Р Е Ш Е Н И Е

Номер 258 26.07.2016 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На тринадесети юли две хиляди и шестнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Г.А.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. 2350/2015 г.

Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от Акционерно дружество „Млин-97“със седалище гр.Разград, с която е подаден иск срещу Б.З.И. за заплащане на обезщетение в размер на 4 166,46 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно обезпечение на иск. Претендираната сума е образувана като сбор от сумата 2 560,22 лв. законна лихва върху сумата 26 358 лв. за периода 25.07.2014 г. /датата на блокиране на сумата/ – 08.07.2015 г. /датата на изплащане на сумата и сумата 1 606,24 лв. законна лихва върху сумата 33 358,00 лв. за периода 09.07.2015 г. /датата на изплащане на сумата по изпълнителното дело/ до окончателното вдигане на запора. Твърди, че по искане на ответника е било допуснато обезпечение на иск чрез налагане на запор върху банкови сметки на дружеството до размера на 25 000 лв. ведно с лихвите, считано от 09.06.2011 г. , че запорът е бил наложен на 25.07.2014 г. чрез блокиране на сумата 33 258,00 лв. С решение на ОС Разград по в.гр.д.№328/2014 г. искът за заплащане на обезщетение за трудова злополука бил уважен само до размера на 7 000 лв., като в останалата му част до първоначално предявения размер от 25 000 лв. искът е бил отхвърлен, че в срока за доброволно изпълнение ищецът заплатил на ответницата дължимата според съдебното решение сум, но последната не предприела никакви действия за отмяна на наложената обезпечителна мярка, като същата била отменена с определение на РС Разград от 23.11.2015 г. по искане на настоящия ищец. Счита, че по този начин неправомерно са били блокирани средства в размер на 26 358,00 лв. за периода до изплащане на обезщетението и сумата 33 358,00 лв. след тази дата и че дружеството е претърпяло неимуществени вреди в размер на законната лихва върху тези суми за съответните периоди. Претендира и за заплащане на законната лихва върху исковите суми и за заплащане на направените по делото разноски.

Ответницата в писмения си отговор оспорва иска. Сочи, че в исковата молба не е посочено каква конкретна вреда е претърпял ищеца в резултат на наложеното обезпечение. Твърди, че ищецът не е претърпял имуществени вреди в резултат на наложеното обезпечение, че законната лихва като обезщетение за забавено плащане има санкционно-обезщетителен характер,че тя е винаги акцесорно задължение и предполага наличие на главно задължение, а такова в случая липсва. Твърди, че липсва основание за обезщетение по реда на чл.403 от ГПК, тъй като не е осъществена нито една от трите предпоставки, тъй като в случая искът е уважен. Сочи, че съдът е наложил запор върху сумата 25 000 лв., поради което не става ясно как са формирани сумите, посочени от ищеца. Оспорва исковете и по размер, като сочи, че същите са прекомерни с оглед лихвите по влоговете в търговските банки. Претенцията за заплащане на лихва върху претендираните суми според ответника е неоснователна, тъй като се иска начисляване на лихви върху лихви.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

На 31.05.2014 г. Б.З.И. е предявила срещу „Млин-97“АД иск за заплащане на сумата 25 000 лв. обезщетение за претърпяна от нея трудова злополука на 09.06.2011 г. Със същата молба е поискала и допускане на обезпечение на иска чрез налагане на запор върху банкови сметки. С определение от 02.06.2014 г. РС Разград е допуснал обезпечение на иска чрез налагане на запор по банковите сметки на ответника до размера на 25 000 лв. след внасяне на парична гаранция в размер на 2 500 лв. Определената от съда гаранция е внесена и на 26.06.2014 г. съдът е издал обезпечителна заповед.

Ищецът по делото „Млин 97“АД е титуляр на банкова сметка *** ***. Според издаденото от „Обединена Българска Банка“АД удостоверение /л.9/ по тази сметка е била блокирана сумата 33 358,00 лв. от 25.07.2014 г. във вр. с ИД 20147820400119/14 до датата на издаване на удостоверението 04.12.2015 г.

С решение по гр.д.№960/2014 г. състав на РС Разград е осъдил „Млин-97“АД да заплати на И. сумата 25 000 лв. ведно със законната лихва, считано от 09.06.2011 г. до окончателното изплащане на сумата. С решение по в.гр.д.№328/2014 г. на ОС Разград е потвърдено решението на РС Разград в частта, с която „Млин 97“АД е осъдено да заплати на Б.З.И. сумата 7 000 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 09.06.2011 г. и е отхвърлен иска в останалата му част. Двете решения са влезли в сила на 22.10.2015 г. , а на 14.04.2015 г. в условията на чл.404 т.1, предл. второ, ОС Разград е издал изпълнителен лист за сумата, присъдена с въззивното решение.

Според удостоверението, издадено от ЧСИ Д. А. с рег.№782 изп. д.№20147820400119 е образувано на 10.07.2014 г. по молба на ищцата по настоящото дело за привеждане в изпълнение на обезпечителна заповед на РС Разград, издадена по гр.д.№960/2014 г. за сумата 25 000 лв. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.06.2011 г. Към същото дело на 09.06.2015 г. е присъединен изпълнителен лист по гр.д.№328/2014 г. за сумата 7000 лв., дължими от ищеца по настоящото дело на ответницата по същото, ведно със законната лихва от 09.04.2011 г. и сумата 82,40 лв. разноски. Съответно по делото е събрана сумата 7 000 лв. главница, 3 040,34 лв. законна лихва, 82,40 лв. разноски по гр.д., 960 лв. такси и разноски и 1060 лв. пропорционална такса.

С молба от 05.11.2015 г. „Млин-97“АД е поискал отмяна на допуснатото обезпечение – запор на банкова сметка. ***.11.2015 г. в писмено становище процесуалния представител на И. е заявил съгласие с поисканата отмяна на обезпечението.С определение от 23.11.2015 г. по гр.д.№960/2014 г., влязло в сила на 31.12.2015 г. РС Разград е отменил обезпечението, допуснато с определение №1491/02.06.2014 г. по гр.д.№960/2014 г. и е обезсилил обезпечителната заповед.

Според назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза по допуснатото от съда обезпечение на иск по гр.д.№960/2014 г. по описа на РС Разград на 25.07.2014 г. е блокирана сумата 33 358 лв. С платежно нареждане от 07.07.2015 г. ищецът е изплатил на ответницата сумата 11 112,74 лв., а с платежно нареждане от 08.07.2015 г. е изплатена сумата 1 060,00 лв. Върху сумата 26 358,00 лв. за периода 25.07.2014 г. – 08.07.2014 г. законната лихва е 2 560,22 лв. Съответно законната лихва върху сумата 33 358,00 лв. за периода 09.07.2015 г. – 28.12.2015 г. е 1 606,24 лв. лихва по същия договор.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.403, ал.1 от ГПК предвижда възможност за ответника, спрямо когото е допуснато обезпечение, да иска и получи обезщетение в случаите, когато искът бъде отхвърлен, ако не бъде предявен в срок или ако делото бъде прекратено.

Тази отговорност е основана на общата гражданска отговорност за непозволено увреждане. Ето защо доколкото в тази норма липсва изрична регламентация относно вредите, които подлежат на обезщетяване, съответно за същите следва да се прилагат разпоредбите на ЗЗД. Така в съответствие с чл.51, ал.1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, респ. претърпени загуби и пропуснати ползи. Пропуснатата полза представлява неосъществено увеличаване на имуществото на едно лице, което би настъпило, ако не е било осуетено от поведението на друго лице. Сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на събитията, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна.

В настоящия случай искът на И. е частично отхвърлен.

Третото задължено лице не е оспорило съществуването на вземане, предмет на запорното съобщение. По делото не бяха представени доказателства запорираното вземане да е изискуемо към периода, за който се претендира лихвата за забава. Не бяха представени и доказателства за намерение или необходимост на ищеца да разполага с парите, блокирани по банковата сметка, респ. за вредата на имуществото или пропуснатата полза, която е можел да реализира, но не е реализирал единствено поради това, че сумата е била запорирана. Установяването на размера на законната лихва не е доказване на конкретни вреди, а използване на една презумпция за размера на вредите при забава на парични плащания на договорно или деликтно основание, но същата не би могла да се ползва за установяване на реалния размер на вредите, още повече че в случая нито има договор, нито деликт.

Въпреки безвиновния характер на отговорността по чл.403 от ГПК, следва да се отбележи, че предвид естеството на вземането /обезщетение за неимуществени вреди/ е невъзможно ищецът да прецени в какъв размер искът му ще бъде уважен и да поиска запориране на сметката само в този размер.

Разпоредбата на чл.402 от ГПК дава възможност на всяка от двете страни /вкл. и длъжника/ да поиска отмяна на обезпечението след като причината, поради която е било допуснато не съществува, следователно „Млин-97“АД е имал право непосредствено след плащането да поиска отмяна на запора от съда, който го е допуснал и след като не е упражнил това свое право своевременно не следва да претендира обезщетение от ответницата за това.

Воден от гореизложеното, Съдът счита, че предявеният иск за заплащане на обезщетение в размер на 4 166,46 лв за имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно обезпечение на иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответницата има право на направените от нея разноски по иска, който е отхвърлен. Ето защо ищецът следва да й заплати сумата 1200 лв., заплатено от нея адвокатско възнаграждение.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от „Млин-97“АД, ЕИК 116021463, седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Тутракан“, №1, представляван от изпълнителния директор А. Ш. срещу Б.З. И., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата 4 166,46 лв. обезщетение за имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно обезпечение на иск на основание чл.403 от ГПК като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „Млин-97“АД, ЕИК 116021463, седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Тутракан“, №1, представляван от изпълнителния директор А. Ш. ДА ЗАПЛАТИ на Б.З. И., ЕГН ********** *** сумата 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: