№ 272 01.08.2016 година град
Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
единадесети май две хиляди и шестнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Г.М.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 247 по описа за 2016 г.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “Българска
телекомуникационна компания” ЕАД против наказателно постановление № 16/14.01.2016
г. на
председателя на Комисия за регулиране на съобщенията, с което за
нарушение на чл. 326а от Закон за електронните съобщения във вр. с чл. 31 ал.4 от
Функционалните спецификации за осъществяване на преносимост на национално значими
номера при промяна на доставчика на обществена мобилна телефонна услуга, на
основание чл. 336 вр. с чл. 326а от ЗЕС, на жалбоподателя е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5 000 лв.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Въззиваемият заявява становище, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
По повод постъпила в КРС жалба от С.Й.Й., контролните
органи по ЗЕС осъществили проверка през м. май 2015 г. в офис на „Теленор
България“ ЕАД гр. Варна. В хода на същата те установили, че Й. в качеството си
на абонат на мобилна телефонна услуга, в 18,07 ч. на 24.11.2014 г. в търговски
обект на „БТК“ ЕАД, находящ се в гр. Разград е подал заявление № VIVA
0000000000813275 за пренасяне на два телефонни номера. Проверяващите установили,
че до 20,07 ч. на 20.11.2014 г. жалбоподателят не е изпратил до даряващия доставчик
„Теленор“, така подаденото заявление в PDF
файл. Ето защо актосъставителят – св. Д.А.,
съставил АУАН с № В-115/20.07.2015 г., в който описал посочените по – горе
обстоятелства и квалифицирал същите, като
нарушение на чл.326а от ЗЕС вр. с чл. 31 ал.4 от Функционалните спецификации
за осъществяване на преносимост на национално значими номера при промяна на доставчика
на обществена мобилна телефонна услуга. Актът бил предявен и подписан от упълномощен
представител на жалбоподателя, без отбелязване на възражения. Въз основа на
акта, на 14.01.2016 г., било издадено и атакуваното НП, в което описанието на
нарушението е идентично с описанието на същото
дадено в АУАН, за нарушена е посочена разпоредбата на чл. 326а от ЗЕС вр. с
чл.31 ал.4 от ФС и отговорността на жалбоподателя е ангажирана с налагане на
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5 000 лв., на
основание чл. 326а от ЗЕС.
В хода на съдебното производство, като
свидетел е разпитан актосъставителя, който с показанията си установява
идентична с описаната в постановлението фактическа обстановка. Свидетелят сочи
още, че действително час след подаване на заявлението от Св. Й., БТК ЕАД е
изпратило до Теленор България ЕАД PDF файл, но при отваряне на същия,
проверяващите установили, че той съдържа сканиран договор между абоната и
жалбоподателя, а не самото заявление за пренасяне на телефонните номера.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна, по различни от изложените от
жалбоподателя съображения.
Както в съставения АУАН, така и в
издаденото въз основа на него атакувано НП за нарушена са посочени разпоредбите
на чл. 326а от ЗЕС и чл. 31 ал.4 от Функционалните спецификации за осъществяване
на преносимост на национално значими номера при промяна на доставчика на обществена
мобилна телефонна услуга. Разпоредбата на чл. 326а от ЗЕС е санкционна и в нея
правило за поведение не се съдържа. Такова е залегнало в чл.134 от ЗЕС,
адресати на който са предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни
услуги и който текст им вменява задължения за осигуряване възможност за
преносимост на номерата на абонатите и в сроковете и при спазване процедурата
предвидена във ФС/ал.1 и ал.5 на чл.134 от ЗЕС/. Чл. 31 ал.4 от ФС пък, гласи:
„Приемащият доставчик изпраща до даряващия доставчик подаденото заявление (PDF файл)
в срок до 2 часа от часа на подаването му по ал. 2 или от същия час, но в първия
ден по ал. 3“. При прочита на пълния текст на чл. 31 от спецификациите, се
установява, че двучасовият срок, в който
приемащият доставчик следва да изпълни задължението си по ал.4 може да
има различен начален момент, който зависи от избора на абоната. Същият следва
изрично да посочи в заявлението за преносимост, от кога да стартира процедурата
по пренасяне – от момента на подаване на заявлението/чл.128 ал.2 т.5 от ФС/,
или 7 дни след подаването му/чл.128 ал.2 т.6 от ФС/. В зависимост от този избор
започва да тече и срока по чл. 31 ал.4 – в първата хипотеза от деня на подаване
на заявлението, а във втората – в първия ден след изтичане на 7 дневния
срок/ал.2 и ал.3 на чл.31 от ФС/. При това положение, за да бъде спазено
изискването на чл. 57 от ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата при
които то е извършено, настоящият съдебен състав, намира че в текста на
атакуваното НП следваше да намерят отражение фактите касаещи избора направен от
абоната досежно началния момент на процедурата по пренасяне. Единствено при
това положение може да се преценява дали поведението на жалбоподателя
осъществява състава на нарушение по чл. 31 ал.4 от ФС, доколкото същият е
приложим и при неспазване на процедура по чл. 31 ал.2 така и по чл. 31 ал.3 от
спецификациите. Съществено за съставомерността на този вид нарушения се явява
обстоятелството, кой е началния момент от който следва да се стартира
процедурата по пренасяне и който, както вече бе посочено, зависи изцяло от
избора на абоната. Фактически обстоятелства досежно този избор, не са намерили
отражение в текста на АУАН нито в този на издаденото въз основа на него
процесно НП. Така изложеното, съпоставено с отбелязаната по – горе непрецизна
правна квалификация на нарушението, са довели до такова ограничаване правото на
защита на субекта на административнонаказателна отговорност, лишаваща последния
от възможността да разбере, какво точно му се вменява в отговорност.
Ето защо и по изложените съображения,
съдът намира че атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно от формална страна.
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 16/14.01.2016 г. на председателя на Комисия за регулиране на съобщенията,
с което за нарушение на чл. 326а от Закон за електронните съобщения във вр. с
чл. 31 ал.4 от Функционалните спецификации за осъществяване на преносимост на национално
значими номера при промяна на доставчика на обществена мобилна телефонна услуга,
на основание чл. 336 вр. с чл. 326а от ЗЕС, на “Българска телекомуникационна компания”
ЕАД е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5
000 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: