Р Е Ш Е Н И Е

Номер 224 07.07.2016 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На четиринадесети юни две хиляди и шестнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова

Секретар Ж.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №2116/2015г.

Депозирана е искова молба от АПИ Областно пътно управление Разград срещу ЗД Армеец АД, с която е предявен иск за заплащане сумата 301,95 лв. стойност на нанесени имуществени вреви в резултат на настъпило застрахователно събитие, сумата 7,46лв. мораторна лихва за периода от 03.09.2015г. до датата на предявяване на исковете. Претендира и за законната лихва от датата на завеждане на исковата молба. Иска и разноски. Сочи, че на 03.09.2015г. на път І-2 Разград-Шумен при км. 80+491 настъпило ПТП, при което вода на ла. Рено Канго с рег. №** Е. Д. К., загубил контрол над автомобила, при което се блъснал и повредил ограничителната система за пътища/мантинела/ край пътя. Увредената мантинела е в размер на 4,5 линейни метра и представлява “пътни принадлежности” по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗП, а пътят републикански- държавна собственост, който се управлява от АПИ. Отговорността на водача била покрита от сключена застраховка ГО между собственика на автомобила и ответника по застрахователна полица №11114002350706. С писмо изх. №53-00-200/11.09.2015г. бил уведомен ответника и предявена претенцията да бъде изплатено застрахователно обезщетение съобразно количествено стойностна сметка в размер на 301,95лв., на което получили отказ въпреки признанието на претенцията до размер на 238,62лв., поради прихващане на насрещни вземания.

Ответникът намира иска за неоснователен. Сочи, че във връзка с уведомление на ищеца за увреждане на мантинела е заведена преписка по щета №27015100100055 и е определен размер на застрахователното обезщетение в размер на 238,62лв., като предвид наличието на насрещни ликвидни и изискуеми задължения на ищеца по преписки по щети възлизащи на сума в общ размер на 230,90лв. на основание чл. 103 и 104 от ЗЗД е извършено прихващане, чрез отправено до ищеца едностранно писмено изявление за сумата от 238,62лв. Предвид факта, че са образувани преписки по щети с №27015030100272 и 10115030104813 по повод под. уведомления за настъпили в резултат на преминаване през необозначени и несигнализирани неравности по пътно платно/дупки/ в пътни участъци стопанисвани от ищеца, след заплащане на застрахователни обезщетения по застраховка “Каско” в размер на 67,17лв. и 143,72лв. отправил покана за доброволно възстановяване на сумите, тъй като не било извършено плащане, с едностранно писмено изявление от страна на ответника е извършено прихващане на насрещни вземания, с което задължението към ищеца за 238,62лв. е погасено.

Предявява насрещен иск за 230,90лв., сбор от заплатени обезщетения по горните преписки, образувани за настъпили ПТП съответно на 13.06.2015г и 05.07.2015г., ведно с разходите за тяхното определяне/ликвидационни разходи/ в размер общо на 20лв., образувани по повод претенции по застраховка “Каско” за вреди настъпили в резултат неизпълнение на задължението на ищеца, да поддържа пътищата в изправност.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка: На 03.09.2015г. на път І-2 Русе-Разград-Шумен настъпило ПТП, като водачът Е. Д. К. при управление на л.а. Рено Канго с рег. №*** се блъснал и повредил ограничителна система за пътища/ОСП/ мантинела от 4,4л.м. край пътя. Автомобилът управляван от лицето е имал сключен договор за застраховка Гражданска отговорност полица №11114002350706 от 18.09.2014г., валидна до 18.09.2015г.

При ответника са образувани преписки по щета с №27015030100272 и №10115030104813 по повод претенции по застраховка “Каско” за вреди настъпили по повод подадени уведомления за настъпили съответно на 13.06.2015г. и на 05.07.2015г. ПТП, декларирани първото от П. П. – при управление на л.а. Фолксваген Поло с рег. ** и от И. Б. - на 05.07.2015г, управлявал л.а. Фолксваген Шаран с рег. №**. По първата преписка на 02.07.2015г. са били изплатени уврежданията на П. П. за повреда на дясна предна гума и джанта в размер на 67,17лв., а по втората на 29.07.2015г. са били изплатени вреди по автомобила/ляв и десет праг/ в размер на 143,72лв. По повод на образуваните преписки по щети по повод на посочените уведомления и предвид изплатеното обезщетение по двете в общ размер на 230,89лв. ответникът отправил регресни покани до ищеца за възстановяване на сумите. Ищецът отговорил, че искането е неоснователно и оспорва претенциите, относно начина на настъпване на ПТП.

В показанията разпитания по искане на ответника свидетел П. П. сочи, че през 2015г. управлявал л.а. Фолксваген Поло с рег. №***, спомня си за ПТП по пътя за гр.Завет, като пътят и досега е като “лунен пейзаж”. Било около обяд, след права отсечка на около 2-3км. От гр.Завет, попаднал в дупка с дясната страна на автомобила. Спрял и видял, че гумата спаднала, ударът бил тежък. Дупката била с остър ръб, с дълбочина около 10-15см., широка около 50-60см. Установил, че гумата е спукана, джантата - изкривена, след което потърсил застрахователя. По пътя нямало никаква сигнализация за препятствието, карал с допустимата скорост около 70-80км/ч.

Според заключението на вещото лице изготвило автотехническата и оценъчна експертиза, ПТП от 13.06.2015г. с участието на л.а. Фолксваген Поло с рег. №** е настъпило на път ІІІ-4902 в участъка между с.Побит камък и гр.Завет, на около 150м. след гората към резервата “Воден”. Пътният участък е прав, асфалтовата настилка силно износена с множество повреди, неравности и следи от ремонт, липсва хоризонтална маркировка. В зоната на ПТП от 05.07.2015г. настъпило по пътя от гр.Разград за с.Побит камък, на скицата на л.31 са отбелязани множество разрушения върху пътната настилка непосредствено пред автомобила и ПТП-то. В описаната пътно-транспортна обстановка, както при дневни така и при нощни условия, водачите и на двата автомобила са нямали техническа възможност да предотвратят ПТП чрез спиране или намаляване на скоростта. Скоростта, при която водачите биха могли да я намалят своевременно до ниво на безопасност за преминаване през пътен участък с разрушена пътна настилка е 22,2 км/ч. Основната причина за настъпване на двете ПТП е преминаването на л.а. Фолксваген Поло и л.а. Фолксваген Шаран със скорост по-голяма от безопасната, през пътни участъци, където пътната настилка е била повредена./дупки/ И в двата случая водачите са нямали техническа възможност да предотвратят ПТП, чрез намаляване на скоростта или спиране. Уврежданията получени и по двата автомобила могат да бъдат получени при ПТП – преминаване на съответния автомобил през повреден участък/дупка/. Стойността на средствата необходими за възстановяване уврежданията нанесени по л.а. Фолксваген Поло с рег. №** към 13.06.2015г. възлиза на 114лв. стойността на средствата необходими за възстановяване уврежданията нанесени по л.а. Фолксваген Шаран с рег. №** към 05.07.2015г. възлиза на 154лв.

Според заключението на вещото лице изготвило оценъчната експертиза, пазарната стойност на 1л.м. ОСП заедно с разходите за монтаж и демонтаж възлиза на 69,30лв с ДДС. Уговорената цена за 1л.м. ОСП с включен труд за демонтаж и монтаж по договора за възлагане на обществена поръчка от 2014г./л.6,7 и 8/ е 67,10лв. с ДДС. Настъпилото увреждане по л.а. “Рено Канго” с рег. №**, може да бъде получено при ПТП от 03.09.2015г. Съдът кредитира заключението и по двете експертиза, като обосновано пълно, ясно и компетентно.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Ответникът е застраховател по застраховка Гражданска отговорност на водача управлявал автомобила причинил произшествието на 03.09.2015г., валидна към датата на ПТП, при което е била увредена мантинела от 4,5л.м., съобразно удостовереното в протокол за ПТП №1566140 от 03.09.2015г. от съставителя му. По това обстоятелство не се спори между страните, както и че стойността на увреждането е в претендирания от ищеца размер. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане на основание деликт. Правото на увредения срещу застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ за изплащане на застрахователно обезщетение възникват в момента на настъпване на застрахователно събитие, в случая ПТП на 03.09.2015г., при което е причинено и увреждане на ищеца. Съгласно чл.267 ал.1 т.2 от КЗ/отм/ застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” отговаря за вредите причинени на чуждо имущество, а съгласно чл.273 ал.2 изр.1 от КЗ/отм/ при вреди на имуществото обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на причинената вреда. Предвид събраните писмени доказателства и заключението по оценъчната експертиза се установява, че исковата претенция е основателна и доказана, тъй като са налице всички елементи от състава на посочената разпоредба - ответникът е застраховател по застраховка ГО, поради което отговаря за вредите причинени на ищеца от деянието – ПТП настъпило на 03.09.2015г., които са в претендирания размер. За тези обстоятелства не е налице спор. Спорното между страните е, основанието за изплащане на застрахователните обезщетения от ответника в общ размер на 238,90лв. по преписки по щета № 27015030100272 и №10115030104813 и възможността за прихващането им с исковата претенция, по което възражение за прихващане на ответника, съдът следва да се произнесе предвид дължимостта на исковата сума. От събраните по делото доказателства - показанията на св.П., заключението на автотехническата експертиза и приложените писмени документи по двете преписки по щети, чиято истинност не е оспорена, съдът приема за установено, че на 13.06.2015г. съответно на 05.07.2015г. са настъпили ПТП, при които по застраховка “Каско” на водачите П. П. и И. Б., са били изплатени застрахователни обезщетения в размер на общо 210,89лв.,/л.30 ил.34, л.36/, както и 20лв. за вещо лице по двете преписки, видно от приложения доклад/л.30 и л.34/, или общо 230,89лв. Двете ПТП-та са настъпили чрез преминаване на л.а. “Фолксваген Поло” с рег. №** и л.а. “Фолксваген Шаран” с рег. №** през пътни участъци, където пътната настилка е била повредена/дупки/, като и двамата водачи са нямали техническа възможност да предотвратят ПТП чрез намаляване на скоростта или спиране, както и че настъпилите увреждания по тях съответстват на механизма представляващ преминаване на съответния автомобил през повреден участък. Налице е причинна връзка между деянието и вредите. В случая пострадалите лица П. и Б. са уведомили застрахователя за настъпване на застрахователно събитие, представили са необходимите документи, като е изплатено съответно застрахователно обезщетение в посочения размер. Неоснователни са възраженията на ищеца, за липса на протокол за ПТП. Разпоредбата на чл.6 т.4 от Наредба №Із-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП, не се посещават от органите на МВР и Пътна полиция и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго МПС. От заключението на експертизата, показанията на св.Пенчев, приложените документи по преписки по щети, се установява наличието на причинно-следствена връзка между уврежданията и механизма на произшествията, както и сумата необходима за репарирането им. Установяват се признаците от фактическия състав на непозволено увреждане, фактът на настъпване на твърдяното ПТП наличието на повредена пътна настилка, липса на надлежно обозначение на същите. Няма събрани доказателства, механизма на ПТП-то да е различен от установения, нито водачите да са се движели с несъобразена скорост, в какъвто смисъл са възраженията на ищеца. Разпоредбата на чл.30 ал.1 от ЗП регламентира задължението на ищеца за осъществяване на дейностите по изграждането, ремонтирането и поддържането на републиканските пътища. В случая това явно не е сторено, поради наличие на съответните неравности/дупки/ по пътя в тези пътни участъци, т.е. е налице бездействие от страна на ищеца, който е бил длъжен да осигури безопасността на движението по пътния участък. Съгласно и чл. 167, ал.1, изр.1 ЗДвП – като лице стопанисващо пътя ищецът следва да го поддържа в изправно състояние, да сигнализира препятствията по него и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Поради което е основателно възражението на ответника, че ищецът му дължи претендираната сума от 230,89лв. представляваща изплатените застрахователни обезщетение по двете преписки по щета и разноските, във връзка с настъпилите описани по-горе ПТП, причинени от неравности по пътната настилка, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.213 ал.1 от КЗ/отм/, че с изплащане на застрахователно обезщетение, застрахователя встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Съдебното възражение за прихващане може да се прави с неликвидно вземане, като последиците на прихващането настъпват от влизане в сила на решението по арг. чл.298 ал.4 от ГПК. Съдът приема, направеното възражение на ответника за прихващане между вземането на ищеца в размер на 301,95лв. с вземането на ответника за 230,89лв. за основателно. С извършване на прихващането насрещните вземания се считат погасени до размера на по-малкото, поради което предявеният иск на ищеца е основателен над този размера, а именно за 71,06лв.

По отношение на предявения насрещен иск с правно основание чл.213 от КЗ/отм/ за заплащане на сума в размер на 230,90лв. по изплатени обезщетения по преписки по щета № 27015030100272 и 10115030104813: Предмет на същия е спорно изискуемо вземане, с което ответникът иска да направи прихващане. Разликата между насрещния иск и възражението за прихващане е, че с първия ответникът иска съдът да се произнесе по съществуването на неговото вземане и да отхвърли първоначалния иск на ищеца поради погасяване на вземането на ищеца, тъй като насрещните вземания се погасяват до размера на по-малкото, ако вземането на ответника е по-голямо от това на ищеца, ответникът иска да му се присъди разликата. Възражението за прихващане има защитна роля, като правните последици и на двете е, че насрещните вземания се погасяват до размера на по-малкото, като погасяването поражда действие от момента, в който те са били компенсаруеми, има обратно действие – назад във времето, от момента, в който се проявяват всички материалноправни предпоставки за него, момента в който вземанията биха могли за първи път да се прихванат. Правните последици на възражението за прихващане са аналогични с насрещния иск, т.к. и с двата процесуални способа се формира сила на присъдено нещо. В случая след като е уважено възражението за прихващане в размер на 230,89лв., представляващо задължение на ищеца/ответник по насрещния иск/, което е с идентичен предмет с насрещния иск и по него ще бъде формирана сила на присъдено нещо по аргумент от чл.298 ал.4 от ГПК, т.е. липсва правен интерес от търсената с този иск защита, т.к. същата вече е получена. Поради което съдът намира, че производството по същия следва да бъде прекратено.

По отношение на акцесорната претенция за мораторна лихва в размер на 7,46лв. за периода от 03.09.2015г. до датата на предявяване на иска: При вреди от непозволено увреждане, каквито са претендираните, лихвата за забава не е мораторна, а компенсаторна и се дължи от датата на деликта, до окончателно изплащане. Длъжникът се смята в забава и без покана, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, щом задължението е безсрочно, кредиторът може да иска изпълнението му веднага-чл.69 ал.1 от ЗЗД, при което началния момент на лихвоносното вземане е датата на деликта, а крайният момент зависи от погасяване на главното задължение. Макар и компенсаторна, размера на лихвата се определя по правилото на чл.86 от ЗЗД/в размер на законовата лихва/, т.к. вземането е парично и за забавата му се дължи законната лихва. В редица свои решения ВКС по изложените съображения приема, че лихвата при непозволено увреждане не се присъжда в определен размер, като задължението на съда е да определи началния момент на лихвата, който е от датата на деликта, в случая от 03.09.2015г. до окончателното и изплащане. Поради което акцесорната претенция в размер на 7,46лв. – мораторна лихва от 03.09.2015г. до датата на предявяване на иска, е неоснователна.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК с оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати направените разноски от ищеца съразмерно уважената част от иска. Направените разноски са в общ размер на 650лв./50лв. заплатена д.т., 120лв., както и 180лв. възнаграждение за вещо лице по оценъчна и автотехническа експертиза, 300лв. на основание чл.78 ал.8 от ГПК за юрисконсултско възнаграждение/, поради което ответникът следва да заплати сума в размер на 149,50лв.

На основание чл.78 ал.3 ответникът има право на разноски съразмерно отхвърлената част от иска, като от направените в размер на 530лв./50лв. държавна такса, 160лв. депозит за вещо лице, 20 лв. депозит за свидетел и 300лв. юрисконсултско възнаграждение/ ищецът следва да заплати 408лв.

По гореизложените съображения, съдът:

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЗД Армеец АД, ЕИК121076907, седалище гр.София район Средец, ул. “Стефан Караджа” №2, ДА ЗАПЛАТИ на АПИ Областно пътно управление Разград, ул. “Княз Дондуков” №3, сумата 71,06лв./седемдесет и един лева и шест стотинки/, ведно със законната лихва считано от 03.09.2015г. до окончателното и плащане, както и сумата 149,50лв. /сто четиридесет и девет лева и петдесет стотинки/ за разноски по делото, като отхвърля иска до първоначално предявения размер от 301,95лв., като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на ответника в размер на 230,89лв.

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от АПИ Областно пътно управление Разград, ул. “Княз Дондуков” №3 срещу ЗД Армеец АД, ЕИК121076907, седалище гр.София район Средец, ул. “Стефан Караджа” №2 за заплащане 7,46лв./седем лева и четиридесет и шест стотинки/ мораторна лихва за периода от 03.09.2015г. до датата на предявяване на исковата молба.

ПРЕКРАТЯВА производството по иска предявен от ЗД Армеец АД, ЕИК121076907, седалище гр.София район Средец, ул. “Стефан Караджа” №2 срещу АПИ Областно пътно управление Разград, ул. “Княз Дондуков” №3 за заплащане сумата 230,90лв.

ОСЪЖДА АПИ Областно пътно управление Разград, ул. “Княз Дондуков” №3 да заплати на ЗД Армеец АД, ЕИК121076907, седалище гр.София район Средец, ул. “Стефан Караджа” №2 сумата 408лв./четиристотин и осем лева/ за разноски

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: