Р Е Ш Е Н И Е

№ 372 01.08.2016 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на двадесет и седми юни две хиляди и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Д.Д.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 379 по описа за 2016 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от ЕТ “Габриела – Петя Цонева” против наказателно постановление № 17-000315 от 01.04.2016 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" Разград, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ, на жалбоподателя на основание чл. 414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лв.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като алтернативно прави искане за намаляване размера на наложеното административно наказание.

Въззиваемата страна, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.02.2016 г. представители на Д"ИТ" осъществили проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места в закусвалня, находяща се в гр. ***, бул. „***“ № **, стопанисван от жалбоподателя. При проверката, която започнала в 11,20 ч., било установено, че там работи П. Е. К., която осъществявала трудова дейност в кухнята на обекта. Проверката продължила на 16.02.16 г. с представяне от работодателя на документацията по регистриране на трудовия договор на работничката в дружеството. Въз основа служебно изисканата от НАП информация, проверяващите установили, че работодателят е подал уведомление за сключен трудов договор с К. по електронен път, което е регистрирано в агенцията на 11.02.2016 г. в 12,52 ч. Справка с изх. № 17388163002525/11.02.2016 г. за приемане на уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ, била генерирана на 11.02.2016 г. в 13:08:31 ч. И тъй като проверката предшествала посочените часове, контролните органи приели, че към момента на нейното осъществяване на 11.02.2016 г. в 11,20 ч. К. била допусната до работа от жалбоподателя, без последния предварително да й е предоставил копие от уведомлението за регистриране на сключения между нея и ЕТ трудов договор, заверено от ТД на НАП. Ето защо, актосъставителката – св. И. приела, че по този начин жалбоподателя е осъществил нарушение по чл. 63 ал.2 от КТ, за което съставила АУАН с бл. № 17-000315/10.03.2016 г., в който описала посочените по – горе обстоятелства. Актът бил предявен и подписан от собственика на ЕТ с отбелязване, че има възражения. Такива писмени постъпили в срок и в тях жалбоподателят поддържа и заявеното пред съда становище, че към момента на проверката уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ е било подадено и прието в НАП. Тези възражения били обсъдени от административно наказващият орган, който ги счел за неоснователни позовавайки се на служебно предоставената му от ТД на НАП информация и въз основа на акта било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.416 във вр. с чл.414 ал.3 от КТ на ЕТ “Габриела – Петя Цонева”, в качеството му на работодател било наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лв., за посоченото по - горе нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ.

Посочената фактическа обстановка се установява от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и от разпита на св. И.. Към административнонаказателната преписка е приложена и представената от жалбоподателя в хода на административното производство справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ с вх. № 17388163002525/11.02.2016 г. на НАП от 10:08:25 ч. В съдебно заседание по искане на защитата е допусната и разпитана, като свидетел по делото П. К., която заявява, че към момента на проверката тя е била сключила трудов договор с работодателя. Същата е категорична, че към този момент копие от уведомление заверено от НАП не й е било предоставено от работодателя.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидени от закона, атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно от формална страна.

Що се отнася до това осъществено ли е административното нарушение за което жалбоподателя е санкциониран от него, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работник или служител без да му предостави екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от Кодекса заверено от ТД на НАП. Посочената норма е императивна. В настоящия случай, представените и събрани по делото гласни и писмени доказателства установяват, че към момента на проверката жалбоподателят в качеството му на работодател е бил сключил трудов договор с П.Е.К.. Обстоятелството, че същата към този момент фактически е престирала работна сила, в изпълнение на задълженията си по договора, също е установено безспорно. Съгласно разпоредбата на посочения по - горе текст от закона обаче, това е следвало да стане едва след като на работника е било връчено и завереното от ТД на НАП копие от уведомлението за регистриране на трудовия договор. В случая за съставомерността на нарушението без значение се явява обстоятелството дали регистрацията на договора е била осъществена след началния час на проверката от контролните органи, или преди това. Безспорно установено се явява обстоятелството, че К. е работела, без да й е връчено копие от уведомление за регистрацията на трудовия договор. По този начин, жалбоподателят в качеството му на работодател, е осъществил и състава на административното нарушение по чл. 63 ал.2 от КТ, допускайки К. до работа, без да й е връчил посочения по – горе документ. Законосъобразно е ангажирана и отговорността на дружеството по реда на чл. 414 ал.3 от КТ с налагане на административно наказание “имуществена санкция”. Що се отнася до размера на наложеното административно наказание. Съдът счита, че същото е определено без от административнонаказващият орган да са преценени обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН. При липсата на данни за осъществени от жалбоподателя други нарушения на трудовото законодателство и при така установената обществена опасност на нарушението /доколкото регистрацията на трудовия договор в ТД на НАП е извършена на датата на проверката от контролните органи/ и при липсата на вредни последици от нарушението, съдът намира че размера на следващото се наказание неправилно е определен на 2 000 лв. Действително, разпоредбата на чл. 415в ал.2 от КТ, изключва маловажността на нарушения от санкционирания вид, но при определяне размера на следващото се наказание, всички относими към този размер обстоятелства следва да се отчетат, при което и съответен на тежестта на конкретното нарушение и нарушител, съдът намира такъв на минимума предвиден в закона от 1 500 лв. В посочения смисъл, следва да бъде измемено и атакуваното НП.

Воден от изложеното до тук, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 17-000315 от 01.04.2016 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" Разград, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ, на ЕТ “Габриела – Петя Цонева” на основание чл. 414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лв., като намалява размера на наложеното наказание от 2000 лв. на 1 500 лв./хиляда и петстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: