Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 339 01.08.2016 година град Разград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ................. състав
на
десети юни 2016 година
В
публичното заседание в следния състав:
секретар
Ж.Р.
прокурор
.......................
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 333 по описа за 2016 година
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ЕТ „Иво-85-Ивелин
Иванов“ против наказателно постановление № 188112 – F202745/28.03.2016
г. на Директор офис Разград при ТД на НАП Варна, с което за нарушение на чл.125
ал.5 от ЗДДС на осн. чл. 179 от ЗДДС му
е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Жалбоподателят моли НП да бъде отменено
изцяло.
Административнонаказващият орган заявява
становище, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление, като
законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 22.02.2016 г. жалбоподателят подал
справка-декларация по ЗДДС с вх. № 173421600585210 за данъчен период 01.01.2016
г. – 31.01.2016 г., декларирайки нулеви стойности във всички графи. Посочените
действия били предприети от търговеца, след изпратена от ТД на НАП Варна, офис
Разград покана изх. № 1329/16.02.2016 г. получена от него на 22.02.2016 г. за
подаване на справка за посочения период, въз основа на установеното на 16.02.2016
г. от данъчните служители обстоятелство, че такава не е подадена. Справката
следвало да бъде подадена от жалбоподателя до 15.02.2016 г., т.к. 14 то число
на посочения месец е почивен. Ето защо актосъставителят – св. Х. приела, че е
осъществено нарушение, изразяващо се в
неподаване на справката декларация в посочения в чл. 125 ал.5 от ЗДДС срок, за
което съставила АУАН с бл. № F202745/22.02.2016
г. Актът бил предявен и подписан от собственика на
жалбоподателя с отбелязване, че няма възражения. Въз основа на АУАН, на
28.03.16 г. било издадено атакуваното
НП, в което описанието на нарушението е идентично с описанието дадено му в
АУАН, същото е квалифицирано като такова по чл.125 ал.5 от ЗДДС и
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на осн.
чл. 179 от ЗДДС, с налагане на административно наказание «имуществена санкция»
в размер на 500 лв.
В хода на производството с показанията си
актосъставителят установява идентична с описаната в АУАН и постановлението фактическа
обстановка.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Като подадена в срок
от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на
ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна
следните съображения:
Като издадено от компетентния за това
орган по реда и във формата предвидени в закона атакуваното НП се явява
законосъобразно от формална страна. Що се отнася до това осъществено ли е
административно нарушение и извършено ли е то от жалбоподателя, съдът намира
следното :
Действително с неподаване на справката-декларация
в сроковете посочени в чл. 125 ал.5 от ЗДДС, жалбоподателят е осъществил състава
на санкционираното административно нарушение. Същевременно съдът намира, че същото
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Легалната дефиниция
на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93 т.9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, са субсидиарно
приложими в производствата по налагане на административни наказания, по въпросите
за отговорността. Според посочената по-горе дефиниция, "маловажен случай"
е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния
вид. Преценката за маловажност на осъщественото нарушение е такава за законосъобразност
на НП и същата подлежи на съдебен контрол. Безспорно е, че обществените отношения, регулирани от ЗДДС,
са от особена обществена важност, както и че санкционираното нарушение е формално,
но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за индивидуална
преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние
и на конкретния нарушител. На първо място, в тази насока следва да бъде преценен
срока на закъснението за подаване на справката – декларация, който е едва шест дни
/неправилно приети от административнонаказващият орган за седем, тъй като на седмия
ден, то е преустановено/. Определеният от законодателя максимален срок за подаването
на справките е 14-то число на следващия данъчния период за който се отнасят, но
доколкото данъчнорегистрираните по ЗДДС лица
нямат задължение да осъществяват посоченото действие в началото на този срок и тяхното
бездействие до изтичането му е съобразено с правната норма, то определящ за тежестта
на нарушението е единствено срока на закъснение. Аргумент в подкрепа на изводите
на съда е и обстоятелството, че предвидените в чл.179 от ЗДДС санкции се следват
както в случаите въобще на неподаване на справки – декларации, така и в случаите,
когато такива са подадени, но след изтичане на предвидените в закона срокове. Безспорно
е че втората категория нарушения поначало са с по-ниска степен на обществена опасност
и за тежестта на всяко конкретно нарушение от този вид определящ е срока на закъснение. В случая не без значение се явява и обстоятелството,
че регистрираната от жалбоподателя справка
– декларация, попада в категорията на тези по алинея 4 на чл.125 от ЗДДС. Действително
и в случаите когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите,
когато не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило
внос за този данъчен период, регистрираното лице също е длъжно да подаде справка-декларация
в посочения по – горе срок, с изтичането на който се осъществява състава на санкционираното
нарушение. Вида на подадената декларация
обаче, също е от значение при преценка тежестта на нарушението, доколкото същата
пряко касае данъчни отношения. Като смегчаващо обстоятелство следва да бъде преценено
и че нарушението е извършено за първи път, в каквато насока следва да бъде преценена
и липсата на данни за извършени от дружеството
други нарушения на фискалната дисциплина. Освен това, ако се приемат твърденията
на жалбоподателя, че дружеството е било прекъснало дейността си, то те не могат
да не се отчетат на плоскостта на причините довели до забяването, при липсата на
осъществявана търговска дейност. Аргумент в подкрепа на тези съждения е и
обстоятелството, че жалбоподателят е подал декларацията на деня, в който е
получил поканата от НАП за това. Ето защо изложените по – горе обстоятелства, както
и липсата на вредни последици произтичащи от подаване на справка – декларация със
стойности различни от нулеви, декларирани в конкретния случай, обосновават извод,
че санкционираното нарушение представлява маловажен случай, поради което и атакуваното
НП следва да бъде отменено на посоченото основание.
Воден от изложеното до тук на осн. чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
188112 – F202745/28.03.2016 г. на Директор офис Разград при ТД на НАП Варна, с което
за нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС на осн. чл. 179 от ЗДДС на ЕТ „Иво-85-Ивелин Иванов“ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен
срок от осъобщаването му на страните пред Административен съд Разград.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: