Р Е Ш Е Н И Е

№ 414 22.08.2016 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на петнадесети юли две хиляди и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар П.Т.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 365 по описа за 2016 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от К.С.К. против наказателно постановление № 16-1075-000271 от 28.03.2016 г. на началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 638 ал.3 от КЗ, на основание чл. 638 ал.3 от КЗ му е наложено административно наказание «глоба» в размер на 400,00 лв.

Жалбоподателят моли НП да бъде отменено, сочейки по същество наличие предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган заявява становище за неоснователност на жалбата.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

През месец март 2016 г. в гр. Разград, по ул. „Дунав“, движейки се в посока ул. „Венелин“ жалбоподателят управлявал лек автомобил “Фиат Панда 750” с рег. № ***, собственост на С. Д. Н. В близост до магазин „Воден свят“ около 10,15 ч., той бил спрян от контролните органи по ЗДвП. При проверка на документите на МПС и водача, било установено, че за автомобила няма сключена валидна застраховка гражданска отговорност. От жалбоподателят не била представена застрахователна полица, а според извършената от полицейските служители справка в информационната система, към този момент не бил сключен такъв договор. Ето защо, свидетелят Н. съставил АУАН с бл. № 704331 от 17.03.2016 г., в който отразил посочените по – горе обстоятелства, като отбелязал, че К., в качеството си на водач на 27.03.2016 г., управлява автомобил, за който няма действащ договор за сключена задължителна застраховка „ГО“ и дал правна квалификация на нарушението, като такова по чл. 638 ал.3 от КЗ. Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя с отбелязване в графа възражения, че е бил на лечение и е имал намерение да поднови застраховката. По – късно, въз основа на него било издадено и атакуваното НП № 13-1075-000271 от 28.03.2016 г. на началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което отговорността на К., била ангажирана на основание чл. 638 ал.3, за нарушение на чл. 638 ал.3 от КЗ, с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 400 лв. В съдържанието на НП, описанието на нарушението е идентично с описанието дадено му в АУАН, като е посочено че то е извършено на 17.03.2016 г.

В хода на производството, като свидетел е разпитан актосъставителят Н., който с показанията си установява идентична с посочената в АУАН и НП фактическа обстановка. Свидетелят заявява, че датата 27.03.2016 г., посочена като такава на осъществяване на нарушението, не е действителната. Касаело се до техническа грешка, като самото нарушение било извършено и установено на датата на съставяне на акта и предявяването му на нарушителя – 17.03.2016 г.

Представените от жалбоподателя заверени преписи на болнични листи, установяват че за периода от края на 2015 г. до 23.03.2016 г. в отпуск по болест, при домашно-амбулаторен режим на лечение. Застрахователна полица № 50968789/433059 от 17.03.2016 г. удостоверява че на последно посочената дата е бил сключен договор за задължителна застраховка «ГО» по отношение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил, със срок на действие считано след 11,43 ч.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения.

Атакуваното НП се явява незаконосъобразно от формална страна. Същото е издадено за нарушение извършено на 17.03.2016 г. въз основа на акт с бл. № 704331 от 17.03.2016 г., в който е посочено че нарушението е осъществено на 27.03.2016 г. В разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН е поставено ясно изискване към реквизитите на съдържанието на актовете за установяване на административно нарушение. Според т. 2 на посочената разпоредба актът следва да съдържа датата на съставянето му, а според т.3 следва да съдържа и датата и мястото на извършване на нарушението. Между двете посочени дати не във всички случаи има покритие, доколкото допустимо е установяването на административното нарушение да е последващо на неговото осъществяване. Независимо от това, определящо за времето на осъществяване на нарушението, а от там и за правнорелевантните факти срещу които субекта на административна отговорност следва да се брани, е датата на нарушението посочена в съдържанието на АУАН, а не тази на съставяне на последния. С издаденото въз основа на акта наказателно постановление обаче е санкционирано нарушение извършено на 17.03.2016 г., а следователно и такова по отношение на което производството по установяването му не е протекло по изискуемия в ЗАНН ред. След като административнонаказващият орган е приел дата на осъществяване на нарушението различна от тази, за която е бил съставен АУАН, той не е можел да упражни правомощията си по чл. 53 ал.2 от ЗАНН, тъй като допусната нередовност в акта е такава пряко относима към извършване на нарушението, още повече че самия жалбоподател е представил в тридневния срок за възражения приложената към административнонаказателната преписка полица за сключена застраховка с дата 17.03.2016 г. Посочената нередовност в административното производството е довела до такава незаконосъобразност от формална страна на атакуваното НП ,представляваща и самостоятелно основание за неговата отмяна.

Отделен от изложеното остава въпросът, че в настоящото производство се установява наличие на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Представените от жалбоподателя писмени доказателства сочат наличието на продължителни здравословни проблеми, които макар и нямащ пряко отношение към съставомерността на нарушението, доколкото К. не е себственик на автомобила, са от категарията смегчаващи отговорността обстятелства. В тази насока следва да бъд преценявано и обсотятелството, че на 17.03.2016 г. по отношене на процесния автомобил е бил сключен договор за задължителна застраховка ГО, поради което и при липсата на настъпили общественоопасни последици от поведението на жалбоподателя, осъщественото от него представлява маловажен случай по смисъла на закона.

Не последно изложеното обаче, според настоящи съдебен състав представлява основание за отмяна на атакуваното НП, а неговата незаконосъобразност от формална страна.

Воден от изложеното по – горе и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16-1075-000271 от 28.03.2016 г. на началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 638 ал.3 от КЗ, на основание чл. 638 ал.3 от КЗ на К.С.К. е наложено административно наказание «глоба» в размер на 400,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: