МОТИВИ към Присъда № 392/07.07.2016г.

по НОХД №489/2016г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу М.И.Б., ЕГН ********** за това, че за времето от 25.02.2008г. до 31.03.2016г. в гр. Разград и в гр. Лозница и с. Синя вода община Лозница, обл.Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 0102, зас. № 008 от 11.01.2008г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св.Ив.Рилски” АД гр. Разград, приложен към заявление с № МП2817/25.02.2008г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и заявление вх. № МП 2818/25.02.2008г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност, представени пред служител на РУСО гр. Разград до директора на РУСО гр. Разград /понастоящем ТП на НОИ Разград/ и приложен към молба-декларация с вх.№ Л-303/31.08.2010г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция, представена чрез служител на Дирекция “Социално подпомагане” /Д”СП”/ гр. Разград до Директора на Д “СП” гр. Разград е получил без правно основание чуждо движимо имущество – пари на стойност 17 773.34 лева, представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на НОИ София и пари на стойност 594.75 лева, представляващи изплатени месечни добавки за социална интеграция /за транспортни услуги/, собственост на Агенция “Социално подпомагане” София, всичко на обща стойност 18 368.09 лева с намерение да го присвои – престъпление по чл. 212 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Производството по искане на подсъдимият се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия Б. при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер на четири години, което да бъде редуцирано при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а изтърпяването да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години.

По делото е предявен и съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове от ощетените юридически лица - АСП гр. София, ЕИК 121015056, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Триадица № 2, представлявана от изпълнителен директор И. Ц. И. за сумата от 594.75лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.08.2015 г. година до окончателното й заплащане, както и от НОИ гр. София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Ал. Стамболийски № 62-64, представляван от управителя Б. Х. П., за сумата от 17 773.34лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.04.2016 г., до окончателното й изплащане.

Поверениците на гражданските ищци, считат предявените граждански искове за доказани по основание и размер и молят съда с присъдата да осъди подс. Б. да заплати в пълен размер предявените обезщетения, ведно с разноските по делото.

Защитата на подсъдимия по същество пледира в унисон с държавното обвинение, като предлага на съда да постанови присъда при условията на чл.58а, ал.1 от НК, като определи минимален размер на наказанието „ лишаване от свобода” и минимален изпитателен срок за отложеното й изтърпяване.

Подсъдимият М.И.Б. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимата, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият М.И.Б. е роден на *** *** община Лозница, ул. А.С. ***, български гражданин, със средно образование, женен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият М.И.Б. ***. В началото на 2008 г. подс. Б., бил безработен и решил по неправомерен начин да получи пенсии за инвалидност. За тази цел подал молба-декларация в Регионалната картотека на медицинската експертиза /РКМЕ/ - гр. Разград, с която заявил желание да бъде освидетелстван за първи път от ТЕЛК-Разград. Към същата представил Епикриза за заболяването към ИЗ №17224/Х02281 от 2007г. и Протокол от ЛКК № 6/02.01.2008г. издадени от МБАЛ „Св.Иван Рилски"-гр.Разград.

На 11.01.2008г. на името на подс. М. Б. бил съставен по неустановен начин и от неустановено в хода на досъдебното производство лице, неистински официален документ - Експертно решение № 0102 зас.№ 008 от 11.01.20089г. на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски"-гр. Разград, въпреки, че той не бил прегледан от лекарската комисия в състав председател: д-р В. Ш. и членове: д-р Р. Д., д-р М. M., и Р. X.-АСП. Към медицинското му експертно досие, образувано на основание подадената молба-декларация били приложени ИЗ №17224/Х02281 от 2007г. и Протокол от ЛКК № 6/02.01.2008г. издадени от МБАЛ „Св.Иван Рилски"-гр.Разград.

В хода на разследването е била изискана от изпълнителния Директор на

МБАЛ-Разград справка дали подс. М. Б. след извършен преглед са му били издадени приложени ИЗ №17224/Х02281 от 2007г. и Протокол от ЛКК № 6/02.01.2008г. издадени от МБАЛ „Св.Иван Рилски"-гр.Разград. Видно от отговора на МБАЛ -гр.Разград, подс. М. Б. не е постъпвал за лечение в отделение по хирургия и съответно не му е издавана медицинска документация. Поради тази причина през този период същия не се водел на диспансерен учет в лечебното заведения и не са му били издавани медицински протоколи за освидетелстване пред ТЕЛК и епикризи.

В експертното решение било посочено, че подс. М. Б. е с намалена работоспособност в размер на 72 %, считано от 28.12.2007 г., с водеща диагноза «Др. болести на артериите и артериолите».

На 25.02.2008 г. подс. М. Б. се явил в сградата на РУ «Социално осигуряване»-Разград /ТП на НОИ-Разград/ и подал Заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване с вх.№ МП-2817/25.02.2008 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и заявление вх.№ МП-2818/25.02.2008г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност, като и двете заявления подписал лично. Формулярите попълнени и подписании лично от подс. М. Б. били приети от св. Н.Д.В.-специалист при ТП на НОИ-Разград. Към заявленията подс. М. Б. приложил експертно решение № 0102, зас. № 008 от 11.01.2008г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св.Иван Рилски» АД-гр.Разград. Тъй като в експертното решение била посочена намалена работоспособност 72 %, св. Н.Д.В. приела и обработила заявленията и приложеното от подс. М. Б. експертно решение и ги придвижила по надлежния ред.

С разпореждане за отпускане на пенсия ********** № 20 /прот. № 01027 от 17.03.2008 г. на подс. М. Б. били отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто пожизнено по чл. 74, ал. 1 от КСО и лична социална пенсия за инвалидност за трайно намалена работоспособност от 71 до 90 на сто, считано от 16.10.2009 г. по чл. 90, ал. 1 от КСО, считано от 28.12.2007 г.

Пенсиите на подс. М. Б. за периода от месец декември 2007 до месец март 2011г. били привеждани в пощенския клон на с.Синя вода, общ.Лозница. А за периода от месец април 2011г. до месец март 2016г. били привеждани по сметка посочена от самият подсъдим в Банка ДСК.

Изплащането на пенсии било преустановено с Разпореждане № 2146-16-41815.03.2016 г., считано от 01.04.2016 г. на основание чл. 96, ал. 2 от КСО.

Общо за периода от 25.02.2008г. до 31.03.2016г на подс. М. Б. били отпуснати от РУ «СО»-гр. Разград /ТП на НОИ-гр. Разград/ пенсии в размер на

17 773.34 лева., като в този период били изплатени пенсии за периода от 28.12.2007г.до31.03.2016г.

Тъй като притежавал експертно решение № 0102, зае № 008 от 11.01.2008г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св.Иван Рилски» АД-гр.Разград, подс. М. Б. подал и молба-декларация и за отпускане на месечна добавка за социална интеграция. Съгласно чл. 42 от Закона за интеграция на хората с увреждания, хората с трайни увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от индивидуалните им потребности, установени в оценката по чл.12, която представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за ежедневни нужди, обучение, балнеолечение, рехабилитационни услуги и лекарствени продукти.

На основание чл. 12, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания, социалната оценка се извършва въз основа на медицинската експертиза и установява потребностите на хората с трайни увреждания, като се извършва по искане на лицето с увреждане.

На 31.08.2010 г. подс. М. Б. подал пред св. И. М.А. -социален работник при Дирекция «Социално подпомагане», гр. Разград, молба-декларация с вх. № Л-303/31.08.2010г. за отпускане за месечна добавка за социална интеграция представена чрез служител на Дирекция «Социално подпомагане» /Д»СП»/-гр.Разград до Директора на Д»СП»-гр.Разград. Към молбата приложил и копие от експертно решение № 0102, зас № 008 от 11.01.2008г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св.Иван Рилски» АД-гр.Разград. Св. A. приел представените от подс. М. Б. документи. Въз основа на тях със Заповед № Л-303/17.09.2010г. г. на подс. М. Б. била отпусната месечна добавка за социална интеграция по чл. 25, ал. 1 от ППЗИХУ за транспортни услуги в размер на 9,75 лева.

Следователно в резултат на приложеното от подс. М. Б. експертно решение № 0102, зас № 008 от 11.01.2008г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св.Иван Рилски» АД-гр.Разград към молба-декларация с молба-декларация с вх. № Л-303/31.08.2010г. за отпускане за месечна добавка за социална интеграция представена чрез служител на Дирекция «Социално подпомагане» /Д»СП»/-гр.Разград до Директора на Д»СП»-гр.Разград, на същия били отпуснати месечни добавки за социална интеграция, както следва:

Общо за периода 01.08.2010 г.-31.08.2015 г., подс. М. Б. получил от Дирекция «Социално подпомагане»-гр. Разград месечни добавки по чл.25 от ППЗИХУ в размер на 9,75 лева месечно, за социална интеграция в общата сума получена е размер на 594,75 лева, които му били изплащани през месеца, следващ този, за който се дължат.

От заключението на вещото лице по назначената по делото комплексна експертиза - Протокол № 110/11.05.2016 г., се установява, че:

1.Подписите, положени в графа „председател" и в графа „Членове" в ЕР № 0102/11.01.2008 г. не са изпълнени съответно от В. К. Ш., Р. Д. Д., М. К. M. и Р. Б. X..

2.Подписът, положен в графа „получих решението" на ЕР № 0102/11.01.2008 г. не е изпълнен от подс. М. И. Б..

3.Отпечатъкът от печат в ЕР № 0102/11.01.2008 г. вероятно е положен с печата на ТЕЛК „Св.Иван Рилски" гр.Разград.

4.Подписите в графа „Подпис" в Заявление № МП-2817/25.02.2008 г. и Заявление № МП-2818/25.02.2008 г. не са изпълнени от подс. М. И. Б..

5.Подписът в графа „Подпис" в молба-декларация с вх. № Л-303/31.08.2010 г. е изпълнен от подс. М. И. Б.

От заключението на вещото лице по назначената по делото счетоводно-икономическа експертиза се установява, че:

Всичко получени пенсии и добавки за социална интеграция за апериода 02.12.2007 г. до 31.03.2016 г. от подс. М.И.Б., ЕГН ********** *** са в размер на 18368,09 лева.

Подс. Б. е неосъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. М. Б., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство: Експертно решение № 0102, зас. № 008 от 11.01.2008г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св.Ив.Рилски” АД гр. Разград, заявление с № МП2817/25.02.2008г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, заявление вх. № МП 2818/25.02.2008г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност, молба-декларация с вх.№ Л-303/31.08.2010г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция, Справка за съдимост, Характеристична справка, Декларация, Заключение на вещото лице по назначената счетоводно-икономическа, Заключение на вещото лице по назначената комплексна техническа и графическа експертиза, от показанията на свидетелите В. К. Ш., Р. Д., М. К. M., Р. Б. X., С.И.В., С.Т.И., И. М. И., Н.Д.В.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

От обективна страна – подс. М. Б. лично се е ползвал от неистински официален документ - Експертно решение № 0102, зас. № 008 от 11.01.2008г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св.Ив.Рилски” АД гр. Разград, пред служители на ТП на НОИ - гр. Разград, Дирекция „СП"-гр.Разград и в чиято фактическа власт се намирал имущественият предмет на посегателство. Функцията на неистинският официален документ, използван от подсъдимия като средство при осъществяване на документната измама бил да създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на служителите. В случай че той не беше представил експертното решение, то не би било налице и правно основание за отпускането на личната социална пенсия за инвалидност. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица, конкретните движими вещи - пари на обща стойност 18 368.09 лева преминали във фактическата власт на подс. М. Б.. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 6 от НК неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Извършените от подсъдимия деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

От субективна страна - подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл, съзнавал е, че използва неистински официален документ и че отсъства основание за разпореждане с имуществото. Той е предвиждал заблуждението на измамените лица, предвиждал акта на имуществено разпореждане като следствие от използването на документа и това, че ще получи чуждото движимо имущество и е искал настъпването на този резултат. Наред с това, у същия било налице и намерение да присвои предмета на посегателството, след като го получи.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия, стремежът да се облагодетелства без полагане на труд, пренебрежение към правовия ред в страната.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 212 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от две до осем години.

Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че по отношение на подсъдимия Б., следва да определи размера на посоченото наказание към минималния – три години и шест месеца, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, все пак нелекото социално положение, послужило като основен мотив за извършване на деянието. На основание чл. 58а, ал.1 от НК, съдът намали така определеното наказание и постанови подс. Б. да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” в размер на две години и четири месеца, изтърпяването на което отложи за изпитателен срок на основание чл. 66 ал.1 от НК в размер на три години. Като мотив за това наказание, съдът съзира относително високия размер на присвоеното имущество. Съдът намира, че така наложеното наказание в най-висша степен е годно да осъществи целите по чл.36 от НК и отговаря на изискванията на чл.54 от НК.

По гражданският иск:

С оглед така постановената присъда, съдът осъди подсъдимия М.И.Б., ЕГН ********** да заплати на А СП София, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. София ул. Триадица № 2, представлявана от изп.директор И. Ц. И. сумата 594.75лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл.212 ал.1 вр. Чл.26 ал.1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 31.08.2015г. до окончателното изплащане.

Съдът осъди подсъдимия М.И.Б., ЕГН ********** да заплати на от НОИ София, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София бул. „Ал.Стамболийски” № 62-64, представлявана от управителя Б. Х. П. сумата 17 773.34 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл.212 ал.1 вр. Чл.26 ал.1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2016г. до окончателното изплащане.

По веществените доказателства :

Съдът определи : Експертно решение № 0102, зас. № 008 от 11.01.2008г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св.Ив.Рилски” АД гр. Разград на осн. чл. 53 ал.1 б.”а” от НК да се отнеме в полза на държавата, като след влизане в сила на присъдата да остане по делото;

Заявление вх.№ МП-2817 от 25.02.2008г. и Заявление вх.№ МП 2818 от 25.02.2008г. до Директор на РУСО Разград след влизане в сила на присъдата да се върнат на ТП на НОИ Разград, като заверени копия от същите останат по делото;

Молба-декларация вх.№ Л-303 от 31.08.2010г. до Директора на ДСП Разград след влизане в сила на присъдата да се върне на ДСП Разград, като заверено копие от същата остане по делото.

Медицинското досие на подс. М.И.Б. след влизане в сила на присъдата да бъде върнато на РЗИ Разград.

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД МВР гр. Разград сумата от 253.23лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на РС Разград сумата от 760.93 лева, представляваща държавна такса върху уважените граждански искове.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: