Производството е по реда на Указа за борба с дребното
хулиганство.
Съставен е акт за дребно хулиганство, за извършена в гр.
Разград от Г.Е.А. и Н.О.С. ***, непристойна проява, нарушаваща обществения ред
и изразяваща явно неуважение към обществото и изразяваща се според акта в
следното: “На 06.07.2016г. в гр. Разград, около 14
часа на ул. “Росица” пред автосервиз ЕТ “Арба” възниква конфликт между лицата ,
който прераства в побой изразяващ се в размяна на удари и отправяне на закани с
престъпление против личността. С което грубо нарушават нормите на поведение на
обществено място и будят възмущението на гражданите”.
В с. з. двамата нарушители, дават обяснения.
Всеки един от тях твърди, че другият е започнал конфликта и прехвърлят вината
един на друг.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа страна следното:
Двамата
нарушители не се познавали. На 06.07.2016 г. всеки
управлявал автомобила си, като се засекли на ул. Странджа след бензиностанция
ОМВ в посока към “Била”. В автомобила на нарушителя Г. А., била св. Р. и четиримесечното
им бебе. Вторият управлявал преди първия нарушител, който карал с ниска скорост
което подразнило другия и го изпреварил. Пристроил се преди магазин “Била” и
завил по ул. “Росица, където спрял пред дома си, където бил и автосервиза, на
който бил собственик. Афектиран от станалото на пътя, нарушителят спрял на
улицата, където бил и нарушителят С., Двамата започнали да се разправят, като
първият ударил втория в областта на долната устна, подложил си грака и
нарушителят С. паднал по гръб, като преди това успял да нанесе удар по лицето в
областта на дясната половина на главата на нарушителя А.. Двамата паднали на
земята един върху друг, както били вкопчени. Виждайки това св. А.И. извикала свидетелите С.А. и М.М., които били в автосервиза, както
и още един мъж. Започнали да разтърват двамата, при което на нарушителя А.
нанесли удари по тялото и го влачили по земята. През това време св. Р. отишла
до съседен савтосервиз, за да се обади в полицията, това сторил и св. А., който
сигнализирал за случая на тел. 112. На място дошли полицейските служители Д. И. и Н. И., както и
екипът на ЦСМП. През това време “какафонията била голяма”, крещели и от двете страни със закани за
последваща саморазправа.
Съдът намира така приетата фактическа обстановка за
установена, като се позовава на обясненията на нарушителите, показанията на
свидетелите - Р., И., А., М., Д. И., Н. И. и И., писмените доказателства – медицински удостоверения,
епикризи и др. Съдът намира за достоверни обясненията на нарушителите дадени в
с. з. относно времето и мястото на инцидента, както и
получените от всеки телесни увреждания, които се подкрепят от медицинските
документи, показанията на свидетелите. По отношения на обстоятелствата кой от
двамата е предизвикал инцидента и пръв е нанесъл удар, съдът намира обясненията
им за тяхна защитна позиция. По делото се установиха две групи свидетелски
показания - тези на св. Р. - фактически съжителник и подкрепяща
обясненията на нарушителя А., че нарушителят С. му е метнал, за да спре
автомобила, след което започнал да му нанася удари. Другата група свидетели-роднини
и близки на нарушителят С., подкрепят обясненията му, че нарушителят А. спрял
след автомобила му, наругал го след което го ударил с юмрук по лицето, спънал
го и двамата паднали на земята, при което С. си ударил главата. Всички
свидетели, които са лица по смисъла на чл.119 от НПК или се намират в близки
приятелски отношения, поддържат защитната позиция на съответния нарушител.
Единствено показанията на свидетелите Д. И. и Н. И. намира за
достоверни в цялост, независимо, че са непреки такива. Същите съобразени с
останалите доказателства – показанията на свидетелите и медицинските документи
относно нараняванията на нарушителите сочат, че пръв е провокирал инцидента
нарушителят А.. Същият е спрял след автомобила на другия нарушител, явно го е
последвал, тъй като е продължил да шофира след него, поради което съдът намира,
че не случайно се е натъкнал на спрения вече автомобил на нарушителят С. след
разминаването на пътя, а и свидетелят Н. И. сочи, че според
първоначалните обяснения на нарушителите, автомобилът на А. е спрял непосредствено
след първия, както и обяснението, което той е дал пред колегата му че: “спрял
да пита защо е свирел”. В този смисъл логични са обясненията на нарушителят С.,
че е бил нападнат и ударен по устатата, за което свидетелства и медицинското
удостоверение, като от своя страна той също е ударил нарушителят А. Двамата след това продължили да се обвиняват, да си
отправят закани и последваща саморазправа, видно от показанията на свидетеля Д. И. Поради
което, намира изложената в акта фактическа
обстановка за доказана.
Така с деянието си и двамата са нарушили обществения
ред, държали са се възмутително и непристойно, като са проявили незачитане на
обществените порядки. Независимо от наличието на личен мотив за скандала, са налице
хулигански действия извършени от тях, на публично място, в ранния след обяд, на
който са станали свидетели и други лица. Проявата
им, поради по-ниската си степен на обществена опасност не се явява
престъпление по смисъла на чл. 325 от НК, но се явява нарушение
– дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ и подлежи на санкция по
чл.1, ал.1 от същия нормативен акт.
При определяне на наказанието на нарушителя
Г. А., съдът
отчита като смекчаващи вината обстоятелства много добрите характеристични данни,
младата му възраст, трудова заетост, а по
отношение на нарушителят Н.С. – влошеното здравословното състояние. Като
отегчаващо обстоятелство и за двамата, е това че деянието, не е с ниска степен на обществена опасност предвид
извършената проява и поведението на двамата, а именно скандал и сбиване на
улицата, при което се насъбрали много хора. Съдът намира, че наказанието на
нарушителите, следва да бъде определено по по-леката алтернатива, а именно
глоба, предвид и определеното такова от предишен състав при първоначалното
разглеждане на делото, което е върнато за разглеждане след подадени жалби и от
двамата нарушители, чието положение не следва да се утежнява. Деянието
извършено от тях, е с обичайна степен на обществена опасност, предвид типичните
случаи от този вид. Поради обстоятелството, че нарушителят А. е предизвикал
инцидента и явно пръв е ударил нарушителят С., размерът на глобата следва да е в
по-голям размер а именно 250лв., а за нарушителят Н.С. в размер на 150лв. В
този размер съдът намира, че определеното наказание отговаря на целите
предвидени в закона и е съответно на извършеното от всеки един от нарушителите.
В този смисъл съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: