Р Е Ш Е Н И Е

Номер 262 28.07.2016 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На тринадесети юли две хиляди и шестнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Г.А.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. 1866/2015 г.

Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Ти Би Ай Банк”ЕАД, с която са предявени обективно съединени искове срещу И.Д.И. за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 2 441,65 лв. главница, 466,06 лв. договорна лихва ведно със законната лихва от датата подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Сочи, че за същите суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№*** г. по описа на РРС, че на 12.07.2015 г. между ответника и “Ти Би Ай Кредит”ЕАД е сключен договор за потребителски кредит №4933310003 г. за сумата 2 460 лв. за закупуване на избран от ответника продукт, че сумата е преведена на продавача въз основа на фактура №4661/13.07.2012 г., че уговорената между страните лихва е в размер на 590,40 лв., че вземането е прехвърлено с договор за цесия от 13.08.2012 г. между кредитора и ишеца, че ответникът е уведомен за тази цесия от първоначалния кредитор след което за исковите суми е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът е депозирал възражение. Иска съдът да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство и да присъди на ищеца направените в това производство разноски.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че кредиторът по договора за потребителски кредит не е изпълнил задължението си да преведе сумата по сметка на продавача, че ответникът се е отказал от договора, че за продажбата не е съставян протокол за приемане и предаване на стоката от кредитора на длъжника, както и че ответникът сам е заплатил закупеният от него уред. Твърди, че по отношение на него не е налице редовно сключена цесия. Счита, че лихвите за забава и наказателните лихви са недопустими по европейското право и прави възражение за изтекла давност както по отношение на главницата, така и по отношение на лихвите.

Предявеният иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*** г. на РРС.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: На 12.07.2012 г. между ответника И.Д.И. и „Ти Би Ай Кредит“ЕАД е сключен договор за потребителски кредит за сумата 2460 лв. Кредитът е предоставен чрез търговския обект „Акватрейд“ООД. Кредитът е уговорен като целеви зае закупуване на стока и е посочено, /т.7.2/, че съответната част от средствата по кредита се превеждат от кредитора по сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя за заплащане на продажната й цена. В случая стоката, която ответникът е закупил по този начин е копирна машина RICOH. В договора са уговорени конкретните условия, както и погасителен план - 24 вноски по 127,1 лв. до 25.07.2014 г. или общо сумата 3050,40 лв. В т.20 и сл. на договора е уговорена възможността на потребителят-кредитополучател да се откаже от договора в срок от 14 дни, считано от датата на сключване на договора. Това става с изпращане на писмо уведомление до кредитора, което да бъде доставено при кредитора преди изтичане на срока. В чл.20.4 е посочено, че при отказ от договора потребителят връща главницата и начислената до този момент лихва. В т.15.1 от договора е уговорена законна лихва при просрочие. В т.25.5 потребителят е дал съгласие кредиторът да прехвърли без ограничения и по всяко време вземането си. Съответно в т.25.10 е регламентирано задължението на всяка от двете страни да информира другата пир промяна на адреса за кореспонденция, а в следващия текст се посочва, че всички писма, изпратени на последния посочен писмено адрес, се смятат за получени от страната. В декларация, инкорпорирана в същият хартиен носител, непосредствено след края на договора ответникът е декларирал, че е получил стоката, описана в чл.8 от договора, а именно копирната машина.

На 13.07.2012 г. ответникът е закупил от „Акватрейд“ООД, представлявано от самия него копирна машина на стойност 2 460 лв. за това е съставена фактура. В приложения по делото оригинал на същата е посочено, че плащането ще стане по банков път с платежно нареждане. След това на ръка е дописано – с приходен касов ордер 7361.

С договор за цесия от 13.08.2012 г. „Ти Би Ай Кредит“ЕАД е прехвърлило на „Ти Би Ай Банк“ЕАД редица свои вземания по договори за потребителски кредит, сключени с фозически лица, сред които и договора на ответника с №4933310003 с главница 2 460 лв. и лихва 590,37 лв. – общо вземане от 3 050,37 лв. Цедентът „Ти Би Ай Кредит“ЕАД с ново наименование „Транзакт Юръп“ЕАД е изпратил до ответника съобщение за прехвърлянето на вземането, адресирано до адреса, посочен в договора – гр.Разград, ул.“Ресен“, №2, ет.3, ап.5. това съобщение е върнато с означение от пощенската служба, че пратката не е получена от получателя.

На 17.07.2016 г. на касата на „Акватрейд“ООД ответникът е платил сумата 2460 лв., според представената квитанция към приходния касов ордер. Тази квитанция е оспорвана от насрещната страна и по отношение на същата е открито производство по на нейната истинност /вярност/. Според извлечението от банкова сметка *** „Акватрейд“ООД за периода 11.07. до 16.07.2012 г. по тази сметка не е преведена сума от кредитора. Видно от извлечението от „Уникредит Булбанк“АД сумата 2 460 лв. е преведена от кредитора на „Акватрейд“ООД на 17.07.2012 г.

Задължени по реда на чл.192 от ГПК от „Траскарт Юръп“ЕАД са отговорили, че в архива им няма договор между „Ти Би Ай Кредит“ЕАД и „Акватрейд“ООД и са представили удостоверение, че в деловодството им не е входиран отказ на ответника от потребителски кредит №4933310003 от 12.07.2012 г.

Според справка, изходяща от ответника на 06.12.2012 г. ответникът е заплатил сумата 200 лв. по договор №4933310003 /л.100/. По делото е представен и друг договор между ответника и „Ти Би Ай Кредит“ЕАД от 21.01.2008 г. с краен падеж 15.07.2009 г. и с размер на вноските 61,82 лв. и процесуалния представител на ответника твърди, че плащането е по този договор. В извлечението от банкова сметка /***.121/ тази сума е посочена с основание за внасяне – „ вноски 1 и 2“.

По делото са изготвени две експертизи. Според заключението на първата от тях в представените по делото документи липсват данни за крайно салдо на дължима главница и крайно салдо на дължима договорна лихва. Плащането на 200 лв. е осчетоводено от ищеца и неговия праводател по следния начин : 172,09 лв. просрочена главница, 9,56 лв. погасяване задбалансов разчет по лихви и 18,35 лв. погасяване на просрочен кредит, респ. остават дължими 2 441,65 лв. Плащането от 17.07.2012 г. на сумата 2 460,00 лв. от „Ти Би Ай Кредит“ЕАД на „Акватрейд“ООД е осчетоводено по банковата сметка на последния в кредит /постъпила сума/ цена по фактура 4661 от м.07.2012 г. Приходния касов ордер №7361/17.07.2012 г., квитанцията от който е представена по делото не е осчетоводен.

Според заключението на втората експертиза задължението на „Ти Би Ай Кредит“ЕАД по договор за потребителски кредит №4933310003 от 12.07.2012 г. е изпълнено на 17.07.2012 г. чрез превод на 2 460 лв. по банковата сметка на „Акватрейд“ЕООД. С платената от него сума от 200 лв. ответникът е погасил 181,65 лв. просрочена лихва и 18,35 лв. главница. По този начин са останали неплатени 2 441,65 лв. главница и 469,15 лв.просрочена лихва за периода 15.12.2012 г. – 29.07.2015 г.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

По настоящото дело са предявени два обективно съединени иска – за заплащане на главница по договор за кредит и за заплащане на договорна лихва по същия договор.

Договорът за кредит, сключен между частния правоприемник на ищеца и ответника е подписан от двете страни и е валидно сключен. Няма никакви доказателства за това, че ответникът се е отказал от този договор по реда, предвиден в него или на някое от основанията, предвидени в закона /напр. разваляне поради неизпълнение/. Следователно след заплащането на сумата от „Ти Би Ай Кредит“ ООД и получаването й от продавача на стоката като заплащане на фактурата, по която купувач е ответника, за последният е възникнало задължение да върне получения кредит. По делото не бе доказано осчетоводяване на приходния касов ордер, към който е издадена квитанцията, оспорена от ответника. Следователно такова плащане не е влязло в патримонимума на продавача „Акватрейд“ООД. Дори и да беше осъществено това плащане, то не би освободило ответника от задълженията по договора за кредит. В този случай ответника би могъл да иска от „Акватрейд“ООД повторно платената сума.

Договорът за прехвърляне на вземането също е валидно сключен. Изрично в договора е била предвидена такава възможност. Това прехвърляне е съобщено но длъжника по реда, уговорен в договора – с пощенска пратка до адреса, посочен в самия договор. Следва да се отбележи, че това уведомяване има значение за действието на договора по отношение на длъжника и третите лица, но не и такова за валидността на цесията. В случая ответникът не е твърдял плащане в периода след цедиране на вземането и до получаването на препис от заповедта за изпълнение, за да се изследва въпросът дали е платил на легитимния кредитор.

Следователно към настоящия момент ответникът дължи заплащане на получената по договора главница от 2 441,65 лв.

По отношение на искът за заплащане на договорна лихва в размер на 466,06 лв., размерът на същата е конкретно посочен в договора. Възражението на ответника, че задължението за лихви е погасено по давност е неоснователно, тъй като при договора за кредит договорената между страните лихва е цената за ползване на паричния ресурс и същата е част от цялото задължение по кредита. Ето защо същата не се погасява с тригодишната давност, предвидена в чл.111 б „В“ от ЗЗД. Освен това в настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е предявено преди изтичане на тригодишния срок от първия ден, от който се претендира лихвата – 25.08.2012 г., респ. заявлението е подадено на 29.07.2015 г.

Възражението на ответницата за недопустимост по европейското право на клаузата за размера на договорната лихва /в случая наказателна лихва не е начислявана/ като противоречаща на добрите нрави е неоснователно. Парите като стока имат цена, каквато страните по сделката уговорят помежду си. В случая сумата, която следва да плати ответника е била точно посочена в договора, подписан от ответника, поради което същият не може да твърди, че противоречи на добрите нрави.

Съдът счита, че процесният договор не е нищожен поради противоречие на чл.21 във вр. с чл.10 и 11 от Закона за потребителския кредит. При тази преценка съдът взе предвид, че формата на договорите са определя от закона, който е бил в сила в деня на тяхното сключване. Така за договора от 27.09.2011 г. не следва да се взема предвид изискването на чл.10 в редакцията му след 2014 г., който предвижда размерът на шрифта да не е по-малък от 12. Ето защо съдът намира, че при сключването на договора кредиторът е спазил разпоредбите на закона, действащи към този момент.

На ищеца следва да бъдат присъдени и направените в заповедното, както и в настоящото производство разноски, а именно 58,15 лв. разноски /държавна такса/ по ч.гр.д.№*** г. на РС Разград и 409,51 лв. разноски по настоящото производство 89,51 лв. държавна такса и 320 лв. за съдебни експертизи/.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Д.И., ЕГН ********** *** че същият дължи на „Ти Би Ай Банк“ЕАД, ЕИК *** със седалище гр.София и адрес на управление ул.“Димитър Хаджикоцев“, №52-54, представлявано от Н. И. П. и И.С.И. сумата 2 441,65 лв. /две хиляди четиристотин четиридесет и един лева и шестдесет и пет стотинки/ главница по кредит №*** г., ведно със законната лихва от 29.07.2015 г. и сумата 466,06 лв. /четиристотин шестдесет и шест лева и шест стотинки/, представляващи възнаградителна лихва за периода 25.08.2012 г. – 25.07.2014 г., за които е издадена заповед за изпълнение №2065/30.07.2015 г. по ч.гр.д.№*** г. на РРС.

ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ти Би Ай Банк“ЕАД, ЕИК *** със седалище гр.София и адрес на управление ул.“Димитър Хаджикоцев“, №52-54, представлявано от Н. И. П. и И. С. И. сумата 409,51 лв. /четиристотин и девет лева и петдесет и една стотинки/ за направените разноски по настоящото дело, както и сумата 58,15 лв. /петдесет и осем лева и петнадесет стотинки/ за направените разноски по ч.гр.д.№*** г.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д. №№*** г. на РРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: