Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                   417                                       26.08.2016 година                               град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

на петнадесети юли                                                                   две хиляди и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар П.Т.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

АНДело                                               № 430                                                по описа за  2016 г.

 

            За да се произнесе, съдът съобрази следното:

           Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

           Постъпила е жалба от М.Х.Х. против наказателно постановление № 15-1075-000704/16.09.2015 г.  на  началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 119 ал.1 от ЗДвП на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв.; за нарушение на чл. 119 ал.4 от ЗДвП на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв.; за нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 от ЗДвП на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на 200,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

           Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като оспорва по същество осъществяването на санкционираните нарушения.

            Въззиваемият заявява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

           На 07.09.2015 г. в гр. Разград, жалбоподателят управлявал  МПС – л.а. „Опел Зафира“ с рег. № ***, по ул. “Странджа”. На кръстовището с ул. „Грънчарска“, той предприел маневра завиване в ляво, при разрешителен зелен сигнал на светофарната уредба. По същото време, по пешеходна пътека тип зебра, при разрешителен сигнал и за нея, кръстовището пресичала св. Б.. Вместо да спре на безопасно разстояние преди нея и да изчака преминаването й, жалбоподателят продължил движението си вляво и доближавайки я рязко задействал спирачната система на автомобила, спирайки след съприкосновение на автомобила с тялото на пешеходката. Тъй като ударът бил с незначителен интензитет, Б. не паднала, а за да не изгуби равновесие само се подпряла на капака на колата, след което продължила към насрещния тротоар. От своя страна, жалбоподателят отново привел в движение управлявания от него автомобил и без повече да спира, за да провери, какво е състоянието на свидетелката  напуснал  кръстовището. Действията му били възприети от друг водач, намиращ се на местопроизшествието, който сигнализирал органите на МВР и ЦСМП. На место пристигнали служители на ПП към ОД на МВР Разград и екип на центъра, включващ св. Ш. – мед. фелдшер. На същия Б. обяснила, че не са й причинени увреждания, видимо по нея нямало следи от удара с автомобила и след като отказала да бъде откарана да болничното заведение, свидетелят напуснал мястото на инцидента без да й извърши преглед.

      Междувременно през кръстовището отново преминал жалбоподателя. Разпознавайки описания от свидетелите очевидци управляван от него автомобил, той бил спрян от полицейските служители. За установените по – горе обстоятелства, свидетелят Н. съставил АУАН с бл. № 098587, в който описал същите и  посочил, че след причиненото ПТП водачът  не е спрял за да установи какви са посрледиците от поризшествието, а е пордължил в посока ул. „Перистър“, без да изчака службите на МВР, като по този начин е нарушил чл. 119 ал.1 и ал.4 от ЗДвП и чл. 123 ал.1 т.1 и т.2 букви „а“ и „б“ от ЗДвП. Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя с отбелязване, че няма възражения. Въз основа на акта, административнонаказващият орган издал атакуваното НП, в което описанието на нарушенията е идентично с описанието дадено им в АУАН,  същите са квалифицирани, като такова по чл. 119 ал.1 от ЗДвП, чл.119 ал.4 от ЗДвП, чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл. 123 ал.1 т.2 от ЗДвП и отговорността на жалбоподателя е ангажирана съответно на осн. чл. 179 ал.2 вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП с налагане на административнэ наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за първото от тях; на осн. чл. 179 ал.2 вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за второто, на осн. чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП с налагане на административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за третото и на осн. чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП с налагане на административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за четвъртото от тях.

         В хода на съдебното производство, като са разпитани актосъставителят,  св. Б. и св. Ш./последния съгласно задължителните указания на касационната инстнация/, които с показанията си установяват идентични с описаните в постановлението фактически обстоятелства.       

        Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

         Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е  частично основателна, по следните съображения:

        Като издадено от компетентния за това орган по реда и във формата, предвидени от Закона, атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно от формална страна.

          Що се отнася до това осъществени ли са санкционираните административни нарушения от жалбоподателя и извършено ли са те виновно от него, то съдът намира следното:

         Решаващо за въпроса за съставомерността на поведението на жалбоподателя за нарушенията, за които е ангажирана неговата отговорност и от там за законосъобразността на атакуваното НП се явява обстоятелството дали същия е причинил пътнотранспортно произшествие по смисъла на пар.6 т.30 от ДР на ЗДвП, съгласно който:»"Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.» Доколкото поведението на Х. е санкционирано за нарушения предполагащи, като съставомерен резултат именно настъпването на такова произшествие, а не само поставяне в опасност на останалите участници в движението, то посоченото по – горе обстоятелство следва да е безспорно и категорично доказано в производството. Ето защо от решаващо значение е въпросът дали св. Б. е получила нараняване в резултат от действията на жалбоподателя/ в този смисъл и указанията на касационната инстанция по делото/. От събраните по делото доказателства, може да се заключи че отговорът на този въпрос е отрицателен. Безспорно съпрокосновение между управлявания от Х. автомобил и нейното тяло е имало. Последното обаче, не бе установено да е довело до «нараняване» на свидетелката, представляващо увреждане на физическата й неприкосновеност, поради което и деянието на  жалбоподателя не осъществява от обективна страна състава на санкционираните с атакуваното НП административни нарушения. Действително поведението му се явява неправомерно, но то е несъобразено с други текстове от закона, в които като съставомерен резултат на нарушението на правилата за движение по пътищата, се явява поставянето в опасност на останалите участници в движението. И тъй като в настоящото производсто не бе доказан от обективна страна един от признаците на всяко едно от санкционираните нарушения, а именно възникването на ПТП по смисъла на ЗДвП, то и атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

              

           

           Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                   Р     Е     Ш     И :

           

           ОТМЕНЯ наказателно постановление № 15-1075-000704/16.09.2015 г.  на  началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 119 ал.1 от ЗДвП на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП на М.Х.Х. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв.; за нарушение на чл. 119 ал.4 от ЗДвП на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв.; за нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 от ЗДвП на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на 200,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен                                                                            срок от съобщаването му на страните.

                                                                      

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: