Р Е Ш Е Н И Е

Номер 283 09.08.2014 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и шести юли две хиляди и единадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова

Секретар Г.М.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. 705/2016 г.

Производството с правно основание чл.227 ал.1 б “в” от ЗЗД

Депозирана е искова молба от Н.Н.Р., с която е предявен иск срещу Н. Б.Д. за отмяна договор за дарение на недвижими имоти от обективиран в н.а. №159 том 6 рег. №7620 дело 1023/17.10.2013г., за дарение на: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №61710.502.6398.1.49 находящ се в гр.Разград ул. Свети Климент №34 вх.Б ет.7 ап.49 – жилище със застроена площ от 67,42кв, състоящо се от: спалня, хол, кухня и сервизни помещения, при граници7 на същия етаж имот №61710.502.6398.1.50 и №61710.502.6398.1.21;пид обекта: имот №61710.502.6398.1.45 и над обекта: имот №61710.502.6398.1.53, ведно с прилежащото му избено помещение №7 с полезна площ 9,45кв.м. Сочи, че по силата на договора дарила на ответницата притежаваните 4/6 ид. части от имота, че страда от редица заболявания, напредналата възраст не предполага реализиране на доходи от личен труд, като единствените такива са от пенсии. Ответницата идвала в дома и макар и да е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване, оставала в кратък период. При последното и идване през м. декември 2015г. я помолила за парична помощ, но получила непризнателно отношение и дори се скарали. Била нагрубена и огорчена, нуждаела се от средства за издръжка за ежедневните си разходи, поради което се обърнала за издръжка към нея. Ответницата не и оказвала до момента нужната финансова подкрепа. Ответницата чрез особен представител депозира отговор. Счита предявения иск за неоснователен, поради липсата на изпратена нарочна покана от страна на ищцата, в която да заяви нуждата и желанието си за издръжка, както и за нейния размер. В с.з. се явява упълномощен адвокат, който оспорва претенцията, като твърди, че е изпълнявала моралното си задължение към ищцата, престирала е съответно пари, издръжка, закупувала лекарства, ангажирала и наемала хора, които да се грижат персонално за нея.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като обсъди събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: С договор за дарение на недвижими имот от 17.10.2013г. обективиран в н.а. №159 том 6 рег. №7620 дело 1023/17.10.2013г., ищцата дарили на ответницата 4/6 ид. части от правото си на собственост върху процесния недвижим имот, като запазила правото да ползва жилището пожизнено и безвъзмездно. Ищцата била пенсионер и получаваната към м. март 2016г. пенсия е в размер на 189,55 лв. От приложената етапна епикриза за период от 01.03.2016г. до 29.03.2016г. е видно, че страда от няколко заболявания, за които са били извършени прегледи и поставени диагнози: Болест на щитовидната жлеза, първична глаукома с отворен ъгъл, хипертонично сърце със застой на сърдечна недостатъчност, други видове стенокардия, последици от други и неустановени мозъчносъдови болести, съответно назначена терапия. От приложената справка от Службата по вписвания при РРС се установява, че преди процесната прехвърлителна сделка, ищцата е продала по-голямата част от притежаваните от нея зем. земи в размер на 18,467дка.

По искане на ищците са разпитани свидетелите Т. С. и Н. О. В показанията си св. С. дъщеря на ищцата и сестра на ответницата сочи, че последната, живеела в чужбина, идвала при ищцата не повече от два пъти - месец май - юни и си тръгвали през есента, виждала я тъй като били в един вход с майка си. Ищцата казала на ответницата, че и е трудно да се справя сама, а последната отговорила, че имала пари да се оправя с пенсията си. Последно ответницата идвала през м. декември 2015г., минала защото нямала къде да спи. Когато си тръгнала ищцата споделила със свидетелката, че поискала да и оставят малко пари, тъй като е зима и плаща ток. Ответницата извадила три банкноти от по 50лв., но оставила ги за жената, която се грижела за нея, като си взела от тях 38лв. Била ангажирала жена, която ходела два пъти седмично за времето м. октомври - м. декември да помага на ищцата, но тя се отказала през зимата и си заминала на село. Основно ищцата се хранела в дома на св.С., ползвала лекарства, а само болкоуспокоителните и стрували 19 лв. за десет дни, пенсията и била 194лв. Поради което като не и стигнели парите за лекарства и давала, ищцата винаги се нуждаела от помощ поради ниската си пенсия. От около една година ищцата била в “безпомощно” състояние – залитала, на няколко пъти падала, без човек не можела, имала нужда от непрекъснати грижи. Водела я на лекар, придружавала я тъй като сама не можела да ходи. Започнала да спи в дома и, защото и ставало лошо вечерно време. Когато ищцата прехвърлила имота на ответницата, уговорката им била тя да я гледа и издържа. Освен жената, която била наела ответницата, друг човек не била виждала да помага с нещо на майка и. От време на време идвал Б. - сина на ответницата, който пазарувал, но продуктите ги заплащала ищцата. Един-два пъти я водил и на лекар, когато ищцата е била зле и свидетелката е била на работа. От продажба на нивите си ищцата получила 12000лв., това било през 2011г. От тези пари обаче теглела всеки месец, правила и ремонт в банята през 2012г., купила си хладилник. Ищцата и казала, че още през 2014г. споделила с ответницата, че и е трудно. Ответницата била женена за чужденец от 2007-2009г. живеела в чужбина, като майка и знаейки това разчитала на финансовата и помощ. Св. О. сочи, че познава ищцата, приятелка е на дъщеря и Т., която помагала на майка си, когато не и стигали парите, за да се справя с лекарствата и храната. И нея я молела да купува лекарства и да и ги носи. По искане на ответницата са разпитани свидетелите Д. Д. и Б. С. В показанията си св.Д. сочи, че се отзовала на публикувана обява за помощ на възрастна жена. През м. септември 2015г. се видяла с ответницата, която и обяснила, че и трябва човек да помага на майка и за малки ежедневни помощи. Помощта се изразявала в закупуване на дребни покупки и почистване на стаята. Това било не повече от 10 пъти, през октомври, ноември и част от месец декември. Ищцата и давала пари за покупките. Не знае кой е осигурявал средствата. Прекратила взаимоотношенията, защото си осигурила друга работа. Св. С., внук на ищцата и син на ответницата сочи, че мака му се прибирала в България май, юни месец и октомври се връщали в чужбина, имали жилище в България в Созопол, където пребивавали, когато били тук със съпруга си. През последните три-четири години основно той помагал на ищцата почти всяка седмица ходел при нея, на него майка му оставяла пари, за да пазарува Оставяла била и на ищцата. Миналата година понеже здравословното и състояние се влошило намерил жена, която да се грижи за нея. Майка му оставила пари, за да се плати на жената, оставила пари и на ищцата След време жената се отказала от работата, баба му не искала друг човек да се грижи за нея след това. Предпочитала той да ходи. Пазарувал и, води я по болници. През летния период на 2014г. и 2015г. майка му идвала в гр.Разград и полагала грижи за баба му, като и оставяла и средства. Допреди известен период идвал при нея в седмицата веднъж – до месец януари тази година. Намалил след това идването в гр.Разград, идвал веднъж месечно, защото сестрата на майка му поела грижите, а и той си сменил местожителството и се преместил в гр.В. Търново. През м. декември 2015г. се влошили отношенията между майка му и баба му, имало спор, скарване. Декември месец майка му оставила 500лв., които дал на баба си, но не и ги давал наведнъж. Не се сеща за името на личния лекар, при когото ходили за направления. Дължал пари на баба си, която му била дала заем, изплатил и до сега 1000лв. дължал и още 500лв. Говорили с ищцата преди години на тема дали и стигали парите и тя му казала, че трудно се оправя с тях.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Искът е с правно основание чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД. За уважаването му е необходимо установяването на следните предпоставки: Дарителят да се нуждае от издръжка, като нуждата не следва да е инцидентна, а да има траен характер, издръжката да е поискана от надарения и последният да е отказал даването и. Този отказ следва да е като израз на непризнателност на надарения, въпреки възможностите му да престира, в какъвто смисъл е ТР №1/21.10.2013г., тъй като непризнателност е налице само тогава когато надареният необосновано откаже да даде на дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае. От събраните гласни доказателства безспорно се установи, че ищцата, е изпаднала в трайната нужда от издръжка след сключване на сделката. Това сочат в показанията си всички свидетели, а именно, че се е влошило здравословното и състояние от около една година, пенсията която получавала не и достигала. По отношение на получената от ищцата сума от продажба на земи през 2012г., предвид приложената справка от СВ, намира, че действително са използвани от ищцата, както за задоволяване на лични нужди, така за извършен ремонт на баня и закупуване хладилник, и в този смисъл за достоверни показанията на св. С., които са логични, непротиворечащи на останалите доказателствени материали. Предвид размера на получаваната от ищцата пенсия, който е под минималната заплата е логично при липса на доказателства за други доходи, да се е подпомагала с тези средства в период за около година-две. Предвид възрастта на ищцата, ежедневните и нужди, средствата с които разполага, сочат за такава нужда. Установи се също така, че е налице покана от страна на ищцата за издръжка - ответницата е била уведомена за нуждата от издръжка през месец декември 2015г., а при състояла се между тях среща двете се скарали, за което обяснява в показанията си св. С.. За скандал между ищцата и ответницата сочи в показанията си и св. С., независимо, че не съобщава каква е била причината. Освен това, дори и да не е безспорно това обстоятелство, исковата молба служи за покана за заплащане на издръжка, предвид и задължителната практика на ВКС - Р-е №172 от 16.05.2013г. по гр.д. №1203/12г. ІV г.о. и др. След този момент ищцата не е получавала издръжка от ответницата, като за нея грижи е полагала св. С., която и помагала и със средства необходими за лекарства, което се установява както от нейните показания, така и от показанията на ответния св. С. Наетата от ответницата жена, не е полагала грижи за ищцата след средата на м. декември 2015г., а св.С. е разредил посещенията си при нея от началото на 2016г. Обясненият му, че е давал пари преди това, както и от оставени му 500лв. от ответницата през м. декември 2015г., не се доказа безспорно. В тази част съдът намира за недостоверни показанията му както предвид разпоредбата на чл.172 от ГПК, така и поради това, че същите са противоречиви, непоследователни, изолирани и не се подкрепят от другите доказателства по делото. Самият той е дължал пари на ищцата, които е взел от нея на заем, поради което е нелогично обяснението му, че от една страна не и ги е върнал, а от друга че и давал пари, оставени му от ответницата. За последното няма категорични доказателства Напротив двете се скарали през м. декември 2015г., за което сочат в показанията си св. С. и св. С. Не са събрани доказателства за времето след поканата - след м. декември 2015г., съответно след подаване на исковата молба - 11.04.2016г. както и към датата на приключване на устните състезания, ответницата да полагала грижи/както лично така и чрез друг/ или да е давала издръжка на ищцата. Сумата, която ищцата е имала на свое разположение в този период е нейната пенсия от около 190лв., чийто размер е под средната и под минималната работна заплата за страната. Същата е крайно недостатъчна, за да покрива обичайните разходи за средно статистическия българин, още по-малко, с тези средства могат да бъдат закупувани необходимите медикаменти и лечение, предвид установените и заболявания. Т.е безспорно е, че нуждата от издръжка е била трайна – преди повече от година, съществувала е към датата на поканата/отправена както преди, така и към датата на исковата молба/, налична и към настоящия момент. В т.см. Р-е №435 от 2.11.2011г. гр.д. №1370/10г. ІV г.о., Р-е №172 от 16.005.2013г. гр.д. №1203/12г. ІV г.о. на ВКС. Налице е и отказ на дарения да дава издръжка, тъй като не е изразил воля за даване на издръжка, което следва да се приеме за отказ. Поради наличие на всички елементи от фактическия състав на чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД, предявеният иск е основателен и доказан.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати направените разноски от бюджета на съда за заплатено възнаграждение за особения представител в размер на 300лв., както и за д.т. в размер на 144,66лв. или общо 444,66лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ дарението извършено с договор обективиран в н.а. №159 том 6 рег. №7620 дело 1023/17.10.2013г., с който Н.Н.Р., ЕГН********** е дарила на Н. Б.Д., ЕГН**********, 4/6 ид. части върху следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №61710.502.6398.1.49 находящ се в гр.Разград ул. Свети Климент №34 вх.Б ет.7 ап.49 – жилище със застроена площ от 67,42кв, състоящо се от: спалня, хол, кухня и сервизни помещения, при граници: на същия етаж: имот №61710.502.6398.1.50 и №61710.502.6398.1.21; под обекта: имот №61710.502.6398.1.45 и над обекта: имот №61710.502.6398.1.53, ведно с прилежащото му избено помещение №7 с полезна площ 9,45кв.м., при граници на избеното помещение: коридор; ляво-избено помещение №6 на жилище №29; дясно – избено помещение №8 на жилище №37 и горе – първи жилищен етаж, ведно с 1,75% идеални части от общите части на сградата и съответния процент идеални части от правото на строеж на мястото. Самостоятелния обект се намира в сграда №1 разположена в поземления имот с идентификатор №61710.502.6398

ОСЪЖДА Н.Б.Д., ЕГН********** да заплати по сметка на РРС сумата 444,66лв./четиристотин четиридесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: