Р Е Ш Е Н И Е

№ 418 22.08.2016 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на петнадесети юли две хиляди и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар П.Т.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 405 по описа за 2016 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от И.И.Б. против наказателно постановление № 16-1075-000198 от 10.03.2016 г. на началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 638 ал.3 от КЗ, на основание чл. 638 ал.3 от КЗ му е наложено административно наказание «глоба» в размер на 400,00 лв.

Жалбоподателят моли НП да бъде отменено, като незаконосъобразно от формална страна и алтернативно сочейки по същество наличие предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган заявява становище за неоснователност на жалбата.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.02.2016 г. в с. Киченица, около 11,00 ч. по ул. „Кирил и Методий“, движейки се в посока гр. Кубрат жалбоподателят управлявал лек автомобил “Киа Спортидж” с рег. № ***, собственост на М. Е. М., когато бил спрян от контролните органи по ЗДвП. При проверка на документите на МПС и водача, било установено, че за автомобила няма сключена валидна застраховка гражданска отговорност. Жалбоподателят представил застрахователна полица № 03115001070054, със срок до 15.07.2015 г., а според извършената от полицейските служители справка в информационната система, към момента на проверката липсвал действащ договор за застраховка на МПС-то. Ето защо, свидетелят Б. съставил АУАН с бл. № 098875 от 28.02.2016 г., в който отразил посочените по – горе обстоятелства, като отбелязал, че Б., в качеството си на водач управлява автомобил, за който няма действащ договор за сключена задължителна застраховка „ГО“. За виновно нарушен актосъставителят посочил чл.315 ал.1 предл.2 от КЗ, а актът бил предявен и подписан от жалбоподателя с отбелязване че няма възражения. По – късно, въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП № 16-1075-000198 от 10.03.2016 г. на началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, в което описанието на нарушението е идентично с описанието дадено му в АУАН, а отговорността на Б., е ангажирана на основание чл. 638 ал.3 от КТ, с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 638 ал.3 от Кодекса.

В хода на производството, като свидетел е разпитан актосъставителят Б., който с показанията си установява идентична с посочената в АУАН и НП фактическа обстановка. Представения от административнонаказващия оригинал на съставеня АУАН се различава по своето съдържание от предявения на жалбоподателя акт, досежно правната квалификация на осъщественото нарушение. Видно е, че в първия е извършена поправка, като по този начин в него за нарушен е посочен чл. 638 ал.3 от КЗ, докато в екземпляра на жалбоподателя за виновно нарушен е посочен чл. 315 ал.1 предл.2 от КЗ. В тази връзка, св. Б. заявява, че самият той не е правил корекции в съставения от него АУАН.

Представената от жалбоподателя застрахователна полица от 28.02.2016 г. удостоверява че на последно посочената дата е бил сключен договор за задължителна застраховка «ГО» по отношение на управлявания от него лек автомобил, със срок на действие считано след 13,09 ч.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения.

Атакуваното НП се явява незаконосъобразно от формална страна. Към момента на осъществяване и установяване на нарушението - 28.02.2016 г., в сила е бил Кодекса за застраховането, обнародван в ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г. При това положение, поведението на жалбоподателя не е било съставомерно по посочения за виновно нарушен текст на чл. 315 ал.1 предл. 2 от Кодекса, даващ определение на понятието «застрахователен агент» и сочещ видовете застрахователни агенти. Че този именно текст е представлявал дадената от актосъставителя правна квалификация на санкционираното нарушение е несъмнено. Последващата корекция, единствено в екземпляра на АУАН находящ се в административнонаказателната преписка, не санира очевидния порок на акта. В съдържанието на същия, каквото е станало известно на жалбоподателя към момента на осъществяване на нарушението, е налице такова протворечие между фактическото описание на деянието и правната му квалификация, опорочаващо и издаденото въз основа на него атакувано НП. Независимо от обстоятелството, че посочения за нарушен текст на чл. 315 ал.1 от КЗ в АУАН, съответства на пресъздадените от обективна страна признаци на такова нарушение от отменения с КЗ на 01.01.2016 г. Кодекс за застраховането от 2005 г., то разпоредбите на последния са били неприложими. Съгласно чл. 3 ал.1 от ЗАНН :» За всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му», поради което и приложимия по отношение на осъщественото от жалбоподателя нарушение е бил действащия към 28.02.2016 г., Кодекс за застраховането, обнародван в ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г., на чиято фактическа и правна квалификация е следвало да съответства словесното описание на нарушението и цифровото израженеи на нарушения нормативен текст.

По този начин съставения срещу Б. акт съдържа описание на нарушение по чл. 638 ал.3 от КЗ, за каквото той е санкциониран и с атакуваното НП, на която обаче в АУАН е дадена квалификация по чл. 315 ал.1 от КЗ, което от една страна води до противоречие между фактическа и правна квалфикация в самия акт и от друга до противоречие между посочените за нарушени законови разпоредби в производството по установяване и в поризводството по санкциониране на нарушението. Изложеното е довело до такова ограничаване правото на защита на жалбоподателя, непозволяващо му да разбере какво точно му се вменява в отговорност и представляващо самостоятелно основание за отмяна на процесното постановление, като незаконосъобразно от формална страна.

Воден от изложеното по – горе и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16-1075-000198 от 10.03.2016 г. на началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 638 ал.3 от КЗ, на основание чл. 638 ал.3 от КЗ на И.И.Б. е наложено административно наказание «глоба» в размер на 400,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: