№ 340 01.08.2016
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
десети юни две хиляди и шестнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Ж.Р.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 344 по описа за 2016 г.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Т.Г.П. против наказателно
постановление № 37 - 0000109/07.03.2016 г. на
началник Областен
отдел “Автомобилна администрация” гр. Разград, с което за нарушение на чл.15
пар.7 б. “б” т. ii от
Регламент 3821/85 г. във вр. с чл. 78 ал.1 т.2 от ЗАПревози на
основание чл. 93в ал.17 т.3 от Закон за автомобилните превози му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.
Жалбоподателят
моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно от
формална страна, като алтернативно поддържа становище за наличие предпоставките
на чл. 28 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган не изпраща представител и не заявява
становище по жалбата.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 09.02.2016
г. служители на ОО“АА” гр. Разград, по
път I-2,
км.88+200, спрели за проверка на паркинг до разклона за с. **** жалбоподателя, който управлявал товарен автомобил – «*****” с рег. № ***** с прикачено полуремарке с рег. № *****. Проверяващите установили, че с превозното
средство, което било оборудвано с дигитален тахограф, се извършва обществен превоз на
товари, по маршрут гр. Варна – гр. Разград. При проверка на изискуемите
документи по Регламент 3821/85 г., водачът - жалбоподателят П., представил карта №
0000000003287001 за водач за дигитален тахограф, в която липсвали данните за
периодите за време на управление, прекъсвания и почивки за времето от 15,04 ч.
на 02.02.2016 г. до 12,15 ч. на 09.02.2016 г. За посочения период водачът не
представил и удостоверение за дейности по образец. Ето защо, като счел, че с превозното средство се осъществява
превоз, попадащ в обхвата на Регламент/ЕО/ № 561/2006 г., актосъставителят М.,
приел че жалбоподателя е извършил нарушение на чл.15 пар.7 б. “б” т. ii
от Регламент 3821/85 г. във вр. с чл. 78 ал.1 т.2 от ЗАПревози, тъй като за периода от 15,04 ч. на 02.02.2016 г. до 12,15 ч. на
09.02.2016 г. не представя ръчни записи
и разпечатки, или удостоверение за
дейности, за което съставил АУАН с бл. № 218644. Актът бил предявен и подписан
от жалбоподателя без възражения. Въз основана АУАН, на 07.03.2016
г. било издадено и атакуваното наказателно постановление № 37 - 0000109/07.03.2016 г. на началник Областен отдел “АА” гр. Разград, с което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение
описано по идентичен начин с начина по който то е описано в акта, квалифицирано
като такова по чл.15 пар.7 б. “б” т. ii от
Регламент 3821/85 г. във вр. с чл. 78 ал.1 т.2 от ЗАПревози, и за което на осн.
чл. 93в ал.17 т.3 от Закон за автомобилните превози на П. е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв. Наказателното
постановление е издадено след постъпване в тридневния срок за възражения на
удостоверение за дейности, което не е съобразено от административнонаказващият
орган, тъй като не е подписано от водача.
Изложените в акта и наказателното
постановление обстоятелства се установяват от показанията на разпитания в хода
на производството актосъставител – св. М..
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ
на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, тя
е неоснователна по следните съображения:
Като издадено от
компетентния за това орган, по реда и във формата предвидени от закона,
атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно от формална
страна.
Що се отнася до това извършено ли е
административното нарушение от жалбоподателя и осъществено ли е то от него
виновно, съдът намира следното:
В атакуваното НП за виновно
нарушени от жалбоподателя са посочени нормите на 78 ал.1 т.2 от ЗАПревози,
който препраща към Регламент (ЕИО) № 3821/85, относно изискванията за
контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен
транспорт /отм. с Регламент 165/2014 г. в сила от 02.03.2016 г./, и чл.15 пар.7 б. “б” т. ii от Регламента. Последно посочената
разпоредба, вменява в задължение на
водачите управляващи превозни средства снабдени със записващо оборудване
от вида на процесното да представят при всяко поискване на контролните органи /освен
картата на водача/, всеки ръчен запис и разпечатка, направени през текущата седмица
и предходните 15 дни. Изречение последно на б.б от пар.7
сочи, че след 01.01.08 г. срока, за който следва да се представят такива данни
е – деня на проверката и предходните 28 дни. Аналогична е
редакцията на действащия към момента на издаване на НП чл.36 пар.2 т. ii от Регламент
165/2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт.
Според извършеното описание на санкционираното
нарушение в текста на атакуваното НП, същото се изразява в това, че
жалбоподателят не е представил при проверка от контролните органи документите,
които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му за
периода от 15,04 ч. на 02.02.2016 г. до 12,15 ч. на 09.02.2016 г., който период
попада в рамките на предхождащите проверката 28 дни. Въз основа на събраните в
хода на производството доказателства, безспорно установено е осъществяването на
така описаното административно нарушение.
Действително водачът е представил карта, която обаче не съдържа
информация за посочения период, като за този период не са въведени ръчно
данните за вид осъществявана дейност, съгласно изискванията на приложение IБ,
раздел III,
т.6.2 от Регламент (ЕИО) № 3821/85, в който смисъл е и изиксването на чл.34
пар.3 б.“б“ от Регламент 165/2014 г. За периода
не е представено и удостоверение по чл. 10 ал.1 от Наредбата
по чл. 89 ал.1 от ЗАП. По този начин, към момента на порверката, жалбоподателят
не е представил на контролните органи нито един от нормативно изискуемите
документи, годни да удостоверят времето на управление, прекъсвания и почивки за
посочения по – горе период. Ето защо и доколкото посочената за виновна нарушена
разпоредба вменява в задължение на водачите да представят изброените в нея
документи при всяко поискване от инспекторит, то и по – късното представяне на
удостоверение за дейности преда административнонаказващият орган, е ирелевантно
за съставомерността на санкционираното нарушение. Изискванията на чл. 15 пар.7 от Регламента, както и тези
на ЗАПревози, целят възможност за проверка на посочените по – горе
обстоятелства - време на управление,
прекъсванията и почивки, за всеки един от 24-те часа в денонощието за посочения
в правната норма период от 28 предходни дни и текущия на проверката ден. Следователно
и при невъзможност за представяне на документ касаещ дори и част от този период
/ както е в конкретния случай/, нарушението
е съставомерно по посочената за виновно нарушена правна норма действала към
моментан а неговото осъществяване – чл. 15
пар.7 б. “б” т. ii от Регламент 3821/85 г.
във вр. с чл. 78 ал.1 т.2 от ЗАПревози и подлежи на
санкциониране по приложеният от административнанаказващия орган текст на
чл. 93в ал.17 от ЗАПревози. И доколкото
следващото се според посочената разпоредба административно наказание «глоба» е
определено в абсолютен размер от 1 500 лв., то липсват и основания за
изменение на атакуваното наказателно постановление в този смисъл.
Що се отнася до предпоставките за
приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, за наличието на каквито настоява
защитата, съдът не споделя изложените в тази насока аргументи. Приложеното към
административнонаказателната преписка удостоверение по образец, дори и да се
приеме, че установява отбелязаните в него факти /доколкото формално не е
редовно поради липса на подпис на водача/ е представено не в момента на
проверката, както изисква сочената за нарушена правна норма, а по – късно.
Освен това, направеното в него отбелязване – че за процесния период жалбоподателят е бил в отпуск или почивка,
влиза в противорече с фактическите твърдения на самия П., който в жалбата си
сочи, че по същото време е изпълнявал служебните си задължение на територията
на предприятието, без да е управлявал превозно средство. Ето защо и
съобразявайки високата степен на обществена опасност на нарушенията от вида на
процесното, засягащи обществените отношения пряко свъзани и с безопасността на
движението по пътищата, както и това, че се касае до значителен период от
време, в рамките на 28 дневния такъв, за който водачът не е бил в състояние да
представи изискуемите документи, съдът
намира, че конкретното нарушение не представлява «маловажен случай» по смисъла на Закона.
Ето защо и като законосъобразно, счита
че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден
от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 37 - 0000109/07.03.2016 г. на началник
Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Разград, с което за нарушение
на чл.15 пар.7 б. “б” т. ii от Регламент 3821/85 г./отм./ във вр. с чл. 78 ал.1
т.2 от ЗАПревози на основание чл. 93в ал.17 т.3 от Закон за автомобилните превози
на Т.Г.П. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: