№
410 12.08.2016г. град Разград
Разградският районен съд
на четиринадесети юли две хиляди и четиринадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Ж.Р.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №505 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Д.Г.Д. *** срещу
Наказателно постановление
№190440-F203881 от
19.04.2016г. на Директор на Офис -
Разград при Териториална дирекция на Национална агенция по приходите –
Варна, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.125, ал.5
във вр. с ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание глоба
в размер на 500 лв на основание чл.179 от ЗДДС. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление
е незаконосъобразно и се моли същото да бъде изцяло отменено.
В съдебното заседание на РРС повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
Представителят
на наказващия орган ТД на НАП – Разград изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка
на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Като
подадена в срок от надлежна страна и
срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява основателна.
С обжалваното
Наказателно постановление №190440-F203881 от
19.04.2016г. на Директор на Офис - Разград при Териториална
дирекция на Национална агенция по приходите – Варна на жалбоподателя Д.Д. за
нарушение на чл.125, ал.5 във вр. с ал.1 от ЗДДС е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лв на основание
чл.179 от ЗДДС. Същото наказателно постановление е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение сер. AN № F203881/01.03.2016г.,
съставен от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Варна,
офис Разград. В акта и в НП се сочи, че при извършена проверка на 16.02.2016г.
в ТД на НАП гр. Варна, офис Разград е установено, че Д.Г.Д., като данъчно
задължено лице съгласно чл.3 от ЗДДС не е подал в ТД на НАП – Варна, офис
Разград справка - декларация по ЗДДС за
данъчен период 01.01.2016г. до 31.01.2016г. в законоустановения срок до
15.02.2016г. Справката – декларация била подадена по интернет с вх №17001114424
на 16.02.2016г. Налице било закъснение от 1 ден. Посочено е още, че извършеното
нарушението е първо за лицето.
По делото е разпитана свидетелката М. Х. /актосъставителката/. Сочи, че справката
декларация на жалбоподателя била подадена в 8,36 часа на 16.02.2016 г.,
при което било констатирано, че е подадена след срока /в деня след изтичането
му/, поради което същия ден на жалбоподателя била изпратена покана да се яви за
съставяне на акт. Подадената справка била с нулеви данни. Приложена е
разпечатка от същата справка.
Изложените
фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното: Съдът намира, че в случая жалбоподателят е
неправилно санкциониран. Наистина не е спорно, че в случая санкционираният жалбоподател, като задължено лице по ЗДДС е
следвало да подаде декларация за процесния данъчен период /01.01.2016г. до 31.01.2016г. / до 15.02.2016г. /чл.125,
ал.5 от ЗДДС/. Декларацията обаче е подадена на следващия ден – на 16.02.2016г.
При това от формална страна действително е осъществен съставът на
административното нарушение по чл.179 от ЗДДС. Съдът обаче намира, че
разглежданият случай се явява маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради
което обжалващото лице не е следвало да бъде санкционирано. Става
дума за минимално закъснение, свързано с крайно незначителни вредни последици. Самият
наказващ орган дължи мотиви в самото НП, досежно преценката за маловажност и в
случая такива мотиви се съдържат в НП, като се сочи, че не са налице
доказателства за наличие на обстоятелства, обосноваващи по-ниска степен на
обществена опасност на конкретното нарушение. Съдът не намира, че изложените от
наказващия орган съображения обосновават сериозна тежест на деянието. Същото в
крайна сметка е маловажно. Преценка за маловажност следва да се прави дори в
случаи като настоящия, визиращи нарушение на просто извършване. А маловажността
в случая се обуславя от редица обстоятелства. На първо място самото закъснение
е минимално. Отделно от това не е начислен данък за внасяне. При това е очевидно, че
краткото закъснение, което е допуснато не води до някакви реални неблагоприятни
последици. Отделно от това жалбоподателят явно не е наказван до сега за
нарушения на данъчното законодателство /данни в обратен смисъл няма, а и в
самото НП се сочи, че това е първо нарушение/, което също смекчава положението
му. Общо казано случаят се изразява в това, че е направен един неволен пропуск
за подаване на декларация в срок, който пропуск обаче бързо е поправен. При
това положение очевидно е неуместно точно в случай като този да бъде ангажирана
административнонаказателна отговорност. Случаят очевидно е маловажен /с оглед
критериите на чл. 93, т.9 от НК/, което наказващият орган е следвало да прецени
и след като не го е направил е издал едно незаконосъобразно Наказателно
постановление, което по тази причина следва да бъде отменено.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №190440-F203881 от 19.04.2016г. на
Директор на Офис - Разград при Териториална дирекция на
Национална агенция по приходите – Варна, с което на жалбоподателя Д.Г.Д. *** за
нарушение на чл.125, ал.5 във вр. с
ал.1 от ЗДДС е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лв на основание чл.179 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: