№ 341 01.08.2016 година град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
десети юни две хиляди и шестнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА
ДОБРЕВА
секретар
Ж.Р.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 288 по описа за 2014 г.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от П.С.Х. против
наказателно постановление № 14-1075-000155/26.02.2016 г. на
началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 5
ал.3 т.1 от ЗДвП на осн. чл. 174 ал.1 от ЗДвП са му наложени административни
наказания “глоба” в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 9 месеца.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като незоконосъобразно от формална
страна.
Въззиваемият заявява становище, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 16.02.2016 г. около 00,36 ч. в
гр. Разград, при управление на МПС по ул. “***”,
в посока ул. “***”, до
магазин „***“, жалбоподателят
бил спрян за проверка от контролните органи по ЗДвП. Х. бил поканен за
извършване на проверка за употреба на алкохол с “Алкотест Дрегер 7510” с фабр.
№ ARВA № 0060. Електронната скала на средството за измерване
отчела наличие на 0,87 промила алкохол в издишания от него въздух. На
жалбоподателя бил издаден и талон за медицинско изследване с бл. № 0033048. За
така установеното, като приел, че Х. е извършил нарушение на чл. 5 ал.3 от
ЗДвП, актосъставителят – св.Н., съставил АУАН с бл. № 704040. Освен изложените
по – горе обстоятелства свидетелят посочил в акта, че нарушението е
осъществдено от жалбоподателя при управление на МПС – л.а. „****“ с
рег. № ****, данните
за което превозно средство били установени от представеното от водача СРМПС.
Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя без отбелязване на възражения. Въз
основа на акта, административнонаказващият орган издал атакуваното НП, в което описанието
на нарушението е идентично с описанието дадено му в обвинителния акт, същото е квалифицирано, като такова по чл. 5
ал.3 т.1 от ЗДвП, и на основание чл. 174
ал.1 от ЗДвП отговорността на жалбоподателя ангажирана с налагане на административни наказания
“глоба” в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9
месеца.
В хода на съдебното производство, като
свидетел е разпитан актосъставителя, който с показанията си установява
идентична с описаната в постановлението фактическа обстановка досежно време и
място на осъществяване на нарушението, процедурата по установяване на
концентрация на алкохол в кръвта на водача. Свидетелят сочи още, че в хода на
проверката самия Х. не е оспорил обстоятелството, че е употребил алкохол,
заявявайки че е изпил 100 гр.водка. Въз основа на показанията на разпитания в
хода на производството свидетел по акта – Ц. и допуснатите по искане на
защитата свидетели Й., К., М., съдът намира за установено, че управлявания от жалбоподателят
автомобил към момента на спирането му от контролните органи е бил не посочения
в АУАН и НП л.а. „****“ с рег. № ****, а л.а. „***“ с рег. № ****.
Именно в този смисъл са и твърденията на защитата, която не оспорва останалите
отразени в атакуваното постановление фактически обстоятелства извън марката,
модела и регистрационния номер на управлявания от жалбоподателя автомобил.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Като издадено от компетентния за това
орган по реда и във формата, предвидени от Закона, атакуваното наказателно
постановление се явява законосъобразно от формална страна. Съдът не споделя
изтъкнатите от защитата аргументи в тази насока. Същите са относими
към съставомерността на нарушението по
същество. Съгласно разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН в
съдържанието на наказателното постановление следва да намерят отражение
обстоятелствата при които нарушението е извършено, както следва да бъде дадено
и описание на самото нарушение. В атакуваното НП са отбелязани резултатите
от техническото средство, с което жалбоподателят е бил изпробван за наличие на
алкохол в кръвта при спирането му от контролните органи, датата и мястото на
осъществяване на нарушението, като е индивидуализирано и
управляваното от него МПС. Както бе посочено и по –
горе, дали отразените факти отговарят на действителността е въпрос по същество,
а не такъв касаещ формалната законосъобразност на НП. Правната
квалификация на нарушението също е определена правилно, както в АУАН, така и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление,
като по този начин са изпълнени и изискванията на чл. 42 т.5 и чл. 57 ал.1 т.6
от ЗАНН. След като словесното описание на нарушението в АУАН и
НП кореспондира на изискването на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП водачите да не
управляват под въздействие на алкохол, то и правото на зищата на жалбоподателя
не е накърнено по никакъв начин.
Що се отнася до това осъществено ли е
санкционираното административно нарушение от жалбоподателя и извършено ли е то
виновно от него, то безспорно доказани се явяват всички елементи от състава на
нарушението по чл. 5 ал.3 от ЗДвП. Този
текст от закона забранява на водачите да управляват ППС под въздействие на
алкохол. Жалбоподателят не оспорва нито едно от отразените в НП обстоятелства,
освен вида на управлявания от него автомобил. Същевременно въз основа на всички
събрани в хода на производството доказателства, а в този смисъл са и твърденията
на самия Х., в момента на проверката той е управлявал лек автомобил. Последно
посоченото е достатъчно, за да се приеме че е бил водач на «пътно превозно
средство» по смисъла на ЗДвП. В случая, съдът наистина намира, че посоченото в АУАН
и НП превозно средство е различно от действително управляваното от жалбоподателя
при проверката на последния за наличие на алкохол в кръвта. Безспорно
установено обаче е, че той е управлявал именно пътно превозно средство на място
и дата посочени в НП. Обстоятелство,
че е бил под въздействие на алкохол, също е безспорно доказано. То е установено по предвидения нормативен ред въз основа на резултатите от използваното техническото
средство “Алкотест Дрегер 7510” сочещи 0,87 промила. И доколкото в настоящия случай установената концентрация е в границите на
съставомерните за деянието наказуемо по административен ред стойности от 0,5 до
1,2 на хиляда, то следва да се приеме че поведението на жалбоподателя
осъществява от обективна страна посочения за виновно нарушен текст от закона. Нарушението е
съставомерно и от субективна страна, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че е
употребил алкохол под чието въздействие управлява МПС. Ета защо и
законосъоразно отговорността му е ангажирана по реда на чл. 174 ал.1 от ЗДвП от
административнонаказващият орган.
Що се отнася до размера
на наложените наказания за посоченото нарушение. При предвидени в чл. 174 ал.1
минимуми и максимуми на двете наказания - за глобата от 500 лв. до 1000 лв. и за лишаването от право
да управлява МПС от 6 до 12 месеца, административнонаказващият орган е определил
и наложил наказанията около средните им размери, изхождайки от концентрацията
на алкохол в кръвта на водача, установена въз основа на показанията на
техническото средство. При липса на сочени и доказани от жалбоподателя
обстоятелства, които да представляват
смегчаващи вината такива по смисъла на чл.27 от ЗАНН, съдът намира, че
липсват и основания за изменение на атакуваното постановление с намаляване на наложените административни
наказания, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло, като
законосъобразно.
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 14-1075-000155/26.02.2016 г. на началник
сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП
на осн. чл. 174 ал.1 от ЗДвП на П.С.Х. са наложени административни наказания “глоба”
в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: