№ 362 22.08.2016
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
двадесет и втори юни две хиляди и шестнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Г.А.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело №
364
по описа за 2016 г.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.К. А. – Д. против наказателно постановление № 0000045/28.03.2016
г. на
Директора на Областна дирекция по храните гр. Разград, с което за
нарушение на чл. 39 ал.2 т.14 б.»в» от Закон
за ветеринарномедицинската дейност на осн. чл. 413 ал.1 от ЗВД й е наложено
административно наказание «глоба» в размер на 400 лв.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно оспорвайки
осъществяване на санкционираното нарушение.
Административнонаказващия
орган заявява становище за законосъобразност на атакуваното постановление и
моли същото да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
През м. февруари 2016 г. по
повод постъпил сигнал от Федерална агенция за безопасност на хранителната
верига на Белгия до Изпълнителния директор на БАБХ, от контролните органи по Закон
за ветеринарномедицинската дейност, била извършена проверка на дейност
осъществена от жалбоподателката. В хода на същата, след справка в интегрираната
информационна система, било установено че С. А., в качеството си на ветеринарен
лекар, на 26.01.2016 г. е поставила микрочип с № 941000016926183 на куче –
порода «кангал», без да въвед в системата данни за животното. Ето защо, за така
установеното на 29.02.2016 г. , актосъставителят – св.М., съставил АУАН № 0000405
в който описал посочените по – горе обстоятелства и квалифицирал същите, като
нарушение на чл. 39 ал.2 т.14 от ЗВД.
Актът бил предявен на жалбоподателката и подписан от нея с отбелязване
че ще представи писмени възражения. В тридневния срок за това, депозирала
такива, които обаче били приети от административнонаказващия орган за
неоснователни и на 28.03.2016 г., било
издадено и атакуваното НП. В съдържанието му, като описание на нарушението, е
посочено, че жалбоподателката в качеството й на ветеринарен лекар упражняващ
ветеринарномедицинска практика във ветеринарна амбулатория I
категория, с адрес гр. Разград, ул. „Паркова“ № 17, на посоченото място, на 01.01.2016
г. е извършила идентификация на куче порода „Кангал“ чрез инжектиране на
микрочип с № 941000016926183, като не е въвела в интегрираната информационна
система на БАБХ данни за идентифицираното животно. За виновно нарушен е посочен
чл. 39 ал.2 т.14 б.»в» от Закон
за ветеринарномедицинската дейност и отговорността на А. е ангажирана на
основание чл. 413 ал.1 от ЗВД с налагане на административно наказание «глоба» в
размер на 400 лв.
В хода на съдебно производство въз основа
на показанията на допуснатия като свидетел по делото актосъставител, се
установява идентична с описаната в акта
фактическа обстановка.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна страна,
срещу акт подлежащ на обжалване, жалбата се явява допустима, а разгледана по
същество е основателна, по различни от изложените в нея съображения:
Посочената за виновно нарушена
разпоредба на чл. 39 ал.2 т.14 от ЗВД, съгласно която ветеринарните лекари
въвеждат в ИИС на БАБХ данните за идентифицираните животни, е обща. Задълженията
въведени със същата се отнасят до всички видове животни, по смисъла на т.35
пар.1 от ДР на ЗВД. Специални изисквания спрямо осъществяваните от
ветеринарните лекари дейности по отношение на кучета са поставени с
разпоредбата на чл. 174 ал.3 от ЗВД. Редакцията на посочената разпоредба до ДВ
бр. № 14 от 2016 г. в сила от 19.02.2016 г. гласи: „При регистрацията на кучето
ветеринарният лекар поставя татуировка или микрочип, които съдържат идентификационен
код по Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици
на населеното място и индивидуален номер на животното“, а в редакцията на ДВ бр.
№ 14 от 2016 г.: „При регистрация на кучето ветеринарният лекар поставя микрочип,
отговарящ на стандарт ISO 11784 и въвежда данните в Интегрираната информационна
система на БАБХ.“ С посочения ДВ бр. 14 от 2016 г. е изменена и дефиницията на
понятието "официална идентификация" дадена в пар.1 т.75а от ДР на
ЗВД, която от „поставяне на животните на одобрени от БАБХ средства за идентификация,
чрез които данните за животните се въвеждат в Интегрираната информационна система
на БАБХ“ е променена на: „маркирането на животните с уникално средство за идентификация
при условията и по реда на чл. 51, ал. 5 – 9 и последващото въвеждане в Интегрираната
информационна система на БАБХ“.
Нито в разпоредбите на ЗВД, нито в тези
на приложимите към регулиране на съответните обществени отношения регламенти на
ЕС/ Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли
2000 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък;
Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета от 17 декември 2003 г. за създаване на система
за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите, Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/262 на Комисията от 17 февруари 2015 г. за определяне на
правила в съответствие с директиви 90/427/ЕИО и 2009/156/ЕО на Съвета по отношение
на методите за идентификация на еднокопитни животни / изискване към конкретното съдържание на
данните за идентификация на кучетата, не е въведено. Липсва нормативно такова и
в Наредба № 6 от 8.10.2013 г. за изискванията към средствата за официална идентификация
на животните и използването им, условията, реда и контрола по събиране, въвеждане,
поддържане и използване на информацията в Интегрираната информационна система на
Българската агенция по безопасност на храните издадена на осн. чл. 51 ал.5 ал.5
от ЗВД. И ако въз основа нормите на посочените по – горе регламенти, може да се
направи извод каква информация включват данните по смисъла на чл. 39 ал.2 т.14 от
ЗВД, които следва да бъдат въведени от ветеринарния лекар в интегрираната
информационна система спрямо видовете животни, за които актовете на ЕС са
приложими, то не така стои въпросът по отношение на кучетата. За този вид
животни специални изисквания за въвеждане на данни са поставени едва с
редакцията на ДВ бр. 14 от 2016 г., който е в сила от 19.02.2016 г. – т.е. след
датата на осъществяване на процесното нарушение. До 19.02.2016 г. не може да се
приеме, че такива са били въведени с общата разпоредба на чл. 39 ал.2 т.14 от ЗВД,
тъй като тя е приложима по отношение на животните попадащи в обхвата на посочените
по – горе Регламенти на ЕС, въвеждащи конкретни правила за поведение и запълващи
нейното съдържание, докато по отношение на кучетата липсва разписано нормативно
специално такова. И тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 3 ал.1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се
прилага нормативния акт, който е бил в сила по време на извършването му, то и
поведението на жалбоподателката се явява несъставомерно от обективна страна.
Ако се приеме/нещо което не се
споделя от настоящия състав/, че конкретно изискване касаещо данните за кучета,
по смисъла на чл. 39 ал.2 т.14 б.“в“ е въведено в раздел V, чл. 19 т.1 от Наредба № 6 от 8.10.2013 г., според който: „В ИИС на БАБХ
се събират, обработват и съхраняват актуални и исторически данни за: ЕПЖ, ДПЖ, свине,
еднокопитни и домашни любимци в страната, свързани с идентификация, здравен статус
и проследяване на движения“, то се налага извода, че атакуваното НП е
незаконосъобразно от формална страна, като несъответстващо на изискванията на
чл.57 от ЗАНН, тъй като в неговото съдържание не са намерили отражение всички
фактически обстоятелства относими към съставомерността на нарушението, тъй като
липсва описание на вида данни, които жалбоподателката е била задължена да
въведе, но не е направила. Освен това, според чл.24 ал.2 от Наредбата, информацията подлежаща на
съхраняване в ИИС, се въвежда в системата в срок до три дни от съставяне на
документа за подлежащото на вписване събитие, което отново е аргумент за несъставомерност
на поведението на жалбоподателката от обективна страна към датата посочена като
такава на осъществяване на нарушението в
атакуваното НП.
Извън
изложеното по – горе остава и въпросът за размера на наложеното от
административнонаказващият орган наказание, който/вероятно – поради липсата на
изрично отбелязване в този смисъл и липса на мативи в НП/ е съответен на
минимума на чл.413 ал.1 от ЗВД в редакцията на ДВ бр. 14/2016 г. и който
съгласно разпоредбата на чл. 3 ал.2 от ЗАНН е неприложим.
Ето защо и по изложените съображени,
доколкото осъщественото от жалбоподателката не осъществява признаците на
санкционираното нарушение, атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно.
Воден от изложеното до тук, на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
0000045/28.03.2016 г. на Директора на Областна дирекция по храните гр.
Разград, с което за нарушение на чл. 39 ал.2
т.14 б.»в» от Закон за ветеринарномедицинската дейност на осн. чл. 413 ал.1 от ЗВД
на С.К. А. – Д. е наложено административно наказание «глоба» в размер на 400 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Разградски Административен съд в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: