№ 370 22.08.2016 година град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
двадесет и четвърти юни
две хиляди и шестнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Живка Ранкова
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 274 по описа за 2016 г.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д.П.Д. против
наказателно постановление № 16-1075-000142/26.02.2016 г. на
началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл.
137а ал.1 от ЗДвП на осн. чл. чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП му е наложено
административно наказания “глоба” в размер на 50 лв.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като незоконосъобразно от формална
страна.
Въззиваемият заявява становище, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 14.02.2016 г. в гр. Разград, жалбоподателят
управлявал МПС – л.а. „Ровър 214“ с рег.
№ **, по ул. “Д”, в посока кръстовище с ул. “Л”, когато бил спрян за поверка от
контролните органи по ЗДвП пред хотел Централ. Причина за последното, било
обстоятелството, че Д. не бил поставил обезопасителния колан на автомобила,
което било възприето от полицейските служители – свидетелите Ц. и Н., при
разминаване с автомобила на жалбоподателя.
Ето защо, за така установеното, актосъставителят – св.Ц., съставил АУАН
с бл. № 704113, в който пресъздал посочените по – горе обстоятелства и
квалифицирал същите като нарушение по чл. 137а ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен
и подписан от жалбоподателя с отбелязване, че не е съгласен с констатациите в
него. Въз основа на акта, административнонаказващият орган издал атакуваното
НП, в което описанието на нарушението е идентично с описанието дадено му в АУАН,
същото е квалифицирано, като такова по
чл. 137а ал.1 от ЗДвП и отговорността на жалбоподателя е ангажирана на осн. чл.
чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП с налагане на административно наказание “глоба” в
размер на 50,00 лв.
В хода на съдебното производство, като
свидетели са разпитани актосъставителят и свидетелят по акта, които с
показанията си установяват идентична с описаната в постановлението фактическа
обстановка досежно време и място на осъществяване на нарушението, самото
нарушение и начина на установяването му. Несъществени за подлежащата на
установяване фактическа обстановка
относима към съставомерността на нарушението
противоречия в показанията на
полицейските служители има досежно посоката на движение на двата автомобила –
служебния и този управляван от жалбоподателя в момента на разминаването им. По
искане на защитата, като свидетел е допусната пътничката в управлявания от
жалбоподателя автомобил присъствала по време на проверката Д. К.. Нейните показания
пък влизат в противоречие с твърдяното от всеки един от останалите двама
свидетели, като според нея полицейският автомобил не се е разминавал с „Ровър“
–а, а напротив бил изпреварен от Д.. Пак според тази свидетелка, последния през
цялото време на управление на автомобила бил с поставен обезопасителен колан.
Изисканите по делото по искане на защитата писмени доказателства, единствено
установяват по категоричен начин движение на полицейския автомобил по ул.
„Дунав“.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Като издадено от компетентния за това
орган по реда и във формата, предвидени от Закона, атакуваното наказателно
постановление се явява законосъобразно от формална страна. Същото
е издадено въз основа на акт съответстващ на изисквания на ЗАНН.
Що се отнася до това осъществено ли е
санкционираното административно нарушение от жалбоподателя и извършено ли е то
виновно от него, то съдът намира следното:
Санкционираното с атакуваното НП нарушение
на водача е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните
длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена
сила до доказване на противното. Тази доказателствена сила не е оборена от свидетелските
показания по делото, досежно спорния релевантен факт дали жалбоподателят е управлявал
автомобила с поставен обезопасителен колан, преди спирането му от полицейските
служители. В тази насока следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Ц. и Н., които по отношение на последно посоченото
обстоятелство са категорични и непротиворечиви. И двамата свидетели очевидци са
възприели, че водачът на автомобила е без поставен колан. Установените
противоречия в техните показания досежно посоката на движене на двата
автомобила – този на жалбоподателя и
полицейската кола и досежно мястото, на което превозните средства са се
разминали, са несществени и обясними
както с оглед изминалия значителен период от време от датата на устаноявване на
нарушението до дата на съдебно заседание, така и с оглед обстоятелството, че
свидетелите пресъздават факти свързани с изпълнението на ежедневната им
задължения и сходни по естеството си с други случаи на нарушения на ЗДвП. Те
обаче не са от такова естество, щото да поставят под съмнение достоверността на
изявленията им в частта касаеща възприемането на самото нарушение. Не без
значение за извод в тази насока е и обстоятелството, че и двамата полицейски
служители пресъздават по идентичен начин последващото свое поведение –
промяната на посоката на управлявания от тях автомобил, придвижването след
колата на жалбоподателя и спирането му за проверка пред хотел «Централ». При
това, тези действия са били предприети именно поради установеното вече
нарушение, което и обяснява същите. Твърденията на св. К., която е фактическа
съжителница на жалбоподателя, поради близките й
отношения с последния, не са достатъчни да дискредитират безпристрастните
показания на полицейските служители. Ето защо и съдът намира, че спорното по
делото фактическо обстоятелство, че жалбоподателят е бил без поставен колан при
управление на МПС - то, не е оборено от събраните по делото доказателства.
Безспорно установени в настоящото производство
се явяват и всички относими към съставомерността на санкционираното нарушение по
чл. 137а ал.1 от ЗДвП, фактически обсотятелства. Съгласно посочената разпоредба:
„ Водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.“ Безспорно
е, че жалбоподателят не спада към някоя от категориите лица, попадащи в алинея
2 на този текст от Закона, за които изискването за поставяне на обезопасителен колан
не важи безусловно. В случая обстоятелството, че по време на проверката Д. е бил
без поставен такъв, се установява от събраните по делото доказателства. Както бе посочено и по – горе,
именно последното е дало основание на контролните органи да го спрат за проверка.
Ето защо и доколкото описаното и доказано в настоящото производство поведение на
жалбоподателя осъществява признаците на посочената за виновно нарушена разпоредба
на чл.137а ал.1 от ЗДвП, то правилно и законосъобразно отговорността му е ангажирана
на основание чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП. И тъй като размерът на наложеното административно
наказание «глоба» е съответен на абсолютно определения в посочената санкционна разпоредба
размер от 50,00 лв., то липсват и основания за изменение на постановлението в този
смисъл.
По изложените съображения и атакуваното
НП следва да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно.
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 16-1075-000142/26.02.2016 г. на началник
сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 137а ал.1 от ЗДвП на
осн. чл. чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП на Д.П.Д. е наложено административно наказания
“глоба” в размер на 50 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: