 1537/18.08.2008г., вероятно е положен с печата на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Иван Рилски“ -Разград.

3.Саморъчният подпис за „получил решението“ в експертно решение №1537/18.08.2008г., не е изпълнен от Х.А. М.

4. Саморъчният подпис за „заявител“ в заявление № МП-1920/19.09.2008г. е изпълнен от Х.А.А..

От назначената по делото съдебно-икономическа експертиза е видно, че подсъдимата Х.А.А. е получила от НОИ – гр. София, чрез РУ „Социално осигуряване“ – гр. Разград в периода от 12.05.2008г. до 29.02.2016г. общо 11584,27 лв, изплатени й като лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана по несъмнен начин. Същата се установява от показанията на свидетелите, разпитани на досъдебното производство, назначените експертизи, приложените писмени доказателствени материали. Всички тези доказателства категорично подкрепят признанията на подсъдимата, поради което и съдът намира, че обстоятелствата, изложени в обвинителния акт са доказани по несъмнен начин.

Изложените фактически обстоятелства обуславят следните правни изводи: С деянието си подс. Х.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението “документна измама” по смисъла чл.212, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК, тъй като за времето от 19.09.2008 г. до 29.02.2016 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ –Експертно решение № 1537/18.08.2008 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ - гр. Разград, приложен към Заявление за отпускане на социална пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вх. № МП-11920/19.09.2008 г. подадено до директора на Районно управление „Социално осигуряване“ гр. Разград е получила без правно основание чуждо движимо имущество- пари в общ размер на 11584,27 лв, представляващи изплатена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, собственост на НОИ – гр. София, с намерение да го присвои. Подсъдимата Х. А. лично се е ползвала от неистински официален документ-Експертно решение на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Св. Иван Рилски" - гр. Разград, представяйки го пред служители на РУ «Социално осигуряване»-Разград. Така се е стигнало до разпореждане от страна на длъжностно лице за отпускане в полза на подсъдимата на съответни парични средства под формата на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В случая именно представеното от подсъдимата неистинско експертно решение е изиграло ролята на привидно правно основание за отпускане на тези пенсии и помощи. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица на подсъдимата са изплатени парични средства без за това да е налице действително правно основание. От субективна страна подс. А. е действала с пряк умисъл – била е наясно, че използва неистински официален документ и че всъщност тя няма основание да получи тези плащания – действала е съзнателно и целенасочено. Намерението й е било да присвои съответните парични средства. Налице са редица присвоителни деяния, извършени от подсъдимата и изразяващи се в периодично получаване на парични суми, които присвоила. Извършените от нея деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината и следва да се определят като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимата Х.А. , съдът отчита като смекчаващи обстоятелства направените от нея признания. Като отегчаващо обстоятелство се отчита високият размер на присвоената сума. Съдът намира, че на подсъдимата следва да се определи наказание в размер близък до минималния законов размер, а именно две години и шест месеца лишаване от свобода, като съдът намира, че този размер на наказанието е справедлив с оглед постигане целите на наказателната репресия. Доколкото в случая делото се провежда по реда на съкратено съдебно следствие, то на основание чл.58, ал.1 от НК така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и на подсъдимата следва да се наложи наказание от лишаване от свобода в размер на една година и осем месеца. Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за приложение на института на условното осъждане – подсъдимата не е осъждана, наказанието лишаване от свобода е под три години, може да се приеме, че за поправянето й не е наложително тя да изтърпи наказанието ефективно. Поради това изтърпяването на наказанието следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Основателен се явява предявения граждански иск от НОИ гр. София и подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати на същото юридическо лице сумата от 11584,27 лв, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати и разноските по същото, а следва да бъде осъдена да заплати и държавна такса върху уважените размери на гражданските искове в размер на 463,37 лв.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: