РЕШЕНИЕ

 

397,  11.08.2016г.,  град Разград

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският районен съд 

На седми Юли 2016 година

в публичното заседание  в следния състав:

                                                            

                                                     Председател: Николай Борисов  

Секретар: Ж.Р.

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от съдията анд № 389 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Н.Х.Х. ЕГН ********** *** против НП № 16-1075-000348/11.04.2016г. на Началник Сектор « ПП « към ОДМВР – Разград, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 116 от ЗДвП е наложено административно наказание « Глоба « в размер на 0,00лв.,  на основание чл.179, ал.2 вр. чл. 179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП; за нарушение на чл. 123, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание « Глоба « в размер на 50,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца,  на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал.1,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание « Глоба « в размер на 50,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, на основание чл.175, ал.1,т.5 от ЗДвП, или общо « глоба « в размер на 100,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за 4 месеца.

Жалбоподателят по същество оспорва фактическите констатации отразени в АУАН, респективно в НП, отправя възражение по всички пунктове, относно адм. нарушения визирани в тях, респективно наложените по тези пунктове наказания, счита, че не е осъществил такива. Моли обжалваното НП да бъде отменено изцяло.

В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и с упълномощен повереник, който поддържа молбата по изложените в нея доводи.

Административнонаказващия орган, при редовно призоваване не изпраща представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП.

За РРП не се явява представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 09.03.2016г. около 07,45ч. жалбоподателката Х., управлявала собствения си л.а. „***„ с рег. № ***, като се движела по локалното пътно платно. В дясната част на платното, покрай спрели леки автомобили вървяла и пострадалата – св. Н.М. на 60г. Преди връзката на локалното платно с бел. „ **„, жалбоподателката, преминавайки покрай пострадалата я бутнала от лявата й страна, при което последната паднала на земята, усуквайки ръката си. Жалбоподателката спряла и предложила на М. ***, при което пострадалата се съгласила, качила се в колата и двете отишли в приемно отделение на МБАЛ – Разград. Там на пострадала бил извършен преглед, при който било установено ...” счупване на долния край на лява лъчевата кост, закрито...”. На М. била сложена обездвижваща превръзка и останала за 24часа за наблюдение. На следващият ден след консултация с адвокат същата подала заявление вх. № 330000-5115/10.03.2016г.  в сектор „ ПП „ при ОДМВР – Разград, въз основа, на което била образувана проверка. В хода на проверката св. Ст. С. снел обяснения от жалбоподателката и пострадалата, посетил и мястото на ПТП, след което на 05.04.2016г. съставил в присъствие на жалбоподателката АУАН бл. № 704732, в който съобразно описаната по-горе фактическа обстановка, от фактическа страна описал следните нарушения : „... поради невнимание и непредпазливост блъска движещата се в дясната част на пътното платно пешеходка...”; „... след което спира и откарва пострадалата М. до болнично заведение...”; „... Х. не уведомява компетентната служба на МВР...”; „ ... след като Х. е откарала пострадалата М. в болнично заведение, не се е върнала на мястото на произшествието ...”, квалифицирал нарушенията като такива по чл.5, ал.2,т.1,пр.1; чл. 123, ал.1,т.2, б.а и б.б от ЗДвП, запознал жалбоподателката със съдържанието на АУАН и й го връчил срешу подпис. Тя го подписала без възражения. Такива не постъпили и в тридневния срок по ЗАНН.

На база съставеният АУАН на 11.04.2016г. е издадено процесното НП, в което фактическата обстановка е описана по идентичен с АУАН начин, адм. наказващият орган, обаче описал нарушенията от фактическа страна по следния начин : „... водачът на ППС не е предпазлив и внимателен към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и престарелите хора...”; „ ... участник в ПТП не уведомява компетентната служба на МВР ...”; „ ... след ПТП премества или променя състоянието на ПС, или не се връща на мястото на ПТП, след превозване на пострадалите...”, квалифицирал нарушенията по чл. 116 от ЗДвП, като наложил административно наказание « Глоба « в размер на 0,00лв.,  на основание чл.179, ал.2 вр. чл. 179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП; по чл. 123, ал.1, т.2 от ЗДвП, като наложил административно наказание « Глоба « в размер на 50,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца,  на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и по чл. 123, ал.1,т.2 от ЗДвП, като наложил административно наказание « Глоба « в размер на 50,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, на основание чл.175, ал.1,т.5 от ЗДвП, или общо « глоба « в размер на 100,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за 4 месеца.

НП връчено редовно на 20.04.2016г., жалбата срещу него постъпила при адм. Наказващия орган на 22.04.2016г.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

Относно нарушението   на чл. 116 от ЗДвП от ЗДвП – законът вменява задължение към водачите на пътни превозни средства към няколко особени категории пешеходци – „...към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и престарелите хора...”, които поради своята възраст или физически недостатъци, са по – уязвими, в сравнение с останалите. В процесния случай, доколкото пострадалата М. не попада в нито една от изброените категории пешеходци, то и посочената правна квалификиция на първото нарушение е неправилна и е налице нарушение на чл. 57, ал.1,т.6 от ЗАНН, поради което в тази част обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Отделно от изложеното, съдът намира за необходимо да посочи, че правната квалификация на това нарушение, извършена от актосъставителя е основателна и обоснована от възприетата фактическа обстановка. В този ред на мисли, недопустимо е да се правят зачерквания, поправки и дописвания в съставен и връчен АУАН, изключая когато това става с подпис на извършващия тези действия и то в присъствие на нарушителя, като съдържанието на АУАН връчен на нарушителя, следва да е идентично с АУАН приложен към АНП.

Относно второто нарушение по чл.123, ал.1,т.2 от ЗДвП - „ ... участник в ПТП не уведомява компетентната служба на МВР ...”, което по същество се съдържа в разпоредбата на буква „а”. Безспорно от така възприетата фактическа обстановка, жалбоподателката, при наличие на пострадал пешеходец, за което състояние след ПТП тя е имала знание, не е уведомила компетентната служба на МВР и с бездействие е осъществила описаното нарушение, поради което в тази част обжалваното НП следва да бъде потвърдено. По същият начин съдът се отнася и към третото нарушение – „...не се връща на мястото на ПТП, след превозване на пострадалите...” – чл. 123, ал.1,т.2, б.г от ЗДвП. По същите аргументи, откарвайки пострдалата до болницата, жалбоподателката е била длъжна да се върне на мястото на ПТП и да изчака идването на контролните органи и като не е сторила това, отново с бездействие е осъществила вмененото й във вина адм. нарушение. Наказанията за тези нарушения, адм. наказващия орган е определил към минималния размер, като е взел предвид естеството на нарушенията, личността на нарушителя, поради което същите се явяват  справедливи и съответни на извършените нарушения. В тази част обжалваното НП също следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

От процесуална страна - Наказателното постановление, както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираните от проверяващия орган две административни нарушениа са надлежно индивидуализирани,  като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на всяко нарушение от фактическа страна, посочена е конкретната законова разпоредба, нарушена с всяко от деянията и съответната норма, въз основа на която следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя.

Воден от изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

 

                                 Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯВА НП № 16-1075-000348/11.04.2016г. на Началник Сектор « ПП « към ОДМВР – Разград, в частта, с която на Н.Х.Х. ЕГН ********** *** за нарушение на чл. 116 от ЗДвП е наложено административно наказание « Глоба « в размер на 0,00лв.,  на основание чл.179, ал.2 вр. чл. 179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно.

ПОТВЪРЖДАВА НП № 16-1075-000348/11.04.2016г. на Началник Сектор « ПП « към ОДМВР – Разград, в останалата част като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: