В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на двадесети юни, две хиляди и шестнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар :Ж.Р.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №2014 по описа за 2015г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи сумата от 416,16 лева, цена на доставена и консумирана ел.енергия по 8 броя фактури, издадени в периода 10.11.2014г.-09.06.2015г., както и сумата 19,96 лева обезщетение за забава за периода от падежа на всяка фактура до 23.07.2015г., ведно със законна лихва до окончателното плащане и разноски по делото.

Ответникът с писмения си отговор оспорва иска и настоява за отхвърлянето му с присъждане на разноски по делото. Заявява, че отразената във фактурите електроенергия не е отчетена по надлежния ред. Твърди, че не е ползвал ел.енергия след 06.01.2015г., когато е било преустановено захранването на жилище №** на ул.”***” №*, вх.* и електромера към жилището е бил свален. Впоследствие в съдебно заседание признава частично иска само за сумата от 97,32 лева по първата фактура ,представена с исковата молба-л.9 от делото.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Няма спор, че ответникът И.Д.И. *** е бил клиент на ищеца-„Енерго-Про Продажби”АД-Варна с клиентски номер 1800003676 във връзка с продажба на ел.енергия за обект с абонатен №0100306098, находящ се в гр.***, ул.****” №*, вх.*, ап.*.

По реда на чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№1381/2015г. на РРС ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумата 416,16 лева-цена на доставена и консумирана ел. енергия по осем броя фактури, издадени в периода 10.11.2014г.-09.06.2015г. и за сумата 19,96 лева лихва за забава и 325 лева разноски по заповедното производството, представляващи 25 лева платената държавна такса и 300 лева юрисконсултско възнаграждение. След постъпила възражение по реда на чл.414 от ГПк от страна на длъжника, ищецът е предявил настоящия иск.

По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение с подробно описание на всяка от процесните фактури с посочване на: дата на отчитане, дата на издаване и стойност на начислената ел.енергия. Вещото лице обясни в съдебно заседание,че при посещение на място в присъствието на служители на ищеца на 19.04.2016г. е констатирала, че към жилището е монтиран нов електромер; че съгласно фактура-л.16 от делото на 06.01.2015г. ел. захранването към жилището на ответника е прекъснато и начислени 19 лева за възстановяване, но не е открила документ или молба от потребителя за възстановяване на ел.захранването, които ако съществуват би следвало да са при ищеца. Последният, въпреки изрично дадените указания с определението по чл.140 от ГПК не представи такива.

След изслушване на вещото лице, в съдебно заседание са постигна съгласие между страните, че ел.захранването към жилището на ответника е преустановено на 06.01.2015г., поради неплащане в срок на дължими суми за консумирана ел.енергия.

Видно от заключението на вещото лице до 06.01.2015г. са издадени четири фактури: №0162677615 с дата 10.11.2014г. на стойност 97,32 лева-л.9 от делото-призната от ответника. Видно от самата фактура, консумираната ел.енергия е за периода 26.09.2014г. до 23.10.2014г.; От 24.10.2014г. до 22.11.2014г. консумираната ел.енергия е на стойност 188 лева-фактура №0163124124 с дата 08.12.2014г.-л.11 от делото; а за периода от 23.11.2014 до 21.1.22014г. консумираната ел.енергия е на стойност 82.03 лева. Следва прекъсване на ел. захранването на 06.01.2015г., когато са начислени 19 лева за бъдещо възстановяване. Или общо дължимата сума до 06.01.2015г. е в размер на 386,35 лева; а изтеклата лихва по четирите посочени фактури е 19,84 лева. Съгласно заключението на вещото лице по останалите четири фактури, които са на обща стойност 29,81 лева е начислена лихва само по едната от тях в размер на 0,12 лева.

Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното: Няма спор, че ответникът до 06.01.2015г. е потребител на електрическа енергия и съгласно чл.17 т.2 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.ОН България Продажби”АД е задължен да заплаща стойността на използваната в имота й електрическа енергия и то в сроковете и по начина, определен в тези Общи условия.Съгласно чл.120 ал.1 от ЗЕ електрическата енергия, използвана от потребителите, се измерва със средства за търговско измерване-собственост на преносното или на съответното разпределително предприятие, разположени до или на границата на имота на потребителя. Следователно за да възникне задължение за плащане на ел.енергия в тежест на ищеца е да докаже, че за целия период използваната ел.енергия е била измервана със „средство за търговско измерване”. Въпреки указанието от страна на съда ищеца не доказа, такова измерване за целия исков период. Напротив, не стана ясно по делото след дата 06.01.2015г. как е била измервана и начислявана консумация на ел.енергия към жилището на ответника. установи се, че за периода 18.07.2008г.-16.10.2008г. ел.енергията е била служебно начислена без да се посочват причини за това, без по делото да се представи и сочената в справката фактура №0062499383/22.10.2008г.

При това положение налагащия се извод, пред вид правилата на доказателствената тежест, е че иска е частично основателен само за сумата 386,35 лева дължима по фактури издадени за отчетен период от 26.09.2014г.-06.01.2015г., като в останалата част иска като неоснователен следва да се отхвърли.

По отношение на дължимата лихва за забава-за посочения по-горе период, съгласно заключението на вещото лице по ССЕ лихвата е в размер от 19,84 лева.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК и пред вид разпоредбата на т.11г абзац 2 от ТР №4 на ВКС, ответникът дължи на ищеца и направените разноски по настоящото дело и по заповедното производство, изчислени съразмерно уважената част от иска- в размер на 558,82 лева.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на И.Д.И. с ЕГН-********** *** че съществува вземането на „Енерго Про Продажби”АД с ЕИК-10353691 с адрес: гр.Варна 9009, Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик” №258 по заповед за изпълнение на парично задължение №2150/10.08.2015г. по ч.гр.д.№1381/2015г. по описа на РРС и че тя дължи на плащане на сумата от 386,35 лева за използвана електрическа енергия по четири фактури за отчетен период от 26.09.2014г. до 06.01.2015г., ведно със законна лихва, считано от 06.08.2015г. до окончателното плащане, и сумата 19,84 лева обезщетение за забава, като ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан до първоначално претендирания размер от 416,16 лева главица и 19,96 лева лихва за забава.

ОСЪЖДА И.Д.И. с ЕГН-********** *** да заплати на „Енерго Про Продажби”АД с ЕИК-10353691 с адрес: гр.Варна 9009, Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик” №258 сумата от 558,82 лева разноски по настоящото и заповедно производство, изчислени съразмерно уважената част от иска.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: